36. 91 ПСАЛОМ

[Ани]

36. 91 ПСАЛОМ

През този ден нямаше други гости при Учителя и можахме да се разговорим по въпросите, които ни интересуваха. Между другото, поръча ми да посетя в Бургас двама тежко болни: брат Пеню Киров и сестра Величка Стойчева, да ги поздравя от него и да им предам нещо утешително, в тежките дни, които преживяваха.

Когато дойде ред да се сбогувам с Учителя, за да се върна, той ме запита: „Имаш ли в себе си 91 Псалом? - Но написан собственоръчно?" За щастие, имах го и потвърдих на Учителя това. Значението на този интерес от страна на Учителя разбрах след няколко часа, когато пътувах с влака. Нека обясня, че нещо преди година, Учителят бе поръчал в годишния наряд, да се чете 91 Псалом и всеки от нас да го напише на един лист, и да го носи постоянно със себе си. Мнозина от нас в тия усилни години изпитахме значението на окултните сили, криещи се в този псалом. Прочее, в пътуването ми назад, настанен във влака спокойно си седях на мястото. Навън бе нощ, гарите отминаваха една по една. По едно време, може би наближавахме гр. Шумен, усетихме че влака почна да се движи много ускорено, локомотива започна да издава тревожни сигнали и така продължи няколко минути. Разбрахме, че минаваме някакъв наклон, контролата над влака бе изпусната и едва с големи усилия бе достигната нормалната бързина, за да се спасим от дерайлиране. Тогава разбрах, че ни спаси 91 Псалом и защо Учителят настоя да го имам написан със себе си.

Учителят ми помогна и през 1922 година по следния начин. Дотогава, петчленното ни семейство живееше в гр. Бургас, но наложи се младите да следват университета в София, а старите да отидат при тях, за да водят домакинството. Ето, че останах наново сам в Бургас, макар че тази самота се разнообразяваше от общението ми с бургаските братя и сестри.

По Коледните празници взех няколко дни отпуска и посетих домашните си в София, видях как са скромно настанени. Животът на Братството в София, беседите на Учителя, бяха много привлекателни и за мен, затова у мен се застани мисълта да си намеря подходяща работа, за да се прибера и аз при своите. Посетих още в първите дни Учителя, той ме разпита за живота ни и разбра всичко.

Положих доста усилия да намеря работа в София - чрез приятели и познати, но не се нареди нищо. При изтичане на отпуската трябваше да се завърна на работата си в Бургас, отидох при Учителя да се сбогувам, като му разказах и за несполуките които срещнах. За единственият благоприятен наглед случай, да ми се даде работа при съдружниците на един брат, Учителя ме отклони, преценявайки че има ли съдружие, там е несигурно - може да се скарат и да остана без работа. Заключението му беше: „Не бързай за работа, почакай, ще се нареди. Върни се на работа в Бургас докато се нареди да намериш тук работа". Така и постъпих. В Бургас продължих да дружа с младите братя, всички се подвизавахме с импулса, обхванал цялото Братство в страната. Имайки предвид ценните думи на Учителя - „Ще се нареди", очаквах и очаквах случая за преместването ми в София. И ето, един ден - беше минало около месец от завръщането ми, дойде при мен гдето работех, дойде при мен човек от една търговска фирма и ми каза: „Ти напоследък като си бил в София си ходил в нашия клон там и си казал, че търсиш работа в София. Пишат ни сега да те питаме би ли отишъл да постъпиш при тях счетоводител. Ако си съгласен, ела в кантората да поговориш с шефа и да се разберете".

Най-после, благоприятното разрешение дойде. Видях щастливото разрешение, към което Учителя ме насочи - Неговата помощ и изпълнението на думите му - „Ще се нареди". Приех поканата, дошла от най-неочаквано място, от хора които не биха си помръднали и пръста, дето се казва, да ми помогнат. Дойдох в София, поех работата, която ми предложиха и останах там около 25 години. Когато се срещахме с Учителя, Той всякога се интересуваше от тия хора, благослови ги и се издигнаха между първите търговски фирми в България. Заедно с тях, може да се каже напредвах и аз в своята специалност, и така всички бяхме добре.

Този случай често ме е навеждал на мисълта, че изкаже ли Учителя думите „Ще се нареди", това винаги ставаше. Като че ли край него имаше безброй невидими помагачи, готови да изпълнят желанието Му. Така мнозина от нас не един път имахме случай да се разрешават в живота ни проблеми, които от човешко гледище бяха невъзможни. Такъв бе и случаят, описан по-горе представляващ много важен етап в живота ми.