8. СЕМЕЙСТВОТО НА МАРИЯ И ИВАН ГЕШЕВИ

[Ани]

8. СЕМЕЙСТВОТО НА МАРИЯ И ИВАН ГЕШЕВИ

В техният дом тогава се беше установил Учителят да пренощува. Слушал съм това от брат Тодор Стоименов. Иван Гешев беше по професия лозар и овощар, макар, че образованието му ще е позволявало да стане някъде чиновник. Избягваше да се обвързва с някаква постоянна работа. Причината се криеше някъде в границата между стремежа към свобода и някакво нежелание за работа. Такъв е бил и като неженен. Жена му Мария, като момиче е била възпитаница на д-р Миркович. Живяла е в дома му и е била впоследствие учителка в гр. Сливен. Когато се определило да се ожени за Иван Гешев, нейни близки са й правили забележка, че не е работлив и че вероятно тя ще издържа къщата. Нейният отговор е бил, че го обича и че го иска такъв какъвто е. Действително тя впоследствие успяла да се грижи за семейството си и те така доживели до старини. Този случаи е описан и от Учителя в една от беседите. Тя отишла при Учителя да го пита дали да се ожени за него. Учителят казал, че неговият живот не минава през брака, че той повече живее в другия свят и че трудно ще се грижи за себе си, а камо ли за семейство. Тя му отговорила, че искала да го води за мъж дори и един ден. Омъжила се за него и го водила до старини и сама издържала семейството си.

При пребиваването си в гр. Сливен, по-късно се запознах и аз с брат Гешев. Той имаше много сърдечен характер, владееше руски език и обичаше с часове да разказва, на нас младите, руски и български пословици, като придружаваше това с множество философски сентенции и размисли върху живота. Впрочем запознанството на Учителя с това семейство датира от времето, когато Учителят е посещавал д-р Миркович в Сливен.

Несъмнено от тази първа среща с Учителя и аз съм приел благословение, защото след около един месец бях настанен на работа в гр. Бургас. Това беше в една от най-големите търговски фирми навремето, наименувана РВ „Миркович и съдружие". Като, че ли пак срещаме това именито име, но в случая основателят е бил или брат или сродник на доктора. Работил е в Цариград и след освобождението открива клон в Бургас, които поверяват на сливенския търговец Георги Жечков. Ето, че имената вървят едно след друго и трябва да спомена още, да спомена оня Жечков, който в Толстоистката комуна при село Ново Панчарево, Бургаско беше син на този богат търговец. Още една малка връзка с д-р Миркович.

Като ученик в сливенската гимназия, един ден ни изведоха всички ученици на площада пред старинната сливенска църква „Свети Димитър" на погребение. Имаше речи от няколко сливенски граждани, пратеник от министерството от София и с голяма тържественост се отдаваше последна почит на починалия д-р Миркович. Това беше 1905 година.

На мен разбира се, като дете не ми е направило някакво впечатление, какво значение има всичко това. После при разговор с брат

Тодор Стоименов, който обичаше да разказва за доктора, научихме впоследствие, че Учителят тогава пак е бил в Сливен и е трябвало да освободи душата на този свой ученик от тежката присмъртна агония. Тогава д-р Миркович е известен на духовните хора по това време с издаваното от него списание „Нова светлина" и след това „Виделина".