24.ТЕНДЖЕРА СЪС СТАР ФАСУЛ

[Ани]

24.ТЕНДЖЕРА СЪС СТАР ФАСУЛ

Един обед тъкмо се бяхме наобядвали, една сестра дойде при мене и ми каза: „Беше много приятно на обеда, имаше чудна хармония. Хайде без да даваме гласност, да приготвим за вечеря, една голяма тенджера със стар фасул. Ей така, само за тесен кръг изгревчани, няма да каним, само който се случат да дойдат. И на Учителя няма да казваме, вечерта ще го поканим. Аз ще дам фасула, много хубав градински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне". Привечер всичко беше готово. На голямата печка в кухнята вреше голямата тенджера с фасула, гъст, но едва една трета от тенжерата, до нея неизменните два грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода. Тъкмо да почнем да приготвяме масата за ядене и си споделяме със сестрата, като как и кой да покани Учителя. Гледам Той влиза в кухнята и право при мене. Погледна ме и каза: „Прибавете към фасула, кипящата вода от големия чайник". Погледнах го изненадан. Откъде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само двама със сестрата и не сме споделяли с никого, за нашата идея. Пък и времето, беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук от града наши приятели гости. И си мисля толкова много ядене супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода, към гъсто свареният фасул и необходимите още подправки и стана една разкошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора. Бързо наслагахме чиниите и приборите за ядене, дойде и Учителя на масите. В залисията си, бяхме забравили за тази официалност - да го поканим. Разсипахме супата, стигна за всички, на всекиго по пълна препълнена чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че дойдоха толкова хора, не разбрах. Но, ако не бяхме изпълнили указанията на Учителя, пресметнах, че за всекиго щеше да се падне по оскърбително малко. Щяхме много да се изложим. Как Учителя знаеше! По какъв подтик дойдоха толкова приятели от града и от Изгрева?

Това беше в общата кухня на Изгрева. Тя беше прилепена до салона, в който Учителят държеше беседите. Там бяхме направили един навес и там беше кухнята. А трапезарията беше на 1-2 метра от кухнята, перпендикулярно на салона, където Учителят държеше беседи. През 1928 г., когато направиха салона на Изгрева и дойдоха приятелите от провинцията решиха: „Хайде да направим един навес, за да се храним под него, когато времето е лошо и вали дъжд". И братята от провинцията, някои от тях бяха майстори, изпечени хора, направиха навеса. Има го на някои снимки, така заснет. По-късно направихме врати и прозорци, сложихме дюшеме и стана трапезария, в която се събирахме.