16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ

[Ани]

16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ

Евангелието ни разкрива пътя на душата, където пъпката на вярата се превръща в цвят на знанието, където душата се пробужда за Духовния Свят. Казах, че събуждането на вярата в душата е съпроводено със събуждането на лотосовия цвят на сърцето. Събуждането на вярата не е един еднократен процес, а един прогресивен процес. И тя трябва да се подхранва и подкрепя. Процесът на придобиването на вярата ни е показан с един интересен образ - риболовът на Петър. Изобилният риболов е раждането на вярата в Петър. Тази сцена е предадена в началото на Евангелието, когато Исус призовава учениците. А Йоан описва този риболов накрая, след Възкресението. Втората сцена в Евангелието, свързана с Петър е отричането на Христа. Третата сцена с Петър е когато Христос го пита: "Кой съм аз, за кого ме мисли народът и за кого вие?". Тогава Петър отговаря: "Ти си Христос, Син на Бога Живаго". Тогава Христос му казва: "Това не ти са открили от плът и кръв, но Отец ми, Който е на небесата". С това е показано, че това не е плод на неговата душа и на неговия ум, а това е Откровение отгоре. Така че, риболовът на Петър е раждането на неговата вяра. И е показано така, че в това, което се ражда, проличава вече бъдещето. Петър повярва, но се уплаши от Христа и затова казва: "Господи, иди си от мене, защото съм грешен човек". А в Гетсимания е и отричането, и кризата на вярата на Петър. Вярата на Петър изпада в криза не защото става по-слаба, отколкото е била по-рано, а защото в решаващия момент не може да расте и преобразува. Кризата настъпва там, където вярата трябва да стане знание. Отричането на Петър не е слабост на волята, но е една слабост на съзнанието, където вярата не може да се преобразува в знания. Той вярва в Христос, но не Го познава, въпреки че имаше откровение за това. Неговата вяра не може да се проникне от светлината на виждането и затова изпадна в тъмнината на незнанието, на забравата.

Евангелието на Лука отбелязва кризата в Гетсимания като една криза на съзнанието чрез една извънредно сурова и пълна с тайнственост сцена. На Тайната Вечеря Христос се обръща към Петър: "Симоне, Симо не, ето, Сатана ви пожела, за да ви пресее като жито. Но аз се молих за тебе, за да не отслабне вярата ти" (22;31-32). Но ако вярата на Петър не можа да намери достъп нагоре до знанието, Христос предсказва отричането. Но все пак пренася Петър през кризата, за да не стане жертва на нисшите сили. В бъдеще Петър ще успее да повдигне своята вяра, което Христос предсказа с думите: "Ти, когато се повдигнеш, укрепи братята си" (22;32).

След това Христос казва на учениците си тайнствените думи: "Колко пъти ви изпращах без кесии, без тържик, без обуща, изпитахте ли някаква липса? Те отговориха: Никога, от нищо. Тогаз той им рече: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също и тържик. Но който няма, да продаде дрехата си и да си купи меч. Защото, казвам ви: Трябва да се изпълни за мене още това, което е писано. Между злодейци бе счетен. Защото това, което е писано за мене, е към своя край. А те рекоха: Господи, ето тука има два меча. Рече им: Доста е" (22;35-38).

Всичко това не трябва да се разбира физически. Разглеждано физически, то остава напълно неразбрано. Да се признае, че не се разбира нищо от тези думи, това е първата необходима стъпка, за да бъдат те въобще разбрани. Тези думи, макар и тъмни и неясни, но в тях се крие една дълбока Мистерия. Те ни насочват към безкрайни глъбини. Самата сценичност, при която са казани тези думи, засилва още повече тази Мистерия. Трапезата на кръглата маса е вдигната и сътрапезниците се готвят да напуснат къщата, за да навлязат в тъмната нощ на Гетсимания. Сърцата на учениците са завладени от чувството на една безкрайна раздяла, от безкрайно очакващо напрежение. Това, което се готвят да сторят външно, да излязат от къщата навън в нощта, душите вече са го сторили вътрешно. Приемането на хляба и виното е накарало душите да излязат от дома на тялото и да навлязат в несигурните космични пространства. Тайнствените думи, които Христос изговаря фактически са последните земни думи към учениците. В Гетсимания около Него са още само тримата, след това и те се разбягват, като само Йоан отива с Исус в двора на първосвещеника. Това са последните наставления, последното учение. Първо, имаме пълномощието в Тайнството на тази вечеря, след това следва пълномощието в учението, в ръководството на Петър.

От това, което Христос говори на Тайната Вечеря на учениците, ясно се вижда, че тук не става въпрос за физически неща - кесии, тържик, меч. Тук се намираме в сферата на образното съзнание, на образното виждане, което дава изразните средства за разговор. Христос се позовава на думите, които някога беше казал на 12

^-те

и на 70

^-те

при тяхното изпращане. Тогава Той ги изпрати в света, но всъщност това беше изпращане в един вътрешен път. Този вътрешен път предполагаше отхвърлянето на всичко ненужно и вглъбяване в самия себе си. Съсредоточаването като последно външно обедняване трябваше да бъде желано като път към духовно изобилие. Този път не трябваше да отдалечава от света, неговото следване трябваше да бъде подготовка за апостолско действие в света. Когато се казва: "Не вземайте нито кесия, нито тържик, нито обуща и никого не поздравявайте в пътя", това се отнася до тесния път, който води към тясната врата, към иглените уши, води към пълно обедняване. И при това учениците не са изпитали никакво лишение. Това показва, че обедняването в Христовия път е така изпълнено с предчувствието за бъдещото изобилие, така изпълнено със съзнанието за близостта на Духа, щото учениците се чувстваха толкова повече в изобилие, колкото повече се приближаваха към иглените уши. Но сега Христос им казва, че е достигната една повратна точка. Сега Той им казва: "Вие сте достатъчно обеднели. Вие сте минали през иглените уши. Сега трябва да вземете от това, което е около вас, защото сега изобилието на Духа ви залива".

Още раздаването на Тайната Вечеря беше великият огнен знак на излизането от бедността и навлизането в богатството. След приемането на Божествената храна на Тайната Вечеря, учениците отново трябва да си вземат кесията и тържика. Те посягат към тях не по принуда, а при пълна свобода, не заради себе си, а заради тяхната мисия. Това са духовни провизии, които те сега получават, това са плодовете на Божествения посев, който те сега събират, за да го раздадат на народа.

Загадъчни са думите: "Който няма меч, да продаде своята дреха и да си купи меч". Ако това се разбира буквално, външно, получава се едно пълно безсмислие. Скоро след това Христос забранява на Петър да употребява меча на слугата на първосвещеника. Връхната дреха, мантията, това е душевната дреха, която увива човека. А мечът, това е мълниеносната мощ на Духа. Който още не се е издигнал до пълнотата на Духовния свят, трябва да се залови да преработи, да трансформира своите душевни сили в сили на Духа. Това значи да продаде дрехата си, за да си купи нож. Суров и строг трябва да бъде сега преходът от личното към безличното. Това не са външни, а вътрешни духовни борби. Започват светкавици и гръмотевици. С това вече стават разбираеми думите на Христа: "Дошъл съм да запаля огън на земята... Не дойдох да донеса мир, а меч" (12;49-51). Тези думи не трябва да се разбират външно, а вътрешно.

Светкавицата на изгряващия ден на Сина Человечески преминава през сърцата на учениците. Пъпката на вярата ще се разпукне сега или никога. От тях се изтръгват думите: "Господи, ето два меча" (22;38). С това възклицание на учениците ни е показано преминаването на учениците от вярата към знанието. В раздраното от светкавици небе проблясва нощното видение на двата меча от светлина.

Известно е, че вдъхновените художници като Рафаел, Микеланджело и други, са изобразили Мойсей с два рога на челото или с два светкавични снопа лъчи от светлина. Така са изобразявали в Древността един духовен орган, който произвежда преминаването на мисълта в образ, когато той се пробуди. За този орган загатват учениците в образа на двата меча. В тяхното съзнание оживява духовното въоръжение, духовното оръжие, с което те трябва да водят духовна борба.

Така в сърцето на учениците пъпката на вярата се разцъфтява в цвят на виждането. Човек придобива съзнание за този цвят в образа на една двулистна роза. Когато розата на сърцето е напълно разцъфтяла, неговото духовно пробуждане се предава на главата на човека. И тогава истинският орган на знанието, на вдъхновението, на инспирацията се разтваря. В Древността този орган е бил наричан двулистов лотосов цвят. Той се намира на челото, в областта между веждите. Това са двата святкащи меча, които осветяват пътя на човека в тъмнината на света. С това са се отваряли две очи, в които не проникват лъчите на външната светлина, а от които излизат мечоподобно два снопа лъчи. Това са двата меча, за които учениците на Христа говорят. Тогава Христос казва: "Достатъчно. Добре".

И така, през нощта на Витлеем пастирите виждат ангелски хор. Видението на пастирите е било изпълнено с безгранична красота и радост. През нощта на Гетсимания учениците видяха мечовете и идването на борбата на духовете. Тук няма красота, а сериозност, решава се съдбата на света. Пътят от Витлеем към Гетсимания е път на свободата от пълната с благодат вяра и нейния мир, към един нов свят на светлина и знание.

Когато след това Христос умира на кръста, завесата на храма се раздира. Царството на отвъдния свят се разлива в нашето отсамно царство. С това е разкрит пътят на ясновидството. Но същевременно сега човек е поставен посред бойното поле, където водят борба ангели и демони. Той е победил тогава, когато както на разбойника на кръста, така и на войника под кръста се разкрива видението на лъчезарното Христово същество. Тогава сферата от светлина, която Той вижда, го приема в себе си. Царството Божие слиза при Него и Той може да влезе в рая, преминавайки край меча на ангела.