13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

[Ани]

13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Да се приеме, че това необятно и могъщо течение наречено живот се проявява само чрез видимите за нас, за нашите очи форми, ще рече да имаме една много примитивна представа за Него. Установено е по един безспорен начин, че цялото пространство около нас, безкрайният миров простор е изпълнен с вибрации, с трептения от най-различно естество, с най-различна интензивност и дължина на вълната, израз на едно велико и необятно по своята разумност течение наречено ЖИВОТ. Нашите очи, очите на човека, долавят само вибрациите с дължина на вълната от четири до осем милионни части от милиметъра. Тънка ивичка, много, много по-тънка от косъма. Да приемем, че с тези възможности на нашите очи сме способни, да обхванем всички прояви, на тази необятност, да приемем, че изявата на живота е само в тази, практически безкрайно малка ивичка от вибрации е повече от наивно. Тази тъй тясна ивичка ни дава възможност да доловим толкова много от тази изява на живота, че ние за много, много дълго време ще трябва да я изучаваме. Всяка форма, която ни заобикаля е изпълнена с живот. Учителят казва: „И в минералният свят има живот, но там той протича много медлено". В растителния свят - по-интензивно. В животните - бавно, но сигурно животът оформя вече една индивидуалност, нещо особено като цяло със своя израз. При човека тази индивидуалност е вече напълно оформена. Тази индивидуалност в него е една съвкупност от качества, способности и възможности за тяхната изява. Един път вече оформена, разумното и могъщо течение ЖИВОТ, непрекъснато я подтиква, като за това създава съответните условия, да обогатява, организирва и облагородява, както придобитото така и онова, което се придобива. Тази индивидуалност някои наричат и то съвсем правилно, двойник на човека, който всъщност е истинският човек. Този двойник за да се усъвършенствува, периодически се включва в една груба материална форма, наречена ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО. Този груб плътен физически свят е свят на най-голямо съпротивление. В него подтиците и неотложните нужди, които той създава трудно се преодоляват и карат двойника с напрежение да търси тяхното удовлетворение. Това напрежение е най-важният стимул за придобиване, организиране и облагородяване на ценни качества и способности. Учителят казва: „Само голямото напрежение поставя човека в контакт с Божествените идеи."

Животът, това могъщо течение, тези необятни вибрации не са единородни и механични. Те са от най-различно естество и разумни. Всяко от тях изгражда в двойника, съответни качества, способности и устрем, воля за проява. Учителят казва: „Двойникът на човека е поле на космичните сили". Там те намират възможност да се изявят. Двойникът както казахме вече е истинският човек. Той изгражда физическото тяло, дава неговия външен вид, формите на лицето. Той изгражда и мозъка, така че да може той да бъде проводник, изразител на съдържанието, което двойникът има - способности, качества, сила и воля за проява. Тази физическа форма, физическото тяло, бързо се изхабява и става неспособно да дава израз на подтиците на двойника. Тогава той го изоставя. Това хората наричат смърт. След известна подготовка, този двойник отново се включва във физическо тяло. Човек напуснал тялото си, си остава същия, със същите качества и способности, подтици и желания каквито е имал. Ако той е бил с принизени качества, престъпник, лъжец, измамник, такъв си е и след като напусне тялото. Спането, упояването преди операция, явно ни показват, че нещо е излязло от човека, което нещо после се връща. При смъртта, имаме едно излизане и откъсване от тази индивидуалност, без тя да може да се върне. Когато излиза временно, при спане, припадък, упойка, има предохранителни мерки, които пазят тялото, да не би да се вмъкне друг с желание да използува човека и по-специално мозъка му. Тези предохранителни мерки обаче, могат да се разхлабват и тогава успява да се вмъкне някой друг и да командва мозъка. Това вмъкване може да бъде временно и тогава имаме тъй наречените медиуми, които почват да говорят, да пишат, а понякога да правят неща, които новодошлият двойник, чрез мозъка на медиума казва, без самият медиум да знае, да помни, какво е вършил. Ако това вмъкване е по-продължително, често неправилно и непълно, тогава имаме тъй нареченото психическо разстройство. Това вмъкване е опасно даже и когато е временно, защото в многото случаи идват разни лъжци и с други принизени качества, заминали умрели, които със своето нахалство и жажда за проява лесно вземат преднина. Те ограбват човека чрез когото се проявяват, вземат му жизнените сили. Ето защо след сеанси, медиумите се чувствуват обикновено отпаднали.

Тук описвам един случай от живота на група наши приятели търсещи пътища, за бърза и ускорена еволюция. Подтик получен от четенето на теософската литература. В този си стремеж, без да искат попадат в лапите на такива примитивни двойници проявяващи се чрез две момичета медиуми. Този случай ми разказа един мой близък приятел и други участници в тази история.

Като войник през 1916 г. разказва Михаил Влаевски: Разхождайки се около халите, се запознах с фотографа Дончо Попов, които имаше малко ателие за моментални снимки на улица „Кирил и Методий" и „Мария Луиза". Между нас се създаде, топла, близка, сърдечна връзка, най-вече и за това, че аз като художник, а той като фотограф, намерихме общ език във връзка с увеличаване на портрети, в която област аз работех вече. Един ден, когато пак бях го посетил, той ме покани да ме заведе в следващия неделен ден на едно място, без да ми обясни къде и защо. Приех. В уречения ден, сутринта, отидохме на ул. „Витошка" N 12. Там беше ателието на някоя си Ружа Иванович, ателие - курс по шивачество. Помещението беше по-скоро голяма стая. В нея на малък подиум имаше масичка, стол, а пред подиума наредени столове в няколко реда. С влизането си виждам на подиума, седнал на стол пред масичката, човек с брада и дълга коса. Той прочете нещо от Библията, а след това почна да говори. През цялото време слушах с голямо внимание и благоговение и си казах: „Само тука ще намеря смисъла на живота, само тука е истината. Тук само ще мога да задоволя своята жажда към духовното, към възвишеното, за което тъй много копнееше душата ми". Гледах този човек и виждах около него някаква неземна синкава светлина. След това редовно посещавах беседите му, които ставаха на различни места - на ул. „Кърниградска", където беше клуба на Радикалната партия, друг път в някакво салонче намиращо се на ъгъла на ул. „Раковска" и „Граф Игнатиев". Разбрах, че лицето, което държеше беседите е Учителя Петър Дънов.

По това време бушуваше Първата световна война. Властта тогава беше разпоредила, да се иска разрешение за правене на събрания от какъвто и характер да бъдат те. За своите беседи Учителят не бил взел разрешение и навярно под натиска на владиците тях ги таксуват като събрания и го глобяват с 25 лева. Поради тази причина и по-скоро за изказванията му по повод влизането на България във войната, че България е трябвало да остане неутрална и че Германия ще загуби войната, Той бива интерниран във Варна през 1917 г.

Оформената вече група около Учителя от редовни посетители, остава без водач. Тогава Бай Дончо /така са го наричали/ фотографа, ревностен и предан слушател на беседите, взема инициативата, за продължаване на събранията. Като на първо време са се събирали в неговата квартира, а впоследствие в квартирата на Михаил Влаевски, която е по-удобна и по-голяма.

Бай Дончо, както всички го наричахме, бил човек религиозен, с интерес към духовното, възвишеното, светлото. Начетен, самообразован с всестранен интерес, улегнал с трезва мисъл човек, с мек приятен и предразполагащ характер. Имал е връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников, един също така пропагандатор на духовното. По това време с него посещавахме и други събрания от по-духовен характер, на първо място, тези на Теософското общество, където като ръководител и проповедник беше Софрони Ников.

Теософското общество по това време беше в бурен възход у нас. Превеждаха се и се печатаха много книги от ръководителите на Обществото. Слушах по-късно от други да казват, че Софрони Ников е ходил при Учителя, като го е поканил да влезне в тяхното Общество и да стане проповедник, но Учителят е отказал. С литературата, която Обществото беше наводнило книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес, за хората търсещи нещо ново, по-друго от обикновеното заобикалящо ни ежедневие. В тази литература се говореше най-вече за по-висши същества от човека, с големи и непознати знания и възможности. Там се даваха и методи за бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция. Всичко това се поглъщаше от зажаднялото за нещо ново човечество, особено от по- младите.

Бай Дончо почва да ръководи събранията, тъй както Учителят ги е ръководил. Най-напред молитви, песни, които Учителя бил дал вече преди това, четене текст от Библията, тълкование на този текст и накрая пак песни и молитви.*

Отначало групата е била малка, около десетина души, впоследствие се разраства. В групата е имало и две ученички. През време на дългите общи молитви, тези две момичета, са били овладявани от заминали двойници, като медиуми и са почвали да пишат, без разбира се тяхното съзнание да взема участие. Те са били пишещи медиуми. Тези духове чрез тяхната ръка, пишат онова, което те искат да кажат. Отначало ние бяхме пленени от това, което се пишеше, все чудати и странни неща, но все такива, които не могат да се проверят. Характерното за изказването на духовете беше, че те много ни ласкаеха, даваха ни големи обещания, ако изпълняваме техните нареждания. Уверяваха ни също, че тези събрания и всичко което те дават за изпълнение е Школа за еволюция. Това особено много събуди ревността за изпълнение на техните наредби. „Следвайте нашите методи и вие бързо ще еволюирате". Нареждаха те и на тези обещания, и примамки ние се поддадохме. Защото бяхме вече подготвени от теософската литература, която всички четяхме - за съществуващите методи за бърза еволюция, разните йоги и други подобни методи. Отначало всички бяхме в една група. Впоследствие, по нареждането на духовете групата се раздели на две. Вътрешна, нещо по- специално за избрани и по-напреднали членове, и външна, за по- обикновени. Членовете на вътрешната група могат и беше разрешено да посещават и събранията на външната група, но обратното не се разрешаваше. От духовете беше се изтъкнало, че членовете на вътрешната група са били все заместници на апостолите, като всеки член от групата е имал за свой ръководител един от учениците на Христа. Всеки един от апостолите отвреме навреме е давал, лични само на своите представители послания, вън от тези, които са се давали на цялата група. Как умело тези духове са раздухвали честолюбието и ревността за изпълнение казаното от тях.

Отначало от пишещите медиуми се е отбелязвало, че това което се казва и се пише е от апостолите, Света Богородица, Христос. Впоследствие, това се е видяло малко на духовете и те започнали да казват, че идват все по-висши и по-висши същества, докато най-после, отбелязвали, че тези, които идват и се проявяват чрез медиумите са ЛОГОСИ. Както те са казвали с други думи, най-висши Духове, тези, които управляват цели вселени. Духовете не пропуснали да кажат нещо и за Учителя. Разбирайки добре привързаността на членовете към Словото на Учителя. „Вярно е", казвали те, че Учителят Петър Дънов е представител на Бялото Братство, но хитро отбелязвалите: „Всеки, които е в плът може да се заблуди". С други думи, абсолютна вяра може да се има само на тях. Те са само източника на Истината. Само те трябва да се слушат.

Първите нареждания, които са били дадени от духовете е бил режима на храненето. Сутрин, обед и вечер да се яде само варено жито, без сол и каквито и да било подправки. Само два дена през седмицата, вторник и четвъртък се разрешава да се яде тиква с хляб. След това идват и други нареждания. Жените е трябвало да си остригат ниско косите, за да можела те да приемат и по-добре влиянията им. Бельото, което ще се носи от членовете на групата е трябвало да се донесе в събранието, за да бъде благословено от тях - Висшите Духове и това бельо трябвало да се носи без да се сменя. Това нареждане наложило членовете от групата, да вземат решение, да носят само черно бельо.

Духовете отбелязали още, че е трябвало да се закупи жито, което те ще благословят или както те казвали, щяло да бъде „ЕЛЕМЕНТИРАНО". С други думи, щяло да бъде наситено от тях с голяма жизнена сила, така че е било достатъчно да се изядат пет или шест зърна, за да се задоволят нуждите на тялото за цял ден. Тези предохранителни мерки казвали те, се правят с оглед на големия глад, който щял да дойде. За това Бай Дончо закупил три чувала жито. Всички и зиме и лете, наредили духовете, трябва да се носят галоши, за да бъдат изолирани от земните влияния. Духовете са диктували и някои чертежи с геометрични форми, които по тъй дадените описания са се чертаели от някои членове на групата. Но нито смисъла, нито значението на тези чертежи е бил даден. Никой нищо не е разбирал от тях.

В групата идвали брат и сестра Сапунджиеви. Братът бил завършил химия, а сестрата в момента следвала същата дисциплина. За брата духовете казвали и отбелязвали, че ще стане велик алхимик, ще може от обикновените метали да получава злато. Младият химик поддал се на това внушение, започнал да събира съвсем потайно пари от членовете на групата, за да си приготви лаборатория и материали. Но не след много почиват и брата, и сестрата.

Събранията почвали вечер и продължавали до късно през нощта, а някога и цяла нощ. Бай Дончо като по-трезвен човек, понякога се е изказвал резервирано за някои от чудатите наредби на духовете, но не е могъл да се противопостави на устрема, с който са били обладани членовете на групата. Така вървяло с години.

След около две години престой на Учителя във Варна, към края на 1918 г. заповедта за интернирването се отменя и Той се завръща в София, където започва отново своите беседи в малката къщичка на ул. „Опълченска" N 66. Цялата тази група около Бай Дончо е отивала редовно да слуша беседите на Учителя, без да прекъсва събранията с духовете. Докато Учителят е бил във Варна, тук в София са се разигравали духовете с приятелите. Доброто и злото са в непрекъсната борба. Когато фенера свети, най-тъмно е под него. Доброто и злото са едно до друго - като се прояви едното, проявява се и другото. С течение на времето, членовете от групата, започнали да виждат едно несъответствие между това, което Учителят говори и нарежданията които духовете дават. Учителят, казвал, че храната на човека, трябва да бъде разнообразна, а духовете, казвали да се яде само жито и тиква. Учителят е проповядвал хигиена, чистота, а духовете, бельото да не се сменя. Косите са антени за долавяне на Божественото е казвал Той. А духовете препоръчвали да се махнат. Тези и още много други противоречия, разколебават вярата в изказването на духовете.

Михаил Влаевски, който също чувствувал това несъответствие, като хазаин и близък на Донча, ползувайки се с известна тяжест в групата, предлага да поканят Учителя на техните събрания за да види и Той, големите чудесии, които се пишат от духовете, като са очаквали, че Учителят ще каже нещо за тази им дейност. Дончо се съгласява и поканват Учителя. Учителят приема поканата и в уречения ден и час, Дончо го довежда на събранието. Учителят седнал на един стол определен за Него, малко по-настрана. На Михаил, който гледал постоянно Учителя му направило впечатление, че Той седи някак напрегнат. Събранието почнало по установения ред, песни, молитви, много, много молитви за да има сигурно присъствие на духовете и за да се създаде възможно най- благоприятна атмосфера за тяхното идване. Но въпреки усилието и напрежението, съсредоточването, този път те не дошли и медиумите нищо не могли да напишат. Бавно, но сигурно, настъпило едно тягостно мълчание, състояние на безизходица. Тогава Учителят се обажда и казва: „Изглежда, че те /духовете/ си имат работа, заети са, няма да дойдат". След това продължил, от което се разбирало, че сме подведени от тези духове, по един неправилен път. Учителят видял след това и обстановката, приготвянето на житото и тиквите. Проявил интерес и към този дял, от живота на групата, като запитал и за начина, по който се провежда общото хранене тук. Продуктите се купували само от Донча и Михаил Влаевски, а другарката на Михаил, вършела цялата домакинска работа. Тогава Учителят казал: „Така комуна не се прави. В една комуна, трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата".

След тази среща настава едно разочарование в членовете на групата от цялата тази дейност и един по един се откъсват и почват да посещават само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която те са били тласнати. Не след много и Бай Дончо почива, и групата се разпада съвсем.

От изказванията на Учителя по-късно по този случаи се разбира, че тези духове, са искали да спънат приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече е станало с тримата - Сапунжиеви, брат и сестра и Дончо. И с това да загубят, благоприятните условия, които биха имали при Учителя.

По отношение придобиването на знания, истини, Учителят се е изказвал в този смисъл: Знанието, Истината се добиват с голямо усилие, търсене, напън на мисълта. Така някак наготово не се дава. По този случай имам една малка опитност.

Един ден отивам при Учителя и Го запитвам за значението на някои линии по ръката. Въпроси от хиромантията, която със старание изучавах.

той ме погледна и ми каза: „Наблюдавай, ще проучваш и ще разбереш". Явно беше, даде ми да разбере, че така наготово не може. А за тази наука Той често говореше.

При тази обстановка Учителят отвори Школата. Тези, които влязоха в нея, предимно младите, в по-голямата си част преди това, бяха минали именно през някои от тези течения. И когато влезнаха, те не се отърсиха от налепите, които бяха останали у тях от идеите на тези школи. И още при първите лекции на Учителя, се очертаха няколко течения, няколко влияния. На първо място теософското. Хората от този кръг мислеха, че ще им се даде възможност да им се поверят набързо, окултни закони, достъп до психични сили, висши способности, като ясновидство, телепатия и ред други за лично издигане и съвършенство, за каквито неща тъй много се говори в теософската литература.

Силна беше и групата на толстоистите. Имаше и от анархистите, и от други идейни течения, но те бяха единици.