Jump to content

1922_09_24 Ще ви научи / Дух Свети ще ви научи


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Йордан Стоянов

От книгата "Ще управлява всички народи". Неделни беседи (1920, 1922). София, 1948.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето.

От книгата "Ще управлява всички народи". Неделни беседи (1920, 1922). Издание на ИК "Жануа'98", 2009 г.,

Преписана от първото издание, София, 1948 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето.

Ще ви научи

„Защото Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.“ *)

„Дух Свети ще ви научи". Мъчно е някога да обясняваш духовните истини на светските хора. – Защо? - Защото всеки разбира от своята работа: търговецът – от търговските си работи, земеделецът – от земеделието, лозарят – от лозарството, ученият – от науката. Кой каквато специалност има, от нея разбира. Дойдем ли до изясняване на Божествената истина, това става мъчно.

„Духът ще ви научи." Казвате, че Духът е невидим. – Не, Духът е видим. Според едни, Духът е невидим, а според други – видим. – Видим е Духът. Дрехата на Духа е светлината. Значи, ние виждаме неговата дреха. Дето действа Духът, там има светлина; дето не действа, няма светлина. Когато се говори за Духа, за Божественото, хората казват: Не можем да Го уловим. Щом е неуловимо, то не е реално. Хората наричат реално само онова, което могат да хванат с ръцете си. Обаче, човек може да хваща нещата и с духа си. Железарят хваща предметите с клещите си, фотографът – с апарата си. Хващаш един предмет и казваш, че е реален. Какво обяснение можеш да дадеш за него? – Никакво. Че си го хванал и придобил известно впечатление за него, това се дължи на твоята чувствителност, на твоите нерви. Уловиш кокошка и казваш, че си я хванал. – Първо, ти получаваш впечатление за кокошката, а после усещаш, че си я хванал. Какво представя кокошката? Според месоядците, кокошката е животно с два крака, с крила, пера и вкусно месо. Като отрежат главата й, сготвят я и си хапват. След това, пийнат малко вино и казват: Кокошка е това! Така определят понятието "кокошка". Според някои, мъчно се определя това понятие. Прави са те, но от тяхно гледище. От психологическо гледище, за да кажеш, какво нещо е кокошката, трябва да влезеш в нея, да разбереш състоянието й. Какво можеш да кажеш за Иван или Стоян, ако не познаваш вътрешното му съдържание; ако не знаеш, какви мисли и чувства го вълнуват. Следователно, кой от вас е влизал в положението на кокошката, да знае, какви мисли и чувства има тя? Ще кажете, че кокошката няма душа. - Как е възможно, тя да няма душа, а да дава живот на другите? Връщаш се вкъщи гладен, уморен, но щом хапнеш кокошка, веднага се ободряваш и можеш да работиш. Казваш: Кокошката е глупаво животно. – Как е възможно, глупавото животно да създава умни работи? Глупостта глупост ражда, а разумността – разумност; любовта любов ражда; мъдростта мъдрост ражда.

Христос казва: „Духът ще ви научи, какво да речете." – Кой Дух? – Духът на светлината, т.е. Духът на мъдростта. Той ще ви научи, какво да кажете. Всичко се заключава в казването. Като те хванат някъде, щеш не щеш, ще си кажеш името. Ако не кажеш името си, ще те бият. Щом го кажеш, спасен си. Значи, Духът ще те спаси.

Една вечер, един престолонаследник се събрал с младежи, да се повесели и разходи из града. На връщане, те пяли, вдигали шум. Един стражар ги спрял, хванал престолонаследника и го завел в участъка, да пренощува. Сутринта завели дело против него. Съдията го запитал, как се казва. Възмутен, че съдията не знае името му, престолонаследникът му ударил една плесница. Съдията го осъдил на три деня затвор. Като се научил за това, кралят похвалил съдията, дето дал справедлива присъда. След време, когато престолонаследникът заел мястото на баща си, благодарил на съдията за добрата присъда. С това, съдията му дал добър урок – когато го питат за името му, да е готов, всякога да отговаря.

„Духът ще ви научи, какво да кажете." Това значи: когато разумното, Божественото дойде във вас и ви пита: кой си; – няма да мълчите, но ще кажете истината. Духът ще ви научи, в дадения момент, какво да говорите. Няма да постъпвате като престолонаследника – да мълчите и да удряте плесници, но веднага ще си кажете името. Ако постъпите като престолонаследника, три деня ще лежите в затвора. Духът ще те научи, какво да кажеш. Ще кажеш, че си ходил с другари да се веселиш и си прекалил; ще признаеш грешката си. Съдията ще те посъветва, втори път, да не ходиш с другари да се веселиш, когато не е време за това.

Съвременните хора, които се мислят за умни, са лишени от Духа. – Докажи това! Много просто. Покажете ми една от вашите фирми, която съществува от две хиляди години. Покажете ми един дом, който съществува от две хиляди години. Покажете ми едно семейство, чиито деца не умират. Ако вашите фирми не издържат, даже и 25 години, умни ли сте? Не приличате ли на онези деца, които си правят пясъчни къщички по улиците и който мине край тях, ги събаря. Майката пита децата си: Какво правите? – Къщички. – Где са те? – Вятърът ги отнесе. Днес всички хора си правят къщички от пясък. Не е лошо това; не е лош стремежът на хората. Лошо е, че те си правят къщички от пясък. Често, малките деца си правят стомнички от пръст – глина. Те лесно се пекат на слънце, лесно изсъхват, но и лесно се пукат, не държат вода.

Христос казва: „Като дойде Духът, Той ще ви научи". – На какво? – Че разумното в живота гради на разумна основа. Бог ни е дал живот, и ние трябва да знаем, как да го запазим. Човешкият живот е преходен. Той е изсипан в глинен съд, който постоянно таи. Достатъчно е, да се бутне малко, за да се излее навън и съдът да остане празен. Казваш: Умът и сърцето ми са празни. – Защо? – Защото Духът не работи в тях. Казваш: Сърцето и умът ми са пълни. – Да, пълни са, защото Духът работи в тях. Казваш: Духът работи в мене. – Ходиш ли със светлина в живота? – Не ходя. – Тогава Духът не работи в тебе. Има друг дух, който казва, че нещата могат да бъдат прави и криви, но той не е категоричен. При това положение, човек се намира под влиянието на ония цигани, които предсказват, че половината ти живот ще върви добре, половината – зле; до 40 годишна възраст, ще имаш девет оки късмет, а след това, ще изгубиш късмета си. Питам: Може ли късметът да се мери с ока? Дойде някоя циганка, да ти врачува, но иска, първо да й дадеш жито. Ти отиваш в хамбара, да й донесеш, а тя те заключва отвън и си взима от къщата, каквото си иска. Много от сегашните хора са затворени в хамбарите си, между житото и брашното. Благодарение на това, те са обрашнени. Едни са влезли в чувала с краката, други с главата и продължават да го пълнят. Има ли смисъл, да пълнят този чувал, който им допринесъл толкова злини и нещастия?

„Духът, като дойде, ще ви научи, какво да правите." Днес всички питат, каква работа да започнат. Каквато работа започнат, все лъжа има. Най-почтени служби са тези на свещениците, учителите, лекарите, но да няма лъжа и в тях. Страшна е лъжата на свещеника! Ако търговецът излъже, лъжата му не е толкова голяма, колкото тази, на свещеника. Обаче, и търговецът може да продава без лъжа. Защо да не каже, че платът, който продава, има само 10% вълна, а останалото е памук. Друг е въпросът, ако не го познава. Тогава може да каже: Аз го купих за чист вълнен плат. Дали е такъв, не го познавам. Казвам: Като дойде Духът на истината, във вас, Той ще ви научи, какво да кажете. Понеже всеки трябва да работи в света, затова, не е лошо и търговец да бъдеш. Каквато работа и да започнеш, всякога можеш да бъдеш честен, защото всички занятия са връзки, от които човек не може да се освободи. Според някои физиолози, търговците са онези клетки в човешкия организъм, които складират мазнините, та като дойдат гладни години, да има човек резервна храна. Всеки събира богатство, за гладни години. Ето, когато настана глад в Египет, трябваше да се намери човек, който да складира всичката храна на египтяните, за да черпи от нея целият еврейски народ. Злото не е в това, че се събира богатство, но в неправилното му разпределяне.

Често религиозните казват: Бог ще нареди всички работи. – Как ще ги нареди? – Чрез Духа. Като дойде, Духът ще ти покаже начин и път за нареждане на всички работи. Той ще ти пошепне: Посей нивата, времето е добро. Ти не слушаш и запитваш: Ще вали ли дъжд? – Посей нивата! Разумният селянин не се колебае. Той разорава нивата, посява я и след няколко дни започва да вали – благославя я. Разумният всякога се вслушва а нашепването на Духа. Денят може да е облачен, но каже ли ти Духът – да отидеш на работа – иди. Щом отидеш, след малко, времето се оправя. Някога времето е ясно, небето светло, чисто, но Духът ти казва: Не отивай на работа! Не питай, защо да не отиваш. Слушай, какво ти казва Духът.

Един турски кадия отишъл на гости, в дома на един руски православен свещеник. Яли, пили, разговаряли се. След това, свещеникът казал на кадията: Кади ефенди, съветвам те, рано сутринта да си заминеш, защото времето ще се развали, ще падне дълбок сняг и няма да можеш да си отидеш. – Отде знаеш? – Свинята ми събира клечици по двора и ги пренася, от едно място на друго. Като прави така, времето всякога се разваля. Кадията послушал попа и сутринта си заминал. По пътя, той си мислел: Чудно нещо! И попът е учен, но и свинята му не е проста – предсказва времето. Едва стигнал у дома си, завалял силен сняг и затрупал пътя. Един ден, кадията срещнал техния ходжа и го запитал: Ефенди, кажи, какво ще бъде времето. – Бог знае, това не е моя работа. – Чудно, свинята на попа предсказва времето, а ти не можеш да предскажеш.

Сега и вие казвате: Бог знае, какво ще стане. Обаче, в природата, в животните има един дух, който показва, че условията ще се изменят, т.е. ще се подобрят, или влошат. Човек трябва да наблюдава външния свят, външната природа, да се свърже с този дух. Наблюдавай, какво правят птиците, преди да завали голям сняг. Те се събират по много и започват усилено да търсят храна. Като намерят, те пълнят гушките си, да имат запас. Преди да се развали времето, виж, какво правят пчелите. Те започват усилена работа: отиват, връщат се; излизат, влизат. Щом се развали времето, всички са прибрани в кошерите си. Виж, какво прави паякът пред буря. Щом усети приближаването на бурята, той започва усилено да тъче паяжината си, като удвоява нишките. – Защо прави това? – Да закрепи къщата си. Той се осигурява. Който разбира езика на свинете, на птиците, на пчелите, на паяците, никога няма да остане сред пътя.

Мнозина не вярват в Бога, не разчитат на Божия Дух, а на богатството си, на парите си. И това не е лошо, но ако парите представят нещо устойчиво. Какво ще кажеш, обаче, ако вложиш в банката 20 – 30 милиона и, след две - три години, банката фалира? Има случаи в живота, когато милионери пропадат и се намерят на пътя, без стотинка в ръка, гладни и боси. Где отиде тяхната сигурност? Който слуша съветите на Духа, никога не обеднява. – Где ще тури парите си? – Духът му казва: Не внасяй парите си в банките, но раздай ги на бедните. Когато изпаднеш, те ще ти помагат. – Как да ги раздам? – Ако не ги раздадеш доброволно, ще ти ги вземат насила. По-страшен разбойник от смъртта не съществува. Като дойде, тя ще те обере напълно. Тъкмо си се разгулял, ядеш и пиеш, мислиш, че си осигурен, дойдат духовете на смъртта и казват: Давай всичко! Ти започваш да хъркаш, паднеш на земята и умреш. Близките ти казват: Бог да го прости! – Какво станало с него? – Духовете го обрали – нищо повече. – Кои хора обират духовете? – Тлъстите, богатите – от тях могат да вземат нещо. – Какво да се прави, за да не ни обират духовете? – Който разбира закона, трябва да пости. – Ако не пости, мазнините ще го предадат. Заради мазнините, ще одерат кожата му. Ако пости десетина деня, ще дойдат духовете, ще го погледнат и ще кажат: Не ни трябва този човек! Видят ли някой тлъст, ще кажат: Да оберем този, има какво да вземем от него. Те ще го хванат, както вие хващате кокошката. Ще го заколят, опекат, одерат кожата му и с него всичко се свършва. Казвате: Бог да го прости! – Защо ще го прощава Бог? Душата му обикаля около тялото, пита, как да си съгради нова къща, да влезе в нея. Ако питате свещениците за неговото положение, те казват: Умрял човекът. Бог да го прости! – Не е умрял, жив е, но го обрали, изпъдили го от къщата. Той очаква на близките си, те, поне, да му донесат нещо да си хапне. Казват, че умрелият, в онзи свят тежи около 33 грама, затова малко яде. Достатъчно е да поеме парите на житото, за да се нахрани.

И тъй, когато разумният Дух дойде у вас, ще ви разкрие закона, върху който е съграден животът. Като знаете този закон, няма да се страхувате от нищо. Бог е вложил във вас голямо богатство – ум, сърце и воля. Имаш ли това богатство, и на камък да стъпиш, можеш да изправиш живота си. Чудни са хората, като се страхуват от живота. Цигулар си, ще излезеш на пътя и ще свириш. Който мине край тебе, все ще ти даде нещо. Каруцар си, знаеш да поправяш каруци. Срещнеш един каруцар, счупила се каруцата му, не може да я поправи. Ти спираш, поправяш каруцата и той те възнаграждава. В скоро време се прочуеш със занаята си, всеки те вика, да поправиш каруцата му. Така и ти подобряваш положението си. Трябва ли, като имаш занаят или изкуство в ръката си, да се молиш, по някакъв начин да се нареди животът ти?

Един от членовете на една богата евангелска черква, на име Спържен – голям богаташ, предложил на останалите членове: да се молят на Бога, да им изпрати, по някакъв начин, сумата от два-три милиона долара, нужна за благотворителни цели в Англия. Проповедникът, като чул това предложение, казал: Братя, няма защо да изкушаваме Господа. Всички ние сме богати, всеки да даде една сума от себе си и въпросът ще се разреши. Ето, аз давам 50 000 долара. Присъстващите одобрили това предложение. Всеки дал известна сума и, в един час, парите били събрани. Ако този въпрос беше вложен в Божествената камара, трябваше да се чака с години. На такива молби Бог отговаря, най-рано, след десет години. През това време, колко пъти ще се обезсърчиш! Каже ли ти Господ, да изпълниш волята Му, не питай, какво да правиш и как да я изпълниш. Касата ти е пълна, ще я отвориш и ще дадеш. Кажи: Искам да направя едно добро. Кажи, и направи! Очакваш ли, първо да спечелиш и после да даваш, ти приличаш на онези хора, които правят добрини с печалбите, които очакват от лотарийни билети.

Дойде при мене един познат и ми каза: Моля ти се, посочи ми номера на един лотариен билет, който печели 200 000 лв. Ще купя този билет и ще дам половината сума на Братството. Казвам му: Ако трябва да ти посоча номера, по-добре, аз ще купя този билет, поне цялата сума да остане за Братството. Ти си тръгнал да правиш добрини с чужди пари: „С чужда пита помен прави." Такива са повечето благодетели в сегашния свят.

Един циганин се качил на една топола, да извади косерчетата от гнездото им. Явила се голяма буря. За да не падне от тополата, циганинът започнал да се моли на св. Никола: Моля ти се, св. Никола, запази ме! Като взема косерчетата, ще ги разделим: едно на тебе, едно на мене. Бурята, не само че не преставала, но се усилвала. Циганинът продължавал да се моли: Св. Никола, всичките косерчета ще ти дам, само ме запази да не падна! Бурята престанала. Той взел всичките косерчета, слязъл от тополата и казал: Св. Никола, няма да ти дам нито едно косерче. Аз се изложих на опасност, аз си скъсах дрехите, а не ти. При това, ти си светия, не ти трябват косерчета.

Днес, повечето християни постъпват като този циганин, на тополата. Докато бурята бушува, всичко обещават. Щом мине бурята, всичко остава в джобовете им. Те не знаят, че Бог ще си вземе това, което е Негово. Такъв е Божественият закон. В Бялото Братство се държи точна сметка за всичко. Строги са законите. Ти си лекар, учител, свещеник. Бог изпраща при тебе един човек, да му помогнеш, но ти отказваш. Няма да се мине много време, ще ти се случи нещо, от което ще изгубиш, десет пъти повече, време и средства от това, което би пожертвал. Дойде при лекаря едни болен. Какво му струва да го прегледа? Нямал възможност да плати. Да го прегледа без пари. Да направи това, в името на Бога. Не го ли направи, ще плати по-скъпо от това, което болният би му дал. Ако лекарят откаже на бедния, ще изгуби клиентелата си; ако учителят откаже да услужи на някой нуждаещ, ще изгуби службата си; ако търговецът откаже да направи една услуга, ще фалира. Няма човек в света, който, като се отказал да изпълни Божията воля, да не е изгубил десетократно. Изпълни Божията воля!

Сега всички хора питат, как ще се оправи светът? Светът няма да се оправи, докато не дойде Духът на светлината. Дойде ли този Дух, всички ще станат смели, решителни. Няма да има невъзможни неща за хората. Тогава всичко ще бъде възможно. Който има Духът в себе си и изпълнява Неговата воля, думата му всякога се слуша. Затова и аз ви казвам: Бъдете смели в Духа на светлината! Искаш да направиш едно добро, но се раздвояваш. Помни: Божествените работи изключват всякакво раздвояване. Каже ли ти Бог, да направиш нещо, направи го. – Ако се отметне после? – Бог никога не изменя решенията си. Той изисква от човека това, което е в неговата възможност и сила. Той не изисква нещо, което не може да се направи и с което не се разполага.

„Духът на Истината ще ви научи, какво да кажете". С други думи казано: Духът ще ви научи да употребявате всяка дума на място. Една дума, казана на място, осмисля живота на човека. Един млад поет се влюбил в една млада графиня. Поради разликата в положението им, тя не могла да се ожени за него. Крайно обезсърчен и отчаян, той решил да се самоубие. Като разбрала мисълта му, графинята турила една маска на лицето си, преоблякла се и тръгнала след него. Тя го настигнала, спряла го и му казала на ухото само една дума. Лицето на поета просияло от радост и той се отказал от намерението си – да се убие. Като дойде Духът, и Той ще ви каже само една дума, от която лицето ви ще просветне. Тази дума ще произведе преврат в живота ви. Една дума, казана на място, може да спаси човека. Една дума, казана не на място, може да го обезсърчи и отчае. Кажи на обезсърчения: Бъди смел! Всичко ще се нареди добре. Кажеш ли му, че от него нищо няма да излезе, ти ще го отчаеш още повече. Божественото учение се изразява в положителното. Всякога мисли положително! Когато Духът те посети, ти го питаш: Защо идат страданията? – Те са велико благословение, което Бог изпраща на ония, които искат да се изправят, да подобрят живота си. Човек трябва да бъде внимателен, да не се излага сам на опасност. Във време на войната, неприятелят хвърляше различни часовници, ножове, играчки, външно красиви, но вътрешно опасни. Те съдържаха експлозивни вещества, които причиняваха нещастия. Който се докоснеше до тях, пострадваше. Такива примамки устройва и дяволът на хората. Будност се иска от всички, да се пазите от изненадите в живота. Духът казва: Не бутайте играчките и украшенията, които неприятелят е сложил на вашия път.

Често религиозните, които се стремят към разумния живот, казват: Да живеем за черквата! – Няма защо да живееш за черквата. Ще живееш за Господа, ще изпълняваш Неговата воля, ще изпълниш обещанието, което си дал, като си слязъл на земята. Дръж дълбоко в себе си идеята – да служиш на Бога, на ближния си и на себе си. Ще служиш, първо на Бога, после – на душата си и най-после – на своя ближен. Първата и най-важна заповед гласи: Ще възлюбиш, първо, Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила; после, ще възлюбиш ближния си, като себе си, и най-после, ще възлюбиш и врага си. В изпълнението на този закон се крие разрешаването на всички социални въпроси. Някой се мъчи, не може да реши известна задача. – Защо не може да я реши? – Духът не е дошъл в него. Искаш да се простят греховете ти. Помолиш се и чакаш прощение. Питам: Постил ли си няколко дни? Правил ли си добро? – Нито съм постил, нито добро съм правил. – Така нищо не се постига. Ти се помолиш на Господа и като не получиш отговор, казваш: Господ не прие молитвата ми. – Ще се молиш, ще постиш, ще контролираш мислите, чувствата и постъпките си, ще бъдеш искрен към себе си. Тогава ще очакваш прощение. Постът е метод, чрез който човек разрешава велики и трудни задачи. И Христос е постил, цели 40 деня, след което се казва, че най-после огладнял. Тогава, Духът Го посетил и Той тръгнал да проповядва.

И тъй, всяка нова работа трябва да започва с пост. – Какъв пост? – Не като сегашният, да постиш една ден. Ще постиш 40 дни, през което време, ще чистиш ума, сърцето и волята си – да не оставиш нищо нечисто в себе си. Умът ти да бъде светъл, сърцето ти – чисто и волята ти – силна. При това положение, можеш да постигнеш всичко. Някой постил десет деня и мисли, че направил нещо. – Какъв пост е това? Не ял печена кокошка и не пил вино! Като започнеш поста, ще вземеш старите тефтери и всеки ден, ще заличаваш по нещо. Ще простиш на всички хора. Ще постиш и ще се молиш. Ще кажеш: Господи, направи и ти с мене това, което и аз правя. Бог ще каже: Дайте сега и моя тефтер. Ти заличаваш, и Той заличава. Казваш: Господи, аз давам това от себе си. И Господ казва: И аз давам това. – Давам толкова и толкова на бедните. Бог казва: Аз давам на тебе. Щом спреш и започнеш да се колебаеш, и Бог спира. От значение е, какво правите в школата, в която сте влезли като ученици. Всичко правете с участието на своя ум, своето сърце, своята душа и със всичката си сила. Само така ще бъдете благоугодни на Бога и ще вършите Неговата воля. И тогава, каквото и да правите, работата ви ще бъде благословена.

Ние проповядваме учението на любовта, което прощава на всички. Само силният може да прощава. Това учение не е за слаби и малодушни хора. Срещаш един болен, който казва: Ще работя за тебе. – Кога? Един ден, някога. – Той не може да стане от леглото си, а ще работи за тебе! Настоящият момент е важен, а не бъдещият. Важно е, какво можеш да направиш сега, а не утре. Казваш: Вчера ядох много хубав хляб. Друг казва: След няколко деня, ще бъда на обяд, при своя приятел. Ще приготви богат, хубав обяд. Обаче, пред тебе седи гладен, измъчен човек. Ти му даваш парче хляб и в една чиния варен боб. Той седне пред трапезата, яде и благодари. – Кое ядене е най-важно? – Това, което ядеш в сегашния момент. То струва повече от миналия хубав хляб и от бъдещия богат обяд. Миналото принадлежи на човека, бъдещето принадлежи на ангелите, а настоящето – на Бога. Дайте ми, сега, парче хляб, а аз ще ви дам миналия хубав хляб и бъдещия богат обяд. Аз съм доволен от настоящето, макар и да е само едно парче хляб. В настоящето е смисълът и философията на живота. Ти имаш парче хляб и казваш: Хубав е този хляб, но обещаха ми цял хляб. – Или ще ти го дадат, или няма да ти го дадат. Реално е това, което имаш днес. Колкото и да е малко днешното благо, то е за предпочитане. В него се крие Божественото. Имаш нужда от хиляда лева. Приятелят ти дава хиляда лева. Ти отказваш да ги вземеш, защото се надяваш да получиш повече. Обаче, банката, от която очакваш парите, фалирала. Казвам: Вземи хилядата лева, да си помогнеш в първо време, и очаквай десетте хиляди лева. Така оставаш без нищо. Божественото е в настоящето. Дръжте се за него! Миналото оставяме

за светските хора, бъдещето – за религиозните, а за нас държим настоящето, т.е. Божественото.

Мнозина ни казват: Вие се мъчите сега, за да благувате в бъдеще. – Не, сега искам да благувам, в настоящето. Сега ми дайте парче хляб. Какво ще получа в бъдеще, това е друг въпрос. Щом сега имам парче хляб, аз съм в рая. Може ли да ми опишете, в какво се изявява бъдещото благо, т.е. благото в другия свят? Като получи парче хляб, бедният се радва, доволен е, че ще задоволи глада си. Богатият получи десет хиляда лева, но не се радва, няма какво да прави с тях, не стигат за дъщеря му, за сина му. Той очаква, в бъдеще, да получи повече – не е доволен от това, което има.

Един английски милионер имал на разположение 360 милиона долари. Когато кралят се коронясвал, той се удавил в морето, от страх, че парите няма да му стигнат при коронясването. Ще кажете, че този човек бил умопобъркан. – Кой човек днес има права, здрава мисъл, с която да издържи на всички мъчнотии и изпитания? Имаш сто хиляди лева в банката, но се страхуваш, да не дойде някаква парична криза, да изгубиш богатството си. Бедният, който няма пари в банката, като спечели сто лева, казва: Благодаря на Бога, за днес съм осигурен, утре пак ще спечеля нещо. Днес малко хора са доволни от положението си. Повечето хора – и с много пари, пак не са доволни. Те приличат на английския богаташ, който се самоубил, от страх за утрешния ден.

Казвам: Когато дойде Духът на светлината, на Божественото, на настоящето, Той ще ви научи, как да живеете. Настоящето е реалното в живота. Да приемаме с благодарност малките благословения, които Бог ни изпраща! Върху тях почива човешкото щастие. Божият Дух носи щастието. Той хлопа, всеки ден, на вашата врата, но вие отговаряте: Не ме смущавай, сега разрешавам важни въпроси с жена си и с децата си. Първо, трябва да се примирим, после ще мислим за други работи. Казвам: Повикай Духа, да ти помогне. Той ще ти даде начин, как да се примириш с жена си. Кажа на Духа: Господи, Ти си дошъл навреме. Помогни ми, да се примиря с жена си, да разреша тоя въпрос. Каквото ми кажеш, ще го изпълня. Щом се обърнеш към Бога, въпросът веднага се разрешава.

Христос казва: „Когато дойде Духът на светлината, Той ще ви научи, какво да кажете." Този Дух ще ви научи да говорите с езика на любовта. За онзи, който говори с този език, всичко е възможно. Знаете ли, где се крие силата на детето? – В неговия език. Бащата се върне от работа уморен, загрижен за утрешния ден. Жената иска пари за дрехи, за обувки. Бащата казва: Нямам пари. Дъщерята дойде при бащата горда, недоволна, иска пари. – Нямам. Най-после, дойде малкото дете, прегърне баща си, каже му нещо на ухото, целуне го, и той започва да търси в джобовете си, дано намери нещо да му даде. Майката гледа недоволно и казва: За него има, а за мене няма. – Да, за детето има, защото знае езика на любовта. То разбира езика и на баща си. И дъщерята роптае, че за малкото дете има пари. – То разбира езика на баща си. Когато вие започнете да говорите на Бога с Неговия език, с езика на любовта, сърцето Му се отваря и вие имате всичко. Дъщерята казва: Татко, ти трябва да знаеш, че ми трябват пари. – Нямам пари за тебе.

Един българин, прост, неграмотен човек, изпратил сина си в странство, да учи. Синът пише на баща си: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, да платя таксата си, да си купя учебници – имам нужда от пари. Бащата занесъл писмото на един познат – касапин, да го прочете. Касапинът едва може да чете, но услужил на бащата. Чете с груб тон, рязко: Татко, прати ми пари, имам нужда. – Виж го ти, не се моли даже. На такъв син нищо не пращам! На другия ден, той срещнал един абаджия, добър човек, с мек характер, и го помолил да прочете писмото. Той чете: Татко, моля ти се, прати ми една сума, имам нужда за учебници, за такса. – А, казал бащата, като се моли, ще му изпратя, колкото пари иска! Значи, абаджията спасил положението. Това е син, който разбира баща си. Философията на живота се заключава в това, да разбираш езика на баща си и на майка си. Езикът ни трябва да бъде мек по форма, по съдържание и по смисъл. Това изисква Божественото от всички хора.

И когато всички заговорим на този език, светът ще се оправи.

Като ученици, от вас се иска – да научите изкуството да говорите меко. Тогава Духът ще ви научи, какво да кажете. Тогава любовта ще ви научи, какво да кажете.

----

* Лука 12:12

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VI
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2012 г.

 
 
От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924
Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.

От книгата "Аз съм истинската лоза", Подбран цикъл от 10 беседи, изнесени в Търново, 1922 г.
Издадена е от ИК "Роял 77", Варна по поръчка на Духовно общество "Бяло Братство" - София, 1992 г.

ДУХ СВЕТИ ЩЕ ВИ НАУЧИ

"Защото Дух Светии ще ви научи

в истия час що трябва да речете."

Лука:12;12

Ще ви прочета дванадесета глава от Лука до тридесет и седми стих.
"Защото Дух Светии ще ви научи в истия час що трябва да речете."
Понякога е трудно да обясним на хората от света някои духовни истини. Търговецът разбира от своите работи, земеделецът - от своето земеделие, лозарят - от своето лозарство, ученият - от учението си; всеки разбира от своята специалност. Но стигнем ли до една Божествена Истина, става много трудно тя да се изясни и да се предаде.
Духът е нещо невидимо. Аз казвам, че Духът е видим. Някои твърдят, че е видим, други - че е невидим. Дрехата на Духа е Светлината. Следователно, ние виждаме дрехата. Там, където Духът действа, има Светлина; където Духът не действа, няма Светлина. Когато говорят за Божественото, хората питат: "Можем ли да го уловим?" Те мислят, че само това, което могат да уловят, е реално. Разбира се, че това, което можеш да уловиш с ръцете си, е реално, но можеш да уловиш нещо и с духа си. Ти можещ да уловиш нещо и с железарски клещи; фотографията пък може да улови образа и сянката на даден предмет. Някой пита какво нещо е реалното в света. Улавяш с ръка един предмет и казваш, че си го хванал. Ти си докоснал този предмет и осезанието, което имаш, се предава чрез твоите нерви и ти придобиваш впечатление, възприемаш образ. Уловил си един предмет, но не знаеш какво е той, не можеш да го обясниш. Казваш, че си хванал кокошка, но какво нещо е тя? Кокошката е животно с два крака, с крилца и перца, от която, след като й се отреже главицата, може да приготвиш супица или друго вкусно нещо. И след като пийнеш отгоре на всичко едно-две килца винце, казваш: "Това е кокошка!" Това е определение на понятието "кокошка". Да, трудно е да се определи какво нещо е кокошка, овца или вълк. Ако някой би възложил да се опише психологически какво нещо е овцата или кокошката, ще ви запитам дали сте влизали вътре в тях, за да видите какви преживявания имат. Аз бих ви запитал какво нещо е Иван Стоянов. За да можеш да опишеш какво нещо е той, ти трябва да знаеш вътрешното му състояние, да разкриеш в даден момент какви мисли, какви чувства го вълнуват. Иван Стоянов е това, което той мисли и чувства. Влизали ли сте в положението на една овца или кокошка, за да знаете какво мислят и какво преживяват те? Казвате, че те са без душа. Как така нещо, което е без душа, може да дава живот на другите? Капнал си от умора, умираш от глад, но хапнеш ли си кокошчица, след един-два часа се възстановяваш, а след двадесет и четири часа отново решаваш важни въпроси. Питам кокошката глупава ли беше; могат ли глупавите неща умни неща да произвеждат? Животът живот ражда, умното умни неща ражда, Любовта Любов ражда, глупостта глупост ражда, Мъдростта Мъдрост ражда. Чудни са хората като мислят, че овцата е глупаво нещо, а самите те поддържат всякакви глупави идеи.
Сега Христос казва: "Този Дух, Светият Дух, Духът на Светлината - Той определя". Не казва "Духът, Който вече дойде", а "Духът на Светлината като дойде, Той ще ви научи в дадения момент какво да кажете". Христос има предвид Духа на Мъдростта. Следователно, всичко се заключава в казването. Докато не те уловят и не те принудят да си кажеш името, ти нищо не казваш. Хванат те, набият те и след като кажеш името си, се спасяваш. Това означават думите, че Духът ще те спаси. Ти си царски човек; хванат те, упорстваш, не казваш името си - ще те набият; кажеш ли името си, спасен си. Преди повече от двадесет години английският престолонаследник тръгва една вечер да гуляе, да пие и да се весели. Стражарите го хващат, набиват го и го изправят пред английския клиров[1] съд, който е много строг. Питат го за името му. Престолонаследникът се възмущава как така да не знаят кой е той и удря една плесница на съдията. Последният веднага го осъжда на три дни затвор. Когато научава за това, бащата казва: "Чудесно е, че има в Англия съдия, който да отсъжда така право". Всички очаквали, когато стане крал, престолонаследникът да отмъсти на съдията, но той му благодарил за това, че го е научил да казва името си. Христос казва, че когато разумното, Божественото дойде, Господ ще ни хване и ще ни пита: "Кой си ти?" Тогава няма да мълчиш, но ще кажеш Истината. Духът ще ни научи във всеки момент какво да правим. Няма като кралския син да мълчим или да раздаваме плесници, защото после ще прекараме три дни в затвора. Питам какво ще спечелите от това. Духът ще ви научи какво да кажете. Ще кажеш: "Аз съм кралският син, направих една малка погрешка, ходих с другари да гуляя". Тогава съдията ще ти каже: "Друг път не ходи!"
Сега, този Дух липсва у съвременните хора, които мислят, че са много умни. Аз често оспорвам това, че хората са умни и ги питам коя от техните фирми е оцеляла през последните две хиляди години. Покажете ми един дом, който да не се е разрушил и в който децата да не умират. Всичките ви начинания дори двадесет и пет години не издържат и фалират. Питам ви тогава умни хора ли сте; не сте ли от ония деца, които си правят къщички по пътя и кой дето мине им ги разваля? Вашата майка ви пита какво правите. "Къщички правим, но вятърът ги разваля." И сега всички хора правят къщички. Не са лоши вашите стремежи, но лошото е, че правите къщичките си от пясък. Малките деца често правят малки стомнички от кал и ги пекат на слънцето. Те бързо изсъхват, но и бързо се пукат, без да задържат вода.
Сега, Христос посочва един метод: "Като дойде Духът, Той ще ви научи как съвременният живот да се съгради разумно". Бог ни е дал Живот и ние трябва да знаем как да го запазим. Вашият живот е налят в един пръстен съд и ако го докоснат само, вие започвате да се чувствате празни. Казвате, че сърцето и умът ви са празни. Защо? Защото Божественият Дух не работи във вас. Други казват, че сърцето и умът им са пълни. Божественият Дух работи в тях. Божественият Дух носи Светлина.
Сега, има и друг дух, който като дойде, казва кое е право, кое е криво и ти изпадаш в положението на пророкуващ циганин. Циганите идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина - зле. През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си". Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното. Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават. Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала. Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа?
"Духът като дойде, Той ще ви научи какво трябва да речете"... Съвременният човек се чуди каква работа, какъв занаят да започне. Ако започне търговия, в нея има лъжа; ако стане свещеник, има лъжа; учител ако стане, пак има лъжа. Навсякъде има лъжа. Най-почтените служби, които са останали, са тези на свещениците, учителите и лекарите, но ако я нямаше лъжата в тях. Аз мисля, че когато попът лъже, една негова лъжа струва колкото сто обикновени лъжи. Следователно, ако един търговец излъже сто пъти, всичките му лъжи се равняват на една попска. Например, търговецът предлага плат, в който има десет процента вълна, а останалото е памук, но лъже и го продава като чист вълнен плат. Но казвам ви, че сто подобни лъжи се равняват на една попска, т.е. попът трябва да чака търговецът да излъже сто пъти, та чак тогава да има право на една лъжа. А ако търговецът излъже петдесет пъти, попът няма право да излъже дори веднъж.
"Но като дойде този Дух на Истината в нас, Той ще ни научи"...Всеки трябва да работи в света. Каквото и да работи човек в живота си, навсякъде може да бъде честен, защото всички занятия, които съществуват в света, са връзки. Някои физиолози уподобяват търговците на онези клетки в организма, които съхраняват мазнините,за гладни години, за да има какво да се продава. Всеки събира богатства, за да може някой ден по-скъпо да продава. Когато настана глад в Египет, трябваше да дойде някой, който да събере всичкото богатство на египтяните, за да може да се изхрани и еврейският народ. Злото не е в събирането на това богатство, а в неговото разпределение. Всичко трябва да се разпределя разумно.
Сега онези, които влизат в Божествения свят, казват, че Господ ще уреди работите. Не, човек ще ги уреди със своя дух. Той ще покаже начина и пътя. Когато дойде Духът, ще ти прошепне: "Сухо е времето, върви и посей нивата!" Вие питате дали ще вали дъжд, а Той ти казва: "Върви да посееш!" Някои чакат да завали, а разумният селянин отива да разоре и посее. Тогава не минават дори пет-шест дни и пада дъжд, Господ те благославя. Разумният човек ще разбере това, което му се нашепва, и някой ден може да е облачно, но Духът му казва: "Иди на работа, времето ще се оправи!" Друг път времето може да е добро и ясно, но Духът му казва: "Днес стой вкъщи!" Защо? Защото приличате на онзи турски кадия[3], който отива по Коледа при един руски православен поп на гости. След като го нагостил добре, попът му казва: "Кади ефенди, утре ще има голяма буря, ще падне дълбок сняг, затова като съмне, трябва да си вървиш. Показва го моята свиня - взема пръчици и ги разнася из двора". Кадията послушал и си заминал. И наистина, на другия ден завалял сняг и цяла седмица трупало. Освен че попът бил много учен, но и свинята му била много умна и предсказвала. По-късно кадията запитва местния ходжа какво ще бъде утре времето, а той му отговаря, че само Господ знае. Учудва се кадията: "Как така само Господ; и попската свиня знае, а ти не знаеш!" По същия начин и ние казваме "Господ знае". Но който проникновено наблюдава външния свят - пчелите, птиците и другите неща, вижда, че има един Дух вътре в тях, който показва, че условията ще се изменят. Когато предстои да падне сняг, дълбок един-два метра, у птиците се явява едно предчувствие и ще ги видите да се събират по много и да пълнят в гушата си храна в двоен и троен размер, за да могат да преживеят. Когато ще се разваля времето, пет-шест часа преди бурята, ще видите, че пчелите бързат натук-натам, връщат се, отиват, а паякът двойни нишки тъче и казва: "Буря ще има, трябва да взема мерки, за да не се развали къщата ми". Ако един човек разбира, че когато пчелите се прибират, ще има буря, че когато свинята носи пръчки, ще вали сняг, такъв човек няма да остане насред път.
Често не вярваме в Бога, не разчитаме на този Божествен Дух, а както сегашните богати хора разчитаме на парите. Може да се разчита на тях, ако ни осигуряваха един устойчив живот. Но в сегашните времена хората влагат един, два, три или до петдесет милиона лева в някоя банка, която впоследствие фалира и те изгубват всичко. В Русия има хора, които са притежавали двеста милиона капитал, а днес са последни бедняци. Питам тогава как ще се осигуриш. На този, който слуша, Духът казва: "Не уповавай на тези пари, изтегли ги от банката и ги раздай на бедните, а утре те ще ти помогнат!" Ще попиташ по какъв начин да ги раздадеш. Ако сам не ги раздадеш, насила ще ти ги вземат. Смъртта е един голям разбойник; тъкмо решиш да си похапнеш и да си попий- неш, идват при тебе духовете на смъртта и казват: "Ти си забогатял, дай парите!" Оберат те, ти изхър- кваш и хората казват "Бог да го прости". Защо да го прощава Господ, след като духовете са го обрали? Духовете кои хора обират? Те търсят да открият някой дебел и него обират. Като видя такъв човек, си казвам, че скоро ще го надушат духовете. Какво трябва да прави той? Ако разбира закона, трябва да пости, защото ако не раздаде още сега тези мазнини, утре кожата му ще одерат. Трябва да постиш четири, пет, до десет дни, та когато дойдат духовете-разбойници да кажат: "Този не ни трябва, да го оставим". А когато те видят такъв мазен, ще кажат: "Хайде да го оберем!" Те хващат някого като кокошка, опичат тялото му, изсмукват душата му, а вие казвате "Господ да го прости". Душата му обикаля около своята къща, плаче и пита как да я съгради отново. Ако питаш свещениците, ще кажат, че е умрял. Не, само къщата са му обрали. Затова умрелият се утешава, когато му донесат малко житце. Умрелите много малко ядат. Казват, че мъртвият тежал тридесет и три грама, затова се задоволявал с много малко и само от миризмата на житото можел да се нахрани.
Христос казва: "Когато разумният Дух дойде, ще ти разкрие онзи закон, върху който животът ти е съграден". Няма защо да се страхуваш, че Господ е вложил в тебе чувства, ум и воля. Ти имаш богатства и дори на гол камък да живееш, пак ще можеш да си поправиш живота. Питате какво да правите. Чудни са хората! Цигулар си; ще вземеш цигулката, ще застанеш край пътя, ще свириш, един ще ти даде нещо, друг ще ти даде. Някому се повредила колата; ти ще я поправиш, след което ще седнеш в нея и той ще те закара където искаш. Срещнеш друг, на когото също се е счупила колата и той ще те пита можеш ли да я поправиш. На втори, на трети поправяш колата и така се прочуваш като майстор. А сега ние стоим и се молим да се уреди животът ни. Приличаме на английския проповедник Спържин, член на една богата църква в Лондон, която искала да събере един-два милиона лева за някакви свои нужди и предложила да молят Бога, за да им се предоставят по някакъв начин тези пари. Проповедникът научава за това и казва: "Няма какво да се молим; аз ще дам петдесет хиляди, а вие останалите ще дадете по колкото искате". Само за един час събрали сумата, а знаете ли колко време трябва да се чака, докато мине този въпрос през Божествената камара? За такава молба Господ кара хората да чакат десет години, а за това време колко пъти ще паднеш духом и ще се обезсърчиш. Когато Господ ти каже да изпълниш Волята Му, няма да питаш какво да правиш. Ако имаш пари в касата си, няма да питаш какво да ги правиш, а ще кажеш: "Господи, искам да правя добро!" Инак ще заприличате на едного, който дойде при мене и ми каза: "Господин Дънов, от тебе искам една услуга; желая да помогна на Братството, купил съм един лотариен билет и искам да спечеля двеста хиляди лева, та половината да дам на Братството". Той иска да прави добро с чужди пари. Ако можеше така, то този печеливш билет аз щях да го взема и щях да му дам сто хиляди лева. Сега всички съвременни хора са все от този род - първо искат да спечелят, че после да правят добро. Те са подобни на циганина, който се качил на една топола да лови косерчета[4]; дошла буря и той започва да се моли на Свети Никола да го запази като му обещава: "На тебе, Свети Никола, едно косерче и на мене едно". Бурята продължава и циганинът казва: "Давам всичките косерчета на тебе". Най-после престава бурята и тогава той казва: "Не на друг, а на мене се скъсаха гащите, пък и в края на краищата ти си светия и не ти трябва косерчета"... Целият християнски свят е като циганина на тополата - докато трае бурята, всичко обещават, но премине ли - всичко остава в техните джобове. Но Божественият закон е такъв, че Господ ще вземе всичко, което е Негово. В Бялото Братство се държи строга статистика. Ти си тьрговец, лекар или учител; Господ изпраща при тебе някой, за да му услужиш в Негово име. Например, лекар си, идва при тебе болен, който не може да си плати, и ти отказваш да го лекуваш. Тогава ще дойде една криза, в която ще изгубиш десет пъти повече, отколкото в друго време. Ако си лекар и откажеш, ще изгубиш клиентелата си; ако си учител и откажеш да помогнеш някому, ще изгубиш положението си; ако си търговец и откажеш да помогнеш някому, ще фалираш. Няма човек, който е отказал да изпълни Волята Божия и да не е изгубил десетократно. Изпълни Волята Божия!
Тогава как ще се оправи светът? Светът няма да се оправи, докато не дойде Духът на Светлината. Щом дойде Той, ще бъдем смели, решителни и всичко ще бъде възможно. Щом има човек Божествения Дух в себе си, щом изпълнява Неговата Воля, думата му всякога ще минава. Тогава няма да има в света невъзможни работи. Сега мога да ви кажа: бъдете смели в Духа на Светлината! Понякога искаш да направиш нещо, но се раздвоиш. Не, в Божествените работи няма раздвояване; Господ никога няма да те кара да направиш нещо, а после да ти каже да го оставиш. Господ всякога изисква от човека това, което може и което има; Господ не изисква от човека това, което не може и което няма.
"Този Дух, казва Христос, като дойде, Той ще ви научи какво да кажете." Знаете ли какво трябва да кажете? Това означава да знаеш да кажеш една дума на място. Сега ще ви поясня тази дума. Ще дам един пример, който и друг път съм разказвал в София: млад поет се влюбил в една графиня, но тя в никакъв случай не можела да се ожени за него, поради високопоставеното си положение. След като излива сърцето си пред него, тя признава, че не може да му бъде жена. Поетът се отчайва и тръгва да се самоубива, но тя разбира мислите му, слага си набързо маска, настига го, прошепва му една дума на ухото и той се връща. Питам какво му е казала. Само една дума! Когато дойде Духът, само една дума ще ви каже и в цялото ви лице ще настъпи промяна. Често една дума в живота ни може да бъде от значение за нашето спасение и една дума може да ни обезсърчи. "Не бой се, бъди смел!" или "От тебе нищо няма да стане".
Божественото Учение притежава положителен смисъл. Всякога мислете положително! Когато дойде Духът, ти питаш защо са всички тези страдания. Той ти отговаря, че страданията са най-великите благословения, които Господ изпраща на грешните хора, за да се свестят. Така по време на войната много българи платиха с живота си. Често англичаните и французите поставяха взривни устройства във форма на часовник или джобно ножче; когато някой българин ги улавяше, те експлоадирваха в ръцете му. По- късно вече се научиха, когато видят часовник или ножче, да не го вземат. И сега в света дяволът е поставил много такива ножчета и часовници. Знаеш ли с какво са свързани и какво има в тях? Духът казва: "Не пипай този часовник, не ти трябва!"
Сега ние тръгваме в един разумен Живот. Някои проповядват да живеем за църквата. Няма какво да живееш за църквата. Ще живееш за Бога, за да изпълниш Неговата Воля, за да изпълниш обещанието, което си дал, когато си тръгнал от Небето. Това е първото условие: да изпълниш обещанието, нищо повече! Първото нещо в ума ти е скритата идея да служиш на Бога, след това - да служиш на себе си и най- после - да служиш на ближните си. Така започваме ние: първо на Бога, после на нашата душа и най-после на нашите ближни. Това е законът и ние го прилагаме по три начина: първо на Бога с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила; после на ближния си като на себе си и най-после на враговете си като ги любим. Когато приложим тези три метода в Школата, ще получим разрешение на всички обществени проблеми. Някой стои и не знае как да разреши дадена задача. Защо не знае? Не е дошъл Божественият Дух. Някои искат като се помолят на Бога, да им се прости всичко. За да ти се простят греховете, постил ли си пет-шест дена, молил ли си се? Не си постил дори тридесет и четири часа, а искаш Господ да ти прости. И когато не ти се чуе молитвата, казваш, че Господ не те е послушал. Не, пет-шест дни ще постиш, ще се молиш, ще контролираш мислите си, чувствата си, действията си и тогава ще кажеш "Господи, прости ме". Постът е само един метод, с който разрешаваме най-великите задачи в света. Така постъпи и Христос - след четиридесет дни пост в пустинята Той най-после огладня. Тогава се яви Духът и Той тръгна да проповядва. Следователно, всяка една работа в света започва с пост. Не трябва по буква да постиш четиридесет дена. Постът означава да очистиш ума, сърцето и волята си. Няма да оставиш нищо неочистено - умът ти ще бъде светъл, сърцето ти - чисто, волята ти - силна. По този начин всичко ще можеш да направиш. А сега някой десет дни не яде и това било пост. Какво не яде? Не яде печена кокошка и не пие винце. Това не е пост. Когато постиш, ще започнеш да прощаваш на всички и да заличаваш всичко от тефтера си. Ще кажеш на Господа: "Господи, каквото правя аз, така прави и Ти с мене". Господ ще каже: "Дайте сега и моя тефтер". Ти ще зачеркваш и Той ще зачерква, ти ще казваш "Това давам аз" и Господ ще казва "И Аз това давам". Ако ти спреш, и Господ спира. Ако кажеш "Аз давам толкова", а после се поколебаеш, Господ също казва "И Аз давам толкова" и спира на това място.
В Училището, в което сте сега, значение има само това, което правите. Ще го правите с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, за да бъдете благоприятни на Бога и да изпълните Неговата Воля. Тогава каквато и да е вашата молба, дори и най-долната да е, тя се благославя. По този начин вие ще бъдете последователи на едно Учение, според което винаги ще казвате: "Аз ще му простя". Само силният духом може да прости, това не е за малодушните. Някой лесно обещава, че ще прости. Идва някой болен и казва, че ще работи за тебе, а не може дори да стане от леглото си. Но той обещава за някой ден. Не, аз доказвам, че настоящето е най-важното. Понякога стоиш и казваш: "Днес имах един голям самун[5] хляб, че ядох, ядох - чудесен беше". Друг казва: "След един месец ще бъда поканен на обед, отлично гощаване ще бъде". Едното е минало, другото е бъдеще, а ти си гладен и чакаш; идва някой и ти дава четвърт хляб и малко боб. Питам това малкото не струва ли повече от твоя самун и твоя бъдещ обяд. Бъдещето е на ангелите, миналото е ваше. Настоящето е на Бога - това е Реалността. Дайте ми настоящия хляб, а аз ще ви дам бъдещия обяд и миналия самун, за мене нека да е настоящето! Това е смисълът, това е философията. А ние, когато имаме парче хляб, казваме: "Хубаво е това парче, но ще ми дадат голям самун". Я ти дадат, я не. Това, което сега имаш, е Реалното. Благото, колкото и малко да е, е Божествено. В Божественото няма никакво изключение. Идва някой и ти казва: "Аз не съм богат човек, ще ти дам хиляда лева". - Не, мене ми обещаха десет хиляди, няма да взема твоите хиляда лева. Минават се ден, два, три, ти си променяш мнението и казваш: "Да, обещаха ми, но банката фалирала". Ако беше взел хилядата лева, щеше да си помогнеш. Настоящето е Божествено, уловете го! Оставяме миналото за света, бъдещето за религиозните, а ние се ползваме от Божественото настояще. Някои ще ни убеждават сега да се мъчим, та в бъдеще, на онзи свят, да имаме блаженство. Аз предпочитам сега да блаженствам, настоящето искам аз, сега ми дайте малко хлебец, а после ще видим. Ако сега имам малко хлебец, ще бъда като в рая. В какво се състои голямото благо, може ли да ми опишете в какво се състои бъдещото благо, благото на онзи свят? На бедния му дават парче хляб и той се радва, весели се, а на богатия се падат десет хиляди лева и пак казва, че не му стигат тези пари. За дъщерята и за сина му трябвали и затова е недоволен. Един английски богаташ, който имал триста шестдесет и пет милиона лири, по време на коронясването на краля се хвърлил в морето от страх, че няма да му стигнат тези пари. Бил умопобъркан. Че кой не е умопобъркан, има ли някой, който мисли по-трезво? Ти имаш сто хиляди лева в банката, но се боиш, че няма да ти стигнат, понеже има криза. Беднякът, който няма нито стотинка в банката, когато спечели сто лева, казва "Слава Богу, утре пак ще заработя". Питам тогава кой е щастлив, не сме ли като оня англичанин? Но когато дойде Духът, Той ще бъде настоящето, Той ще ни даде Реалното в света. Реалното е настоящето. Малките благословения, които Бог ни изпраща в света, трябва да приемем. Върху малките добрини почива цялото щастие. Това щастие Божественият Дух го носи. Той всеки ден ти похлопва, а ти Му казваш: "Не ме закачай, толкова важен въпрос имам, с жена си не сме се примирили". Повикай Духа да ви примири! Ти ще се примиряваш с жена си, а после ще викаш Духа да дойде. Не, повикай Духа и Му кажи: "Господи, Ти си дошъл навреме, ела, помогни ми и каквото кажеш, аз ще го направя!" По този начин въпросът веднага ще се разреши.
Христос казва: "Светият Дух ще дойде и Той ще ви научи какво да кажете". Този Дух ще ни научи да говорим с езика на Любовта. Започнем ли да говорим с този любовен език, всичко е възможно. Виждали ли сте в какво се състои силата на децата? Те знаят този език. Дойде си някой път бащата от работа и жената започва да му иска пари за дрехи, за това-онова. "Нямам пари, отговаря мъжът, голяма криза има." Идва голямата дъщеря и надменно иска пари от баща си. И на нея той отговаря, че няма. Идва малкото детенце, казва някаква сладка дума и току-виж намерили се пари. Малкото детенце е казало една сладка дума на ухото на баща си. Майката е недоволна: "За мене няма, а за малкото дете има". Да, защото това дете знае как да говори, езика на баща си разбира. Когато- и ние започнем да говорим на Господа с Неговия език, с езика на Любовта, сърцето Му започва да се отваря и ние всичко придобиваме. А сега Му говорим: "Татко, ти трябва да ни дадеш!" Тогава Той казва: "Нямам нищо за вас". По този начин ние приличаме на оня син, който следва в странство, в Германия, и пише писмо на баща си: "Татко, прати ми пари, в противен случай няма да мога да завърша". Бащата не знае да чете, среща един касапин и му дава писмото. Верен на природата си, касапинът прочита грубо писмото и бащата, недоволен от сина си, казва: "Нищо няма да му пратя на това магаре, пет пари дори няма да му пратя". След това среща на пътя един абаджия и му казва: "Я ми прочети това писмо; чете го един касапин, но прочети го и ти". Абаджията започва кротко: "Татко, моля ти се, имам нужда от пари, прати ми, за да завърша". - Щом като е така, ще му пратя пари... По този начин абаджията спасява положението. Това е син, който разбира баща си; това е цялата философия на Живота. Езикът ни трябва да бъде мек по съдържание, по форма и по смисъл. Това е Божественото в света. И когато всинца се научим на този език, светът ще се оправи. Това изкуство ще научите в Училището - да говорите меко. И тогава Духът ще ви научи какво да кажете. Тогава Любовта ще ви научи какво да кажете.
Беседа от Учителя, държана на 24 септември 1922 година (неделя) в град Търново
----------------------------------
[1] клир (гр.) - духовенство, съсловие на духовенството.
[2] ока (тур.) - мярка за тегло, равна на 1.282 килограма "
[3] (тур.) - съдия
[4] косер (диал.) - птица кос
[5] (тур.) - кръгъл хляб
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...