Jump to content

10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)


Recommended Posts

10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО

Елена Андреева

Бележка на редактора Вергилий Кръстев: Тук ви предоставяме магнетофонен запис, направен от Вергилий Кръстев в присъствието на Марийка Марашлиева и на Елена Андреева във връзка с историята на портретите на Учителя Дънов, рисувани от художниците Борис Георгиев и Цветана Щилянова. Този материал не бе включен към спомените на Елена Андреева в „Изгревът", том IX, понеже приех, че трябва да се включи към спомените на Цветана Щилянова и към очерка на художниците.
Поместваме и протокол за двата портрета на горните двама художници, за да бъде ясно на следващите поколения тяхната история и още много други неща.
Вергилий Кръстев (В.Кр.): Причината и поводът в момента, за който ние сме дошли при теб със сестрата Марийка Марашлиева е този, за един много интересен въпрос, за който искаме и твоя съвет, твоето мнение. И разрешение за един много важен въпрос. Въпросът е следният: След като си замина Петър Филипов, мир и светлина на душата му, законен наследник остана неговият племенник Филип Николов. В Петър останаха много неща, които неща... Елена Андреева (Елена): Не са предадени още. В.Кр.: И Някои неща са ценни с ценности и той в този етап ги осребрява с пари. Елена: А, продава ги. В.Кр.: Той ги продава. Например там има един портрет „Христос в Гетсиманската градина", който портрет го има тука в списъка, който ти лично си го правила. Елена: Да, аз съм го правила. В.Кр.: Той го е продал на Дина Станчева за 300 лева. Елена: Сега той го продава, жалко. В.Кр.: Жалко. Това е фактът. Няма да коментираме защо го продава. Елена: Не, жалко казвам само. В.Кр.: Друго, което беше интересно, Марийка провери с мене, че там има един портрет на Щилянова, оригиналния портрет на Учителя. Елена: Той е правен по поръчка на Петър Филипов. Петър Филипов си го прави този цветен Пентаграм. Марийка Марашлиева (М.М.): Не, оригиналният портрет на Учителя беше у Цветка Щилянова, а Цветка Щилянова го даде на съхранение у Петър Филипов. В.Кр.: Сега аз имам един документ тука, според който ти, който си го писала. Елена: Да. В.Кр.: Преснет, Елена Андреева Щерева закупува. Елена: Да, имам го. В.Кр.: Ти купуваш, нали живееш на ул. „Незабравка" 7, купуваш разни други, пишеш „Портрет на Учителя от Цветана Щилянова за 100 лева." Елена: Да. В.Кр.: Това е оригиналният портрет. Елена: Оригиналният. В.Кр.: Ти го купуваш. Елена: Аз го купувам. В.Кр.: Това ти е официален документ. Къде е тоя оригинален прортрет? Елена: Дала съм го у Шарови. В.Кр.: Това е сигурно? Елена: Казвам ви. Дадох го у Шарови, защото се страхувах от обиските, като идваха при мене, като го видят, пък у Шарови, художник е, няма да го вземат. М.М.: Ние ходихме с Петър Филипов у Шарови и той значи след това го е... Елена: Какво е направил, не зная. Но ви казвам това. Аз съм го дала на Шарови. М.М.: Ние с Петър ходихме у Шарови. Те казаха, че е у тях оригиналният портрет, но трябва да го издирят между картините им. В.Кр.: И значи той е оригиналният с рамката, с всичко. Със специална опаковка. Елена: Не, опаковката не я знам аз, защото ние когато ги прехвърляхме, беше друга. В.Кр.: Сега друго, което е там, портрет на Учителя от Борис Георгиев, той е у теб. Елена: У мене е. В.Кр.: Сега според този официален документ, както го има, ти си фактически притежател на тия два портрета. Елена: Ама виж какво, аз съм ги купила. В.Кр.: Ти си купила и по документ ги притежаваш. Елена: По документ, да. В.Кр.: И понеже аз това случайно го намерих, понеже е проблем и аз казвам единствен притежател, законен, е Елена Андреева. Елена: Съм аз. В.Кр.: Тя понеже е жива, може да мисли и затова дойдохме при тебе за съвет, и да разрешим един много важен въпрос. Въпросът е следният, че този портрет, който ти си го дала на Шарови, той е отишъл при Петър Филипов на съхранение. Елена: Ако той го е взел, ако са го прехвърлили, може, аз не съм това направила. В.Кр.: По-нататък този портрет се продава. Елена: Е да, но той няма право. В.Кр.: Той няма право, но той го е продал вече. Елена: Е, ще го върне. В.Кр.: Как ще го върне, когато той го е продал и парите са дадени, и е получена разписка? Елена: Е да, но той е продал чужд портрет. В.Кр.: Е, чужд портрет, обаче в него е бил. Елена: Виж сега, това е много труден въпрос, защото ние не искаме да се съдиме, нали и процеси да водиме. Ние искаме да се разбереме по братски. Защото ще трябва някак да го вразумим тоя брат, да върне портрета. В.Кр.: Той е взел парите! Елена: Абе мани ги парите! В.Кр.: Ама знаеш ли колко струва? 300 лева е платено. Елена: Абе триста лева струва, ама Учителев портрет! В.Кр.: Съгласен съм. Сега искаш ли да ти кажа лицето, което е купило портрета? Лицето, което е купило портрета, преди два седмици говорихме с него и се уточнихме, че трябва да се купи този портрет, за да се съхрани. И понеже това лице, което го е купило, то го купува не за себе си, а да го съхрани, извика мене да пита дали можем да го съхраниме някъде. Елена: Да. В.Кр.: Защото той е голям портрет. Лицето, което го е купило, се намира пред тебе и се казва Марийка Марашлиева. Елена: Чудесно. В.Кр.: Да, ама това са триста лева. Елена: Моля ти се. Аз ще намеря 300 лева, ще ги върнем. В.Кр.: Въпросът е следният, че тя също не знаеше до преди два часа, че този портрет по законен път е твой. Аз й го показах това нещо. Елена: Да, по законен път е мой, но формално, формален. В.Кр.: Законен е твой, няма да си играем и казвам на
Марийка: Ти фактически си купила чужд портрет. Елена: Е, портрета, всичките тия неща са на мое име, да, и аз ги съхранявам. Те и при мене са вещите. Тези тука. В.Кр.: Ама ето виж портрета не е при тебе. Елена: Ами и на Борис Георгиев е тука. В.Кр.: Аз знам, че е тука. Сега този портрет, „Христос в Гетсиманската градина", спомняш ли си на кого е даден? Елена: В Гетсиманската градина. В.Кр.: „Христос в Гетсиманската градина". Елена: Е, това не мога да кажа, ама не, то е някъде писано. В.Кр.: Сега аз ще ти покажа тука. Елена: Някъде е писано. В.Кр.: Аз искам да разрешиме този проблем, фактически този портрет е вече иззет от племенника на Петър Филипов, защото той го е продал. М.М.: Той е у дома. В.Кр.: Той е в нейния дом. Елена: Отишъл на място. В.Кр.: Той е на място, но сега ще отиде още на друго място. Елена: Ха-ха. В.Кр.: Той ще отиде на друго място, затова ние идваме при теб. Елена: Добре. В.Кр.: Понеже тя сподели с мене, че няма къде да го сложи и да го държи, аз ще го поема. Елена: Да. В.Кр.: Понеже аз не мога да оставя така, тя да бъде изнудвана за други работи, защото това си е изнудване. Елена: Да. В.Кр.: Те достатъчно са я изнудили там от роднините на Петър Филипов. Между нас казано, за да продължават да я изнудват, защото това е изнудване на пари. Аз съм приел да го платя този портрет, да им дам 300 лева и този портрет да дойде при мене. Елена: Е, добре. В.Кр.: Ти съгласна ли си на това? Елена: Е, дали е при мене или е при тебе, или при нея, няма значение. Ние сме идейни хора и няма да се лъжеме. В.Кр.: Няма да се лъжеме, обаче аз искам след това нали, като го платя на нея, аз фактически му правя подарък на Филип от 300 лева. Елена: Не на Филип. В.Кр.: Така излиза. Елена: А-ха. В.Кр.: Аз фактически му правя подарък. Елена: Да. Нищо не е... В.Кр.: Ти казваш нищо, но това е нещо. Елена: Кое? В.Кр.: Кой ти дава 300 лева? Елена: Кой ти дава 300 лева, ама това е портрет на Учителя. В.Кр.: Ние говорим за практични неща. Елена: Да, да. В.Кр.: Понеже фактически на тоя приятел му правя подарък, за нищо. Сега, аз искам и затова сме дошли. Сега аз ще й дам 300 лева и тя ще ми даде портрета, обаче аз искам от тебе разрешение, предлагам така, нали, ти да ми подариш тия два портрета. Този портрет да ми го подариш с това. Ето, аз го откупувам, портрета. Елена: Ами може, аз нямам нищо против, защото сега ти щом си дошъл до това решение, да го купиш, и да пожертваш тия 300 лева, аз нямам нищо против. В.Кр.: Защото фактически ти си засегната. Елена: Е, то е формално. В.Кр.: формално, обаче след 10, 15, 20 години ще дойдат и ще ми кажат: Този портрет е на Елена Андреева. Аз ще кажа: Този портрет ми е предаден от Елена Андреева. М.М.: Той иска всичко да бъде вързано. Елена: Да, да, да, разбирам, аз знам, че той много връзва. В.Кр.: Ха. Сега, това е моето желание, нали. И понеже един вол не оре, сам вол не оре, има една такава приказка, когато реши някой човек да оре, сам вол не оре. Трябват два вола. Елена: А два вола, един вол не оре, да. В.Кр.: И понеже и другият вол е тука... Елена: Искаш и другият портрет да го вземеш? В.Кр.: Искам да ми предадеш и другия портрет, да ги прибереме отново. Сега аз не те изнасилвам, говориме за съхранение. Елена: Виж какво, аз дали стои при мене в тоя долап или в твоя долап, не правя такива сметки. В.Кр.: Да не би да те упрекне някой друг. Елена: А, няма да го дам на никого. Не съм го обещавала. В.Кр.: Да не те упрекне някой друг се страхуваш или не? Елена: А, ако има такива неща, да го продават, разбира се. Аз затуй го държа у мене, за да не го продават. В.Кр.: Аз предлагам следното: Аз го купувам единия портрет, отиват на вятъра 300 лева. Аз съм ги дал вече. И ще го прибера и ще направим протокол как тя, Марийка Марашлиева го е купила за 300 лева от онзи приятел, защото утре тия неща трябва да се кажат. Аз съм върнал на нея парите. М.М.: Защото един ден може да ровят, да сме на чисто. Елена: Ще ровят, мен ми е ясно, мен ми са ясни тия работи. В.Кр.: Ти фактически нищо не губиш. Елена: Ама нищо не губя, бе. В.Кр.: Ти печелиш, защото се разрешава един важен въпрос. Елена: Ама не, защото се осигурява портрета. В.Кр.: Ние идваме при тебе, ти да го решиш. Аз предлагам, но ти решаваш и изчаквам. Аз давам възможната комбинация. Сега аз портрета на Щилянова ще го платя 300 лева и ще го взема. Тя, ако може да вземе разписка от туй, че е купила портрета, ако не може, може, ако не, ще направим протокол, в който тя ще пише, че го е купила за 300 лева. Ти ще подпишеш, аз съм й върнал парите, а ти ми подаряваш тоя портрет, на мене за съхранение. За съхранение, нали? Елена: Да, за съхранение. В.Кр.: Защото фактически аз го откупувам. Сега по-нататък, понеже един вол не оре, нали сам. Елена: То затуй, това е вторият вол. М.М.: Единият вол от Щилянова, другият вол от Борис Георгиев. В.Кр.: Аз предлагам да ми предадеш и другия пак с протокол, тя ще бъде свидетел за съхранение и запазване. Елена: Добре. В.Кр.: Като аз поемам задължението, че тия два портрета не са моя лична собственост, макар че съм заплатил нали всичко в самия протокол, в който и ти ще бъдеш свидетел, и тя, Марийка Марашлиева, и ще се подпишете и ще го прочетете, и ще го запишем на една касетка, да бъде документирано. Пазя ги, но не е моя лична собственост, макар че съм платил. Елена: Да. В.Кр.: По тоз начин и Вие сте спокойни, и аз съм спокоен, да не би моите наследници утре да кажат: Това е наследството на баща ми. Елена: Да, утре. М.М.: Да не се получи същата работа. В.Кр.: Същата работа, нали? Елена: Ами аз затуй купих портретите, само за това, защото казвам за портретите ще има война. Щото ще струват пари. В.Кр.: Тя разреши един много важен проблем, като го откупи и той иска триста лева. А той има и репродукция. Елена: Репродукция, да. М.М.: За нея 450 лева иска. Елена: Искаше. М.М.: Иска той. Елена: Защо? М.М.: За репродукцията пак на портрета на Учителя. Елена: А, за репродукцията, ами той не е оригиналния портрет. М.М.: Не е оригиналният. В.Кр.: Той иска повече. М.М.: Е да, но оня е пастел, где да знам пък оня какъв е. Дина казва, че и другият бил пастел. А пък пастела трябвало да се внимава да не се разбута, защото бил така направен, че е важно да не се чукне. Ти видя как Петър го е завил нали, трябва много да се пази оригинала. Елена: Ами естествено, че трябва да се пази. М.М.: Направена е специална кутия, с рамка, със стъкло, с всичко. Елена: Ами разбира се, така беше. М.М.: Завит. Елена: Ами така беше, бе! М.М.: Така беше. Елена: Така беше, в рамка. В рамка беше. След като си отиде Учителят. Той стоеше в стаята на Учителя дотогава. Когато трябваше вече да изнесем вещите и когато ги купихме, аз го взех при мене, те бяха при мене в началото, но аз нямам обстановка за портрети. Аз готвя и т.н. Една стая имам и се смущавах да не се увреди някак и затова го дадох у Шарови. А Шаров мисля че копира ли? Те имат и друго копие там. В.Кр.: Значи си съгласна. Елена: Ама разбира се, това е братска работа. В.Кр.: Сега повтаряме, теглим черта, защото искаме и друго да те питаме.
 
1. Аз плащам портрета.
 
2. Правим протокол и тримата се подписваме, като се описва как аз го връщам, как аз давам пари, за да дойде при мене, как ти ми подаряваш двата портрета и как аз се подписвам, че тези портрети не са моя лична собственост, а принадлежат на българския народ, на Славянството, на Русия и не на Братството. Щото утре ще се съберат десет човека и ще кажат: „Ние сме Братски съвет, дай портретите." Разбираш ли? Елена: И това го има. В.Кр.: Защото утре ще се съберат двайсет души и ще кажат: „Ние сме Братски съвет, дай портретите." Елена: Драга може да дойде и да каже: „Аз съм ръководител, дайте портрета!" В.Кр.: Аз ще кажа: Тия портрети принадлежат на българския народ,
 
Славянството и на Русия. Не принадлежат на Братството. Елена: Добре. В.Кр.: На българския нород, да, може в Националната галерия, обаче не на Драга и на този или онзи. Така се уточняваме. Елена: Да, уточняваме се. В.Кр.: За да бъде върнат. Елена: Да. В.Кр.: И след като дойдем с този протокол като си оправим сметките, ние ще го напишем на пишуща машина, ти ще го одобриш нали и ще го подпишеш. Елена: Разбира се. В.Кр.: И тогава ми се дава другия вол. Елена: Аз мислех да го давам на друго място, но... В.Кр.: Два вола теглят. Така връзваме и ти си спокойна, че въпросът е разрешен. Елена: Аз съм спокойна, защото знам, че е на сигурно място. В.Кр.: Ти си спокойна, че е предадено както трябва с протокол и свидетел. Елена: Да. В.Кр.: Аз съм потърпевшият, че съм дал парите. 300 лева. Елена: Е-е, за тебе какво са 300 лева. В.Кр.: Това е много нещо! Елена: Какво е, бе? В.Кр.: Колко е твоята пенсия? Елена: Моята пенсия е 63 лева; В.Кр.: Значи пет твои пенсии. Твоята колко е? М.М.: Моята е 129 лева. В.Кр.: Значи три пенсии на Марийка или пет пенсии на Елена Андреева. Сега има един друг въпрос, пак от същата категория. Елена: Добре.
В.Кр.: Искам да те питам, значи този въпрос го разрешихме. Сега както искам да питам за Аня Теодорова, туй на Паша. Елена: Сестрата. В.Кр.: Сега тука пише, че тя е закупила маслена Пентаграма 138/178 см. за 50 лева. Тази цветната Пентаграма ли е? Елена: Чакай, маслената Пентаграма. В.Кр.: Да не би тая Пентаграма голямата, маслената, рисуваната? Елена: Може да е тя. Чакай, колко е? В.Кр.:50 лева, голяма, 1 м. и 38 см. на 1 м. и 78 см. Тя е почти колкото долапа. Висока е като долапа тази Пентаграма. В.Кр.: Е, толкова, на 1 м. и 78 см. Елена: Значи толкоз. Е, тя е същата. Ама тя къде е сега? В.Кр.: Е, не знам. Аз искам да те питам тази ли е Пентаграма? Това е вероятно тази Пентаграма. Елена: Вижте, тази Пентаграма е доста пострадала, защото те я взеха в полицията, държаха я дълго време. М.М.: После върнаха ли я? Елена: После я върнаха. И като я върнаха, тя е така начупена. Тъй че тя трябва сега от художник да не се съвсем развали, да се даде да се реставрира. В.Кр.: Тоя въпрос така. Следващият въпрос. Тука при Райна Райкова Найденова, ул. 5, цигулка „Гварнелиус". Елена: Е, тя е у тях. В.Кр.: Тя е у тях. Ето сега например Буча Самуил Бехар, тя има в нея има картина „Христос в Гетсиманската градина" и аз се съмнявам да не би понеже нещата на Буча Бехар бяха при Боянчо, който си замина, мир и светлина на душата му, и той вероятно Боянчо го е занесъл у Петър на съхранение, щото Боянчо няма къде да го държи. Елена: Да. В.Кр.: И сега онзи приятел, племенникът му го продаде. М.М.: Но тези портрети са там още преди Буча да почине. Те много отдавна са там. В.Кр.: Те може отдавна да са, но това е купено от заложната къща, аз така смятам. Елена: Ние давахме пари, бе! Пари давахме, не ние, разбира се, братски. В.Кр.: Сега тая картина „Христос" кой я е рисувал? Щилянова ли? Елена: Щилянова не. В.Кр.: Кой я е рисувал? Елена: Щилянова не е рисувала „Гетсиманската градина". Не мога да ти кажа кой я е рисувал. Не мога, не помня. М.М.: У Петър портрета на Христос, Щилянова го е рисувала. И копията, които има и в Русе, и те са рисувани от нея. Елена: Всички Щилянова ги е рисувала. Портретите на Учителя от Щилянова са. В.Кр.: Въпросът е, тя трябва да провери лично този портрет на „Христос в Гетсиманската градина" от кого е рисуван, от Щилянова или не. М.М.: От Щилянова е, бе. В.Кр.: От Щилянова е. Значи този портрет е този именно от това време. Сега при Буча Бехар има този малък театрален бинокъл, за който аз те питах. Ти каза, че е от времето на Учителя. Елена: Да. Значи един голям бинокъл. Това е значи за Буча Бехар.
В.Кр.: Сега Цветана Ганева, ул. „Елемаг". Хармониум с калъф, 3000 лева. Този ли е хармониума, гдето сега отиде при Ина? Елена: Да, този. В.Кр.: И кой ги плати тия 3000 лева? 3000 лева е много. Елена: Братството ги плати, как кой ги плати. М.М.: Те са събирани от много хора. Елена: Виж какво, ние най-напред събрахме, чакай, колко хиляди бяха, 30,000 лева събрахме първия път. После като видяха те, че събрахме толкова бързо, бързо парите, за една седмица, задължиха ни да дадем пари и всичкия имот друг, т.е. всички други вещи и предмети. И тогава събрахме 90,000 лева от хората. В.Кр.: За колко хиляди откупихте всичко? Елена: Е, не знам. Някъде имаме документ, имаме нали. В.Кр.: Сега този хармониум беше в Петър Филипов на съхранение, отиде в Савата и сега в Ина. Какво казва Драга? Елена: Драга ме обвинява защо съм го дала на Ина. Аз съм го дала. Пък аз не знаех. В.Кр.: Аз взех разрешение и бележка от Борис Николов, отидохме с Ина у Савата, показахме я и той предаде хармониума на Ина Дойнова. Освен това аз използвам един окултен закон, разбираш ли? Защото Елена е движила тия неща, горе на Небето е записано, че тя е движила и тя трябва да се подпише. Елена: Е, аз ги движех. Аз раздавах, всичките вещи на Учителя съм ги раздала. В.Кр.: Тя понеже го е движила въпроса, тя трябва да се подпише. Нали тука да подпише словесно и устно, и от Невидимия свят виждат как са нещата и се разрешават, и се отварят заключените врати от преди 30 години. Елена: А, да ми се отворят. В.Кр.: И те се чудят защо хармониумът отиде там. М.М.: Ние в Русе имаме един костюм на Учителя, летен, от соа-екрю. Елена: У тебе? М.М.: Да, в Русе, аз ще го донеса, защото няма защо, държим го така. Магда ми го даде навремето, защото и ние дадохме пари и тя ми го донесе. Елена: Да. Вижте сега, дрехите на Учителя много лошо са съхранени. В.Кр.: Е, не може да се съхраняват.
В.Кр.: Сега друг портрет при Мария Райкова Сотирова, ул 5. „Портрет на Учителя", „В нивата" от Влаевски, картина „На творчески сили в природата". Тук пише, че първият е от Влаевски и че вторият е от Цветана Симеонова, Това е твоя почерк. Елена: Не е моя. М.М.: Аз мисля, че го видях у Влаевски тоз портрет. Елена: Влаевски, да. В.Кр.: Да, у Влаевски. Елена: И тука пише, че е у Влаевски. Ама виж сега трябва да говорим с Влаевски да даде портретите, които са наши. В.Кр.: Следващият. М.М.: Няма защо да стоят там, защо да стоят. Елена: Поне личните портрети. В.Кр.: Цветана Добрева Джерасиева има портрет на Учителя от Влаевски, картина „На петото езеро" от Симеонова. Елена: Да. Ама всички имат, бе. В.Кр.: Всеки има по нещо. Елена: Както виждаш, аз съм ги писала. В.Кр.: А тая, при Димитър Костов има цветна фотография. Елена: Нищо. Димитър Костов замина за Америка и нищо не остави. В.Кр.: И какво представляваше тая цветна фотография? От Изгрева? Елена: Ами цветна фотография. Добре е да ти кажа, че нищо не съм му дала ценно. Само стъклариите. Добре, ама отиде в Америка и не се обади, магарето. М.М.: Но той взема ли ги там тези работи? Елена: А, взел ги, къде ще ги носи? Стъкларии. В.Кр.: Сега тука при Невена Неделчева има портрет на Учителя със слънце и кокиче. Спомняш ли си тази? Елена: При Невена Неделчева са под ръка, можем да ги вземем при всеки случай. В.Кр.: Тя има доста много такива. Елена: Дреболии. В.Кр.: Портрети. Елена: Портрети има, да. Ама виж, така дошло бе, брате, да не мислиш, че съм го измислила. В.Кр.: Тогава трябваше да спасявате нещата. Ами това е 1957 г., а сега сме 1987 г. - 30 години, не преди 3 години, а преди 30 години. Виж какво значи 3x10 години=30 години. И сега ние сме дошли. Вие сте спасили нещата. Елена: Е да, да. В.Кр.: Ние сме дошли сега тука. Елена: Да ги оформим. В.Кр.: Да ги оформим и да ги запазим. Елена: Да ги запазим. В.Кр.: Да ги запазим и Вие да сте спокойни, защото това всичко е минало през теб. Ти си отговорна и ето сега идваме при теб да те питаме, и ти да подпишеш. Елена: Е, ще подпиша, каквото трябва. В.Кр.: Ние искаме, ти трябва да подпишеш. Елена: Аз и на това съм подписала, че са у мене.
В.Кр.: Сега тука гледам на Галилей както си дала, цигулка с подбрадник и т.н. Елена: Нищо, какво. Ама не, цигулката на Учителя, ценната, не е у него. В.Кр.: Не се знае къде е. Елена: Знае се. В.Кр.: Е, къде е? Елена: Не знам. В.Кр.: Хе-хе. Знае се, пък не знам. М.М.: Историята мълчи. В.Кр.: Историята мълчи. Елена: Да. Не, добре, че е така. В.Кр.: Прибра се тя, добре.
В.Кр.: Сега Мария Райкова Сотирова от ул. 5, пише портрет на Учителя, „В нивата" - Влаевски, картина „Творческите сили в природата" - от Цветана Симеонова. Сега къде ли са тези портрети, не се знае. Коя е тая Мария Райкова Сотирова, ул. 5? Елена: Мария Райкова? М.М.: Да не би да е на Жечо Панайотов, на жена му сестра? Елена: Не, на Мария не сме давали. М.М.: Щото тя е Мария. Елена: Мария, не знам. В.Кр.: Ето, тука имаме опис на снимките на Учителя, увеличени от Искренов и в кои са. У Невена Неделчева има 30, в Катя Грива 10, в Милка Периклиева - 4-5. Елена: Да. В.Кр.: Те не толкова голям проблем. Сега друго да питам: Ето сега тука портрета на Влаевски. Елена: Той си е автор. Те са си негови, но ако аз мога да отида при Влаевски, ако трябва, без мене ако може да свършите работа. В.Кр.: Не може, ние не го познаваме, ти си на линия. Трябва да ги вземеме, да ги прибереме и това е. Елена: Да. В.Кр.: Дали няма да иска пари за тях? Елена: Не. В.Кр.: Да вземем да ги приберем. Елена: С две ръце подписвам, че няма да иска пари. М.М.: Да отиде някой, който е близък с него и на когото може да има доверие. Елена: Аз мисля, че мога да бъда близка с него. В.Кр.: Ти трябва лично да отидеш. Елена: Само трябва да ми платите колата. В.Кр.: Ние ще ти платиме колата. Елена: Толкоз, нищо друго. В.Кр.: Той не може ли да дойде тук? Елена: Сляп е. В.Кр.: Едно такси ще вземеш, да не бъде от наши хора, да не знаят, плащаш таксито, нали и на връщане пак вземаш такси. Елена: Не, най-напред ще се разбера с него. После с Влаевски съм близка от 20 години. В.Кр.: Коя е тази Мариола? Елена: Сестрата на Райна Калпакчиева. В.Кр.: Тука на всички портрети на Влаевски пише Мариола, Мариола, Мариола. Елена: Ами така де, ами името й, така й викат.
В.Кр.: Ето тука отбелязала си на Буча Бехар кое е - „Христос в Гетсиманската градина" в рамка със стъкло 77/60 см. Елена: Колко? В.Кр.: 77/60. Елена: Той е по-малък. В.Кр.: Ами не е много. То е 77 см. Елена: Не е както този на Пентаграма. В.Кр.: Пентаграмата е голяма. Елена: Пентаграма е голям. В.Кр.: Ето сега, една цветна маслена Пентаграма без рамка 178/138 см., рисувана от Шламбура. Елена: Е, да. В.Кр.: В 1922 г. Тук е упоменато кой е рисувал. Елена: Кой е рисувал? Той е художникът. Писала съм го, но останало в писаното. В.Кр.: Сега за тези две картини се разбрахме.
В.Кр.: Друг един въпрос. В Катя Грива има, това е твой почерк, в Катя Грива има тенекия - кутия. В нея има, ето, съдържа знамето на Братството. Какво представляваше това знаме? Елена: Картина. Не картина. Е да, картина. Тя е при Митко Грива. В.Кр.: При Митко Грива. Елена: Да. Митко Грива, вижте сега, все пак трябва да се приберат тези неща. Ама Митко е разбран човек. В.Кр.: Аз се познавам с Митко добре. Значи на Катя Грива е предадено знамето на Братството, Пентаграми на копринен плат, бяла, жълта, синя, розова, бежова. Елена: Да. В.Кр.: Какво представляваха тези Пентаграми? Елена: Е, пак Пентаграми такива, рисувани. В.Кр.: Обаче не си спомняте какви са? Не можеш да си спомниш. Аз мислех, че знаеш. Елена: Минаха много години.
В.Кр.: Сега номер 30 е репродукция от портрета на Учителя от Борис Георгиев. Елена: Тя е тука, при мене. Една е тука, оригиналът е тука при мене, а другите имат пак други. В.Кр.: После ето две картини от последния ден на Учителя от Георги Герасимов. Елена: Само ръцете. В.Кр.: А-а-а, това е учителя по рисуване, който последния ден е рисувал ръцете на Учителя. Елена: Той каза, че не е виждал по-красива ръка и ги нарисува. Аз пращах брат Шаров, докато беше жив, да ги иска, да ги откупиме, но той не иска да ги откупи, да от художника Герасимов. Той се помина сега и има наследници. В.Кр.: Тука пише у Шарови. Елена: Е, там беше, у Шарови беше. В.Кр.: Той живееше там? Елена: Не, не, у Шарови е това, едната картина, а ръцете картината не, не беше, те си я държаха. В.Кр.: А у Шарови какво е? Елена: Е, картината беше у Шарови. В.Кр.: Сега две картини от последния ден на Учителя от Георги Герасимов. У Шарови. Какво представлява тая картина? Елена: Ръцете бе, само ръцете. Ръцете, нищо друго. В.Кр.: Защо казваш, че са при наследниците? Елена: Ами не са у Шарови. Той не ни ги продаде. Той си ги запази за себе си. В.Кр.: Сега аз пак ще искам да те питам. Две картини от последния ден на Учителя от Георги Герасимов у Шарови. Това сега какво означава? Че у Шарови ли са? Елена: Не са у Шарови. В.Кр.: Защо пише у Шарови? Елена: Ами за сведения. Да се знае къде са. В.Кр.: А-а, и сега той, Герасимов има наследници. Как може да се доберем до тези наследници? Елена: Вижте, има син и ако той има нужда от пари, може да ги продаде. В.Кр.: Хе-хе, стигнахме до пари отново.
Елена: Картините трябва да се съберат, като ги откупиме. В.Кр.: Няма събиране. Орташка кобила и вълци не я ядат. Плаща един, лично. М.М.: Да се знае. В.Кр.: Картината е негова, купил си я, нали? Елена: Добре. В.Кр.: Защото утре ще кажат, аз съм дал пари, дай картината. Ще се съберат пет човека, аз съм дал пари, дай картината. Елена: Добре, и това е право. В.Кр.: Лично се отговаря, лична отговорност, няма колективна отговорност. Колективната отговорност се проваля, нали виждаш как е. Елена: Да. В.Кр.: Нали се провали? Елена: А-а, жестоко. В.Кр.: Ти си свидетел. Елена: Жестоко, жестоко! В.Кр.: И няма смисъл да се заблуждаваме с тези неща, значи това е положението. Сега по-нататък искам да те питам нещо друго. Елена: Питайте ме, такива работи ме питайте. Които знам, ще казвам. В.Кр.: Сега тука е отбелязано. Елена: За Герасимов, аз помолих брат Шаров. Той отиде, ама не го даде. Не го даде. Помолих брат Шаров да отиде и да предложи да го купиме, но не го даде братът. Той каза: „А-а, не, аз не мога да го продам." Значи като ценност го взима. И то е ценност. В.Кр.: Ето сега тука какво пише. Тука пише: „Днес, 20 ноември, 1957 година, град София, инвентаризационната комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов, Влад Пашов и отговорник Мария Тодорова прегледахме стаята на Учителя и т.н., цигулка еди-коя си, втора цигулка, трета цигулка, четвърта, пета, шеста" и т.н. Какво стана с тия цигулки накрая? Елена: Където са дадени. В.Кр.: Където са дадени, са останали. Елена: Там са. В.Кр.: Така. По-нататък. Елена: Ако не са злоупотребени. В.Кр.: Ако не са злоупотребени с тях. Аз искам да те питам, тука вътре има една кутия, в която кутия има събрани някои неща от Учителя. Елена: Тази кутия чакай да ви кажа, добре стана въпрос за нея. Тази кутия... В.Кр.: Цилиндрична, тенекиена кутия, тенекиена кутия, облицована с кадифе - дим. Елена: Да. В.Кр.: Вземи тука и чети. Цилиндрична тенекиена кутия. Елена: Да, да, да, знам я, знам я. В.Кр.: Какво преставляваше тази кутия? Елена: Тази кутия представлява всички съдове, които Учителят слагаше на масата, когато правехме съборите в Търново и ги нареждаше там. Едната част е у Мариола, у Райна Калпакчиева, а другата част беше у Буча. Много държа двете кутии да се съберат. В.Кр.: Сега у Буча бяха, при нашия приятел Боянчо. Елена: Да. В.Кр.: И мисля, че Боянчо ги е предал. М.М.: И Боянчо, защото няма къде да ги сложи, той ги е сложил у Петър. И аз му казах на Филип даже за чашите. Аз за чашите знам. Елена: За чаши, да.
М.М.: Викам: „Чашите трябва да ги дадеш на Рачито Найденова, защото..." Елена: Те са у Райна. Едната част е у Райна. В.Кр.: Да се съберат на едно място. Елена: На едно място, да. Това казвам. В.Кр.: Ето, тази кутия съдържа: на бял копринен плат с жълта подплата избродирано знамето на Бялото братство с подписа на Духа. На бяла, кремова светлосиня, жълта и розов цвят отпечатани пентаграми 57/53, жезъла с по две колена 59 и 36 см. Елена: Всичо е писано. В.Кр.: 25 м. панделки широки еди-колко си, небесносиня, светлосиня и т.н, това са всички неща, а репродукция от портрета на Учителя и пр. и пр. Това са всички неща, които Учителят ги е наслагал през време на съборите. Елена: По време на съборите уреждаше като павилионче такова. Присъствала ли си? М.М.: Не. Елена: Аз съм присъствала. М.М.: Аз съм присъствала, но съм била на три години. Елена: Е не, не, аз съм била малко по-голяма. В.Кр.: Това едната цилиндрична тенекия, другата кутия 69/59 облицована с кожа, а отвътре подплатена с червен атлас, с гнезда за сребърни чаши и един потир леко позлатен, чашите са гравирани с пентаграми, а потира с образа на Христа и пр. и пр. И там гравирани и пр. Тук е отбелязано всичко какво е. Елена: Всичко, да. В.Кр.: Значи това е втората кутия. Елена: Втората кутия, за която много държа. В.Кр.: Тя беше в Буча Бехар, така ли? Елена: Тя беше в Буча Бехар. В.Кр.: Да, но в Буча Бехар няма го това нещо. М.М.: Трябва да отидем у Райнини, да питаме дали Филип ги е дал тези работи там - чашите. Елена: Ама не са у Филип, бе? М.М.: Ама как да не бяха у Филип? Елена: О-о, ако ги е продал чашите, страшно! М.М.: Не, не ги продал, не ги е продал, ама се чудеше май какво да ги прави, не знам, нещо ставаше дума и аз му казах, че трябва да ги даде там. Елена: Ама трябва да ги даде, те са Учителюви работи. Как така? В.Кр.: Ами така, обаче ги взел и ги продал, и ние сега му правиме подаръци. Подаръци му правим. 300 лева подаръци. Елена: Слушай, ще ти ги платят прескъпо, хич не се бой за това. В.Кр.: Не бе, мен не ми е жал за парите, ха. М.М.: Ние не приказваме за пари. В.Кр.: Абе мен ми е жал, че изнудват. Аз сега имам пари, ами я представи си, че нямам пари? Елена: Имаш пари, Бог ти е дал. В.Кр.: Дал ми е, обаче за тая работа ми е дал. Елена: Да, за тая работа. В.Кр.: Ха-ха. М.М.: Той друг щеше да го продаде на друг оригинала на Учителя. В.Кр.: Добре, че ние избързахме. М.М.: Добре, че нямал пари другият. Аз изтеглих пари от банката и платих.
В.Кр.: Сега друг един въпрос, нали. Там има в дома на Петър Филипов и репродукция. Репродукцията е при нея. Елена: Ами за нея е, да я запази. В.Кр.: Ами какво ще правим сега с тази репродукция? Елена: А? В.Кр.: С репродукцията какво ще правим? Елена: Колко? В.Кр.: Той иска 400 лева за тая репродукция. М.М.: 450 лева. В.Кр.: А тя, репродукцията е в нея. М.М.: И то случайно сега е у мене. Елена: Няма да я даваш! В.Кр.: Как няма да я дава? Той ще хване да я бие. Елена: Как? В.Кр.: Как ще докажеш, че не е негова? М.М.: Той 350 лева ги взе от мене. Иска сега още 100 лева. В.Кр.: За какво иска? М.М.: 350 лева му ги дадох. В.Кр.: За кое? М.М.: За портрета там на Учителя. В.Кр.: За оригинала? М.М.: Не, оригиналния аз платих, 300 лева, нали. В.Кр.: Ама ти.си платила и другия ли? М.М.: Ами другия, репродукцията други хора го вземат. В.Кр.: Кой го взема? М.М.: Ами тя още не го е взела, у дома е още. Той иска още. Донесе го портрета, взе 350 лева. „Дайте още 100 лева." Иначе да не съм го давала портрета. И тъй стои сега портретът. И аз ще оставя те да се разправят с него. Аз стоя настрана. Какво ще ходя сега там? В.Кр.: Ще стоиш настрана, нека се разправя. М.М.: Да се разправят, да. В.Кр.: Ние фактически взимаме оригинала, взимаме каймака. Елена: Ще взимаме, ще взимаме, защото с чиста съвест искаме да го съхраним. В.Кр.: Пък репродукцията да им я дадеме, там нека да я вземат те. М.М.: Те са пак наши хора. Елена: Е, щом са наши хора, нека да го купуват, който иска. Не вижте, то е само, да. В.Кр.: То е, нека да му подпомогнеме, „братски". Елена: Е сега, какво да правим? В.Кр.: Братски да му подпомогнеме! Ха-ха-ха. Елена: Какво да правим сега? М.М.: Той казва 450 лева. „Ако не ги дадете, имам други хора." В.Кр.: Ще има други, които ще дават. Елена: Е, как смее да продава чужди вещи? Как смее да продава чуждо? Туй момче не знае какво си прави! В.Кр.: Сега, ако ние сме при едни нормални условия нали, ако ти както си собственик, ще кажем моля, милицията, на съд. Ето документът, аз съм тоя собственик. М.М.: Завеждаш дело. В.Кр.: При нормални условия. Елена: При нормални условия, да. Аз ще го съдя. М.М.: Виж какво, той казва за портрета на Учителя, за репродукцията и за портрета на Христа, който вече го е продал на Дина, той казва: „Ами той чичо ми е дал пари за тях и аз сега продавам. Аз съм наследник." В.Кр.: Той смята, че Петър Филипов. Елена: Ама как е наследник, бе? Как ще наследява Учителя той? М.М.: Петър е направил портрет на Учителя и на Христа, аз знам от Петър. Елена: Да, той има. Репродукции, да. М.М.: За тях става въпроса, а пък е взел вече оригинала. В.Кр.: Сега ония неща, които Петър е платил и направил репродукции, нека да си ги продава. Елена: Да си ги продава ако ще, да. М.М.: Правилно, той си взема парите. В.Кр.: Аз това нещо не го знаех. Аз не знаех преди два часа, че Петър Филипов е правил репродукции. Елена: Аз свидетел съм. В.Кр.: Защото аз гледах това нещо, по този списък и по този списък. М.М.: Да, и той, Вергилий, настояваше, че те са портрети от тука. Елена: Не, не, не, свидетел съм, не искам да лъжа. В.Кр.: Аз не зная, защото аз чета това нещо, списъка. Елена: Е да, списъка. В.Кр.: И в този списък пише: „Христос в Гетсиманската градина", заплатени от Буча Бехар, а другите два портрета закупени от Елена Андреева. И аз друго нищо не знаех, че Петър е правил репродукции и ясно, че той е продал. При положение, че Петър е платил за тия репродукции, нека Филип, племенникът продава и препродава. Елена: Нека си взима парите. В.Кр.: Става въпрос, че на Щилянова също е продадена репродукцията. Елена: Въпреки че това не е право. В.Кр.: Пак не е право, но нека си продава, той си поема отговорността. Въпросът е, че той иска пари за репродукцията на Щилянова. Елена: За репродукцията на Щилянова няма да му дадеме пукната пара. М.М.: Ама той, Петър, си ги е купил, бе, тях. В.Кр.: Ама тая репродукция купена ли е? М.М.: Да бе, репродукцията и на Христа, и на Учителя. Оригиналът е вече съвсем друго. В.Кр.: А тая репродукция тука в списъка къде е? М.М.: Не знам. Елена: Коя? В.Кр.: Тук в списъка има една репродукция, която е репродукция на Учителя. На кого е предадена? Елена: Вижте, аз знам в стаята на Учителя имаше на Кършовски репродукция, портрета на Учителя, която е тази де, оригинала и на Борис Георгиев. В.Кр.: Въпросът: Ето тук пише портрет на Учителя, репродукция от портрета на Щилянова в дървена бронзова рамка, 37x28 см., 100 лева. Елена: Е, не знам това, аз това не знам. В.Кр.: Колко на колко е голяма тази? Елена: Е, толкоз е сигурно. В.Кр.: Пък може и да не е тази, може и да не е тази. Сега тука пише репродукция, 100 лева. М.М.: Аз знам, че Петър си ги купил тогава. В.Кр.: При положение, че Петър допълнително е дал поръчка на Щилянова да извади репродукция, то е вече друга работа. М.М.: Това Щилянова ще каже. Елена: Е, Цвета ще каже, да. Тя е жива, слава богу! В.Кр.: Става въпрос, че тя да уясни. Елена: Само вижте какво, все пак нека Цвета да уточни кой портрет е оригиналът от Учителя. Вижте, това искам. М.М. Оригиналът е сложен в специална кутия. В.Кр.: Да не би да са подменили? Елена: Вижте сега, моля ви се, проверете това. В.Кр.: Да не би да ни пробутат репродукция вместо оригинала. Елена: Вижте какво, всичко става. Какво? В.Кр.: Пише на портрета 1934 г. Елена: Толкоз. В.Кр.: Може да не е оригинала, може да е репродукция. Елена: Не, 34. В.Кр.: То може да пише. Елена: Виж какво, 1934 г., само Цветана прави репродукция. В.Кр.: Да не би някой друг да е направил репродукция? Тя ли е направила репродукция и да пише 1934 г. пак. Елена: Е, лъжа ако има, може. М.М.: Освен да я поканим у дома да види. В.Кр.: Само така, трябва да се покани. Елена: Вижте какво, нека тя да си види картината. Тя сигурно ще познае по нещо. В.Кр.: Ти, Марийке, трябва да покажеш и репродукцията, и да покажеш картината - оригинала. Елена: Докато е у тебе. В.Кр.: Да. Ще я покажеш на гости утре, вдруги ден, за да свършиме тая работа. Да бъдем наясно, да не бъдем излъгани. Елена: Да, да, да, вижте, щом сме тръгнали по тоя път да уточняваме, трябва да го уточним ясно. В.Кр.: Защото може да ни пробутат някоя друга картина за оригинал. Елена: Не, да се проверят картините. В.Кр.: Аз не съм художник. Само тя може да каже. Елена: Само тя може да каже. М.М.: Но оригиналът е в квадратна форма, а пък репродукцията е в елипсовидна форма. Елена: Е, не знам, аз не съм виждала репродукцията. В.Кр.: Ние сега трябва да.видиме тука оригинала. Ще видиме оригинала колко на колко е сантиметра. Елена: Е добре, но то още нищо не значи. В.Кр.: Ние сме невежи като художници, нали, не можем да кажем нищо. Елена: Е не, специалност е това. Докато е жива Цвета, нека да проверите. Ти виждаш ли се с нея? М.М.: Ти имаш ли да ми дадеш мислите, тя иска един екземпляр. Елена: Кой? М.М.: Цвета Щилянова. Ходих при нея, да й кажа, че той продава портрета и тя каза: „Аз какво мога да направя?" И между другото тя ми каза, ако може с мислите да ме снабдите. Елена: Е, ще й дам. М.М.: Аз ще ти ги платя. Елена: Но не е за плащане въпросът, но че няма много екземпляри „Мисли". Вместо 15 както беше, дадоха ми 7. В.Кр.: Трябва да намериме „Мислите" и да й занесеме, за да се предразположи. М.М.: Аз искам, понеже ми е поръчала и ето вече е септември, тя заслужава в края на краищата. Елена: Заслужава, разбира се. В.Кр.: А тя като вижда, може да разкаже още много неща, как е рисувала Учителя. М.М.: О-о, тя Цветка Щилянова може да разкаже много работи. Елена: Може, може. М.М.: Обаче тя е семейна. Обаче нейният съпруг може да попречи. Елена: Не е в ред. М.М.: Освен че не е в ред, но той ревнува. Ти нямаш представа, Петър праща козунак, тя се чуди какво да прави и как да приказва, и после ми беше казала: „Моля ви се, не ми носете повече нищо." Че аз даже за Петър за душата, гдето се казва, занесох. В.Кр.: Сега портрета на Учителя с блажни бои с ширина 73x60 см. Елена: Колко? В.Кр.: 73x60 см. Елена: А той колко е? В.Кр.: Е толкова. М.М.: Репродукцията ли? В.Кр.: Не, оригиналът. Елена: Е да, толкоз е. Да, да, така е. М.М.: Ти нали ги видя? Ние го гледахме с него. В.Кр.: Добре. Елена: Той беше, в началото го свалихме в долната стая на Учителя, когато още го притежавахме и после вече веднага го качихме, защото се страхувахме да не изчезне. В салона да оставиш портрета на Учителя, ама още никому не беше дошло на ум. А сега виждаш ли какво нещо правят? В.Кр.: Те още не им е дошло на ум, те не са се усетили, защото те този списък за вещите го нямат. Елена: Нямат го. В.Кр.: Нямат нищо, не знаят, това е преди 30 години. Елена: Да. В.Кр.: Единствено аз го имам и ти го знаеш, и сега тримата знаеме. Елена: Да. В.Кр.: И взимаме решение и те не могат да се усетят. Елена: Ама трябва да се направи така, да не се усетят. В.Кр.: Точно така го правиме, за да... Елена: Да не се усетят. В.Кр.: И след това ще се мълчи и т.н. Елена: Да. В.Кр.: Утре, ако дойдат и питат къде е портрета? Елена: А? В.Кр.: Ако те питат някои твои близки къде е портрета? Елена: Че кои близки? На кого ще отговарям аз? В.Кр.: Не знам. Елена: Никому няма да отговарям. Ще кажа, дала съм го на съхранение и толкоз. Подробности няма да давам. В.Кр.: Сега един друг въпрос. Как стана навремето тази работа? Елена: Това? В.Кр.: Да. Този списък и протокол, как се извърши цялата тази работа? Елена: Когато си замина Учителят, чакай. В.Кр.: Това е 1958 година, когато започва делото нали и инвентаризация на Изгрева. Елена: Да, делото когато почна. В.Кр.: Сега, когато си замина Учителят кой се грижеше горе за стаята? Елена: Иванова, Мика Тодорова, Антов. В.Кр.: Щото Мария Тодорова казваше, аз отначало се грижих, обаче, казва, един поднос от сладкиши направи Иванова, подари на Тодор Стоименов един поднос от сладкиш. И Тодор Стоименов разреши, даде ключа на Иванова тя да се грижи. Елена: И Иванова. В.Кр.: Иванова, мен ме изместиха и Иванова остана горе. По-нататък какво стана? Елена: Е, щото Антов се е наложил. В.Кр.: Може да се е наложил и Антов. Елена: След това. В.Кр.: По едно време ти си се грижила там след заминаването на Учителя. Елена: Никак. След заминаването на Учителя не ми дадоха нито един път да се кача горе сама, разбираш ли? Бяха забравили шапката на Учителя да сложат до тялото, както беШе при поклонението когато си замина и не ме пуснаха сама с ключа, защото вече крадец съм. Знаеш ли колко ми беше грозно? Само че аз се радвах, качвах се като не ми дадоха ключа, а дадоха сестра с мене да има, аз качвам се по стълбите и викам: „Господи, Учителю, благодаря ти, че имаше доверие в мене, Учителю, благодаря Ти, че имаше доверие в мене." Защото, абе единият ден съм била в стаята на Учителя и съм я чистила, на другия ден не ми дават ключ. В.Кр.: Ха. Елена: Ха. Разбираш ли? И аз сама се радвах. В.Кр.: И после дойде делото и 1958 г. Елена: И делото, аз не се занимавах с... В.Кр.: Ние по делото не говорим, а за тази работа, за този инвентаризационен опис. Елена: Виж сега, финансовата ревизия мина. Като мина финансовата ревизия, направиха абсолютен опис на всичко Учителюво. В.Кр.: Има го този опис. Елена: И по него ние откупихме вещите, по този опис. В.Кр.: Те искат сега да ги дадат на заложна къща, така ли? Елена: Те ги дадоха, не ги дадоха, но формално само. Искаха да ги дадат в заложна къща да се продават, за да вземат парите. Ние не искахме вещите на Учителя да се продават в града и коджа Братство, може ли да се продаде на Учителя вещ? Искахме само Учителювите вещи. Всичко друго братско давахме. Ама като видяха, че много пари ще вземат, властта искаше да използва и това. А пък те взеха това, защото намислиха някакви едни 500,000 лева. На Братството дълг от... Ами излизаха, ами... В.Кр.: Неплатени данъци. Елена: Не, всички данъци бяха платени. Учителят предварително ги плащаше. Не е верно това. Ей така беше. В.Кр.: След това вече вие определяхте кой да бъде и как да бъде. Елена: Нйщо не определяхме ние. М.М.: Кой определи цените? Елена: Ами те цените ги определяха, аз не съм ги определяла цените. В.Кр.: Добре. Вие събрахте всички пари или всеки даваше пари? Елена: Всички пари ги събрахме нацяло и нацяло ги дадохме на тях. В.Кр.: И после? Елена: И всички вещи запазихме за нас. В.Кр.: Как ги разпределяхте после? Елена: А, разпределението ние го правехме. В.Кр.: Кой колкото пари е дал или? Елена: Не. Братството съобразявахме кому какво да дадеме, В.Кр.: Например, тя, Марийка Марашлиева казва, че е дала 2000 лева навремето. Елена: Е, дала е. В.Кр.: А нейното име тука го няма. Елена: Ама няма, на всички няма името, защото много хора дадоха, бяха от цяла България. Ами ние сме взели пари, нали ти казах, веднъж 30,000, веднъж 60,000 лева. Това пари бяха. Много пари бяха, как така! Близо сто хиляди лева сме дали за тия вещи. В.Кр.: И после вещите вече ги прибраха. Елена: Голяма част от вещите те самите взеха, но че сме ги откупили не ни зачитаха за пукната пара. В.Кр.: Че сте ги откупили. Елена: А вещите пак останаха у тях, във властта и милицията. Елена: Ами взеха ги. М.М.: Кой ги взе? Елена: Ами за стола, за тяхни работи. Те вече не бяха наши. В.Кр.:Значи не бяха вече ваши. Ами сега тука виждам, че имало някакви си такива кристали. Елена: А, те са, не знам, събирани кристали по Рила. М.М.: Е, те оценени ли са? В.Кр.: И те са оценени, не може да не са оценени. Елена: Имаше ли? Оценени ли бяха? В.Кр.: Има тука кристали. Елена: Списък може да има, но какво ще ги ценим, те са камъни. Цанка ги събираше. В.Кр.: Гледам тука, библиотеката на Учителя какви ли не работи, много неща събрани. Елена: От библиотеката си стоят пак нещата. Едната библиотека е у... М.М.: Книгите. Елена: Книгите на Учителя ги взеха най-напред, после върнаха само тези, които... В.Кр.: Не окултни. Елена: Не са окултни, да. В.Кр.: И те отидоха при различни хора, то минаха вече 30 години. Елена. Ама не, виж, пазят ги хората. Едните са у Шарови, другите са у тази... В.Кр.: фактически ти трябва да отидеш у Влаевски, с Марийка ще отидете, за да видите какво е положението с тия портрети и какво има още там при него от Учителя. Дава ли ги или не ги дава. Елена: Да. В.Кр.: Ако ги дава, дава ги. Ако иска да се плати нещо. Елена: Не, виж какво, докато той е жив, сега те там се събират при него. М.М.: Аз разбрах, че тая година нямало да се събират и не знам. Елена: Не, вижте, аз с удоволствие ще отида при брат Шаров, защото... М.М.: Не, у Влаевски. Елена: У Влаевски, да. М.М.: В Шаров, вече го няма. Елена: Е, не, Шаров го няма, ама библиотеката стои там. В.Кр.: Ето сега например кой е този художник? Пише картина от художника Иван Тричков, маслени бои в рамки без стъкло, пейзаж от Изгрева, 2 пъти, пейзаж от Рила, 2 пъти и т.н. Пейзаж от Мърчаево. Елена: Един брат. В.Кр.: Пейзаж от бивака, пейзаж от стъпалата на Рила с Учителя. Пейзаж... М.М.: У Гради има един портрет. Елена: Те са някъде записани. Не знам къде са. При Невена Неделчева да не са? В.Кр.: Не знам. Елена: Трябва да я питаме. Неделчева ще ги пази всичките работи.В.Кр.: Ще ги пази. Ти виждала ли си я скоро, идвала ли е? Не е идвала. Елена: Абе да ти кажа... В.Кр.: Не иска да идва или? Елена: За изненада, преди една седмица ме заведоха на местото на Учителя. Аз съм съвсем сама, ама сутринта след изгрев отидох, толкова рано и знаеш ли, че никой не дойде други, само Невена Неделчева дойде. В.Кр.: Познахте ли се? Ха, ха... Елена: Аз й казах, най-малко мен очакваше нали да ме видиш тука, ха, ха... Тя се засмя. Е, имахме нещо, едно недоразумение и по него приказвахме. Ами какво да правиш? В.Кр.: Трябва да се уеднаквяват нещата. Тя държи ли се още? Не съм я виждал отдавна. Държи ли се? Елена: Държи се, държи се. В.Кр.: Държи ли се? Елена: Ама тя е по-млада от мене близо, чакай колко години? Тя беше на 20, когато дойде, а пък аз бях на, не знам на колко бях това. В.Кр.: Сега тука виждам пише, френологическа глава. Елена: Да, има я. Някъде, не знам къде, у Шарови ли? Има, френологическа, има я някъде. В.Кр.: Там има, пише френологически карти. Тези карти кой ги издаде, по идея на Учителя ли са? Елена: Кои? В.Кр.: Френологическите карти. Елена: По желанието на Учителя. В.Кр.:По желание... Защото там нали графически са обозначени центровете на черепа, по Негово указание ли? По негова идея ли са? Елена: По Негова идея, така го знам, че е по Негова. М.М.: Каишев, Каишев го издаде. Елена: Е, Каишев ги е правил, ама по указание на Учителя. В.Кр.: Защото сега, ако е по указание на Учителя, това е знание. Елена: Е, знание. В.Кр.: Защото там са определени всички центрове. Ако тази картина той е взел от друго място, от друг автор, нещата са по друг начин. Елена: Е, разбира се, не. В.Кр.: Затова питам, нали. Елена: Не, не, не. М.М.: Надка Куртева казва, че може за Каишев да разправи. Елена: Кой? М.М.: Надка Куртева. В.Кр.: Каишев. Елена: Какво има да разправи? М.М.: За него можела да каже нещо. В.Кр.: Тя за баща си не може да разкаже. М.М.: Тя за баща си не каза. В.Кр.: Значи хармониума го прибрахме. Хе-хе... Елена: Узаконихме го. В.Кр.: Узаконихме го. Значи какво казваш? Идват, пък друго лице ли ти казва, че те обвиняват, че си дала хармониума? Елена: Мене обвинява, защо си дала, казва, хармониума на Ина? В.Кр.: Това е много интересно, защото никой не знае, че съм идвал при теб. Защото ние взехме писмо от Борис и отидохме при Савата. Елена: Ама кой е казал, не знам. Ама тя не знае, че аз нямам нищо общо. Но понеже знае, че аз се бъркам в тия работи, затуй мене ме обвинява. В.Кр.: Ти да не би да си говорила някому? Елена: Не, не, не, не, това е. Тя допуска, че нещо аз имам работа там, че съм бутнала, затуй. М.М.: Че си подарила хармониума.
 
Елена: Ами как ще подаря хармониума, бе? Аз даже не знам дали съм го видяла още. В.Кр.: Вижте, като стане, като го подготви, ще ни даде концерт на него Ина Дойнова. Елена: А, който беше в салона, да. В.Кр.: Аз съм този, който прехвърлих хармониума у нея, за да работи с него. Този хармониум дължи на чичо си Борис, защото нейната леля Цанка й подари пианото. Елена: Да. В.Кр.: Този хармониум навремето Борис го е купил. Елена: Да. В.Кр.: Само че не знам кой там беше фабрикант и Савата знае, Борис го подарява на Братството, нали. Още от веднъж го откупуват за три хиляди лева, нали, втори път го откупуват през 1958 г. и след това Петър Филипов го пази 30 години. Елена: Е, да. В.Кр.: И добре, че Филип не го продал. Той сега съжалява. М.М.: Той съжалявал, че не е искал да го продаде, защото Ина искала да го купи. Елена: Аха. В.Кр.: С пари. М.М.: Съжалявал. В.Кр.: Тя Ина най-малко щеше да му даде 5-10 хиляди лева. Елена: Сигурно щеше да иска много пари. В.Кр.: И му се разваля там нещо в къщи и не може да го поправи и вика Савата. Савата нали е майстор. Савата го оправя и поднася няколко писма от Борис. Елена: Да. В.Кр.: Да се предаде, Савата да вземе хармониума, накрая той, Филип, се съгласява и го дава. Елена: А-ха. В.Кр.: И накрая ние отидохме с писмо от Борис и казваме: „Абе дай го при Ина, тя е музикант, нека да отиде там." Той стои при Савата, но на него не му трябва. Елена: Не му трябва. В.Кр.: На музикант го дава. Да отиде там. Та сега чакаме когато стане, ще има концерт, авторски концерт, ще те викнеме специално. Казвам Борис ще го заведем и понеже, викам, понеже Елена се занимаваше, тя движеше тия неща, ще я вземеме с колата и ще се върнеме така тука. Елена: Да, да, да, да. В.Кр.: С неговата мадона от тука, ей от тая страна, ха, ха, и на концерт. А ние ще стоим така до вратата стоешком и ще пазиме вратата. Елена: Ха, ха... В.Кр.: Така съм го запланувал. Елена: Добре, добре, добре. Нека, шегувайте се. В.Кр.: Не, не, съвсем сериозно, нали? Аз съм го запланувал това нещо. И Ина знае. М.М.: Ина трябва да се подготви. В.Кр.: Ина сега в момента се подготвя върху хармониума. М.М.: Аз във Варна я чух като свири там на хармониума. В.Кр.: Тя хармонизира песните на Учителя. Елена: Да. В.Кр.: Прави опити. Елена: Да, нека прави. Тя е музикант. М.М.: Той и Стоян хармонизира, но той така по-тихо, а тя много бурно така. Елена: Кой тихо? М.М.: Този, Стоян и Магда и той ги свири във Варна. Елена: А, Стоянчо, Стоянчо, хъм, хъм. М.М.: Той. Елена: Ех, темперамент.
В.Кр.: Е, понеже е малко развален меха, сега тя ще намери човек, който да го поправи. Елена: Да го поправи, да трябва да се поправи. В.Кр.: Аз също не го бях виждал и когато отидох, и ми го показаха, аз направо ахнах. Тя като почна да ми показва еди-какво си, еди какво си, почна да свири, обаче трябва да се натиска много, меха е, нещо изпуска меха. Сега ще го поправят. Елена: Ще го поправят, разбира се. В.Кр.: И ще му намерят мех. В.Кр.: После той е много хубав хармониумът. Елена: Много е хубав. В.Кр.: За една цигулка и за две цигулки. Помниш когато тук идва, когато дойде Петър Ганев. Елена: А, кой? В.Кр.: Петър, Петьрчо Ганев с Божанка и когато аз бях тука, и когато ни свириха концерт. Аз същия ден прехвърлих хармониума от Савата в дома на Ина. Елена: А-а ха-ха. В.Кр.: Същият ден го прехвърлих, взех писмото и се уточнихме, и те тук при тях музикантите дойдоха съвсем случайно и да ни свирят. И което е най- важното, тогава Петър каза: „Абе този хармониум не трябва да седи там, у Савата, трябва да отиде у музиканти." Елена: А, той тогава това каза. В.Кр.: Той тогава каза, аз само си мълча. Същият ден дойдоха да ни свирят музикантите. И този хармониум е много хубав. Елена: Да, да, да. В.Кр.: Ще се поправи. Запис с цигулки, с една цигулка, с две цигулки. Елена: Да, много е хубаво. В.Кр.: Имаме не един цигулар. Имаме цигулари прекрасни. Дано дойде това време. Елена: Дано го дочакате.
Забележка на редактора: Това време дойде. Аз купих един електронен огран за 10лекарски заплати, дадох го на музикантката Ина Дойнова. Заедно с Йоанна Стратева - цигуларка, започнаха концерти, които аз организирах и финансирах. От 1990 г. до 1998 г. включително бяха организирани от мен около 20 концерта в музикалните зали в София, в които участвуваха десетки музиканти.
Дойде и онова определено време да поместим разказите за Школата на Елена Андреева в „Изгревът" том I и том IX. Ето защо поместваме и тази история, както и следващия протокол. Защо? Защото няма време. Трябва да се знае истината.
Днес двата оригинални портрета на Учителя Дънов, направени от Борис Георгиев и Цветана Щилянова, се съхраняват в един от сейфовете на Българска Народна Банка за следващите поколения.
За Цветана Щилянова виж „Изгревът", том II, стр. 195, номер 78; том IX, стр. 338, стр. 516.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...