Jump to content

33. НЕЩО ЗА ПЪТУВАНЕТО НА БРАТ ПЕНЮ КИРОВ ИЗ БЪЛГАРИЯ


Recommended Posts

33. НЕЩО ЗА ПЪТУВАНЕТО НА БРАТ ПЕНЮ КИРОВ

ИЗ БЪЛГАРИЯ

Той е пътувал като пътуващ книжар, а по-късно посещаваше новооснованите братски кръжоци, където държеше свои духовни беседи. Разбира се за това той имал вече указание от Учителя какво да говори, как да насърчава и направлява тия нови братя и сестри, като разбира се всеки кръжок си имаше свой ръководител. Той от своя страна е представлявал Учителя, държал е беседите, които трябва да се говорят като новости, с компетентността на ръководител. Забележителен кръжок имаше в гр. Казанлък. Там се издаваше и известно време вестник „Обновление". В него участвуваха братята Н. Камбуров, Захари Желев, Христо Тончев и др. Но освен духовните статии, които съдържаше това вестниче имаше и полемика с духовните власти - поповете, които не одобряваха явяването на Бялото Братство, също така и към някои неверующи - например социалисти и др. такива. Той беше ценен вестник и продължава да излиза доста време - до Първата европейска война. За пътуването на брат Пеню има интересни данни и съм слушал лично от него едно правило от онова време: „Който продава книги, трябва да проповядва. А всеки проповедник, трябва да бъде и книжар, да има на разположение книги, които да раздава на слушателите". Той в това виждаше оформяне на неговата дейност и винаги се е запасявал с достатъчно книги, с духовно съдържание, които си доставяше от издателството на Димитър Голов от София - наш много добър брат, също от издателството на брат Тодор Бъчваров и други някои, които намирал за нужно. Значи вземал е тези книги и с такъв един пакет, където е посещавал, след като е говорил, давал е някои от тях. Получаваните суми той не е носил със себе си, но ги е внасял в пощата по спестовна книжка и впоследствие, когато привършва обиколката си отива в София, изтеглял пари от тая книжка и се е разплащал на ония, които са го кредитирали с книги.
Интересен е дневника на брат Пеню Киров от онова време. Всякъде където е посещавал - малки градчета, паланки, където главно е циркулирал по него време, интересно е това, че той е отразил в дневника преживяванията си и може да се види, че всички места, дето е посещавал, са с една особена слаба духовна светлина. Събирането на гражданите през свободното време е било из разни кръчми, кафенета, дето се събират и водят най-обикновени разговори. Отникъде никаква светлина, да ги посети някой интелигентен оратор запознат с новите схващания на времето и въобще тогава са живеели в една интелектуална оскъдица. Пристигането на брат П. Киров в някоя такава паланка е събуждало интерес. Когато те го запитват защо пътува и какво върши, той използвал случая да им разправи нещо от новите схващания, като може би си служел и със спиритизма дето има доказателства за съществуването на задгробния живот. Говорил им за идеите на Учителя, за предстоящето събуждане на цялото човечество, да премине към нови постижения в духовното развитие. В неговия дневник са описани много работи, разбира се, но ще ви разкажа едно интересно преживяване с един млад брат арменец на име Милкон Партамян, по занятие шивач. Той фигурира в списъците на протоколите на присъствувалите в съборите в Търново. Този младеж не бил женен. Живеел със семейството на майка си и баща си в Бургас, обаче като вижда, че брат Пеню Киров от време навреме излиза из България, пожелал и той да го придружи в някое такова пътуване. Но брат Пеню вижда, че ще срещне съпротива от страна на майка си и баща си, които ще го възпират и уговорил го да не се сили да го следва, защото не е лесна работа. Но най-после той издействувал от майка си и баща си да го пуснат и тръгва с него в една такава обиколка. Обикновено брат Пеню Киров се е движил пеш. Пешком минавал от градче на градче, гдето някъде може би е използвал и превозни средства, но така са стигнали пеш до Сливенските минерални бани. Стигнали надвечер и трябвало да пренощуват, но това е било изглежда през лятото, на баните всичко заето, хотела, всички помещения, където можели да преспят и най-сетне като се примолили на съдържателя на хотела да ги приеме, той казал: „Само една стая има свободна, но тя е необитаема, в нея никой не смее да спи, защото се явяват някои духове там и ги смущават". Брат Пеню Киров рекъл: „Ние сме духовни хора и можем да пренощуваме там". И наистина настаняват се там да спят. Легнали си когато е станало време за спане и брат Пеню заспал. Но току-що заспал чува, че младежа Милкон се развиква и казвал на арменски, на турски, в смущението си каквото е успял да изговори. Извикал: „Пеню, Пеню, виж го килипира". Брат Пеню станал, поглежда и наистина вижда материализиран някакъв дух, представляващ римски войник, с ризница, с шлем и държи някакъв меч и се заканва към Милкон да го засегне с меча си. От това Милкон се изплашил и почнал да издава тия викове на смущения, и започнал да чете на арменски „Отче наш". Тогава брат Пеню става и той, и започва една усърдна молитва, за да се парализира дейността на този дух, който съвсем нямал добри намерения към тях. И наистина, благодарение на тия молитви, уталожил се, видението се прекратило, те се успокояват и продължават да нощуват там. Този случай ми го разправяше брат Стоименов, малко хумористично така, защото наистина погледнато от ония, които са били далеч, за усмихване е това събитие с тоя младеж, но от друга страна пък потвърждава, че на стари такива места, където са минали войски е имало някои убити или погребани и духовете още се навъртат около мястото, а в даден случай се явяват, материализират се. Той използва може би медиумичните способности на този младеж и взема от него материя да се материализира.
В общуването ми с брат Пеню Киров аз може би бях най-редовен, който посещавах книжарничката му. Някои отсъствуваха - заети, но аз като по-свободен винаги отивах при него и често го заварвах да си пише писма до приятели.
Обикновено го изчаквах да си свърши работата и заедно излизахме. Той си отиваше към своя дом, аз го изпращах донякъде и си отивах в моята квартира. При такъв един случай той беше написал 5-6 отворени картички с кратко съдържание и понеже трябваше да вървим по една улица, пощата беше на 100-200 метра за да не ходи и той, предложих му да прибягам да пусна завчас писмата и ще го настигна. Той наистина ми ги предаде, отидох пуснах ги в пощенската кутия, разбира се без да надникна до кого са адресирани, нито пък тяхното съдържание. Аз смятах кореспонденцията, на когото и да е, като нещо свещено, пък и досега същото нещо го спазвам, като не погледнах по тия причини. Каквото и да пише брата, то си е негова работа. И така настигнах го аз, отидохме си всеки по пътя след като се разделихме с него. Но мина около месец и нещо веднъж аз го питам: „Брат Пеню, какво става тази година със събора, кога ще има събор в Търново и как ще стане това?" - Ами ти не знаеш ли? - Казвам „Не знам". Той тогава кимна с глава и каза: „Пък аз помислих..." Искаше да каже, че тия писъмца, които ми даде да пусна, аз от любопитство съм поискал да услужа за да прочета какво пише. Така и той един вид си поправи мнението за мене, и моя кредит пред него порасна.
По-късно през 1914 г. Учителят даде едно нареждане, посочва точно имената на братята и сестрите, които трябва да присъствуват на събора в Търново. Броят на присъствуващите трябва да бъде 70 души. Ако някои от поканените не може да присъствува било по причина, че не може да получи отпуска, било, че няма парични средства, то ръководителят да посочи друг брат или сестра от местния кръжок, които да присъствуват като негови заместници. Тогава, аз понеже се подвизавах доста ревностно и имах доверието на брат Пеню Киров и брат Стоименов, те намериха за добре да посочат и мен като заместник на брат Коста Стойчев, който по някакви причини не можеже да присъствува. Сестрата Величка Стойчева дойде, но той не можеше да дойде. И така имах и аз щастието да присъствувам на Търновския събор през 1914 г.
Спомням си, когато прочетох дневника на брат Пеню Киров за преживяването му от посещенията на разни паланки, описва един случай от тогавашното село Рахманларе. То е Карловска околия, в Балкана. То беше доста голямо село, добре поставено с будно население. Когато той пристига в това село, спрял се в кръчмата гдето отсядат всички, чакал да си отидат всички и да помоли кръчмаря да пренощува там. Когато наистина предложил на кръчмаря това нещо той казал: „Не съм съгласен да преспиш у мене, но тука в еди коя си къща - посочил една къща - там приемат понякога хора, които пътуват да преспиват". Той като отишъл и се примолил, те се съгласили. Били мъж и жена бездетни. Дали му стая където да преспи, той с благодарност се прибрал и тъкмо когато да си легне, или бил вече легнал, гледа вратата се отваря и хазайката надникнала да види как се е настанил. Влезла в стаята и застанала така до вратата, гледала го продължително, гледала, гледала и след като той нищо не й проговорил и тя не проговорила, се оттеглила и си отишла. Той го описва така както се е случило и не можем да прибавим нещо към случката. Но трябва да се подчертае, че неговите дейности в пътуването из България са били с цел да се открият хора, готови да приемат новите идеи, които той разнасял от името на Учителя и където могъл, било чрез раздаване на книжките. Несъмнено тия хора впоследствие, когато Учителят пък се явявал да говори в по-големите градове, отивали да слушат и са се утвърдявали като членове на съответни кръжоци.
Разказвам тези мои спомени за брат Пеню Киров и за живота на Бургаското братство от ония години, като пожелавам на всички братя и сестри да се подвизават с Дух и Истина, като ония пионери, споменати в моя разказ.
Бургас, 3.XII.1971 г.
Брат Пеню Киров почина в началото на 1918 година. След войната, бургаският кръжок поднови работата си, а за ръководители се избраха братята Сотир Щерев, Матей Пренеров и Минчо Сотиров. Това беше до 1923 г., когато аз се преместих да живея в София.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...