Jump to content

43. ТИКВАТА


Recommended Posts

43. ТИКВАТА

Мина и това летуване през 1931 г. Пак се завърнахме в София и започнахме нашият редовен живот. Продължихме с нея да отиваме рано сутрин на лекции до Изгрева, а вечер при свободно време излизахме навън на разходка. В този период тя ме запозна със своя приятелка, нейна колежка в софийската телефонна станция. Именуваше се Еленка Николчева. Тя вече бе сгодена с избраника си архитект Петър Димитров. Той обичаше туризма и като забележително събитие, годежът си направили на връх Мусала. Каква случайност! Ние ги срещнахме там из планината Рила, тъкмо когато се връщаха от годежа си на Мусала. Ние, без да знаем, него ден отивахме с Веска на екскурзия до Мусала. Интересно е, че Веска постоянно е дружала с тях, преди познанството й с мен; знаела е, че са се определили да се оженят, била е внимателна и е отбягвала сближаване с годеника й. Изобщо, между тримата е имало чисто, коректно приятелство.
Нашето продължително дружене с Веска, вече бе направило впечатление на някои хора от Братството. Бях добре познат с една възрастна сестра Кортеза Гешева от гр. Сливен, приятелка на майка ми. Веднъж тя ме заговори и запита: „Вие доста време вече имате приятелство с Веска, няма ли вече да се ожените?" Аз никак не исках да потвърдя, че приятелството ни е от такъв вид, затова казах, че може и да се разделим, да не се женим! Тя продължи: „Значи, ще постъпиш както други обикновени момчета. Не е хубаво младеж да ходи дълго време с някое момиче и да го зареже!"
Тази среща със сестра Гешева, ме насочи да бъда по-определен, да не продължаваме отношенията си повече в такъв вид. Вярно, че ние с Веска бяхме като сгодени, макар че тя е искала да устои на своето решение - не е дошла при Учителя, на Изгрева, с цел да се ожени за някой млад брат. От моя страна, понеже не съм решителен човек, още повече като се отнася за женитба, трябваше събитията в семейството ни да ме подтикнат към решение на въпроса. Две години и повече другарувахме - не се решавахме, имаше причини. Тя не ме харесваше, а аз трябваше да се грижа за семейството си финансово. През есента на 1931 г. от нашето семейство започнаха да излитат една по една птичките. Сестра ми Надежда бе вече омъжена за Георги Парлапанов, другата ми сестра Люба предстоеше да отиде на работа в гр. Хасково, а и брат ми Иван беше сгоден за сестра Стефанка Данаилова. Старите се радваха на нашите благополучия. Все още домакинството ни бе общо, хранихме се заедно. Веска от време на време идваше с мен у дома. Един ден, нашите решили да опекат една хубава тиква и вечерта да се гощаваме с нея. След обичайната ни разходка с Веска, стигнахме до дома и аз я поканих да дойде да ядем тиква. Вечеряхме заедно и тъкмо поднесоха тиквата, дойде у дома на гости брат Жорж Радев. Поканихме го да седне и той между нас, а аз се обърнах към него: „Брат, дойде в един важен за нас ден, тъкмо сме се събрали да обявим с Веска нашия годеж!" Аз не бях уведомил Веска. Той каза някои подходящи думи, зарадва се, че е гост на такова тържество, а всички други „ахнаха" от изненада. Най-вече се почувствува неловко Веска, тъй като никак не беше подготвена за такова нещо. Тя каза само, че как съм можал да постъпя така - да я поканя „на тиква", а да обявявам годеж! Няма що! Всички се зарадваха, честитиха ни, а и ние се почувствувахме щастливи. Грешката беше, че такова събитие трябваше да се извърши по-тържествено, а Веска да покани и сестра си, па и още някои работи, за да се запомни по-добре.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...