Jump to content

18. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ СЪБОРА И „ВЪОРЪЖЕНИЯТ НЕУТРАЛИТЕТ"


Recommended Posts

18. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ СЪБОРА И „ВЪОРЪЖЕНИЯТ НЕУТРАЛИТЕТ"

Дойде време, вече да се разделим с участвуващите в събора и всички да се завърнат в местожителството си. Така и ние неколцина от Бургас се нагласихме да си вървим. Бяха изминали десет дни от идването ни. Но ето, че при вратата ни очакваше работата със своите грижи. Как ще се оправдавам в Бургас за моето отсъствие без разрешен отпуск? Споделих с брат Пеню Киров опасенията си, а той ме посъветва да кажа на Учителя. Наистина като отидох да му целуна ръка за сбогом, оплаках му се за тази опасност да ме накажат. Той ме погледна мило и каза: „Няма нищо, ще се оправи тази работа!" И така ме изпрати.
Пътуването ми от Търново за Бургас бе скромно. През Стара Загора - това е най-краткия път. Прехвърлихме се там във влака за София- Бургас и спокойно приближавахме целта на пътуването ни. Но ето, че при едно слизане на някоя гара забелязах в един от вагоните нашия младоженец от сватбеното пътуване на банката. Приятно съвпадение. Завърнахме се и двамата заедно. Как ще ме приемат? Дали ще се застъпи и той за мен? Ний се върнахме на работа. На сутринта чист понеделник работата действително ме очакваше. Никой даже не ме посмъмри. Така се изпълниха думите на Учителя „Че ще се оправи тази работа". Във влака се връщаше и поддиректора на банката, който беше извикан в София на доклад. И тримата се връщахме заедно. Този, който искаше да ме накаже бе заместник директора, който бе извикан в София за доклад. А старият директор го бе налегнала склерозата и не помнеше. Имало е други чиновници, на които е възлагал работа.
Какво нещо е Учителя. Аз вървя направо, не се уплаших и всичко се подреди. Рискът е благородно дело.
В Бургас се завърнаха и останалите братя и сестри. Така, че живота на братството в Бургас започна със своя редовен живот. Стопанският живот около нас бе в постоянен възход. Това носеше известно благоденствие за всички. По него време и моята заплата бе вече стигнала 100 лева месечно. Тогава българският лев бе още солиден, а животът не бе поскъпнал и един скромен обяд струваше 35-40 стотинки. Успехът в живота повдигаше самочувствието ми и можех повечко да подпомагам домашните си, а заедно с това да се подвизавам по-усърдно.
Завръщането ми от Търново съвпадаше с голямата трагедия, която се надвеси над европейските народи - обявяване на Първата световна война през 1914 г. България на първо време не се намесваше, но явно бе намерението на българските управници, обявявайки се на страната на Германия за да си възвърнат Македония и други, отнети от сърби и гърци преди Балканската война, места.
 
Обявен бе така наречения „Въоръжен неутралитет" от наша страна и това дебнене на момента продължи една година. При тази обстановка живееше народа, живеехме и се подвизавахме и ние. Беседите на брат Пеню Киров продължаваха, сестра Стойчева работеше със жените. А беше замислила да започне събирането и на децата на братските семейства, за запознаването им със духовните истини с придобиване на по-висш мироглед. Писмата от София следваха, като вече и брат Т. Стоименов трябваше отвреме-навреме да се обажда с новини от Учителя. Дойдоха през месец декември 1914 г. дешифрираните стенографски бележки на съборните беседи и започна преписването им. Тази година тези бележки бяха в два екземпляра. Единият - по стенограмите на брат Гумнеров и втория - по тия на брат Боян Боев.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...