98. ДЕЙНОСТТА НА БРАТСКИЯТ СЪВЕТ

[Ани]

98. ДЕЙНОСТТА НА БРАТСКИЯТ СЪВЕТ

Непосредствено след заседанията на Върховният братски съвет, ръководителите на провинциалните братства се разотидоха. Поменатите вече седем братя и сестри от София, действуващи вече като Братски съвет, определят да имат първото си заседание на пети януари 1945 г. Тогава естествено се помисли за най-належащите работи, които има да се вършат. На това първо заседание, брат Жечо Панайотов се натоварва освен с длъжността, касиер-счетоводител на Братството, още да завежда и протоколите. Първата и най-важна грижа, която съвета приема е издаването на беседите, на тези, които дотогава не са били издадени. За тази цел естествено е трябвало пари. Най-напред, за да се изкупят от наследниците на Учителя авторските права.

По това време, по времето на първото заседание у брат Боян Боев, се намирали в наличност пари - постъпили от братята и сестрите. След завръщането на Учителя и приятелите от Мърчаево, Боян на няколко пъти е искал да ги предаде на Учителя, но Той все отказвал да ги получи. Сега

Боев ги предава на Жечо Панайотов, като избран вече касиер. Това, отбелязва Жечо, беше първото постъпление в братската каса. Братският съвет нарежда на касиера Жечо да ги внесе като влог в Софийска популярна банка на негово име, тъй като Братството не е юридическа личност. Но това е само за малко време. Поставил ясно и определено задачата си да командува и разпорежда с Братството Антов, като разбира се голямо длъжностно лице в съществуващата вече нова държавна власт, успява да нареди, че макар Братството да не е юридическа личност, да може да се открие сметка в банката на името на: „ВЕРСКА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО". Тъй както беше прието да се именува Братството. Това нещо, тази възможност за промяна, Братският съвет без да подозира тъмната уловка, се съгласява и приема тази промяна. А кой ще може да движи сметката? Разбира се „финансовият съвет", или по-точно Антов, като председател на този съвет. Това беше първото притягане на въжето около шията на Братството.

Немската поговорка: „Парите управляват света" е била в сила навсякъде и във всички времена. Онези, които са имали възможност да проследят историята на Християнските общества след Христа, не може да не са видяли, че отначало в тези общества, както и във всички други, е трябвало да се избере човек, който да съхранява тяхните помощи, парични постъпления и други ценности необходими за обществото. В първо време, тези избраници са били както другите членове без особени права. Но впоследствие, по движението на парите и ценностите, тяхната дума почва да става решаваща. Присвояват си титла, за да се посочи и тяхното по- високо обществено положение за гражданските общества - „Епископ", а за манашеските - „Игумен". Бавно, но сигурно, държейки в ръцете си материалните ценности, те стават пълни господари на тези общества.

По тази вече променена сметка, почват да се движат братските пари. Тримата членова на „Финансовия съвет", още в следващите дни на месец януари са пристъпили към преоброяването на паричните суми оказали се в жилището на Учителя на 27 декември 1944 г. „Следва да поясна - отбелязва Жечо, че до тази дата за наличността на пари и други ценности е знаела само Савка Керемидчиева, едната от трите стенографки, която е помагала на Учителя за подреждането, сортирането и поставянето им в шкафове и чекмеджета. Всичко това беше изнесено от жилището на Учителя и пренесено в дома на Манол Иванов. Там започнахме да се събираме тримата и преброихме банкнотите, сребърните монети и намиращи се в една касетка сто петдесет и пет и половина златни монети, като половината от тях бяха български наполеони, а другата половина турски лири и една златна монета - американска от 20 долара. За тези златни монети се състави протокол". Жечо, който дава тези данни казва, че не си спомня, по какви причини не са съставили протокол, за сумите в банкноти и за сребърните монети.

За сумите в банкноти Братският съвет взима решение, да се предадат веднага на съхранение у някой доверени братя. Като за такива се посочват:

Тодор Стоименов

Боян Боев

Борис Николов

Паша Теодорова

Симеон Симеонов

Жечо Панайотов

и комуниста Никола Антов

Цялата наличност от банкноти е била 5,950,176 лв. по тогавашен курс. С тези пари можеха да се купят 6 двойни апартамента с хол.

Впоследствие сумите дадени на тези братя, се изземват и се употребяват за:

 

1. Откупуване на осем наследници на Учителя, за която цел се изплащат 800 000 /Осемстотин хиляди/ лева.

 

2. Внесена сума за заема на Свободата 900 000 /Деветстотин хиляди/ лева.

 

3. Купуване на печатарска машина за 1,200,000 /Един милион и двеста хиляди/ лева.

 

4. За отпечатване на 50 тома беседи и лекции на Учителя.

 

Размерите на сумите се отнасят, както вече отбелязах за левове преди първата обмяна на парите, която стана през 1952 г.

За да се изтъкне пред Партията на комунистите, Антов проявяваше особена ревност в изпълнение на партийните решения и изисквания, целящи нашето ликвидиране. Той и те, много добре разбираха, че за да може едно общество да живее своя пълнокръвен живот, това общество трябва да има материални средства имоти, пари и пр. Без такива средства, без една материална основа, това общество е обречено на загиване. Имотите ни вече бяха иззети оставаше още монетните знаци. За това той в провеждане на тази политика бавно, но сигурно да бъдем ликвидирани, гледаше всячески да изтощава паричните ни средства. Когато се пусна подписката за държавният заем, той настоява пред Братския съвет, да се дадат 1,600,000 /един милион и шестстотин хиляди/ лева. С големи разпри, братята от съвета, намаляват тази сума на 900 000 /деветстотин хиляди/ лева. Следват по-нататък и други случаи целящи това изтощаване и източване на братските пари.*

Освен тези ценности, банкноти, сребърни монети и златни такива намерено било още в една епруветка пет или шест, това братята не можаха точно да кажат, разкошни брилянти, големи не по-малко от грахови зърна. На едно от заседанията на Братския съвет, се явяват трима евреи от тяхната Консистория - тяхното общество. Те дошли в Братския съвет разтревожени. Единият от тях казва: „Ние дадохме на вашият Учител по време на гоненията ни тук, да пази диамантите на еврейската община. Сега какво ще стане? За тях ние сме отговорни пред цялата еврейска общественост". Тогава Антов го запитва: „Имате ли разписка за това?" Те с учудване казват: „Как можем да искаме разписка от Учителя! Ние бяхме благодарни, че Той прие да ги пази". Антов тогава троснато им казва: „Щом нямате разписка, не можем да ви ги дадем. „Евреите си отидоха, крайно уплашени и разтревожени. След като си излязоха, стана брат Боян Боев и каза: „Аз бях при Учителя, когато евреите Му дадоха диамантите." За членовете на Братския съвет, без Антов, това изказване на Боев, беше повече от каквото и да било друго доказателство. Членовете на Братския съвет: Тодор Стоименов, Боян Боев, Борис Николов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов най-енергично настоявали, да се върнат брилянтите на евреите. Как може върху Учителя и Братството да се хвърли такова петно? Подхваща ли те. Станало голям спор в Братския съвет в две или три събрания се водело голяма борба, но най-после се наложиха онези, които искаха да се върнат брилянтите. Останалите двама Никола Антов и Симеон Симеонов, бурно реагираха, най-вече Антов е срещу това решение. Но решението да се върнат брилянтите на евреите беше взето. Поканихме ги и те дойдоха веднага. Срещата стана в салона на трапезарията. Антов им предаде брилянтите. Евреите с трепет приеха епруветката със скъпоценното съдържание, лицата им просветнаха,

усмихнаха се. Единият от тях, изсипа брилянтите в шепата си и ги показа на всички, после внимателно ги прибра пак в епруветката. Антов запита евреина, който ги прибираше: „Колко струват?" Това не е до парите отговори той. Борис Николов, който бил малко по-настрана наблюдавайки цялата тази сцена, се запитва в себе си с почуда. Как е дошло на евреите наум да дадат брилянтите за съхранение при Учителя и как пък Учителят се е съгласил да ги приеме за пазене. Тук има дълбока символика, мисли си Борис, повтаря се древен кармичен закон. Учителят взема-на . съхранение брилянтите на евреите и с това, взема българските евреи под свое покровителство. Той се застъпи за тях със силата, която имаше като Учител и на която никой не може да се противи. Тъй седи въпроса.** Доколко е била силна вярата на обществото в моралните качества на хората около Учителя, личи от следният случай:

По време на еврейските гонения, слагаха им значки на реверите, изселваха ги от София. Идва при мене един търговец евреин тогава се занимавах с търговия, и ми казва: „Изселват ме със семейството ми, мога ли да донеса при вас, на съхранение няколко сандъка със стока, която имам?" Съгласих се и не след много той докара сандъците. Те не бяха много на брой, пък и не си спомням колко бяха, мисля пет или шест. Прибрах ги в единият край на магазина си. Този човек нито разписка ми поиска, нито пък какъвто и да било друг документ. Сбогувахме се и той си излезе. Минаха дълги месеци и години даже. Минаха и тежките бомбардировки над София, от тези бомбардировки не бях засегнат. Дойде и 9 септември 1944 г. Не много след това, получавам писмо от същият този търговец, установил се в град Плевен, в което ме запитва, дали стоката му е оцеляла. Веднага му отговорих, че всичко е запазено непокътнато, така както го е оставил и може да дойде да си я прибере. Пристигна след няколко дни, целият светнал, усмихнат, радостен. Предадох му всичко, точно така както беше го оставил.

--------

*Виж „Изгревът", том III, стр. 222-228.

**Виж „Изгревът", том I, стр. 485-486.