А. Подвизаване на человека земен в пътищата Господни

[Ани]

А. Подвизаване на человека земен в пътищата Господни

1. С Павлина Даскалова се познавам от 1970 г., когато последователно сам летувах на 7-те Рилски езера, и когато тя бе дошла с Весела Несторова за десет дни. Ежедневно се разхождахме по езерата тримата и имахме възможността да слушаме безкрайните разкази на Весела Несторова за Школата, за Учителя и за всички събития по онова време. И досега всичко съм запомнил. По-късно накарах лично Весела Несторова да си напише спомените и което направи. Но се явиха след това други, които я излъгаха и ограбиха.

 

2. По-късно се виждах с нея на планината през следващите години. Вече бяхме познати. По това време аз работех усилено с възрастните приятели за историята на Школата и вече знаех много неща. И сравнявах с чутото и с видяното. Имаше грамадна разлика. Разказваха ми едно, а виждах друго.

 

3. След събитията от 1990 г. ограниченията отпаднаха и всички вкупом се спуснаха да направят нещо. Но какво да направят, когато не знаеха нищо? Опитваха се да повторят пътя на предишното поколение след 1945 г., което се отклони от Школата на Учителя и то бе спряно от властите. Учителят натисна своя невидим бутон и слугите на кесаря ограничиха и спряха отклонението. Забраниха всичко - забраниха печата и всякаква дейност. И добре че го направиха, защото щеше да се дойде до още по-големи поражения. И така Павлина Даскалова като ръководител на Търновското братство се включи активно в образуването на братски съвети. Това бе естествено за нея, защото бе свързана с тях.

 

4. Ръководството в София бе превзето от представители на Черната Ложа, която веднага опорочи и отклони последователите на Учителя, желаещи искрено съживяването на Братството. Явиха се проблеми, които поради незнание не можеха да се разрешат. Веднъж Павлина Даскалова ме завари при Марийка Марашлиева, дошла в София за поредното събиране на ръководителите от страната. Помоли ме да изложа моето становище. В нейно присъствие аз диктувах на Марийка Марашлиева, която пишеше на пишуща машина. Това изложение трябваше да го прочете пред ръководителите. Но не го прочете. Някой отвътре я спря. Аз се изненадах. Аз изнесох проблемите и начина за разрешението им. Но ги отхвърлиха. И после се отклониха всички тотално и тръгнаха по друг път. Ето прилагам изложението от 19.12.1993 г. като Приложение Първо.

 

5. В следващия етап Павлина Даскалова бе привлечена от мен да се съберат материалите за Търновското Братство и да се издадат в „Изгревът". Тя се съгласи, аз й изпратих преписите и писмата от Марийка Марашлиева на Учителя до Елена и Константин Иларионови. Но се намесиха сили, дошли от хората, за които бе закачена и провалиха всичко. Започна с писма да ме обвинява за разни неща. А тя не знаеше, че аз бях обучен и знаех почти всичко. Това ме накара да й напиша едно дълго писмо на 11 март 1994 г. от 14 машинописни страници, които диктувах на Марийка Марашлиева. Целта бе да я въведа в проблемите. Изпратих го препоръчано. Смятах, че ще се коригира. Но опитите ми бяха напразни.

Прилагам писмото от 11 март 1994 г. като Приложение Второ.

6. Независимо от затрудненията, които имах с Павлина Даскалова, а това се дължаха на онези сили, които влизаха в нея, надуваха й платната, вятърът я отвяваше в друга посока, то аз все пак съдействувах да се свърши някаква работа. Дори й дадох заглавната страница на нейния том, който тя подготви, отпечата и който аз си го закупих от София. Правеше впечатление, че когато ме виждаше в София, се уточнявахме по един начин, а след това се изметваше и постъпваше по съвсем различен начин. Аз вече знаех каква е причината, но търпях, за да се свърши поне някаква работа. Ето защо й изпратих писмо от 23 август 1995 г. това е Приложение Трето. Тук са поместени всички актуални проблеми до този момент.

 

7. В следващия етап тя биваше разпъвана на кръст отвътре и отвън. Трябваше да избира дали да работи с мен или срещу мен. Като финал се яви летуването на Рила 1995 г., където председателят на Братския съвет Благовест Жеков бе забранил да се продава нейната книга за Търновското Братство, както и „Изгревът", II и Ill том. Независимо от всичко тя бе вече завързана отвън от онези сили, които бяха дошли да разрушат, отклонят и променят всичко. Ето защо й написах писмо на 10.11.1995 г. Това ще бъде Приложение Четвърто.

 

8. Бях вече задвижил програмата за издаване неиздаваното Слово на Учителя Дънов, което съхранявах 30 години и което бях запазил от непрекъснатите обиски на комунистическата власт. Реших да направя опит с Павлина Даскалова да подготви една годишнина. Тя дойде в София, направихме протокол с условията, подписа се, а аз й връчих материали „Утринни слова" - 1939-1940 г. Протоколът от 3.09.1996 г. го прилагам като Приложение Пето.

 

9. Годишнината от Утринни Слова 1939/1940 година бяха предадени и Павлина Даскалова трябваше да намери екип, да предаде да се набират, а проверката на текстовете щеше да се извърши от нейни сътрудници. Каква бе изненадата ми, когато бях уведомен, че тя е предала да се набира на фирмата на Стефан Калайджиев. А той беше станал издател и отпечатваше първо промененото издадено Слово на Учителя Дънов до 1950 г., като от своя страна го редактираше и заменяше някои остарели думи и изрази със съвременен говор. За мен този, който променя Словото на Учителя, е враг на Словото му и враг на Школата му, и враг на Учението. Това е според мен, но не и според Павлина Даскалова. Срещнах се с Теодора и Меглена Шкодреви от Габрово в София и те трябваше да направят опит да си приберат дискетите, защото знаех, че Калайджиев ще ги издаде сам и то променени. А защо Павлина му ги бе дала да ги набират? Обясни ми, че той й дължал някаква сума, която не могъл да върне и затова негова служителка заради тази сума ще набере „Утринни слова". Но благодарение намесата на Небето, то успяха сестри Шкодреви да приберат материала и да го спасят от променяне. Така бе спасена и издадена чрез средства на Търновското Братство и се продава досега от тях, и парите им се възвръщат. През мен не е минал нито един лев.

Павлина Даскалова буквално вече се раздвояваше. Искаше да работи за Словото, но онези Сили, които бяха навлезнали в нея, я завличаха в съвсем друга посока. Ето защо прилагам като Приложение Шесто разказа на Теодора Шкодрева за онези дни, когато се борехме за чистота на Словото.

 

10. След като Теодора и Меглена Шкодреви - близначките от Габрово, бяха прибрали „Утринни Слова 1939/1940 г.", работеха няколко месеца, съпътствувани с много неприятности и затруднения. Някой се беше опитал да коригира и редактира оригинала. Съобщиха ми по телефона и аз наредих да се работи по оригинала. Така отбихме и този удар, насочен срещу оригиналното Слово на Учителя.

За „Утринните Слова" Павлина Даскалова дойде в София при Елена Николова и Стефан Кирлашев, за да вземе от тях негативите за корицата. Бяхме се уточнили да бъде една и съща корица за цялата поредица. Представляваше оранжево слънце, излизащо зад върховете на Планината, цялата във виолетов цвят. Надписът със заглавието трябваше да бъде с оранжев цвят. Имаше причини за това. Корицата трябваше да символизира съвпад Слънце със Сатурн. Утринните Слова са давани в 5 часа сутринта в неделя. А неделя е под знака на Слънцето и Духът на Обещанието, което е портокален, оранжев цвят. И понеже има връзка със съботата, която е под знака на Сатурн, и се носи от виолетовия цвят и Духът на Силата, то аз реших в корицата да бъде заложен съвпада Слънце със Сатурн, оранжев цвят върху виолетовия цвят на корицата. Така бе издадена първата годишнина на „Утринни Слова". Но този съвпад ги разруши отвътре. Павлина Даскалова отива при Елена и Стефан, и те я изгонват със скандали. Тя излиза и плаче. Обажда ми се по телефона. Разреших й да си намери сама художник и да спази горните условия, и да си направи сама цветната корица. Намери и го направи, и издаде. Най-големите неприятности не дойдоха от мен, а от онези, с които беше се завързала и които бяха представители на черната ложа. Аз смятах, че ще проумее накрая. Така смятах, но се излъгах. Човек не се променя, когато е вързан от някого. Първо той трябва да се отвърже.

Но въпреки всичко й написах писмо, с което я поздравлявах, че въпреки всичко е свършила някаква работа за Бога. Всички й завиждаха. А тя бе горда и с радост показваше, че само с нейната група е издала оригинално Слово на Учителя. Да, но Небето се намеси и спаси нея от провал, както и Словото на Учителя от посегателство. Изпратих й писмо на 16.04.1997 г., което ще бъде като Приложение Седмо.

 

11. Програмата, която ръководих, включваше вече десетки екипи, които набираха на компютри оригиналите, които пазех и съхранявах. Павлина Даскалова се опита отново да се включи в програмата. Аз се съгласих, защото трябваше до края на 1999 г. да издадем всичко, което бе при мен. Яви се, предадох й оригиналите на Неделни беседи 1942-1943 г.

След известно време тя предаде оригиналите да се набират. Прилагам като Приложение Осмо протокола от 17.11.1997 г.

 

12. За мое най-голямо учудване тя предаде да се набира тази годишнина на Марина Иванова. А те заедно с мъжа си две години преди това искаха да се включат като екип за съответен набор. Но понеже бяха студенти, аз ги отклоних, че те трябва да завършат и след като си намерят работа - тогава да се появят при мен.

Марина Иванова бе извикана от мен у дома и се уточнихме да набира по оригинал. Павлина Даскалова е поискала от нея дискетите с набрания материал да го предаде на Димитър Калев от Варна да го редактира, т.е. да го осъвремени така, както бе направено с друг материал, излязъл като „Истинната лоза". Но Марина Иванова отказала категорично. Аз бях уведомен за това и знаех, че това е вече последната работа, която се върши с нея. Рано или късно материалите ги предаваше на представителите на Духът на Заблуждението, който променяше, изменяше и скалъпваше свои нови изразни средства.

Накрая разпечатания материал заедно с оригинала беше изпратен и нейната група направи т.н. проверка. Но не пожелаха да си кажат имената.

Накрая Марина Иванова провери всичко и тогава бе пуснат за печат. Павлина Даскалова беше обещала да осигури финансирането на тази годишнина, но после се отметна, защото разбра, че не може да променя оригинала. Отказа я онзи вътре у нея, който я вече отдавна ръководеше по съвсем други пътища.

Прилагам като Приложение Девето изложението на Марина Иванова за тези събития.

 

13. Още от самото начало в мое присъствие бе любезна, усмихната като слезнал ангел небесен. И това бе вярно. Ангелът небесен слизаше, когато бе при мен усмихната. Но само тогава. После отлиташе на небето.

Имаше и други случаи, когато тя крещеше срещу мен озлобена и бълваше змии и гущери срещу мен пред всички в това клубче на Изгрева, където се събираха последователите на Учителя. И след като изхвърляше през себе си всичко, което се беше събрало във въздуха срещу мен, то тръгваше от дом на дом и говореше срещу мен. Идваха и ми съобщаваха всичко. Аз знаех, че трябваше да се защитавам. Помолих Вихър Пенков да опише всичко, за онези моменти, когато крещя и бълва хули срещу мен, а на следващия ден я вижда седнала, усмихнала се в дома на Марийка Марашлиева и разговаря с мен. Предният ден е била хвъркат триглав змей и с триустови уста и глави е бълвала огън срещу мен, а на следващия ден е седнала срещу мен усмихната, весела като ангел небесен. Е, това как си го обяснявате? И като си го обясните, може ли да го изтърпите? Няма да можете. И аз не го изтърпях! Ето защо като Приложение Десето тук прилагаме изложението на Вихър Пенков за триглавия змея, хвърчащ над Айтос, над Рила и над София. Приказките съществуват като реалност днес, защото има и ангели небесни и демони подземни. А Учителят дойде да подготви, и даде на света изработената вече, духовната сестра. Но това може да стане само чрез Словото на Учителя Дънов. Досега аз не срещнах духовната сестра чрез Словото на Учителя.

 

14. Сега е 2000 година. Беше излязъл „Изгревът", том XI и XII. Идва Павлина Даскалова и носи първия том на „Велико Търново и Всемировият Учител Беинса Дуно" в книжарница „Изгрев" и показва и доказва на Жана Иванова, че това, което пиша, е лъжа. Посочва, че моето име е изписано цяло и че не било вярно както съм писал, че е било съкратено нарочно. Жана Иванова гледа и повярва на Павлина Даскалова и ми съобщава по телефона. Аз не само съм ядосан, но бесен, защото това е атака не срещу мен, но срещу Жана, да я откачат от мен. Казала й: „Да знаеш, че ще дойде време и Вергилий ще пише срещу теб. Той пише срещу всички." Това ми казва Жана Иванова и по гласа познавам, че тя вече вярва на нея, но не и на мен. Отивам, отварям книгата и посочвам точно на кой ред е отбелязано само В. Кръстев, „Да, ама отначало е изписано цялото ти име." - „Да, това е така, но тук е вече отрязано името ми, за да ме няма вече." Това е акт и метод на Черната Ложа. И започвам да говоря и обяснявам по телефона цялата тази измислена и скроена магия от Черната ложа. А тя е следната. Слушайте, ама добре! Тя е вече за вас, а не за мен.

Навремето стопанинът на къщата или стопанката отива в двора и хваща една кокошка за краката. Кокошката кряка, но той я занася на дръвника и със секирата й отрязва главата и я захвърля на земята. Кокошката вече не кряка, защото й е отрязана главата и само подскача известно време и спира. Отначало е имала глава, а сега няма глава. Така и Черната ложа, когато иска да отреже главата на някой, първом му изписва цялото му име и непосредствено след това му отсича с брадва името, та да не съществува повече. Ето защо,така го отпечатват съкратено. Та да му се съкратят дните и действията му. И тук това е приложено умишлено от познавачите на тази черна магия.

А за доказателство проверете, че името на онзи богослов, който провали изданието със своя увод, му е изписано цялото име. А на редактора на книгата - същото е сторено. А тези двамата отклониха Павлина Даскалова от мен в друга посока. Не само я отклониха, но я направиха враг на Програмата!

И сега в Павлина вече го няма небесният ангел. Той е отлетял и вече не ще идва, повече никога. Никога!

И сега вече я няма духовната сестра, защото такава не може да се създаде чрез Словото на Учителя. Не можа!

И сега останаха демоните подземни да излизат и да вървят от човек на човек и да го превземат отвътре и да създават роби. Роби на разрушението.

А Павлина Даскалова през 2000 година три пъти идва в София и на три пъти обиколи всички да говори срещу мен, срещу програмата, която издаде неиздаденото оригинално Слово на Учителя Дънов. И срещу „Изгревът". Свърши работа на своя Господар! И то отлично!

Но за всичко си има Видов ден. И той ще дойде за мнозина. Ето заради тях се включва този материал, да не бъдат отклонени от Духът на Заблуждението.