39. РАЗПРОСТРАНИТЕЛЯТ НА БЕСЕДИТЕ

[Ани]

39. РАЗПРОСТРАНИТЕЛЯТ НА БЕСЕДИТЕ

Течеше времето на 1928 година, бях вече ликвидирал с изпитите за гимназия, бях свободен. През есента, бях изненадан, като прочетох в годишната програма, изпратена от Учителя до Братствата в страната, че се дава моят адрес на ул. „Опълченска" 66, всички да се отнасят до мен, когато поръчват беседите на Учителя. Действително, вече в склада имаше доста готови от тези книги. Отидох при Учителя да Го питам по тази работа. Той ме запита усмихнат: „Не ти ли се иска да вършиш такава работа?" Аз, разбира се казах, че напротив, приятно съм изненадан. Поръчението Му беше - каквито поръчки получавам за беседи, ще давам нареждане на завеждащият склада, да приготви колети и да ги изпраща на желаещите. Постъпващите пари за изплащане беседите, пазех и по нареждане на Учителя изплащахме хартията и други разноски по печатането. Това ставаше главно с печатницата на брат Никола Камбуров в Казанлък. Открих си пощенска чекова сметка, по нея постъпваха парите и оттам правех изплащанията. За работата в склада въведох формуляр-нареждане, по който се ръководеха в склада какво и кому да се изпращат книгите.

По тази моя дейност давах сведения от време на време на Учителя, тъй като се наложи да водя сметки и партиди на всички, с които имахме вземане-даване. Така продължи няколко години. Често говорехме с братята Дядо Благо /Стоян Русев/, Начо Петров. По едно време ги помолих да поемат воденето на сметките, тъй като се чувствувах много обременен. Те не се съгласиха.

Действително, работата ми в предприятието гдето работех, се беше увеличила много. Така се нареди, че можах да въведа в работата един млад брат - Руси Събев, който разбираше от воденето на сметки; предадох му цялата работа по изпълнение на поръчките. Той работи няколко години, докато почина. След това, Учителят възложи работата на брат Боян Боев. При него работата бе опростена, в смисъл че не водеше сметки на тия, които вземаха книги на кредит. Това бяха все хора верни и всякога заплащаха допълнително дълга си, пак на брат Боев. Като конската торба, който има нужда бърка в нея, а който донесе пари пуска ги там. Така навремето българите използваха конската торба освен за да слагат вътре овес за зобане, зоб на конете, но и за такава нова служба - да се държат пари в нея. Особено, когато трябваше да строят нещо общо за цялото село - било училище, било църква, път или общински бунар. Боян Боев не водеше сметка и винаги имаше много пари при него. Даваше на наши хора, на ръководителите в Братството и си имаха доверие, което бе изпитано.

Когато дойдохме на Изгрева имахме само една барака, сестра ми Люба живееше в нея. Там спахме, но нямахме осветление в нея. А аз съм само вечер свободен, през деня работех. Пък на Изгрева, където сега беше столовата, беше преди навес, не беше още иззидано с тухли. Бяха турени само маси, а над тях навес. Но имаше осветление от електрическа лампа. Аз отивах там вечер, седях на масата и записвах новите сметки в тефтерите. Една вечер стоя така до късно. Всички са вече заспали на Изгрева. Тогава по препоръка на Учителя си лягахме рано и ставахме рано към 4 часа. Беше към 10 часа вечерта. Аз вписвах партидите - на кого са пратени книги, кой е внесъл пари. По едно време Учителят слиза отгоре от стаята си, идва при мен и пита: „Какво правиш?" „Учителю, използвам светлината, за да попълня сметките". „А, стига вече. Иди да спиш!" Изпрати ме да ида да спя. А Изгревът по това време бе заспал.