11. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение

[Ани]

11. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ 

Стихотворение

Необятното небе, слънцето и безбройните звезди,

чудните планети с тайнственост светят

през израза на твоето лице.

Далечни планини с бели върхове,

извори и сини езера,

трептят

с могъщество и сила

през израза на твоето лице.

Обширните долини с пъстрите цветя,

безбройните градини със зрели плодове,

цъфтят,

ухаят, хранят

през израза на твоето лице.

Багрите на слънчево утро,

звуците и песните на славея,

чистите води на извора планински,

милват и лекуват

през израза на твоето лице.

В лазурни колесници с крила от

багри и лъчи, самите ангели и Бог твори,

поглежда

през израза на твоето лице.

Цв. Г. Симеонова

Източник: „Житно зърно", г. IX (1935), кн. 4-5, с. 117.