86. СЪБИТИЯ НА ИЗГРЕВА

[Ани]

86. СЪБИТИЯ НА ИЗГРЕВА

Ето и някои други събития от по-специален характер.

Имахме един наш брат на име Фархи - беше евреин. Той беше един рядко симпатичен, тих и възпитан човек, ревностен последовател на Учителя. На Изгрева, където си беше купил място, си направи къщичка от две стаички. Но интересното е, че едва що я довърши и малко преди да почнат гоненията на евреите на него му се създадоха условията да замине за Съединените американски щати. Тук не мога да не приема, че имаше пръст Учителя, за това негово заминаване, за да избегне нещастието, което впоследствие, като Дамоклиев меч увисна над българското еврейство. Оттам той изпрати някои интересни сведения. Най-първо един американски вестник със статия за Учителя, където беше поместен и неговият портрет. След това, когато Фархи бил на един конгрес на спиритистите, който станал през лятото на 1941 г., един от присъствуващите на конгреса му казал, че видял по духовен път, едно забележително лице до фигурата на Фархи. Фархи му показал портрета на Учителя, който носел у себе си. Тогава спиритистът му казал, че видял именно Него. Завързал се разговор между тях и Фархи му говорил за Учителя и Неговото дело в България. Дал му и книжката „Свещените думи", която имал у себе си на английски. През време на същия този конгрес друг един от спиритистите му казал: „Вие да не се казвате Дънов?" Фархи му отговорил: „Откъде вие мислите така?" Спиритистът му отговорил:"Виждам над вашата глава това име."- „Не - отговорил Фархи - това е името на моят Учител, а аз се казвам Фархи". И тогава и на него му заговорил за Учителя и Неговото дело, дал му и на него беседи на английски.

Интересно беше също и посещението на Изгрева на един калугер от един Атонски манастир в Света гора. При идването си той разправя чудният начин, по който е бил докаран тук. Калугерът владееше много добре гръцки и италиански, като за преводачи бяха за гръцки - брат Стефан Белев, един рядко интелигентен и начетен наш брат, и за италиански - брат Бертоли. И разказва калугера: „Преди години бях в Рим и там една нощ сънувам много ясно, че виждам в стаята си да идва при мене един старец, който като приближил му казал: „Иди утре в тази къща", като калугера вижда в съня си една улица, която той добре познавал, а също и къщата, която старецът му посочил. На другият ден той отива в посочената му къща и там намира същият този старец, който видял в съня си. Приближавайки до него старецът му казал: „Аз след петнадесет дена ще умра, ще умра, но след това ще ти помагам постоянно. Сега ти ще отидеш в една далечна малка страна, държава и там ще срещнеш един човек, стар като мене. Той ще те упъти какво да правиш." И наистина след петнадесет дена старецът умира. Но калугерът у когото както се разбира е имало известна степен ясновидство, го вижда и чувствува около себе си. Калугерът постоянно бил в очакване да разбере коя е тази малка държава и кое е това лице, с което има да се срещне. Отива след това в Цариград и едно вътрешно ръководство му казва да отиде в София. Той наистина идва в София, стои тук един месец и не знае за какво е тук и що да прави. Един ден, един негов познат му казва: „Тук, има едно общество - дъновисти, Бяло Братство". Като чува това, сърцето на калугера трепва. Едно вътрешно чувство му подсказва, че там ще намери, това което е очаквал толкова време. Идва на Изгрева, според както му се посочва, среща се с Учителя и веднага разбира, че именно Учителя е лицето, за което му е говорил старецът в Рим. Учителят му дал ред упътвания и му казал да дойде след една година, за да му даде нови. Калугерът проявил голям интерес към идеите и всичко, което Учителя му казал.

На Изгрева идва и известният художник Борис Георгиев. Той дойде с едно фургонче, една малка удобна стаичка на колелета. По това време усилено изучавах Хиромантия и без стеснение отидох при него и го помолих да му прегледам ръката, като обясних защо. Той любезно ми я подаде. Имах случаят да видя ръка на един голям художник. Борис Георгиев се среща и с Учителя и след разговорите, които са имали, му направи разкошен портрет.

Портретът на Учителя имаме нарисуван и от много талантливата и с голяма известност художничка, наша сестра Цветка Щилянова. Тя живееше в града. След известно време почива майка й. Отива при Учителя и му казва: „Учителю, докато майка ми почине, много се мъчи". Казал й: „Искаха да я върнат в тялото, но тя не искаше. Затуй се дърпаше и най- накрая успя да не се върне във физическото си тяло". Цветка правеше барелефа на чешмичката със сърната. Питам я: „Как е Цветке?" - „Николай, не мога да понасям слънцето". Но след няколко дни свикна и го довърши.

На Изгрева при Учителя идваха и хора от нашата културна общественост. Известният по онова време към 1935 г. музикален критик Иван Камбуров, също е посетил Учителя. В разговор с него Учителят му е дал да прегледа големия тефтер, на който се записваха нотите на всички песни и мелодии, които Учителят даваше. Камбуров започнал веднага много точно да изпява някои от мелодиите, като е изказвал и своето голямо задоволство от тях.

Музикантите и композиторите у нас имаха много добро отношение към Учителя и неговото дело. Когато някои от тях даваха концерти, пращаха му билети за да посети концертите им. Някои от тях даваха концерти и в нашия салон на Изгрева.

Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др. Учителят всякога отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера, за гласовото изкуство, всякога се е произнасял особено ласкаво - „Хубавият глас е голям дар за човека", казваше често Той. И приведе един път една случка станала с голямата певица Аделина Пати. Тя е трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност. Тогава започнала да пее всред салона. Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: „Такъв Божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност".

След такива посещения, връщайки се от тях пред стаичката на Учителя всякога се споделяха впечатленията от концертите с приятелите, които го придружаваха и тези, които се случваше да има наоколо. Учителят особено ласкаво се произнесе за Хуберман и Пшихода - те бяха цигулари.