3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО

[Ани]

3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО

Непосредствено след нахранването на петте хиляди, след този импулс, даден на душевното развитие на човечеството, следва петото знамение на Христа - ходенето по езерото, което представя петата стъпка в Пътя на духовното развитие на човека.

Това пето знамение на Христос е описано по следния начин в Евангелието на Йоана: "Когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото", а Христос се беше оттеглил на хълма сам. "И влязоха в ладията и отиваха отвъд Капернаум. И беше се вече стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях; и езерото се вълнуваше, понеже имаше силен вятър. И като бяха гребали 25 или 30 стадия, видяха, че Исус ходеше по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. Но Той им каза: Аз съм, не бойте се! Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха" (6;16-21).

Езерото, по което пътуват учениците с ладията, символизира астралния свят, който е подобен на развълнувано море, в непрекъснато движение. Че Исус ходи по водата, това буквално е вярно, но също показва и преминаването на Христа през астралния свят, където вижда учениците и се насочва към тях. Те едновременно правят две пътувания - едно по физическото езеро и друго в астралния свят. Те са били в едно състояние, средно между сън и будност. И когато виждат Христос, че ходи по водата, когато Го виждат в астралния свят, те не могат да

Го познаят и се уплашват. Но когато им казва: Аз съм, те по гласа Го познават и искат да Го вземат в ладията, но тутакси ладията се намира на сушата. Фактически те са стигнали брега и същевременно са излезли от това състояние между будност и сън, и са станали напълно будни.

Като пета стъпка в духовния Път, това показва, че душата, след като е получила импулс за своето развитие от Христос чрез нахранването, при петата степен тя вече прави опит да преминава съзнателно в духовния свят, но още с една неувереност. И когато среща Христа, Който в случая представя Духа и въобще възвишено същество, тя се уплашва. Но когато й се обажда, тя Го познава и се съединява с Него, и се връща във физическия свят. Тук ни е описана една среща на ученика с неговия Учител в астралния свят. Учениците са описани, че са в лодка. Лодката в този случай е физическото съзнание, с което учениците са проникнали в духовния свят. А Христос - Учителят ходи по вълните на езерото без лодка. Това показва, че Той е в духовния свят, с присъщо на духовния свят съзнание. И затова Неговият образ е изменен и те не Го познават. Но когато казва "Аз съм", те чуват гласа Му и Го познават. А гласът е свързан с етерното тяло. Значи, Христос, Учителят е бил в духовния свят със Своето етерно тяло и затова не са Го познали.

На другия ден, по повод нахранването, Исус изнася учението за Хляба и Живота, като казва: "Аз съм Хлябът на Живота. Който дойде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее". По-нататък на няколко пъти повтаря: "Аз съм Хлябът на Живота, Който е слязъл от Небето. Ако яде някой от този Хляб, ще живее във век. И Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света". И по-нататък казва: "Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. А който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има Вечен Живот. И Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. И който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него. И както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. Този е Хлябът, който е слязъл от Небето. И онзи, който се храни с този Хляб, ще живее във век, а не както бащите ви, ядоха манна и измряха". И понеже някои се съблазнили от тези думи, Той добавил: "Духът е, който дава Живот, плътта нищо не ползва. Думите, които съм ги говорил, Дух са и Живот".

В тези няколко изречения е вложена толкова дълбока и необятна Мъдрост, която не може да се обхване и разбере от човешкия ум. За да бъде разбрана, тя трябва да се преживее. Както, колкото и да разправяте на гладния за качествата на хляба, това нищо няма да го ползва, докато не го опита. Само живият опит е, който прави нещата познати и разбрани. Това не е една абстрактна философия, а един живот, който трябва да се опита и преживее, за да бъде разбран. Казано с една дума, смисълът на горното учение за Живия Хляб е, че ние трябва да приемем Христа в себе си и тогава ще имаме Вечен Живот. А в случая Христос, това е висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди в нас. Но за да се пробуди това Божествено Начало в нас, то трябва да се нахрани с Живия Хляб, слязъл от Небето, Който е Логосът, въплътеното Слово.

Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива, когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не е само една празна теория, но една жива есенция, която изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие. Тя е истинска храна за онези, които са тръгнали по Пътя на съвършенството. Това е Еликсирът на средновековните алхимици. Защото всяка една духовна реалност има свое външно проявление, свое материално проявление. Външното материално проявление на тази Божествена есенция, която носи Вечния Живот, е Еликсирът на Живота, който не е една празна приказка, но една реалност, която всеки, който тръгне в Пътя на окултното развитие, може да я опита.

В следващата седма глава е описан един много забележителен факт, който може да бъде разбран само в светлината на Окултната Наука. Във втори стих е казано: "А наближаваше юдейския празник на шатроразпъването". Братята на Исус били решили да отидат в Ерусалим на празника и канят Исус да отиде с тях. В пети стих се казва: "Защото нито братята Му вярваха в Него". "Исус им отговори: Моето време още не е дошло, а вашето винаги е готово. И им казва: Възлезте вие на празника. Аз няма още да възляза на този празник, защото времето Ми още не се е навършило. И като им рече това, остана си в Галилея. А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си". Това е стихът, за който искам да кажа няколко думи, за да се разбере неговия окултен смисъл.

"Като им рече това, Той си остава в Галилея, а когато братята Му възлязоха и Той възлезе, не явно, а тайно някак си". Ако се вземат тези думи буквално, това значи, че Исус е излъгал братята Си и е отишъл на празника. Но това е невъзможно. Но как може човек като Него, Който е известен и познат на всички, скритом да отиде в Ерусалим? Значи, друг е символът на това отиване. Исус с физическото Си тяло е останал в Галилея, но със Своето духовно тяло, което Той може да направи видимо физически и да извършва физически действия, да говори физически, Той е присъствал на празника в Ерусалим. Това е смисълът на думите "Той възлезе на празника не явно, а тайно някак си". Думата тайно, преведена на латински, значи окултно някак си, т.е. по тайнствен начин, за който не се говори открито. Това е възможно за такива духове като Христос. Това е възможно и за някои високо издигнати посветени от човешката раса. Христос и друг път се явявал по такъв начин между народа. Това е посочено с думите: Когато юдеите искаха да го хванат, Той се изплъзна от ръцете им, скри се и т.н. Тези неща стават ясни, само когато се разберат в горепосочения смисъл.

В храма Исус говори на народа, че учението, което изнася, не е Негово, а на Онзи, Който Го е пратил, т.е. на Отца. И като говори за учението, че е дадено от Бога, казва: "Аз Го познавам, защото съм от Него и Той Ме е пратил. И в 30 стих е казано: И те искаха да Го хванат, но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

Тук пак е показано, че Той не присъства грубо- физически, говори в храма, видим е, без да е с грубото физическо тяло. Затова не Го хванали, защото когато поискали да Го хванат, Той изчезнал. В 44 стих пък е казано: "Някои от тях искаха да Го хванат, но никой не тури ръце на Него". Тук не се говори нищо за учениците, като че те не са с Него. И в началото на 8

^-ма

глава се казва: "А Исус отиде на Елеонския хълм. И рано сутринта пак дойде в храма. Всички люде дойдоха при Него и Той седна, и ги поучаваше". След това се описва, че фарисеите Му довели една жена, хваната в прелюбодейство. И когато я обвиняват, Исус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. И като постоянстваха да Го питат, какво ще каже за тази жена, Той се дигна от земята и им каза: Кой от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея. И пак се наведе долу и пишеше на земята. Това писане не е едно обикновено явление, а крие дълбок смисъл - Христос пише на земята с пръстите си.

Ще приведа няколко мисли от Учителя за този стих. Той казва: "Когато Христос пишеше на земята, Той е написал свещени думи, които не могат да се вместят в тази книга, която са ни оставили пророците, защото щяха да се опорочат. Той пишеше дълго време и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е писал Христос на земята, е накарало всички онези грешници, праведници, фарисеите и садукеите да излязат вън от храма и да оставят жената сама. И като си подигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма".

"Христос пишеше за всички тези престъпления, които сега се вършат в света, пишеше Той по какъв начин може да се оправи човечеството. И всички вие искате да знаете по какъв начин ще се оправи човечеството. Когато Христос се наведе надолу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: Не те ли осъди някой? - Никой, Господи.

- Нито Аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай греха. Иди и не съгрешавай повече. Христос разбира великия закон, знаеше къде са спънките на тази жена и затова й каза: Иди и възлюби Господа".

"Тази жена е съгрешила, понеже имала криво разбиране за Любовта. При разрешаването на този въпрос всички съвременни хора постъпват като евреите, но Христос казва: Всички, които искате да убиете тази жена, трябва да възлюбите Господа, да внесете Неговата Мъдрост, Неговата Истина, Неговата Любов, Неговата Правда, Неговата Красота и да бъдете един към друг тъй благи, както е благ Господ. Това е истинското разрешение на този социален въпрос. Христос пишеше: Вие трябва да разрешите тази задача по закона на Любовта. Ако всички ние си подадем ръката по Любов, по братски, ще можем да живеем разумно. И тогава Христос пишеше на тази Велика Книга: Блажен е онзи, който изпълнява Волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява от противоречията в живота. Блажен е онзи, когото греховете на братята му не го отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише по-нататък Христос... "

С това писане на земята Христос разрешава кармата на човечеството, която само по Пътя на Любовта, на Мъдростта и на Божествената Справедливост може да се ликвидира. Това е писал Христос на земята.

След като казва на жената: Иди и не съгрешавай повече, Христос казва: "Аз съм Светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има Светлина в живота си". Така Той е изказал това, което е писал на земята, че само когато човек ходи в Светлина, той не греши, не си създава карма. А тази Светлина е Христос, тази Светлина е Божествената Мъдрост, Която като следва човек, ще бъде блажен в живота си.

В 20 стих на тази глава пак е казано: "Поучаваше в храма и никой не Го хвана, понеже часът Му още не беше дошъл". И още много идеи и учения изнася Христос в тази глава, но не мога да се спирам на всичко, защото казах, че няма да тълкувам Евангелието, но само ще посоча някои места, които показват неговия окултен произход и характер.

В 51 стих от тази глава Христос казва: "Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века". С тези думи е казано много нещо. Това означава, че всеки, който приложи това учение, няма да види смърт и показва, че всички съвременни хора, които се наричат християни, не са всъщност такива.

И като води разговор с юдеите за Авраам, Христос казва: "Истина, истина ви казвам, преди да бъде Авраам. Аз съм". Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му, но Исус се скри и излезе от храма". С това е посочен окултния характер на Неговото пребиваване в храма.

В 31 и 32 стих Исус казва: "Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни".