85. МАГДАЛИНА И ТЕОСОФСКИЯ КОНГРЕС

[Ани]

85. МАГДАЛИНА И ТЕОСОФСКИЯ КОНГРЕС

Животът на Изгрева не беше чужд за някои особени случаи. Съвсем неочаквано за приятелите на Изгрева, се приобщава като крайно ревностна последователка към делото на Учителя, една млада жена, която преди това е била учителка по немски език в една от гимназиите в град Пловдив. Държеше се особено, без да приемаме, че имаше някакво психическо разстройство. Но крайно чувствителна, самостоятелна, упорита, незачитаща установените порядки. Научихме, че е завършила католически пансион и е човек с големи способности за изучаване на езиците. Владееше всички европейски езици, а също и испански. Вървеше, куцукайки с единия си крак. Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойде ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо за да я постигне. Стане ли каквото й да било събитие по света, от забележителен духовен характер - Магдалина, така се казваше тя, е там. По това време, някъде около 1933 г. теософското общество е в най- голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джинараджаса, по ясновидски път, установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, който се очакваше, съгласно старият и новият Завет. Тези тримата, тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна Мурти - със своята богата литература, която теософското общество издаваше и написаната от този младеж книга „При нозете на Учителя", за която някои казват, че е написана под ръководството на Ана Безант. Водачите на обществото го лансираха, като новият Миров Учител. Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране, като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал. За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение на замъка Ерде. Разбира се такова едно голямо събитие на духовните среди от всемирен мащаб без Магдалина не може и тя решава да отиде там.

Казват някои наши приятели, приближени до Лулчев, много категорично, че Лулчев, който не се стесняваше и много не се колебаеше, да си каже думата навсякъде и на всекиго, когато намери за нужно, бил писал на Кришна Мурти две писма, в които му обръщал вниманието, че той не е Миров Учител, но е само един ученик. И, че вярно е, че сега има Миров Учител, но Той е в България. Също той му подчертал, че да си присвои човек такова звание, като Миров Учител, е голяма отговорност свързано с тежка карма. Трябва да се приеме, че има нещо вярно, Лулчев да е писал такива писма и да ги е пратил до Кришна Мурти, защото, когато в навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, която е имало около него, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където Кришна Мурти се е разхождал. Като я видял, започнал да се отдръпва, а тя го настигнала и му казала на безупречен английски език: „А, ха, ти бягаш от жените, не си като нашият Учител". Като чул, че става въпрос за Учител, той се спира и се започва от нейна страна обяснения за нашия Учител Петър Дънов и за неговото учение. Той слушал с внимание, явно, че не е бил съвсем чужд на това събитие. Накрая Магдалина му подарила портрета на Учителя. Цялата тази сцена с явяването изневиделица на тази жена, онова, което тя му е казала, портрета, който му е дала и навярно, ако е имало такива писма, нещо, което трябва да се приеме, в които Лулчев е казал нещо повече за Учителя и неговото дело, което е съвпадало с казаното от Магдалина, явно е подействувало на младият индус, който е сметнал всичко това като Божия намеса. Тогава той решава да не се провъзгласява за Миров Учител. Наистина в тържественият момент на деня, когато представителите на теософското общество от цял свят, събрани там са очаквали провъзгласяването му за Миров Учител, той със скромни думи, което нещо му прави чест, се е отказал от това високо звание да бъде приет като Миров Учител. Това, според както се отбелязва, внася небивало разочарование всред ръководството и останалите присъствуващи. Това подействувало като съкрушителен удар върху цялото теософско движение.

Тя, Магдалина, беше много своенравна и създаваше много неприятности на Учителя и понякога му пречеше при изнасянето на беседите. Аз с нея бях в добри отношения и ние се уважавахме, и тя ме слушаше. Един път таман Учителят да излезе от стаята си и да отиде в трапезарията за обед, тя се изпречила на прозореца, стои и иска да го пресрещне и да се разправя с него. Аз отидох при нея, потупах я по гърба - „Я, да отидем двамата до поляната да се разходим". Тя тръгна с мен. А Учителят дойде и си зае мястото за обед.*

По време на беседата, тъкмо Учителят да почне, а тя стана и искаше да говори и да каже нещо. Аз отидох, хванах я и я сложих на мястото й на стола. Тя се умири, а след малко я извадих навън. Тя ме слушаше и изпълняваше. Но беше голям проблем за всички на Изгрева.