"Ни мъж, ни жена"

[Natalie]

С Любовта като Принцип човек се спасява навсякъде

 

"Любовта изключва всички догми. Казвам: с догми човек се спасява само на едно място. Без догми той се спасява навсякъде. Без Любовта човек се спасява само на едно място. С Любовта той се спасява навсякъде. Кое е това едно място? - Адът. Без Любов човек се спасява само чрез мъчнотиите, и то в ада. Ако някой ми каже, че има само един път за спасение, аз зная вече, че този път е адът. Когато казвам, че с Любовта човек може да се спаси навсякъде, аз разбирам Първичния живот, Първичния език, Първичната Любов на голямото разнообразие, в която и невежият може да се спаси. Много философи, както и много обикновени хора в света, се спасяват все чрез Любовта.”/стр. 14/

 

Мистичната дева

 

"Под думата "жена" в прав смисъл се разбира чистата дева... Тя е независима, не се влюбва в никого...

Духовете и душите се влюбват само в Бога, като Първоизточник на нещата. Следователно духът първо люби Бога, а после жената, т.е. душата. И душата първо люби Бога, а после мъжа, т.е. духа.”/стр. 10/

 

Умението да търсиш

 

"Щом търсите Любовта, това показва, че вие търсите душата. Щом търсите знанието и Мъдростта, вие търсите духа. Умът не може да даде знание на човека, нито сърцето може да му даде Любов. Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов мяза на временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи... Същото става и с ума. Кой човешки ум не е светвал за няколко часа и след това не е потъмнявал? Когато казваме, че някой човек има светъл ум, подразбираме, че духът присъствува в този човек. Присъствието на духа създава непреривна светлинна енергия в човешкия ум.”/стр. 11/

 

Божията дума

 

"Кажи само реч и ще оздравее момчето ми!"...Само онзи може да каже една дума, която да има сила и мощ в себе си, който разбира законите на природата. Всеки може да каже една дума, но ако тази дума се придружава с велика мисъл, със сила в себе си , тя е Божия дума.”/стр. 28/

 

Вътрешно изучаване на всички живи форми в природата

 

"Всеки човек е минал през формите на микробите, на растенията, на животните, докато най-после е дошъл до човешката форма. Следователно всички тия форми са в него. Достатъчно е той да се концентрира, за да проследи в себе си развитието на всички живи форми в природата, като започне от най-малките и свърши до най-големите. При това положение не е нужно човек да изучава тия форми външно.”/стр. 31/

 

Да извадиш от светлината всички необходими материали за своето развитие

 

"Едновременно човек расте в сърцето и в ума си, т.е. в чувствата и в мислите си. Когато расте сърдечно, той развива добродетели, които съграждат характера му. Когато расте умствено, той развива своите дарби и способности. Сърдечните материали са едни, умствените - други, но разумният човек, който разбира законите на природата, изважда и едните, и другите от светлината.

...Светлината съдържа в себе си... 12 течения, от 12 различни извори. Значи светлината е съставена от 12 вида материя, необходима за създаване на човешките добродетели. Например който иска да бъде милосърден, той трябва да извлече от светлината точно тази материя, която е необходима за съграждане на милосърдието. За съграждането на известна добродетел се изисква и съответна материя. Това може да постигне само онзи, който разбира законите на светлината.”/стр. 32/

 

25-я старец

 

"Знаете ли... какво значение има голямата брада в кабалистиката? В Откровението е казано, че около престола на Бога седят 24 старци. Всеки старец е представител на една завършена епоха или раса. Значи тия 24 старци показват, че от времето на Христа до днес са се изминали цели 24 епохи. В бъдещото Откровение, което новите хора ще пишат, броят на старците ще се увеличи с още един, ще бъдат 25 старци. Какво ще кажете на това? Който се придържа в буквата на нещата, той не може да допусне това нещо, но който се заема да пише новото Откровение, щом види, че старците са 25 на брой, той казва истината... В цялото човечество е станало известно разширение, което говори, че всичко в света е подложено на растене, на развиване...”/стр. 35, 36/

 

За да разберат

 

"...На учениците си Христос е обяснявал много неща за живота, като им казвал, че за да разберат Неговото учение, те трябва да минат през голям огън, през големи изпитания.”/стр. 43, 44/

 

Гладът - Божествен зов

 

"Какво нещо е гладът? Гладът е велик процес, който става в човешката душа. Той е вътрешна нужда, Божествен зов в човека... Гладът не е вътрешна нужда или вътрешен напор само в човека или във всички живи същества на земята, но той се среща и между напредналите същества, които са организирали земята. Глад има и между ангелите, но те се задоволяват по естествен начин, вътрешно, а не както хората.”/стр. 49/

 

Свещеното течение

 

"...Помнете следното нещо: идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Следователно не отбивайте това течение от неговия път, колкото малко да е то.”/стр.52/

 

Най-паметният ден

 

"Мислите ли, че ако днес дойдат всички ония четири хиляди души, които са били нахранени от Христа, няма да помнят това угощение? Те ще помнят този ден, защото той е бил най-паметен за тях. Кой ден е най-паметен в живота на младата мома? Най-паметният ден в живота на младата мома е онзи, в който тя за пръв път е видяла своя възлюбен. Кой ден е най-паметен за майката? За майката най-паметният ден е онзи, в който тя за пръв път е видяла своето дете. Кой е най-паметен ден за слепия? За слепия най-паметният ден е онзи, в който за пръв път слънчев лъч е проникнал в очите му и той е видял красотата на света... Кой е най-паметен ден за ученика? - Денят, в който за пръв път е срещнал своя Учител...”/стр. 53, 54/

 

Същественото е какво можете да направите в невидимия свят

 

"Често хората казват Какво можем да направим в този свят? - Не е важно какво можете да направите в този свят, но какво можете да направите в онзи свят. Не е важно какви сте на земята, но какви сте на небето. Какво мислят, какво чувствуват хората, каква любов имат, това може да остане незабелязано на земята, но не и в невидимия свят.”/стр. 54/

 

Любовта идва от невидимия свят

 

"Когато говорим за Любовта, трябва да знаем, че ония, които истински ни обичат, те не са на земята между нас, но са горе, на небето, отдето изливат своята дълбока Любов към нас. Те не говорят с думи, но ние чувствуваме тяхната Любов.”/стр. 54/

 

Велики неща

 

"В Бога има велики неща, смисъла на които вие не разбирате, понеже не са писани в Свещената книга.”/стр. 56/

 

Красотата на Божия гняв и законът на противоположностите

 

"Понякога Бог се гневи на грешния, че не е сгрешил както трябва. Понякога Той се гневи и на праведния, че не е направил доброто както трябва. Тази мисъл обаче е толкова твърда, че тя ще послужи за съблазън на слабите. Това положение съществува в света по силата на неизбежния закон на контрастите, на противоположностите. Според този закон когато някой върши най-голямото добро в света, същевременно друг някой върши най-голямото зло. Ако първият не върши добро, и вторият няма да върши зло. Значи всеки момент в живота се извършват две противоположни едно на друго действия, с еднаква сила и мощ. И Апостол Павел е казал: "Ако грехът не се увеличи, и доброто няма да се увеличи.”/стр. 56/

 

Дар на Бога

 

"...Който иска да се запази от лошия дух, той трябва да извади от пазвата си сърцето... най-благородния уд в организма на всяко живо същество, и черния дроб - низшия уд, и да ги принесе на кадилницата на Божия олтар - дар на Бога. Тази жертва подразбира отричане от злото.”/стр.59/

 

Единството се осмисля само в разнообразието

 

"...Вътрешно единство на нещата. Това единство се осмисля само в разнообразието. Разнообразието в природата пък е израз, проява на Божествената хармония.”/стр. 70/

 

Вечното отстъпване

 

"Като наблюдавам отношенията на хората, виждам, че много от техните мъчнотии и страдания се дължат на обстоятелството, че те не отстъпват едни на други. Смисълът, красотата на живота седи в постоянното отстъпване. Това вечно отстъпване природата нарича вечно обновяване. Вечно да отстъпваш, това значи вечно да се обновяваш. Кога човек отстъпва? Човек отстъпва, когато се намира под известно напрежение, под известен напор. Първите водни капки не отстъпват ли мястото си на вторите? - Отстъпват. Вторите не отстъпват ли на третите? - Отстъпват. Значи в природата се извършва процес на вечно отстъпване. Питам: де е крайният предел на това отстъпване? То няма предел, то е вечен процес. Като идея на физическия свят отстъпването е свързано със срама. Срам е за човека да отстъпва. Не, разумното отстъпване е свързано с процесите на възрастване и обновяване.”/стр. 71/

 

Правилното положение

 

"Да положи някой душата си за приятелите си." Какъв е вътрешният смисъл на този стих? Милтон е изказал следната мисъл:"Той за Бога само, а тя за Бога, Който е в него." Какво означава тази мисъл? Ако я материализирате, тя ще изгуби своя вътрешен смисъл. То е все едно господарят да иска от слугата си да му се кланя. Да иска това нещо, значи да обърне нещата наопаки. Правилното положение е господарят да служи на Бога, а слугата - на Бога, Който живее в господаря му. Мъжът трябва да люби Бога, а жената трябва да люби Бога в мъжа. Учителят трябва да се стреми към Божията Мъдрост, а ученикът - към Мъдростта на Учителя си. Това подразбира правилни отношения между хората.”/стр. 72, 73/

 

Да положиш душата си за приятелите си, това е над закона за жертвата

 

"В съвременната наука се говори за издържане на трудностите в живота. Според Дарвина например само онези индивиди продължават да съществуват, които могат да издържат на тежките условия, да се приспособяват към тях. Този закон се отнася за животните... За хората обаче съществува друг закон - закон за жертвата. Човек може да се прояви в жертвата. По това именно той се отличава от животните. Значи животното се бори да преодолее условията, човек се жертвува, а свръхчовекът, Синът Божи полага душата си за приятелите си, т.е. той служи на Бога. Да положиш душата си за приятелите си, това е извън закона за жертвата.”/стр. 73/

 

Думите, които са закон, и Бог, Който е над закона

 

"...Извън времето и пространството... живеят съвършени същества, на които думата е закон. Ако думите на тия същества са закони, какво ще кажете тогава за Бога? Когато Бог каже или обещае нещо, думите Му нямат обратна сила, те ще се реализират, както са казани. Външно, привидно може да има измяна и промяна в Божиите думи и обещания, но това се дължи на нашите субективни схващания.”/стр. 73/

 

Началото и краят са свързани в Бога

 

Временно Божественото може да отстъпи, но не и да се унищожи. Бог е всесилен, всичко може да направи, но често заема последно място, като съзнателно отстъпва от позиция в позиция. Той е готов на всякакви жертви. Понякога Той слиза толкова долу, както никой друг, но при това положение може да извърши такива дела, каквито никой човек в света не е в състояние да направи. Това значи, че началото и краят са свързани в Бога: Той е начало, Той е край на нещата.”/стр. 75/

 

Който е разбрал Божията Истина, той вечно ще я търси

 

"Някои казват, че са намерили Истината. Не, Истината се търси вечно. Който търси Истината само за един момент, той не е разбрал още какво представя тя всъщност. Който е разбрал Божията Истина, той вечно ще я търси... Любовта, Мъдростта и Истината се разкриват постоянно, затова човек непрекъснато трябва да ги търси.”/стр. 76/

 

Трябва ли?

 

"А твърдата храна е за съвършените." Животът е твърда храна, но ако вие не разбирате отде е произлязъл той, трябва ли да се отказвате от него? Ако не можете да свършите университет, трябва ли да се отказвате от знанието? Ако никой не ви обича, трябва ли да се откажете от Любовта? Ако никой не ви е направил добро, трябва ли да се откажете от правене добро на другите?”/стр. 89/

 

777 епохални прераждания

 

"Колко години са нужни на човека, за да свърши един факултет? На земята са потребни четири години, за да се свърши един факултет. Обаче за да свърши човек един факултет в ангелския свят, нужни са 777 прераждания... Който е свършил ангелския университет, той знае много неща, минава за учен човек. Достатъчно е този учен да духне един житен клас, за да узреят моментално зрънцата му... Казвате: Какъв е смисълът на живота? Вие можете да разберете смисъла на живота, само след като сте се прераждали 777 пъти на земята, и то епохални прераждания, в които да сте извършили нещо велико.”/стр. 89/

 

Любовта е за децата, Мъдростта - за съвършените

 

"Казано е в Писанието: "Знанието възгордява, а Любовта назидава." Какво означава тази мисъл? - Знание без Любов възгордява, а знание с Любов назидава. Мнозина мислят, че знанието не се нуждае от Любов. Вие трябва да знаете, че Любовта именно носи знанието. Сам Апостол Павел казва: "Не отделяйте знанието от Любовта." Обаче знание без Любов възгордява. В това отношение Мъдростта представя най-мъчния път в живота на човека. По-труден път от Мъдростта не съществува. И по-лесен път от Любовта не съществува. Няма по-лека наука в живота от Любовта. Следователно Любовта е за децата, а Мъдростта - за възрастните, за съвършените.”/стр. 90/

 

Царството Божие

 

"Едно време бяхте на небето, веселихте се със Синовете Божии, но след това напуснахте небето и тръгнахте да странствувате. Едно време хората живяха в Обетованата земя, но посля я напуснаха и от хиляди години насам те непрекъснато странствуват... ... Слънцето на космоса е 75 милиона пъти по-голямо и с по-силна светлина от нашето слънце... В космоса също така съществува земя, която вие някога сте напуснали, за да дойдете на нашата малка земя. Космическата земя е също така 75 милиона пъти по-голяма от нашата... Космичната земя, за която говоря, е жива. И досега още живеят върху нея съвършени същества, завършили своето развитие. Мнозина наричат тази земя "рай", а някои я наричат "Царство Божие". Тази земя има своя външна и вътрешна страна.”/стр. 91, 92/

 

Говорът на Бога

 

"Единственото нещо, което ще спаси човека, това са страданията. Бог говори на човека чрез страданията, а ангелите - чрез радостите.”/стр. 95/

 

Един от най-красивите разговори

 

"Когато Христос се яви на учениците след Възкресението си, те първо се уплашиха от Него, но като им каза "Мир вам", те се успокоиха. Разговорът, който Христос е водил тогава с учениците си, не е предаден в Евангелието. Той е един от най-красивите разговори, които учениците са имали със своя Учител.”/стр. 96/

 

Бог още не се е доизказал

 

"Съвременните хора, били те религиозни или светски, не са доволни от живота и намират, че светът още не е съвършен. Едно трябва да знаят хората: светът е замислен и проектиран в най-съвършената си форма, но понеже хората не са готови още да го възприемат в тази форма, той се проявява дотолкова, доколкото те могат да го използуват и разберат. В този смисъл Бог още не се е доизказал, не се е напълно проявил.”/стр. 97/

 

Житното зрънце

 

"Срещате две неприятелски армии, и двете добре въоръжени: с най-модерни оръжия, топове, припаси, телеграфи, телефони, радиоапарати и т.н. Дето минат, внасят страх и трепет. Всеки се запитва коя от двете армии ще победи. Вървите по-нататък и срещате на пътя си един беден, прост колар, който отива някъде. Вие го запитвате: Какво караш в колата? - Нося едно житно зърно на един господар, който иска да го посади. Вие се засмивате... Как мислите, какъв ще бъде резултатът от сраженията на двете неприятелски армии и какъв - от посаденото житно зърно? В скоро време ще чуете, че от двете неприятелски армии, тъй величествени в началото си, не е останало нищо, освен лошите последствия на разрушението: смърт, сиромашия и плач... Обаче при житното зърно имате точно обратен резултат: началото е скромно, незабелязано, но краят - грандиозен: след 15 години най-много това житно зърно ще се увеличи, ще даде велики резултати, от които ще се пресушат сълзите на всички страдащи по лицето на земята. Кое е за предпочитане: да срещнете в живота си една величествена армия или един прост човек, който носи в колата си едно житно зърно на своя господар?”/стр. 97, 98/

 

Дълговете на хората са изплатени, но в Божествения свят

 

"Казано е, че светът лежи в лукавия. Това значи, че светът е затънал в дългове, които трябва да се изплатят. С пребиваването си на земята, Христос е показал на хората начин, по който те могат да изплатят дълговете си.

Съвременните хора казват, че Христос се пожертвувал за човечеството, т.е. изплатил дълговете му. Наистина, Христос изплати дълговете на хората, но в Божествения свят. Всички хора имат да плащат на Христа големи суми, които ще трябва да изплатят.”/стр. 102/

 

Князът на света

 

"Кой е Сатаната? Той е управител на земята или тъй нареченият "князът на света". Той туря ред и порядък в света... Князът на земята казва: "Тук управлявам аз, затова вие трябва да ми се подчинявате; аз пък ще отговарям пред Бога. Какво мислите за мене, това не ме интересува"... Писанието казва: "Никого не одумвайте", т.е. не говорете лошо за никого. Следователно не говорете лошо и за този паднал дух, както мнозина го наричат... Наистина, зле пати онзи, който си позволява да говори лошо за княза на земята...”/стр. 105, 106/

 

Само съвършеният човек

 

"Само съвършеният човек има право да се занимава с погрешките на хората, защото той е в сила да ги изправи.”/стр. 107/

 

Истинското Възнесение

 

"Ще кажете, че пророк Илия бил грабнат на небето с огнена колесница. Временно той беше на небето, но после го върнаха обратно на земята като Йоан Кръстител. Колесницата, с която дигнаха пророк Илия на небето, беше огнена, червена, но има друга колесница, с която всеки човек трябва да се възнесе. Който напусне земята като праведен човек... той ще бъде облечен с бели, светещи дрехи...”/стр. 113/

 

Злото е необходимост за онези, които не са вървели в крак с доброто

 

"Какъвто остен представя гладът за хората, също такъв остен е злото. Следователно и злото е необходимо в света, за да подтиква хората към деятелност. Какви са схващанията на хората за злото, не е важно за нас, но ние казваме, че злото, като сила в света, някога е било добро. Доброто на миналите векове е днешно зло, а днешното добро ще бъде зло на бъдещите векове. Значи, само по себе си, доброто никога не може да се оформи. Това, което всякога остава непроявено или неоформено, е добро; всяко нещо, което се проявява, е зло.”/стр.115/

 

Животът трябва да се разглежда от две страни

 

"Две причини има, за да бъде човек недоволен: понякога той е недоволен от преизобилие, а някога - от недоимък... Както недоволството има две страни, така и доволството, радостта има две страни. Човек може да се радва, когато не му се дават някои блага; той може да се радва, когато получава известни блага. Който иска да изучи дълбокия смисъл на живота, той трябва да го разглежда от две страни. Като разглеждаме живота от двете му страни, ние виждаме, че може да се живее и в тъмнина, и в светлина. Много добрини са създадени в тъмнина, и много злини са създадени в светлина. И обратното е вярно: най-големите добрини са създадени в светлина, и най-големите злини са създадени в тъмнина.”/стр. 122, 123/

 

Съзнателно греши, съзнателно прави добро

 

"На земята живеят млади и стари души: младите души се познават по това, че като са живели малко на земята, нямат много опитности. Старите души пък са живели много; те разполагат с много знания, с големи опитности. Следователно ако една стара душа греши, тя съзнателно греши; ако прави добро, тя пак съзнателно прави добро. Тия стари души, със знания, с опитности, ние наричаме още напреднали души.”/стр. 124/

 

Единствен Той

 

"Всеки може да опита Бога. Как ще Го опита? - Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог вътре в него му остава единствен верен и го крепи. Дали си на земята или в другия свят, дали си в ада или в рая, единствен Той остава с тебе и те крепи. Твоята мисъл, твоето чувство, твоето съзнание е преплетено с Неговото.”/стр. 130,131/

 

Когато умре и последната ви надежда

 

"В един разказ за Христа се разправя следното: Детето на една бедна вдовица било зле болно и тя решила да го занесе при Христа, Той да му помогне. По пътя още то издъхнало в ръцете й. Обаче с мъртвия труп на детето тя продължила пътя си, да търси Христа. Най-после й казали, че Христос е разпнат вече, не може да й помогне. Въпреки това тя отишла на Лобното място, сама да види Христа, да Го помоли да съживи детето й. Като видяла Христа на кръста, тя започнала отчаяно да плаче, че единствената й надежда е изгубена. Христос помолил един от войниците да извади гвоздея от дясната му ръка, да помогне на тази нещастна вдовица и след това отново да го закове. Войникът изпълнил желанието на Христа. Тогава Христос положил ръката си върху мъртвото дете и то оживяло.”/стр. 145, 146/

 

Силата на Христос

 

"Христос каза на войниците: "Освободете дясната ми ръка от гвоздеите, да помогна на тази жена. После пак я заковете." Така е предадена идеята в разказа, но аз казвам: Христос не се обърна към войниците с молба, те да извадят гвоздеите от ръката му, но Той сам ги извади. По какъв начин? Той силно съсредоточи мисълта си към Бога и гвоздеите сами паднаха от ръката му. Щом имаше сила да възкреси умрялото дете на вдовицата, още по-лесно беше за Христа с мисълта си да извади гвоздеите от ръката си... “/стр. 146/

 

Небесната слава

 

"Питам: кое беше по-добро, да пострада Христос или да не пострада? Страданието обезслави Христа на земята, но на небето пред Бога Той доби слава. Той изгуби своята слава, но възвеличи Божията.”/стр. 146/

 

Само Бог има право да диша

 

"Мнозина питат: Защо човек плаче?... Той е пипнал без позволение едно свещено място от "дървото за познаване на доброто и злото". Затова именно майката казва на детето си: Докато си в утробата ми, само аз имам право да дишам. Ти ще дишаш чрез мене. Щом искаш да дишаш самостоятелно, ти си бутнал вече свещеното място на "дървото за познаване на доброто и злото" и трябва да излезеш вън от рая. Такъв е законът. Този закон има приложение и в цялата природа. Само Бог има право да диша. Ние ще дишаме чрез Него. Обаче, недоволни от това положение, ние искаме да станем като Бога, вследствие на което се докосваме до "дървото за познаване на доброто и злото", за което излизаме от рая.”/стр. 160/

 

Нещастията представят Свещената книга на живота, която всеки сам трябва да чете

 

"...Не бягайте от нещастието, но вземете урок от него. То непременно ще ви научи нещо. Нещастията носят добри уроци за хората... Зад нещастията се крие велика наука. Те представят Свещената книга на живота, която всеки сам трябва да чете... Когато обикновен човек я чете, тази книга е обикновена... Когато просветен, разумен човек я чете, тази книга буди съзнанието му...”/стр. 165/

 

Лотосът цъфти само на гърба на Любовта

 

"Когато Любовта срещне човека, тя му казва: Качи се на гърба ми да те нося!... Или ти трябва да се качиш на гърба ми, или аз трябва да се кача на твоя гръб. Друго положение не съществува... Ако питате защо човек скърби, казвам: човек скърби, защото е отказал на Любовта да го носи, а се наел той да я носи. Закон е: Силният трябва да носи слабия, а не слабият да носи силния... Става ли обратното, идат нещастия и страдания в живота на човека...

Който е поканил веднъж Любовта да се качи на гърба му, той трябва да я занесе до края на нейния път. Колкото и да тежи, не правете опити да я хвърлите от гърба си, защото тя ще ви създаде по-голямо нещастие... Тъй щото, ако сте направили една погрешка, да турите Любовта на гърба си, не правете втора погрешка - да я хвърлите от гърба си. Издръжте докрай... Казвам: когато някой се оплаква, че е нещастен, причината за това е, че той носи Любовта на гърба си и ще я носи дотогава, докато тя желае. Когато се умори, изгуби съзнание, изгуби надежда в живота и мисли, че всичко с него е свършено, Любовта ще слезе от гърба му,... ще му даде от нектара на живота и ще каже: Достатъчно вече!... Качи се ти сега на моя гръб, аз да те понося! Той ще се качи на гърба на Любовта, сърцето му ще се отвори, а душата му ще се разцъфти като роза, която никога не вехне. Това наричат индусите "лотос". Лотосът цъфти само на гърба на Любовта.”/стр. 157, 169, 170, 171/

 

Най-важният въпрос в живота - въпроса за Любовта или въпроса за Бога

 

"Любовта е най-важният въпрос в живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто характер и да са те - личен, семеен, обществен или общочовешки. С разрешаването на този въпрос човек ще намери и своето място в природата.”/стр. 170/

 

Любовта, мъдростта и истината на миналото не са за нашия век

 

" - Как ще се справим със старото? - Както дърветата през есента се справят с изсъхналите листа, така и вие ще се справите със старото. Старите, изсъхналите листа окапват и остават около корените на дърветата, като тор, а напролет излизат нови, млади листа. Значи старите идеи ще турите около корените за тор, а новите ще поставите на дървото на живота като листа, чрез които ще дишате. Всичко старо в света трябва да се замести с ново! Следователно старата любов ще турим при корените, на мястото на окапалите листа, а новата любов - на дървото, на мястото на новите, млади листа. Това показва, че има стара любов, има и нова любов; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина... Любовта, мъдростта и истината на миналото не са за нашия век.”/стр. 190/

 

Омразата - скритото лице на Любовта

 

"Сега, от всички хора се изисква будно съзнание да разберат, че омразата и Любовта са две сили, с които Бог еднакво си служи. Бога можете да опитате и в омразата, и в Любовта, но по съвършено различни пътища. Нима хирургът, който туря болния на операционната маса и тегли ножа по тялото му, го мрази? Не, той не мрази болния, но като му причинява страдания, мисли неговото добро. В случая страданията ще спасят болния. Това не е ли Любов? Любов е, защото спасява живота на човека. Срещате на улицата човек, който е тръгнал да убива някого, да му отмъсти за нещо. Удряте този човек с бастуна си през крака му и го счупвате. Лошо ли направихте на този човек?... Ако беше извършил убийството, той щеше да изгуби не само единия си крак, но и живота си; той щеше да погуби не само живота си, но и душата си.”/стр. 191/

 

Дръжте се за това, което Бог дава

 

"И тъй, помнете следното нещо: човек дава малко, дяволът - много, а Бог - нищо или всичко. Като даде много, дяволът снима и двете кожи от гърба на човека, а след това го заробва за три-четири поколения. Бог или нищо няма да му даде, или всичко, но го оставя свободен, като царски син. И затова казвам: не се заблуждавайте от малкото, което човек дава! Не се подкупвайте от многото, което дяволът дава! Дръжте се за нищото или за всичкото, което Бог дава!”/стр. 214/