Jump to content

45. СВАТБА НА БАИР


Recommended Posts

45. СВАТБА НА БАИР

Първо - нека погледнем на отношението, което някои стари сестри взеха, като виждаха, че се готвя да се оженя за Веска. Например - сестра Николина Балтова. Отива тя при Учителя и Му казва: „Учителю, как ще оставим този ангел млад брат, да се ожени за Веска? Тя е едно момиче, което дойде между нас, а ето, че и тя е като другите момичета, иска да се жени, да ни вземе този млад брат!" Учителят с две думи отговаря: „Не се намисайте в тези неща, които не разбирате!" Така, работите около нас улегнаха.
В това време, моят брат Иван реши да се венчае с избраницата си - Стефанка. Определиха дата, явихме се всички в църквата „Св. Седмочисленици" цялото семейство, а ние с Веска сме кумове. Това стана по искане на брат ми - имал е свои съображения. Нямахме никакви тържества, разменяване на подаръци и други такива обичаи, съпроводени с разноски. След това семейно събитие и моето семейно обособяване вече се устрои. И така, ние също искахме да се венчаем, за да живеем заедно както му е реда. Нашето голямо семейство се раздели - остана при мен само майка ми, а нейната сестра - леля Анастасия /Ташка/ отиде при сестра ми Надежда. Нашият семеей приятел Цветан Стайков, току- що беше си направил нова къща, близко до Семинарията и се съгласи да ни даде една стая, а майка ми да живее с неговата майка в кухнята - на едно легло. Така че въпроса с квартирата бе уреден. Когато се връщахме от работа всичко бе подредено, сготвено и ни очакваха.
През м. септември си говорим с Веска за венчавката, но тя имаше една странна идея - не искаше да ходим в църква, не искаше поп да ни венчава. Тръгнахме да търсим разрешение в това направление. Слушала Веска, че попа на църквата в „Красно село" би се съгласил да ни издаде документи, без да извършва формалностите по това „тайнство" - венчавката. Хайде да отидем при него! Отидохме да го питаме, оказа се стар човек, който ни загледа учуден, когато му казахме нашето желание. Изненада се и категорично отказа. Понеже Веска повече му говореше, той се обърна към нея с думите: „Вие жените най-вече поддържате обичаите на църквата, а ти желаеш да се венчаеш без поп. Така си взехме „двете пари" и си отидохме. Обаче, не се отказахме от намерението си.
Имахме добър приятел, наш брат, учител в село Ребърково - Антон Петков. Поканихме го да ни стане кум - съгласи се с радост. Казахме и на него, че не искаме да се венчаваме в църква, но да намерим поп, който да ни даде венчални свидетелства. Той беше находчив и се сети, че попа в неговото село му е бил ученик. Каза, че ще говори с него и се надява да постигне съгласие. Наистина, той след два-три дена дойде пак в София и ни каза, че неговият свещеник е съгласен, че приема нашето предложение. Ние искахме, да излезем сутринта рано на една височина край селото им и там да стане венчавката, но без голяма част от обичайните ритуали - венци, разливане вино, свещи и т.н. Само той ще прочете някои молитви, употребявани в случаите на венчаване.
Определеният ден 9.Х. 1932 г. е неделя. Още в събота ние отидохме в Ребърково - аз, Веска и моята майка, бяхме гости на семейството на Антон Петков. Той живееше с жена си Неца, която ни симпатизираше, но само се учудваше на желанието ни за този начин на венчавка. Запознахме се и с поп Константин, като уговорихме всичко наново.
На сутринта, още преди изгрев слънце, ние се изкачихме на височината край селото, наречена „Равни дял". Дойде и попа, а от своите одежди постави само „епатрахила". Веска бе облечена с хубава бяла копринена рокля, а аз с нов костюм - бяхме красиви в този тържествен момент. Майка ми и тя се изкачи с нас, като единствена роднина присъствуваща на тържеството. С нас беше и Антон, кумът ни. Венчавката продължи 15-20 минути, попа чете каквото си знаеше, а по едно време започна да пее църковната песен „Святий Боже, святий Крепки..." Ето, че и аз му пригласях, понеже много пъти сме я пели тази песен в братските събрания. Моето участие в песента се виждаше смешно на Веска и впоследствие, когато разказвахме как сме се венчали, все се смееше, когато й дойдеше на ум за „Святий Боже".
Какво остава още? Слязохме в селото, попът си отиде в църква да служи неделната служба и да приготви венчалните свидетелства, както му е реда. Подписа се и кумът ни Антон, а трябваше и още един свидетел. Антон пак покани своя близък приятел Стоян Григоров, подписа се и той.
Всяка венчавка се регистрира в общината, така че направихме и това в селската канцелария. Така придобихме съответния документ, по силата на който в София ни записаха за отделно семейство. През деня бяхме гости на кумовете си Антон и Неца. Веска ги дари със сватбени дарове, посетихме и домът на Стоян Григоров, като се запознахме със семейството му.
Вечерта обаче - да ни няма в Ребърково! Вземахме влака и хайде на път за Габрово. Веска, нали е от него край, а там, в близкото селце Кряковци, живее сестра й Тотка, самотна, понеже мъжът й се намираше на гурбет в Персия, като майстор строител. Бяхме решили да прекараме при нея няколко дни, на гости като младоженци. И така, сутринта влака ни доведе в Габрово и набързо се озовахме в селото, при Тотка, на половин час път - южно от града. Веска беше много весела, сестра й също се радваше, че са й дошли такива мили гости. А и ние бяхме щастливи.
Всяка сутрин излизахме на разходка край селото, правихме си нашите братски упражнения - гимнастика и така нататък. Още първата сутрин, обиколихме из околните горички, а на една полянка, гледам че се белият много яйца. Като отидохме там, какви ти яйца? Оказаха се гъби - печурки. Ето ти за нас подарък от природата. Бери и пълни една кърпа, че втора, а то обиране няма. Така се върнахме с богата реколта в къщи. Ядохме тия гъби до насита целия ден, сготвени по различен начин. През това време посетихме и някои роднини, Веска да се представи като млада булка, а и аз да се запозная с тях.
В краят на седмицата се завърнахме в София, за да се явим всеки на работата си. Майка ми вече се беше върнала от Ребърково, намерихме я в новата ни квартира, гдето за пръв път нощувахме. Майка ми ни посрещна с хляб и сол, поставени на нова табличка. това бе сватбата ни - без шум и харчене пари за подаръци. Може да се каже - първият брак в България без участие на църквата - първият граждански брак - 9 октомври 1932 г. Следва да кажа, че още като се сгодихме направих на Веска ценен подарък - златно пентаграмче
, със златна верижка. Тя много желаеше да има такова и всякога го носеше с радост.
Като се върнахме след венчавката ни, отидохме при Учителя да Му се представим, с молба да ни благослови. Прие ни в приемната си, целунахме Му ръка и аз коленичих пред Него с молба да ни благослови. Но от смущение и неопитност, докато коленичих и побързах да стана, без да дочакам Учителя да направи нещо. За това после Веска ме упрекваше.
Разговорихме се с Учителя и Му разказахме за нашата оригинална сватба и венчавка. Той ни гледаше и разпитваше как е станало. Разбира се, цялото това събитие си остана тайна за нас. Но попа, който беше сравнително млад човек после го гризеше съвестта и често говореше: „Как можах да наруша църковния обряд, да наруша канона". След време този поп си замина, почина без да се изповяда.

3латните пентаграми се правеха от чичото на Савка Керемидчиева, който бе златар и си бе направил матрица за тези пентаграми.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...