Jump to content

63. СЛЕДСТВИЕ И ОБРАЗУВАНЕ СЪДЕБНО ДЕЛО


Recommended Posts

63. СЛЕДСТВИЕ И ОБРАЗУВАНЕ СЪДЕБНО ДЕЛО

Лятото на 1958 година ни донесе известно облекчение, в смисъл, че престана напрежението от присъствието на ревизорите. Знаехме си, че ревизионният акт нямаше да бъде в наша полза. Ние, не само че не бяхме присвоили братски средства, но нямахме и никакви облаги, като заплати или привилегии, или някаква слава като ръководители на Братството. Ние бяхме натоварени с много грижи и отговорности през тия 12 години /1945-1957/. Освен правилното стопанисване на братските имоти, отпечатаха се в братската печатница „Житно зърно" 50 тома лекции и беседи на Учителя. Позовавайки се на принципите на Бялото Братство, всичкият наш труд полагахме безвъзмездно - никому не се плащаха заплати, възнаграждения или облаги. Задълженията ни и трудът, бяха от големи по-големи, та даже и опасност за живота ни.
Трябва да спомена, че когато се привърши ревизията и ревизорите приготвиха доклада си, те свикаха събрание на жителите на квартал Изгрев, което стана една вечер в трапезарията на Братството. Събрахме се не само братя и сестри, но и много нови жители на квартала, партийци и други. Голяма част от тях бяха навън от трапезарията, на двора. Инспекторът Самуил Захариев прочете доклада, написан така, както правилата на Държавен контрол изискват. Щом не сме си водили отчетността по изискваният начин, намираше се, че сме виновни. Предоставя се на прокурора да заведе съдебно дело, за да се установи доколко сме виновни. Не се предвиждаше да дадем обяснения пред събранието, но въпреки, че не се даде думата на Борис Николов, той стана и каза накратко каквото трябваше. Отхвърли всякакво обвинение, изтъкна, че в доклада има много измислици. Целта е, да бъдем обвинени, без да сме извършили някакво престъпление, както и да имаме лични облаги от дейността ни. Присъствуващата навън тълпа е била доведена, за да се проведе и насилие върху нас - отчетниците, даже някои като са слушали доклада, викали „смърт, смърт!" Очаквал се е само някакъв сигнал, за да се нанесе побой, а може би и нещо по-лошо. Все пак, по някакъв начин благоразумието надделя и всички се разотидоха.
Следва да засегна резултата от интригантството на Никола Антов все пак около оставените от Учителя суми. Той искаше да злепостави и другарката на Жечо Панайотов - Веска. Разпространи между някои братя и сестри на Изгрева, че по време на обмяната, тя е изгорила голямо количество банкноти. Но тия, които са дали ухо на тази клюка, интрига, бяха ли в състояние да обсъдят вероятността и смисъла на подобна постъпка? Какво понятие са имали те, за банкнотната политика на държавата, защо се прибираха старите банкноти през 1952 година, като срещу 25 лева се дадоха нови банкноти един лев? За лековерните, това бе сензация - всяко чудо за три дни. Имаше и по-здравомислещи, които видяха в този слух липса на истина, но съжалиха, че с него се цели злепоставянето на една чиста душа, каквато бе сестра Веска Ж. Панайотова.
От човек на човек, този слух стига и до ревизорите. Тяхна длъжност е била да проверят, без да вярват на този, който им го е казал. Постъпват с опит и искат от лицето да каже от кого е научил за горенето на банкнотите. Така, повикват човек след човек и най-после идва при тях сестра Еленка Ст. Стоева /жена на Стефан железничара, както се знаеше семейството им/. Като я запитват отгде е научила това нещо, тя казва - от Никола Антов! Значи, така! Този източник за тях е ясен, неговите измислици знаят как да ги преценят. С това приключват въпроса. Може би са се изсмяли в лицето на Антов, за да го изобличат, а може би и само са го упрекнали, че им е създал работа.
Доколко хората в онова време не разбираха значението на обмяната на старите банкноти, говори следният случай. Една заран тогава, идва у дома сестра от братско семейство и ми казва: „Брат, знаем, че братството има пари и сега през обмяната ще ги загуби. Ние имаме някакъв дълг, нека ни се дадат пари, за да се издължим". Изненадох се от такава наивност. И тя самата не знаеше кой ще и приеме стари банкноти за изплащане на дълг, но дошло й на ум през нощта и хайде - братската каса! Разбира се, казах й, че такова нещо не може да стане, не могат да се възползуват. Плюс това, Братството няма никакви банкноти, разполагаемите средства са по сметка на банката и т.н. Действително, ние още през миналите години вложихме всички средства в отпечатване на беседи и лекции - обмяната ни завари със съвсем малко банкноти, които се обмениха както направиха всички със своите банкноти. Прочее, сестрата си отиде разочарована, но може би и други са й обяснили, че със стари банкноти дълг не се плаща.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...