Jump to content

15. ПЪРВАТА УТРИН НА СЪБОРА - 1914 г.


Recommended Posts

15. ПЪРВАТА УТРИН НА СЪБОРА - 1914 г.

Сутринта станахме рано към 3 часа. Настъпил бе многоочакваният 6 август 1914 г. /6 август 1914 г. по стар стил, а по новият стил + 13 дни = 19 август/. Празникът Преображение. Облякохме се с чисти дрехи, пременихме се с новите си дрехи и в ранното утро се запътихме през тихите Търновски улици по Севлиевското шосе към вилите за братския събор. Скоро движението и чистият въздух ни ободриха. С възможната бързина се стремяхме по-скоро да стигнем при Учителя, при братята и сестрите, призвани от всички краища на България. За около 30-40 мин. пристигнахме. Влизаме в двора на долната вила, където мълчаливо ни посрещнаха разпределителите. Намираме вече мнозина дошли преди нас и застанали в прави редица, обърнали се на изток всеки от нас съзерцаваше сред претихналата природа. Зазоряването бе настъпило, но повдигне ли човек лице към небето, все още би съзрял някои звезди. Там е Зорницата и спящият доскоро Сириус, който знае, че вече ще отстъпи на Слънцето - Орион и Плеадите вече гаснат по високо на небосклона. Редиците край нас нарастнаха. Братята бяха подредени в предните линии, а сестрите в задните. Тишината в природата и настъпилата светлина ни припомнят, че всички очакваме нещо велико на нашите души. Предстоеше да засилиме връзките си с Великите Бели Братя, да се подготвим за работата, която ни предстои, да изслушаме какво те ще ни кажат чрез Учителя.
Чувствува се, че слънцето ни е изпратило първите си лъчи. Ето го и Учителя застанал отпред. Край него е брат Пеню Киров. Изслушва нареждането Му и гласно ни съобщава за изпълнение. „Добрата молитва" е последвана от други молитви, формули, размишление и т.н. Това са неща описани някъде, но не ни подсказват повече подробности.
Налага се едно малко уточняване. По вероятно е през 1914 и 1915 г. подреждането ни за утринната молитва да става пред горната вила, до горницата и салона за беседи. Тогава хората бяха по-малко, мястото по- закътано от любопитни погледи и позволяваше там да се изпълнява утринния ред. По-късно след 1919 г. бяхме вече стотици хора и тогава се използваше по-обширния двор на долната вила.
Величествената утрин, която току що се опитах да я опиша бе настъпила с всичката си красота. Завърши молитвата и редът предвиден от Учителя. Той се прибра в салона за беседи. И веднага след него започнахме да влизаме и ние. Събувахме обущата си отвън, влизахме през малкото антре и се озовавахме в светлото помещение на един салон. Наредени по седем стола в редица, очакваха ни около 70 места. Те се заемаха от братята и сестрите, като най-старшите по повикване в събора братя, заемаха първите редове, а последователно идваха и по-новите. Най-напред бе поставена Пентаграма на Бялото Братство. Най-отпред бе поставена маса, а пред нея стоеше Учителя с лице към нас. На стената бе окачен Пентаграма на Бялото Братство поставен в дървена рамка. Към юг имаше няколко прозореца със спуснати бели завеси. Подът бе постлан с вълнена черга, на лявата северна стена имаше една или две врати входящи към други стаи на вилата. Преди Учителя да започне беседата си извърши се малка церемония за новоприетите членове на Веригата. Повиквани един по един, всеки се приближаваше до масата, целуваше ръка на Учителя и следващия акт бе същината на церемонията, символ, че този брат се включва между работниците на Господа. Лицата на старите братя и сестри сияеха. Радостта, която ни огряваше се дължеше може би и на това, че и те си спомняха даден ден, в който за пръв път бяха влезли в тази зала, а по-старите виждаха времето, когато са се броили на пръсти. А ето вече достигнахме по брой свещеното число 70 души. Не по- малка бе и нашата радост, че сме призвани на работа за Божието дело.
Едно от важните работи беше така нареченото знаме на Бялото Братство. То представлява елипса извезана с цветни конци. От напречния диаметър на елипсата се очертават два полюса, от които излизат бели лъчи и отиват към двата края на елипсата и се връщат към полюсите. Има 10 напречни диаметри извезани с различни цветни конци. И това бе знамето. Когато Учителят беше на Изгрева няколко пъти го излагаха на съборите. То е запазено.
Имаше маса с покривка. На нея бяха сложени ленти с цветове. Имаше и други ленти, които бяха сложени да преминават през въздуха. Това не бяха украшения на Учителя. Тези разноцветни ленти наподобяваха 7-те красни цветове на дъгата. Те имаха връзка със „Заветът на цветните лъчи на светлината", книжка, която по-късно Учителят връчи на всекиго поотделно. Това бяха символи. На стената беше Пентаграма и знамето на Бялото Братство
.
Истинската Пентаграма е от изографен камък. Тя е работена от един брат завършил морското училище във Варна - Ради Аврамов. Тя е възпроизведена от една голяма картина, която имаше в Търново, където Учителя там, неговия образ Го има и някакъв килим, художник ги е работил. Вместо ликът на Христа, е нарисуван образа на Учителя. Самите фигурки, които са в стария Пентаграм са по-изящно изработени. Тя е ходила в Милицията, те са я взимали, защото е имало донесение, че Учителят се прави на Христос. Бяха писали и във вестниците срещу него и срещу цветната Пентаграма.

Бележка на съставителя: За знамето на бялото Братство ще се пише подробно в "Изгревът"
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...