Jump to content

41. ПАЛАТКАТА


Recommended Posts

41. ПАЛАТКАТА

Запознаването ми с моята другарка Веска, женитбата ни

и семеен живот

Всяка година, начиная от 1922 година, всички братя и сестри идвахме на Изгрева, посрещахме слънцето и се нареждахме на полянката за гимнастически упражнения. През 1928 година вече имахме наша семейна барака на Изгрева, нощувах там и сутринта рано, навреме бях на полянката. Както бивахме наредени в общи редици и очаквахме да дойде Учителя, за да започнем упражненията, често виждах да пристига от входа на полянката, една млада сестра. Бе облечена спретнато, с красиво телосложение и лице. Тя притичваше да застане между сестрите. Така като я гледах да пристига от града, казвах си: „Ето сестра, за която заслужавала се ожени човек!" Не се познавахме лично. Тя изобщо не се интересуваше от братята. Обичаше беседите и лекциите на Учителя, като дружеше с някои възрастни сестри. И моите мечти за нея, не отиваха по- далеч от това, да я виждам сутрин.
Така измина лятото на 1930 година и цялото братство вече се готвеше за поредното масово летуване на планината Рила. През месец август, вземах 15 дни отпуск и се уговорихме с други братя, на определена сутрин да отпътуваме за Седемте езера. Преди това, бях вече изпратил майка ми там, с нашата нова малка палатка. Бях се ангажирал да сляза в града и взема талига, та с нея да пренесем багажа до мястото на камиона, с който ще пътуваме. Отивайки за кола, виждам на ъгъла на ул. „Граф Игнатиев" и „6-ти септември", застанали Мария /Мара/ и до нея сестра й Веска. Мара ме познаваше и ми се обади, че сестра й също отива на езерата, но очаква да мине Жорж Радев, с когото се уговорила да пътуват заедно. Аз казах, че отивам за кола, с която може да вземем и нейният багаж, когато идваме от Изгрева. Така взех кола, отидох до Изгрева и като натоварихме багажа си, връщаме се за към камиона. Сестрите все още чакаха на улицата, но Жорж или други не са минали. Тогава Веска реши да качи багажа си на моята кола и отидохме на площад „Св. Неделя", гдето намерихме камиона готов. Понеже имаше време, с Веска отидохме до близката млекарница да закусим. Преди закуската, тя каза: „Ще си кажем ли молитва преди яденето?" Аз отговорих: „Целият живот на човека трябва да бъде молитва", но все пак направихме мълчалива молитва.
Като се върнахме при камиона, ето го Жорж Радев току-що пристигнал, всички се настанихме в камиона и той потегли към Дупница, за Сепарева баня. Поставихме сестрите отпред, а ние с Жорж седнахме отзад. Групата ни беше около десетина души братя и сестри. За пренасяне на багажа ни, наехме в Сепарева баня коне и така поехме пътя към езерата. По пътя разговаряхме, бяхме весели, неусетно минахме Паничище, Скакавица и вечерта наближихме езерата. Всеки се бе погрижил да нощува в палатка, обикновено групиран с някого. По едно време запитах Веска, дали е предвидила за палатка, гдето ще прекара нощта. Обясни ми, че е дала пари на една сестра, която ще направи палатка и ще бъде с нея. Като стигнахме на езерата, аз отидох при майка ми, оставих си багажа и така заживях общия братски живот на езерата. Като мръкна, запалиха огъня на открито, прекарахме там докато дойде време за спане, всеки се прибра да прекара нощта. Майка ми вече бе приютила една стара сестра, а и аз щях да бъде при тях. Преди да се прибера, отидох пак при огъня, гдето вече нямаше почти никой. Гледам там, сестра Веска седи сама. Питам я где се е настанила, в коя палатка и защо не се прибира. Тя каза, че ще прекара нощта край огъня, защото сестрата, която трябвало да се погрижи за палатка, не могла да направи нищо, самата тя ще нощува при други сестри. Ето ти усложнено положение! Казвам й, невъзможно е да прекара цяла нощ при огъня защото е студено! „Ела да те настаня при майка ми за тази нощ, после ще видим по-нататък". Отидохме при нашата палатка и казвам на майка ми да приюти още една гостенка. Отговори, че макар палатката да е малка, ще видим да прекараме нощта всички. Веска се съгласи и така те трите се настаниха навътре в палатката, а аз най-накрая до входа. Така прекарахме нощта, като най-важното бе, че сме на топло, без риск да измръзнем. На другия ден, Веска се срещна с други млади сестри, с които се познаваше от София; те я поканиха да бъде в тяхната палатка и така прекара всичкото време, докато беше на езерата. Това лято почти не дружихме с нея на езерата - тя си имаше група приятелки, а аз прекарах както всички други братя, в общият братски живот.
Свърши се отпуската ни, приключи се и летуването на Рила. Всеки от нас пое работата си в града, откри се и Школата по реда си. Посещавахме както общият окултен клас, така и младежкият. Веска също с голямо старание правеше това, но да се ходи сутрин, още в 4 часа за Изгрева, не беше лесно за която и да е сестра. Веска се опитала да намери някои сестри, с които да отива сутрин на беседа, но не се оказали такива. Така най-после се уговорихме да идва с мен, още повече, живеехме близко - на ул. „6-ти септември". Така продължихме да отиваме до Изгрева заедно, често застигахме други приятели, а други застигаха нас. Отношенията ни бяха най-коректни, а на мен разбира се, ми беше приятна такава дружба на взаимно доверие и приятелство. Може би и чувствата ми към нея се засилваха, но по-нататък от това не се отиваше.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...