Jump to content

1. УВОД


Recommended Posts

1. УВОД

През времето на Школата на Мировия Учител, 1922-1944 г., един от художниците, който бе имал привилегията да получи съгласието на Учителя да му позира и съответно да прехвърли живия Му образ върху бялото платно, бе Цветана Щилянова. Понеже в Школата нищо не е ставало случайно, както и случайни неща не е имало, затова смятаме, че изборът на Учителя за Щилянова е строго избран, защото Учителят събра около себе си само онези и говори само на онези, които бяха избрани, и които бяха изпратени при Него. За нас случайните неща са от човешкия порядък, но те обхващат времето, а времето е вечно и от Божествен порядък. Преходните и човешки неща са от порядъка на случайността, но те се подчиняват на закона на кармата. Животът не може да се изгуби, нито може да се задържи на едно място, защото той идва от онзи порядък на вечните реални и Божествени неща. Има неща, които са в самия човек, дадени му от началото на неговото съществуване. Онова, което е в него и идва от Божествения порядък, представлява една канара, върху която се гради неговата сила, за да може да издържи и да прояви Божественото в себе си, но вън от себе си, като добро за другите. Това е главната причина, поради която Щилянова бе дошла в Школата - за да свърши една малка работа за Школата и едно голямо добро за себе си и за своята душа. Знаем, че Любовта като принцип е онази сила, която слиза от Божествения порядък и която може да се реализира у човека като плод, а този плод е плодът на доброто. Тя засне на бялото платно образа на Всемировия Учител. Онова, което прие нейната душа в общение с Божествения Дух в лицето на Учителя, тя успя да го предаде и да го прехвърли в образите на стотиците портрети, които нарисува, и пресъздаде образите на съвременниците на Учителя в Школата. Ако сравним тези портрети, ще можем да видим онази невидима нишка, която минава от Словото на Учителя през Неговия образ и оттам през образите на нарисуваните портрети на приятелите от Цветана Щилянова. Така се реализира Христовият принцип от идеи и сила на Христовия Дух, и като символ за общение на човешките души чрез любовта като сила на Божествения Дух и като свръзка на съвършенството между Божествения свят, ангелския свят, т.е. духовния свят и човешкия свят. Това е силата, която движи човешкия живот и движи човешките души около първоизточника на живота. Затова онова добро, което е добро за един, трябва да бъде добро за всички. Христовият Дух означава реализираната любов между човеците, а любовта между хората е осъщественото добро на едното и на всички. Ето, по един такъв начин чрез палитра и платно тя можа да работи не само като художник и да извае лика на Учителя, но и да прехвърли онази Божествена нишка, която свързва душите на хората с тяхното излъчване. А излъчването на човешкия дух и човешката душа се осъществява в човешката личност чрез светлата мисъл, чрез чистите чувства и праведната постъпка, изразени с думите: Чисти мисли, чисти чувства и чисти действия, защото чистотата е продукт на светлината в духовния свят, т.е. Виделината.
В житейския си път Цветана Щилянова преминава през големи пертурбации и се натъква на ред нещастия и страдания, и то както през време на Школата, така и след нея до настоящия момент. Страданията, според Словото на Учителя, се явяват като резултат на стълкновения между мислите, чувствата и постъпките на хората. Затова според този закон човек не трябва да търси злото вън от себе си и постоянно да се оплаква, а трябва да знае, че тези сили седят в самия него. Затова човек трябва да почне работа със себе си и с тези три свята, с които борави човешката личност. Личните грешки в нейния житейски живот не са само нейни грешки. Те са част от грешките на някои от последователите на Учителя. Истинският морал е общ за всички същества. Това е вътрешният път за всеки, който иска да върви по пътя на съвършенството, а това е път на чистотата, която е Виделина в духовния свят. Именно там, духовните очи на художника съзират Виделината, която е свят на хармония от светлини, звуци и форми. Това е свят на Мъдростта, чрез който работят Великите Учители. И да свалиш тази Виделина от духовния свят чрез багрите на светлината и цветовете на лъчите на физическата светлина, означава не само умение в това изкуство, а означава общение на човешката душа с Бога. Когато човек има общение със светлината, той влиза в порядъка на чистата и светлата мисъл, слизаща от духовния свят. Когато човек има общение с Виделината, той влиза в общение с хармонията на формите и звуците от света на Мъдростта, и когато прехвърли и пресъздаде част от тази хармония, и част от тази светлина, то неговата аура носи светлия отпечатък на едно състояние на човешката душа и на човешкия дух. Тези състояния са свещени, но към тези състояния се стремят и други сили, които желаят да обсебят това състояние, и тогава в човешкото съзнание настъпва тъмнина и той загубва връзката си със собствената си душа и със собствения си дух. Тогава човек става плячка на сили, които се изразяват и се проявяват чрез онези, които се подвизават около него, и тогава започва онази дисхармония в ума, сърцето и постъпките на хората. И оттам идват и започват човешките страдания. Това се отнася и за Цветана Щилянова. Когато прочетете нейните бележки и онази изповед, ще разберете, че тука случайни неща няма и нищо случайно не е станало. Всичко по строг начин се е реализирало. Така че онова, което е било вътре в нея, се е проектирало навън в човешки страдания. Ние знаем от Словото на Учителя цената на страданията. Чрез тях човек разрешава кармата си, а от друга страна чрез страданията човек влиза във връзка с Духовния свят, защото енергията, излъчена от човешките страдания, представлява храна и енергия за Духовния свят, в замяна на което човек получава духовна енергия, която е храна за човешката душа. По този начин смятаме да ви помогнем да разрешите онова противоречие, което ще застане пред вас, че човекът, който е рисувал Всемировия Учител, е преминал и преминава през невероятни страдания и мъчения. Кога съвременните хора могат да бъдат щастливи и могат да бъдат съвършени? Щастието и съвършенството са извън времето и пространството. Щастието е състояние на висша хармония и еманация на Духа, в която Божествената сила е реализирана в хармония от Виделина. Съвършенството е състояние на човешката душа, където Божествената душа е изваяла във форми и хармония Виделината от света На Мъдростта. Затова щастието и съвършенството са извън времето и пространството, но човек може да се свърже чрез тях по един много обикновен начин. А как? Няма същество, което да може да ви ограничи в правенето на добро. А Доброто е плод на Любовта, а Любовта е плод на Духа, а Духът е Глава на Истината, а Истината е Глава на Святия Дух, т.е. Словото на Бога. Така завършва този цикъл за смисъла на човешкия живот и подтика на неговата душа да бъде съвършена, и стремежа на неговия дух да бъде в сила и мощ, облечен в Светлина и Виделина. Проверете и пресметнете живота на онези художници, които съвременното човечество ги слага на пиедестала като велики художници. Техният път повтаря пътя, през който е минал и минава художникът Цветана Щилянова. Път на възвишение на духа и общение с Бога, и път на човешката душа да осъществи и реализира плана на Божествената душа чрез човешкия живот. Единият път за възвисяване на духа, а другият път е обличането на човешката душа в материята, и нейния път към съвършенство на тази материя. А тази материя обхваща в човешката личност физическия свят, чувствения свят и умствения свят. Затова човек не трябва да презира тялото си, чрез което работи. Не трябва да презира и чувствата на своето сърце, не трябва да презира и мислите на своя ум, а трябва да работи и да направи тялото си здраво, сърцето си чисто и светло, и ума си чист и светъл като светлината. И тогава никой не може да ограничи свободата му. Свободата е вътрешно качество у човека и който върши Волята Божия, той е свободен.
Художникът Цветана Щилянова нарисува Учителя с отворени очи, това не е случайно, защото преди това Учителят бе позирал на Борис Георгиев и той Го нарисува със затворени очи, по желание на Учителя. В томчето „Отиване и връщане", 1931 г. - съборни беседи от Учителя, в беседата „Сила, разумност и добро" от 19.08.1931 г. на стр. 41 Учителят дава обяснение на този процес и разглежда подробно този въпрос:
„Един художник поиска да ме рисува и ме нарисува със затворени очи. Някои запитваха защо този художник ме нарисувал със затворени очи? Казвам: Понеже в света има много насилия, много лъжи и много злини, аз не искам да гледам. След това друг художник ме нарисува с отворени очи. Запитваха: Защо този художник ме нарисувал с отворени очи? Казвам: Понеже в света дойдоха съвършените, аз искам да ги гледам. По същия начин и вас могат да ви рисуват със затворени очи. Когато човек затваря очите си, това изразява скръбно състояние; когато отваря очите си, туй представя радостно състояние. Желая да ви рисуват с отворени очи, да бъдете радостни и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Желая ви да се радвате на живота, който ви е даден на земята. Не е нужно да мечтаете за ангелите. Който може да живее на земята добре, той ще живее добре и на небето, между ангелите. Желая ви да се радвате на трите живота: живота на силата, живота на разумността и живота на доброто, т.е. на Божествения, на ангелския и на човешкия живот. Тези три живота трябва да се съединят в едно, да придобиете целокупния живот. Това всички можете да постигнете не изведнъж, но постепенно. Слънцето на живота е изгряло вече и показва, че Бог е на страната на силните, на разумните, на добрите. С една дума Бог е на страната на праведните. Желая ви да прекарате поне един такъв живот, да покажете своята сила, разумност и доброта, да ви видя такива, каквито сте."
Идеята, която е заложена в Писанието: „Отвориха се очите им", се отнася за онази епоха в човешкия живот, когато духовните очи се отварят у човека и той види чистотата на духовния свят, и страданията и мъченията на човешката личност на земния живот.
И тогава идва един спасителен път. Необходима е онази жива вяра, която е принцип на ума, чрез който човек чрез собствената си мисъл и ум ще се свърже с онази Светлина, която идва от Духовния свят, която там се нарича Виделина, а Виделината е връзка с Любовта, която е свръзка на съвършенство и свързва Божествения свят, чиято Светлина се нарича Слава, свързва се с Виделината от духовния свят и със светлината от физическия свят. Това е да имаш силна вяра и да се добереш до светлата страна на своя живот. А Надеждата е онзи метод, чрез който човек трябва да свали светлината от умствения му свят като чиста мисъл, в чувствения свят като чисто чувство и да го реализира чрез волята у човека като добра постъпка. Това е общият смисъл на писмото на Учителя, което той изпраща в Париж на Цветана Щилянова, когато тя специализира живопис. Писмото е написано на 19.02.1931 г. в София и под него стои подписа на Учителя Беинса Дуно. Писмото е написано на пишуща машина със син шрифт, собственоръчно от Учителя, като някои печатни грешки от писаното поради това, че Той рядко е сядал да пише на пишуща машина и поправките на няколко букви са с Неговия почерк и със същото мастило, с което е подписано писмото. Понеже сме виждали и други писма на Учителя до приятели, написано по същия начин, със същата машина и шрифт, и същия подпис, то удостоверяваме, че Учителят е автор на писмото. То не е диктувано на друго лице, нито е писано от друго лице, а е написано лично от Учителя, на Неговата пишуща машина. Всеки, който би изучавал живота на художника Цветана Щилянова, нейното изкуство, трябва обезателно подробно да се запознае с писмото на Учителя до нея. Всяко едно изречение представлява етап и път от нейния живот на земята. Освен това, всяко едно изречение представлява отделна епоха в пътя на нейната душа и нейния дух, от идването й на земята до влизането в Школата на Учителя, както и са начертани онези проекции, към които трябва да се стреми нейното същество, за да реализира съкровените стремления и стремежи на нейната душа и дух. Ние няма да се спираме подробно на писмото. Настоящият увод бе написан за това, да покаже, че нещата имат и друго значение, за онези, които подготвиха и стъкмиха, и реализираха това описание за живота на Цветана Щилянова. За онези, които познават Словото на Учителя, ще разберат, че няма нито едно излишно изречение от настоящия увод, защото без него вие трудно бихте могли да се доберете до истината на един изстрадал житейски път на един художник и до изповедта на една човешка душа. В бъдеще в Словото на Учителя вие ще намерите много неща и мнения на Учителя за творчеството на художниците, но онова, което ние даваме, бе част от нашия път, по който вървяхме, да се доберем до част и частица за истината на нейния житейски път, и до нейното творчество през времето на Школата на Учителя.

Съставили: Марийка Марашлиева Вергилий Кръстев

04.03.1990 г.

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...