Jump to content

14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

„Учителят по изкуството трябва да бъде един Велик Учител."

Понеделник, 6 февруари 1928 г.

„Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти."
„Търси ония нежни лиини на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот."
„Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено - а когато той преживява нещо, замислен нейде сам, върху някоя пейка; или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното."
„Когато човек излезе пред необятното, у него са явява страх, смущение, но после идва разширение на душата."
„Работи! С труд и постоянство всичко се постига!"

* * *

Неделя, 12 февруари 1928 г.

„Най-необходимо ти е едно ателие. Пожелай го, мисли за него - ще го получиш. Нашите постоянни мисли, молитви - те са както упражнения - един цигулар повтаря, повтаря едно упражнение, докато го научи. Така и ние - което повтаряме, то става!"
„Никога не прави поправки върху своите картини! Като нарисуваш - остави я, после нова рисувай! Но преди да започнеш един портрет запример, направи десет скици в разни пози, докато най-после намериш оная поза, която най-много ти допада, да бъдеш доволна от позата напълно. Ти по този път ще успееш!"
„Добре е, че ти харесва цигуларя от Zorn; на твоя портрет позата е хубава, на грешка е дето грифа е отсечен. Никога не отрязвай така, нека лицето бъде enface или три четвърти, но да се виждат две очи, уши и пр., също - двете ръце."

* * *

Тази сутрин Учителят ми говори пак много интересни неща върху изкуството:
„Има много видове състояния у човека, но те биха могли да се подведат под три главни категории: може да се нарисуват три типа като мярка, три статически състояния, и според тях да се прави преценка за всяко лице.
Тия три категории са:
 
1. Изражението на човек, който е натоварен с толкова, колкото може да носи.
 
 
2. На човек, натоварен повече от силите му и
 
3. На човек, натоварен по-малко, отколкото трябва. Той си мисли: „Няма смисъл..."
Тънките вежди показват, че тоя човек има силна интуиция.
В един портрет има три важни неща, които непременно трябва той да съдържа. Има три свята, представени у човешкото лице: Умствен, чувствен и физически. Трябва челото с очите, носът и устата с брадата да се виждат и да бъдат верно предадени. Те са проекции на тези три свята."

4 септемврий 1928 г.

„В една композиция много важно е всяко тъмно петно да граничи със светло и обратното. Така се отделят фигурите. В композицията да се избягват успоредните и симетричните положения. В портрета същите правила са от голямо значение. В задния план боите са по-мъгляви - ударенията са в първия план. В композицията врата, да завие. Долната ръка да се моделира. Роклята в по-топло - виолет да бъде. фона да не свети. Златна рамка семпла. Сянката до лицето още по-тъмна (отляво).
Търсете, търсете, не се спирайте!
Търсете нови начини, винаги се стремете към по-големи постижения!"
„Целият човешки живот се свежда към връзката между причина и следствие. В него няма случайности, както няма случайности и в цялата широка вселена.
Всеки живот е устремен към нещо. Някаква незнайна сила привлича към себе си и човешката душа. Нещо те кара да работиш, да желаеш развитие, красота, то те кара да живееш. Ако аз бях сам в целия свят и никой друг не бе освен „аз", какъв смисъл има живота? Нещо незнайно стои зад всяко живо същество, зад цялата вселена и вътре в нея скрито. То е най-висшето в живота ни и пътя към него е съвършената красота. Красотата е извор на най-възвишените побуждения в душата ни, тя прави живота на скръбта по-смекчен, поносим. Вечен факел пред безкрайния нанагорен път е тя, съвършената красота, що ни води към Бога."

* * *

„Има лица, у които изразът - най-неуловимото, се съдържа от тъй тънки трептения, щото трудно художникът може да ги нарисува. Нито фотография може да предаде лицето им верно. А може само онзи художник, който е развил тънък усет, най-тънка чувствителност. Тая чувствителност може да се придобие, тя може да се развие.
В хубавите картини боите не изглеждат като нещо статическо, а сякаш са живи-тетрептят."

* * *

29 септември 1933 г.

(След завръщането ни от Париж)

Забележка: Цветка е била в Париж със сестра си Роза и Данко Симеонов, съпруг на последната. Затова вероятно е писала „ние".
„Изкуството действува възпитателно.
Красотата поражда благородни чувства."

* * *

Изгрева, 5 февруари 1934 г.

„Важното в един портрет е да се предаде външната прилика и вътрешната прилика.
Започни от най-малкото!
Нарисувай например следните контрасти:
 
1. Красотата, добродетелта - и грозотата, порока;
 
2. Смелост - и страхливост (или смелия и страхливия човек).
В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера.
В изкуството не слушай никого! Слушай само себе си!
Човек за да успее в нещо, трябва да има голямо постоянство. Успехът ще дойде. Мъчното е докато водата си проправи път. Веднъж протече ли - тя вече постоянно си тече.

* * *

1933-1934 г.

Съвети от Учителя след завръщането ми от Париж

„Кое е най-важното в един портрет? Най-важното е да се предаде онова същественото, което при всички промени на настроението, израза, остава винаги същото.
То са три основни черти, които показват:
 
1. посоката на ума
 
2. посоката на сърцето
 
3. посоката на волята
Изкуството не е нещо статическо и то не може да представи така човека (т.е. статически) - то предава само разни моменти от човешкото лице. Не важи в кой негов момент ще го представиш, в момент на какво изражение - важното е да предадеш тия три основни черти.
Изражението на лицето се влияе от външната страна и условия, които въздействуват на настроението ни."

* * *

Изгревът, 9 октомври 1933 г.

„В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера.
Неправилно е да се работи на четки, така рисунката става твърда. Правилното е: всяко поставено петно може да има един остър контур, но от другата страна пък е замъглено. Изобщо боите в натурата се преливат, не са като мозайка. Там, дето между две части има въздух, по-предната трябва да се направи с остри контури, за да излезе напред.
За портретите: „По-светли бои, главата да излиза от фона.
Винаги да се чувствува отде иде светлината върху лицето.
Човек се радва на онова, което е придобил, на една разрешена задача, колкото и да е малка; не са големите неща, които ни носят радост."
Един художник трябва да има въображение - ако липсват известни условия, например добро осветление, той да си го представи и да нарисува както трябва.
Най-хубавия портрет е онзи, в който има най-малко сянка."
За пейзажа: „Има хубави места из Витоша, Мусала, Олтаря, Сините камъни. Полянки с цветя, някое зайче изправено, спокойно загледано в хубавата природа
Приликата на едно лице е в ония непроменни черти, които винаги при всички други изменения остават едни и същи.
Най-важното - това са очите.
Когато един художник рисува един портрет, трябва да търси посоката на ума, сърцето и волята. Това се изразява чрез погледа му, който излиза от очите му.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...