23. РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕНЕ

[Ани]

23. РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕНЕ

След 9 септември 1944 г., когато комунистите дойдоха на власт, три години по-късно в 1947 г. те национализираха индустрията. Малко по- късно, като че ли последен бях ликвидиран и аз, защото търговския капитал по-късно го ликвидираха. Стана нужда и отидох да работя в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр. Бързо усвоих начина на работата и един ден, отговорникът ми нареди, да стопя разни алуминиеви отпадъци в една голям пота, както те наричат съда, в който се топи метала и да се излее във формите за блокчета. Запалих огнището с кокс и започнах да пълня, поставеният съд с алуминиеви отпадъци. Когато съдът, който събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал се беше напълнил, дойде пак отговорника и ми каза да хвърля, в разтопения метал, един черпак от някакъв химикал, за да се прочистел метала. Без да знае нито той, нито аз, че в химикала оставен на открито попаднало вода. Хвърляйки химикала с водата, от грамадната температура, водата произведе своя ефект при бързото изпарение и целият разтопен метал, като фонтан изригна нагоре и нажежените едри капки от кипящият метал, като пороен дъжд, падна върху мене. Бараката, в която работех се запали. Дрехите ми и най-вече, главата и лицето бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: „Очите ми". В тази неуписуема скръб, почувствувах Учителя до мене, бащински да ми вика: „Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине". Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само някакви капки капнаха в очите ми. На третият ден дойде лекарят при мене и с голяма изненада каза: „Чудна работа, колко бързо си оздравял". През същият ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда там. Ами, ако беше попаднало в окото ми? След още два дена, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.