Jump to content

92. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ


Recommended Posts

92. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Дойде и войната, Втората световна война, първи септември 1939 г. Демонът тържествуваше. Всички с тревога се заозъртахме. Помня, по това време нещо правех на Изгрева, Учителят дойде при мене. Често, когато работех нещо Той идваше и нерядко помагаше, щом имаше нужда. Виждайки тревожното ми лице, със загриженост ми каза: „Тази война ще продължи години, години наред".
Тревогите и неприятностите за народа и живота на Изгрева, растяха от ден на ден със задълбочаването на това човешко безумие. Дойде и вестта за гонението на евреите от хитлеристите в Германия в държавите, в които те бяха навлезли, а също и в държавите, които им симпатизираха, каквато беше и България, която беше подписала тристранният пакт. Разбрахме, че и у нас еврейският въпрос е вече сложен на дневен ред. Те бяха получили заповед, на коя гара и коя дата да чакат влака. Научихме, че министър Габровски, тогава министър на вътрешните работи, извиква един от своите чиновници - Методи Константинов, знаещ добре полски език, показва му заповедта за изпращането на българските евреи в Полша подписана от царя и му казва, че той е определен да ги заведе там, за да бъдат поставени в концлагерите. Методи отива и казва на Учителя. Учителят разбира това и нарежда да повикат Лулчев. Лулчев пристига веднага. Като военен той беше дисциплиниран човек. Учителят застава пред него и твърдо му казва: „Ще намериш царя и ще му кажеш, че ако той допусне да се изпратят българските евреи в Полша, то от престола, царството и династията му и помен няма да остане." Лулчев тръгва да търси царя. Отива в Софийския дворец - царя го няма там и никой не знае къде е. Заминал е инкогнито без да се обади никому. Отива в двореца Враня и там го няма. Отива в Чам кория /сега Боровец/ обикаля всички дворци там, царя го няма и никой не знае къде е. Лулчев се връща в София, отива при Учителя и му казва: „Царя го няма, не можах да го намеря, обиколих всички дворци, заминал е инкогнито, заминал е някъде без да се обади". Учителят се отдръпва за миг в стаята си, след малко отваря вратата и произнася само една дума - Кричим и затваря вратата. Лулчев веднага тръгва за Кричим, пристига там и намира царя. „Кой ти каза, че съм тук?", строго му казва царя при срещата. Лулчев му казва: „Изпрати ме господин Дънов да Ви кажа, че ако допуснете, да бъдат изпратени българските евреи в Полша, то от династията, трона и държавата Ви и помен няма да остане!" Царят се приготвя веднага и пристига с Лулчев в София. Изисква заповедта от Габровски и я скъсва. Така българските евреи бяха спасени.
[1] Виж „Изгревът", том I, стр. 483-487; том IV стр. 251-252, 533-535.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...