2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО

[Ани]

2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО

Ще разгледам най-напред пролога, който е в началото на първа глава. В него е изнесено Учението за Логоса, за Божественото Слово. Това Учение е било познато и на древните посветени. В най-ясна и конкретна форма то е дадено от Хермес в Египет, в така нареченото "Видение на Хермес" и във всички книги, останали от Хермес. Логосът, това е проявеният Бог, Който ръководи и организира света. Той е външна проява на Абсолютния Дух, Който е Непостижим и Непознаваем. Той е Великият Миров Отец.

Някои, които разсъждават материалистически смятат, че Евангелието на Йоана е написано под влияние на Херметичната литература. Други приемат, че Йоан е бил близък с Филон Александрийски, който по това време е популяризирал Учението за Словото, за Логоса, което е взаимствал от Хермес. В това може да има нещо вярно, но аз ще изнеса едно друго предположение, а именно, че самият Йоан е прероденият Хермес. Ако приемем, че Исус е превъплътеният Зороастър, чийто любим ученик е бил Хермес, то е логично да приемем сега, че Йоан, любимият ученик на Исус, е Хермес. В потвърждение на тази идея Учителят казва, че апостолите са преродените древни израилски пророци. А от друга страна казва, че пророците са посветените от древните Мистерии на света. Така че, това потвърждава моето предположение, че Йоан е прероденият Хермес.

За да разберем по-добре Учението за Словото, изложено в пролога, трябва да си изясним дългото развитие на нашата Земя, което е станало в ред периоди, в които Логосът се проявява в различни форми. За изяснение на тази мисъл ще цитирам какво казва Учителят за тези космични периоди. В беседата "Братът на най-малките", от тома "Петимата братя", на стр. 182, Учителят казва:

"Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразни вълни през седем полета, т.е. през седем светове. През Сатурновия период девственият Божествен Дух, Който е Логосът, е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека, което е прототип на физическото тяло. През втория период, т.е. Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период - Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период - през Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и е образувал физическото тяло. През този период, когато Духът е слизал и се качвал, светът е минавал през духовните Ден и Нощ. През първия период, когато Божественият Дух е работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек е бил безгрешен. През втория период човек започва да пада. През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период - Земния, най-ниският период на слизането, падението достигнало своя краен предел".

В течение на тези периоди Духът, Логосът се проявява по различни начини. Това Учение е било познато на всички окултни Школи на миналото и настоящето и сега е обширно разработено от западната Окултна Наука, в лицето на Щайнер. В първия период, Сатурновия, е било създадено умственото тяло на човека, което е като първообраз на физическото тяло. Тогава човек е бил създаден по образ и подобие на Бога и е бил безсмъртен. Първообазът на физическото тяло е бил създаден по образа на Логоса и Логосът е работил първоначално върху първообраза на физическото тяло на човека. И Логосът действа в него и до днес. Когато човек заспива и неговата душа напуска тялото, това тяло не остава без обитател. Тогава Логосът, Бог работи върху напуснатото от душата физическо и етерно тяло.

И тогава в началото на Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". В тези няколко израза се съдържа цялото Учение за първоначалното проявление на Словото.

Първоначално То е у Бога, Абсолютния Дух, но като се казва, че в начало бе Словото, подразбира се в началото на проявлението, в началото на създаването на света. А редом със създаването на света става и създаването на човека. Това са два процеса, които вървят паралелно. Това начало, за което става дума в Евангелието, е Сатурновият период, когато човек е създаден по образ Божий и почва своето слизане в гъстата материя.

По-нататък се казва: "Всичко това чрез Него стана и без Него не е станало нищо от онова, което е станало". А какво е станало? В Евангелието не се казва, но се подразбира, че е създаден един свят, който е именно светът на Сатурновия период. Това е началото на земното битие. То е един период на голямо творчество, в центъра на което стои Логосът, защото е казано: "Всичко чрез Него стана". "Всичко това" подразбира целия създаден тогава свят. "И нищо без Него не стана" - значи Той, Словото, Логосът е участвал във всичко, което е станало. Това е първата фаза от проявлението на Логоса. Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и което в бъдеще ще се изяви.

После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло.

Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе".

В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот. На Луната се прибавя тялото на Светлината, Животът става Светлина. Така протича развитието до края на Лунния период.

Тогава, какво се явява в четвъртия период, Земния, как се изявява Логосът тук? В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си. По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината. По този начин всичко това става за него материално, добива материално съществуване. Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек. Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина. И тази Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина. И в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си, за да може да познае Светлината на Логоса.

Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха. Тогава човекът за пръв път влиза във физическо тяло. Това е станало приблизително прези 18 милиона години. В течение на трите предшестващи периода се развиват трите тела - физическото, етерното и астралното, и в четвъртия период към тях се присъединява създадения по образ на Бога човешки дух, който се проявява като аз, същество, което може да каже за себе си аз. Съзнанието за аза или самосъзнанието постепенно се пробужда в човека в течение на земното развитие. Човек става същество, което може да носи име, може да се назовава. Само човек може да има име, защото името се дава, за да се отличи едно същество от друго. А азът, именно, прави всеки човек нещо специфично. И когато в стиха е казано: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан", името Йоан не е случайно. То показва, че в Йоан Кръстител азът добива своя пълен израз, той изявява Божественото, Което носи в себе си и става служител, предтеча на Христа, висшето Аз в човека и човечеството.

Преди да продължа анализа на стиховете, следващи по-нататък, ще кажа и няколко думи за Принципите, които са се проявили в различните периоди, за да се види каква е мисията на Земния период във връзка с развитието на аза. Всяко планетно съществуване има определена задача. Не може и дума да става за едно просто преповторение на това, което по-рано е било. В Божественото творчество няма еднообразие, а вечно разнообразие, което е признак на изобилието на Божественото съвършенство. Нашата Земя има мисията съществата, които се развиват на нея, да доведат до най-високо разцъфтяване Принципа на Любовта. Любовта трябва да проникне напълно Земята, когато тя достигне до края на своето развитие. Затова казваме, че Земята е планетата или космосът за развитие на Любовта.

Периодът на Луната е имал друга мисия. Луната е била планета или космосът на Мъдростта. Тогава е действал Принципът на Божествената Мъдрост. Мъдростта прониква тогава цялата природа, тя е основата на всичко съществуващо като една духовна субстанция. Тази целесъобразност и закономерност, тази разумност, която намираме в цялата заобикаляща ни природа и в строежа на човешкото тяло, е плод на Мъдростта, която е действала в Лунния период. Така че, цялата външна природа е била проникната и устроена от Мъдростта в течение на Лунния период. Вътрешната Мъдрост е навлязла в Земята едва с раждането на аза в човека. Но човекът ще трябва постепенно да развие тази вътрешна Мъдрост. И така, както в течение на Лунния период Мъдростта е проникнала цялата природа, така в течение на Земния период Любовта трябва да проникне целия живот. Първо тя се е проявила в своята най-низша форма в Лемурийската епоха. Но в течение на земното съществуване тя все повече ще се одухотворява, докато най-после, когато Земята стигне до края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любовта така, както днес цялата планета е проникната от Мъдростта. В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето същество така, както днес те постепенно развиват Мъдростта. Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща, докато сега е в началото на своето проявление.

Любовта е проява на Божественото Начало в човека. Но Божественото Начало в човека е вложено в неговия аз. Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно. В този смисъл Любовта е един свободен Дар. И никое същество не може да люби друго същество в истинския смисъл на тази дума, ако Любовта не е един свободен Дар спрямо другото същество. Затова човек е трябвало да стане самостоятелно същество, същество, надарено с аз, да може да каже на себе си аз, за да може

да се прояви Любовта в него. Азът трябвало да бъде всаден в троичното тяло, за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта чрез човека. Така че, носител на Любовта е само самостоятелният аз, който постепенно се развива в течение на Земното развитие.

Любовта е проява на Бога, на Логоса. В далечното минало, когато човек още не е бил придобил пълно самосъзнание, Любовта се е вливала несъзнателно в човека и го е подтиквала по такъв начин към вътрешно възприемане на Любовта с пълно и ясно съзнание.

Светлината, която ние получаваме от Слънцето, е външен израз на Любовта. Светлината е дреха на Любовта. Така че, чрез слънчевата светлина към Земята струи нещо духовно, което е израз на Бога, на Логоса, Който изпраща Своята Любов към Земята. И хората затова са на Земята, за да възприемат тази Любов, която Бог изпраща към Земята и да я развият в Любов към Бога. Обаче те могат да сторят това само благодарение на факта, че са себесъзнаващи същества.

Но човек постепенно е бил подготвян, за да възприема и отразява Любовта. Човек е бил постепенно подготвян, за да може да почувства самия Логос, да почувства силите на Неговата Любов. Но затова човек е трябвало да има един Учител, Когото да възприема чрез сетивата си в будно съзнание. В миналото човек е имал несъзнателен контакт с Логоса през време на сънния си живот, когато е прониквал в астралния свят. Но в течение на развитието трябвало да стане нещо, което да даде възможност на човека да вижда външно, физически Съществото на Любовта - Логоса. Това е могло да настъпи само чрез това, че Съществото на Божествената Любов, Логосът, е станало едно земно същество, едно същество от плът на Земята, което човек може да възприеме на Земята чрез сетивата си. Понеже човекът се беше развил за възприемане чрез своите външни сетива, затова Бог, Логосът трябваше Сам да стане едно сетивно Същество, Което човек можеше да възприеме със сетивата си. Той трябваше да се яви в едно тяло от плът. Това стана чрез Исус Христос. Това значи, че силите на

Логоса са се въплътили в Исус от Назарет. Така Логосът, Съществото на Божествената Любов, става едно видимо, осезаемо Същество. Това, което се намира в Слънцето като вътрешна сила, силата на Любовта на Логоса, е приело физически човешки образ в тялото на Исус от Назарет. Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно същество се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание. И затова този образ на Исус от Назарет, в който е бил въплътен Христос или Логосът, донася това, което по-рано винаги е идвало на Земята от Слънцето, което се съдържа само в слънчевата светлина. Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца".

Тук е необходимо да кажа, че в първите времена на християнството се е явило особено гностическо течение, което е считало, че Христос не е бил реално въплътен в Исус, а само привидно. Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет. Това е едно неразбиране на езотеричния смисъл на християнството, това е едно повърхностно разбиране, което няма нищо общо с християнския езотеризъм.

С това, че Словото станало плът, се дава един мощен импулс за развитието и укрепването на човешкия аз, да добие човек пълно и ясно самосъзнание, да осъзнае своята дълбока, вътрешна, Божествена природа. Затова Христос казва: Аз съм Светлината на света; Аз съм Хлябът на Живота; Аз съм Пътят, Истината и Животът; Аз съм истинната Лоза и т.н. "Аз съм", това е Името на висшето

Божествено Начало, Което трябва да се пробуди във всеки човек. Ето защо най-висшите посветени са се чувствали обединени в това Име. Това е било Името, с което най- висшите посветени са познавали Христа. И когато Христос казва "Аз съм Светлината на света", това трябва да се разбира буквално. Защото това Слово, въплътено в Исус от Назарет е същото, Което се проявява чрез светлината на Слънцето. Както видяхме, светлината на Слънцето е външната дреха на Логоса, чрез която Той изпраща Своето благословение на всички същества. Но тази светлина има и своя духовна страна, която е позната само на посветените.

Първоначалните розенкройцери са учили, че във всяка човешка душа съществува нещо, което се отнася пряко към фактите, станали в Палестина и имащи отношение към Исуса Христа. И ако Исус Христос е най-великото събитие за човечеството, то това, което в човешката душа съответства на това Христово събитие, има най-голяма важност. Всяка човешка душа съдържа възможности за това, което може да се нарече Пробуждане, Възраждане или Посвещение.

Когато човек обърне поглед навътре към душата си, той констатира, че вътрешното същество, което намира в себе си, е именно това, което той нарича "аз" или мене. На всичко друго вън от себе си той казва ти или той. Окултната Наука твърди, че от това аз се ражда едно висше Аз. Във всяко човешко аз спи едно второ Аз, едно висше Аз, което хората още не съзнават, но с течение на развитието ще осъзнаят. Това Аз е свързано с Нетленното, с Вечното, както първото аз е свързано с тленното, с временното. Когато се пробуди второто Аз в човека, той може да съзерцава духовните светове, както чрез низшето аз съзерцава сетивния свят чрез сетивата си. Затова това, което се нарича духовно Пробуждане, Възраждане, Посвещение, е най-важното събитие в живота на човешката душа. И това, което е едно мистично събитие за всеки отделен човек, това, което той може да изпита като раждане на второто му Аз, е станало за цялото човечество във външния свят исторически в лицето на идването на Исус Христос в Палестина. И когато в човека се пробуди висшето Аз, тогава става духовното раждане на човека и този момент на духовното раждане е много по-важен от физическото раждане. И когато в миналото са изучавали живота на посветените, те са обръщали внимание именно на момента на тяхното Пробуждане, на тяхното Възраждане, на тяхното Посвещение. Предишният им живот е един обикновен живот, както на всеки човек и е от малко значение.

Тук ще приведа един пасаж от Щайнер, където той изяснява много ясно идеята за пробуждането на Аза в човека и човечеството. Той казва:

"Евангелистите са си поставили за задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на Вселената, със самия Бог. Бог, Който е обитавал Невидим в цялото човечество, се пробужда спецално в Исус Христос. За този именно Бог се казва в Евангелието на Йоана, че е съществувал още от начало, още от започването на Битието. Интересът на евангелистите е бил да покажат, че това именно е същият Бог, Който е живял в Исус от Назарет.

Що се отнася до тези, които до нашата епоха са съхранили вечната първична Мъдрост, тяхната цел е била да покажат как висшето Аз, Божественият Дух, се е проявил в Исус от Назарет по време на събитията в Палестина. Той е останал същият и се е запазил във всички онези, които са имали за това едно правилно разбиране. Евангелистите са описали Бога, Който се е проявил в човека до събитията в Палестина, как този Бог се е проявил и как Той се е родил отново и т.н. Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало. Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите. Това се изразява в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос с учениците Си, наречена "Чашата на св. Граал" и в която Чаша е била събрана от Йосиф от Ариматея кръвта, която е текла от раните на Христа. Тази Чаша е била, както казва преданието, донесена в Европа от ангелите. За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е. това, което съставя Есенцията на Бога, Който се ражда отново и възкръсва. Мистерията на родения наново, на възкръсналия Бог, цари в човечеството. Това е, което представя Мистерията на светия Граал. Това е Мистерията, представена пред нас като едно ново Евангелие. Евангелист Йоан е могъл да каже: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог". Това, Което е било в началото с Бога, се е родило отново у Този, Който ние видяхме да страда и да умира на Голгота, и Който наново възкръсна.

Тази Същина на Божествения Принцип е съществувала през вековете. Новото раждане на този Божествен Принцип, ето какво авторът на Евангелието на Йоана е искал да опише. Но всички тези, които са могли да говорят за този факт, са знаели, че Това, Което е било в началото, е било съхранено. В началото съществува Мистерията на висшето човешко Аз. Тази Мистерия е била запазена от светия Граал. Тя останала там, съхранена, и в Граал живее висшият Аз, който останал единен с Нетленното и Вечното, както низшето аз е свързано с тленното и смъртното. Тези, които познават Тайната на светия Граал, знаят, че от дървото на кръста излиза деен живот, а безсмъртното Аз е символизирано чрез розите върху дървото на кръста".

"Така Мистерията на розата и кръста се представя като едно продължение на Евангелието на Йоана и ние можем да кажем, заедно с Евангелието на Йоана с това, което го продължава: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То бе в началото у Бога. Всичко е било извършено от Него и без Него нищо не е станало.

В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците. Виделината огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра". Само малцина хора, които са имали в себе си нещо, което не е било породено от плътта, са разбрали Светлината, която огрява тъмнината. Но тази Светлина стана плът и се посели между хората под формата на Исус от Назарет. И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на Адама. Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да действа като една свещена Мистерия. Тази Мистерия е била запазена в символа на розата и кръста, в светия Граал".

Това висше Аз, Което може да се роди във всяка човешка душа, ни дава указание за раждането на Божественото в човечеството през време на събитията в Палестина. Така, както във всеки човек може да се роди висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на цялото човечество. Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа. То е онази енергия, онзи импулс, който дава стимул на всяка индивидуална душа да роди висшето Аз, Божественото в себе си. Така именно, с идването на Христа на Земята в тялото на Исус от Назарет, се създават условия за Пробуждането и Възраждането на висшето човешко Аз. С това се започва Пътя на възхода, Пътя на еволюцията на човечеството. Затова казваме, че Христовото събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е. на възхода на човечеството.

След като изтъкнах накратко за периодите в проявлението на Логоса, където споменах, че в първия период, Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта, проявена като топлина. Във втория период, Слънчевия, Той е действал с Принципа на Истината. В третия период, Лунния, е действал с Принципа на Мъдростта и в четвъртия период, Земния, Логосът действа вече пак с Принципа на Любовта, но като синтез на всички Божествени Принципи, за да формира аза в човека, когото влага като зародиш в трите обвивки. Това е квасът, поставен в трите мери брашно, за което споменава Христос. Христос казва: Царството Божие е подобно на квас, който го взема жена и го постави в три мери брашно. Това Царство Божие, поставено в трите мери брашно, е именно азът, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода. Задачата на Земния период е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено съзнание, в което все по-пълно се проявяват Божествените възможности. Това развитие, пробуждането на висшето Аз, става постепенно в течение на цялото земно развитие. Това пробуждане на висшето Аз става на степени. Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана.

В шестия стих се казва: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". По-горе казах, че това е човекът, в когото имаме най-пълно проявление на аза, в когото имаме пробуждане на висшето Аз. В следващия стих се казва: "Той дойде да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него". Това е посветеният човек, с пробудено Божествено съзнание, който свидетелства за Светлината, т.е. говори на хората, че Божествената Светлина живее във всеки човек, за да се вгледат хората в себе си и да открият тази Светлина в себе си.

В осмия стих се казва: "Не беше той Светлината, но дойде да свидетелства за Светлината". Светлината, за която свидетелства, беше Словото, Което се проявява в него. Затова той може да свидетелства за тази Светлина.

В 9-™ стих се казва: "Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идеше на света". Тук се намеква, че Логосът постепенно слиза към Земята като една истинска духовна Светлина, която се проявява чрез всички, в които душата се е пробудила и Божественото е проявено в тях. Тук става въпрос за проявата на Логоса чрез всички Водачи и Учители на човечеството, които в миналото са го водили в Пътя на Светлината, в Божествения Път.

В следващите стихове: 10, 11 и 12, се говори за проявлението на Логоса в течение на Земния период, като се казва: "Той бе в света и светът чрез Него стана, но светът не Го позна". Той е проявен в целия свят и прониква всичко съществуващо, което образува света, който чрез Него е станал. Но този свят, създаден от Него, Го не познал. В 11 стих се казва: "У Своите Си дойде, но и Своите не Го приеха". "У своите си", т.е. у тези, които Той е създал, дойде Той, но те не Го приеха. И по-нататък се казва: А онези, които Го приеха, даде им власт да станат Чада Божии, сиреч тези, които вярват в Неговото Име, които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога.

Тук става въпрос не за едно външно приемане, но които вътрешно са възприели, които вярват в Неговото Име, дава им власт да бъдат Чада Божии, да бъдат Синове Божии. Значи тези, които приемат Логоса като Светлина в себе си и които вярват в Неговото Име, т.е. които са пробудили висшето Аз в себе си, което е Неговото Име, на тях дава право да бъдат Синове Божии. Те са тези, които не са родени по физически начин, а от Бога са родени. И Христос казва някъде: Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. Роденият от Бога, значи роден от Духа, роден по дух, а това са тези, у които е пробудено висшето Божествено съзнание, в които се е пробудило Висшето Аз и са станали Синове Божии. Това са посветените от всички времена, които са били служители и свидетели на Словото в течение на целия Земен период до наши дни.

В 14 стих се казва: "И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина". Тук се подчертава, че Логосът се въплътява в едно физическо тяло и пребивава между посветените, чрез които в миналото се е проявявал като Светлина.

В 12 и 13 стих се говори за посветените, които са родени от Бога, които са приели Логоса, Бога в себе си и живеят в Неговата Светлина. А в 14 стих се говори вече за самия Логос, самият Бог станал плът, т.е. Това, Което било в началото на Битието, Което породило целия свят с всички същества в него и Което обитавало спящо, като семе, във всяко същество, в средата на Земния период слезе на Земята и се всели в едно човешко тяло, за да даде импулс на Божественото семе, на Божествения зародиш, който дреме във всяка душа, да се пробуди, да израстне, да възкръсне. И тези, които са родени от Бога, между които е и Йоан, който пише това, казва: Видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Те не са видяли само физическия Исус, но са видяли и са били в контакт с Бога, с Логоса, Който се е вселил в него и се е проявил чрез него.

Значи, от първия до 14 стих се описва пътя на Словото - Това, Което било в началото на Битието, Което породило всичко съществуващо и се затворило във всичко като зародиш, към средата на Земния период слезе на Земята в плът, във всичката Си Слава, т.е. с всичката Си Светлина и пълнота, пълен с благодат и Истина.

По-нататък Йоан описва вече какво представя въплътеното Слово. В 15 стих се казва: Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв". Тук Йоан Кръстител, един от най-висшите посветени, определя какво е положението на въплътеното Слово спрямо посветените, спрямо родените от Бога. Той, Който иде физически след Йоана, достигна, макар и във физическо тяло, да бъде пред него, защото спрямо него, спрямо посветените Той е бил преди тях. Затова Той казва: "Преди да бъде Авраам, Аз бях". Аз бях Този, Който беше в началото.

Това е свидетелството на най-великия посветен, за когото сам Христос казва: "Не се е подигнал по-голям от Йоана Кръстителя от родените от жена". Значи този, най- великият, свидетелства че Този, Който е вселен в Исус от Назарет, е бил пред него и преди всички като него. Такова е схващането на християнския езотеризъм, на християнския мистик по този въпрос, с който някои спекулират и поставят Исус Христос като един посветен от човешкия род. Ние видяхме в главата за Исуса, кой е бил Исус, разбрахме Кой е бил Христос. Тези неща не се доказват по външен път, всеки сам трябва да ги опита. Всеки, който е роден от Бога, той е приел Христа в себе си и знае, че Той е станал плът и е действал в течение на историята в плът в продължение на три години. В течение на тези три години Той е дал импулс за развитието на висшия Аз във всички човешки души.

По-нататък, в 16 стих, Йоан продължава: "Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, благодат върху благодат". - Значи, един от най-великите между посветените свидетелства, като казва: "Всички ние", т.е. всички посветени, всички пробудени души са приели Неговата пълнота, пълнотата на Словото. Това е много ясно и без коментар, че всеки посветен съзнава като апостол Павел, че "сега вече не живея аз, но Христос в мене". Това е състоянието на всеки истински посветен.

В 17 стих Йоан казва: "Понеже законът беше даден чрез Мойсея, а благодатта и Истината дойдоха чрез Христа". Мойсей даде на човечеството външния закон, защото хората тогава не бяха готови за приложение на вътрешния закон, който е написан в самия човек - на благодатта и Истината, т.е. вътрешният закон, който е написан в душата на всеки човек, дойде чрез Исус Христос. Словото, Което става плът, създаде условия на човешките души да погледнат в себе си и там да намерят Вечния Закон, по който да живеят.

По-нататък Йоан ни разкрива Тайната на Логоса, както е дадено в началото. Той казва: "Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви". Значи, Единородният Син е изявление на Отец, на Абсолютния Дух. А Абсолютния Дух никой не Го е видял, даже и великите посветени, но Единородният Син Го прави вече познат и може да бъде видян, и да се влезе във връзка с Него. Затова Христос казва: "Аз и Отец ми едно сме".

Така че, Онзи Бог, Който е говорил и се е явявал в течение на човешкото развитие на пророците и посветените, това е Единородният Син, Словото, Което в средата на Земния период слезе в човешко тяло на Земята.

После Йоан говори за себе си, а заедно с това и за всички посветени, като казва: "Аз съм "глас на едного, който вика и пустинята: прав правете пътя за Господа". - Всеки един посветен е като в пустиня, защото всички човешки души спят, и в тази човешка пустиня вика посветеният - прав правете пътя за Господа, Който иде да се всели във вас, Който се пробужда във вас. Като казва "прав правете пътя за Господа", той подразбира учението, което посветените са давали на онези, които искат да следват Пътя, да не остане само едно книжно учение, а да се приложи в живота. Като се приложи, тогава Божественото, Което се пробужда, ще намери подготвена почва и ще се прояви правилно.

След това Йоан говори вече за въплътения в Исус Христос, като казва: "Аз кръщавам с вода, а посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувката Му". - Тук Йоан ни казва какво е отношението и положението даже и на най-великия посветен спрямо въплътения Бог в лицето на Исус Христос.

След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде кръстен. В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божия Агнец, Който носи греховете на света! Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв".

Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв". Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра. Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло.

Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля". И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух. И видях, и свидетелствам, Този е Божият Син".

Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота. От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет. А Йоан е видял Духа във форма на гълъб, а не физически гълъб, значи видял Го е с духовните си очи. И третият извод от горната мисъл е, че раждането на Исус и въплътяването на Христос в неговото тяло не е случайно явление, а ръководено от духовните Ръководители на човечеството.

По-нататък се говори за това, как на другия ден, като минава Исус през мястото, където Йоан кръщава, двама от учениците на Йоан тръгват след Него. Единият от тези ученици е бил Андрей, братът на Симон Петър, а другият - самият евангелист Йоан. Андрей казва на Петър и го завежда при Исуса. "Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Йонов, ти ще се наричаш Кифа, което значи Петър, канара". Това е станало в Юдея, в областта около реката Йордан, където е кръщавал Йоан. И затова в 43 стих се казва: "На другия ден Исус възнамерявал да отиде в Галилея и намира там Филипа и му казва: Дойди след Мене. Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър". След това се казва, че Филип намира Натанаила и му казва за Исуса. Описва се срещата на Натанаил с Христа, Който му казва, че го е видял под смоковницата и затова той повярвал, че Исус е Христос.

Натанаил Му казва: "Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев Цар". Исус в отговор му казва: Понеже ти рекох "видях те под смоковницата, вярваш ли, повече от това ще видиш и му рече: Истина, истина ви казвам, отсега ще видите Небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат на Човешкия Син".

Целият този разговор крие в себе си много Тайни, за някои от които споменах в главата за призоваването на учениците. Натанаил, който е имал известно посвещение, принадлежи на кръга на малките Мистерии, които са символизирани със смоковницата. Той разбира, че пред него стои Един, Който принадлежи към Великите Мистерии и познава в Него въплътения Бог, Логоса и затова казва: Ти си Син Божии, Цар Израилев. Значи, Божият Син е Цар Израилев, Цар на посветените в Божествените Тайни. Тук не става въпрос за цар на еврейския народ, а за Цар - Учител и Ръководител на посветените. В този смисъл Той се разкри и пред Пилат, когато Го попита: Ти Цар Израилев ли си? И Той казва: Ти каза. Тогаз той написа на кръста, защото Христос действително е Цар, но не на земното царство, а на Небесното Царство.

По такъв начин се оформя основната ядка на новата езотерична група, която Христос образува всред еврейския народ и всред тогавашното човечество. Нова духовна Светлина навлизаше в света, която прониква човешките глъбини и събужда Божественото, което като зародиш е крито във всяка човешка душа. С пробуждането на това Божествено започва нов етап в човешкото развитие. От досегашния етап, който беше етап на слизане и при който човешките души бяха изпаднали под робството на тъмните или, се преминава в нов етап, когато Синът Божий се принася в жертва и поема греховете на света, за да открие Пътя на възхода, да даде подтик на Божественото във всяка душа да се прояви. С тази мисия Христос започва Своята дейност на Земята.