Jump to content

1929_03_27 Втръсване


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Форми в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1938 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Втръсване

Размишление върху изворите на живота.

В живота на хората съществува закон на втръсване. — Кога се втръсва човек? — Когато дълго време прави едно и също нещо. Най-после в човека става реакция, която се придружава с едно особено състояние, което наричаме „втръсване“. Втръсването не е природен закон, но резултат на неестествения живот на хората. Като закон, втръсването има свои добри страни, но желателно е човек да не изпада под неговото влияние. Втръсването се явява в помощ на човека, когато всички други средства са се указали безрезултатни. Когато човек е болен и всички изпитани средства не му помагат, втръсването му идва на помощ. Той повръща храната си, и положението му се облекчава. Втръсването иде в крайния момент. Не оставяйте нещата да дойдат до този момент. Една от причините за втръсването се дължи на това, че човек очаква от живота повече, отколкото той може да му даде. Обикновено човек си поставя голяма програма, която не може да реализира. Щом не може да реализира програмата, която си е поставил, човек се разочарова. Едно трябва да знаете: човек никога не може да изпълни програмата, която сам си е поставил. Ако успее по някакъв начин да я изпълни, той пак ще свърши с разочарование и втръсване.

Законът на втръсването съществува не само в обикновения живот на хората, но и в религиозния им живот. Някои религиозни хора очакват чрез религията да оправят работите си. Какво оправяне на работите си могат да очакват? Щом са се родили на земята, от баща и от майка, работите им са оправени. Ако има нещо объркано в материалните работи на хората, това се дължи на техните криви разбирания за живота. Наистина, срещате един млад човек и виждате, че той е успял вече да обърка работите си. След това започва да мисли, че като умре баща му, той ще го наследи, ще получи голямо богатство, с което ще оправи работите си. Бащата пък мисли, че като остава богатството си на своя син, с това осигурява прераждането си. Обаче, така се създава едно колело на движение, което нищо не разрешава. Онези бащи, които не могат да оставят наследство на децата си, казват: Бог ще ги осигури. Той ще промисли за техния бъдещ живот. Значи, някои хора вярват в Божия Промисъл, а други не вярват. Тази е причината за изникване на различни възгледи за Бога. За Бога може да съществува само едно мнение. Има ли много мнения, те отговарят на самите хора. Значи, за всеки човек Бог представя такова нещо, каквото е самият той. Какъвто си ти, такъв е и твоят Господ. Затова казват, че идеалите на всеки човек отговарят на самия него. Понеже идеалите на хората не са високи, те са недоволни от живота, от баща си и майка си, от окръжаващата среда и т. н. Хората се страхуват да не дойде някой да отнеме и малкото им богатство, което имат. Обаче, умният човек никой не може да го обере. Глупавият всеки може да го обере. Никой не може да обере добрият човек, но лошият всеки е в състояние да обере. — Защо? — Защото разумността, добротата са Божествени качества, които не се губят, нито се отнимат.

Съвременните хора често губят това, което са придобили, понеже не са постигнали крайното си развитие. Като губят по нещо от себе си, те казват, че усещат някаква липса. Тази липса, именно, ги заставя да работят. Един ден, когато завършат развитието си, ще видят, че всички празнини, които са имали в различните животи, са запълнени. Те ще минават от една планета на друга, докато дойдат до пълно познаване на Битието. На мнозина се вижда чудно, как ще живеят на различните планети, когато, според тях, само на земята има живот. Като обиколят всички планети, те сами ще видят, има ли живот там, или няма. На луната, запример, има живи същества, по-културни от хората. Може ли да бъде пуста, ненаселена луната, щом е създадена от Бога? До четвъртия ден от създаването на света, небесните светила са били неустроени, но от четвъртия ден насам, те са устроени вече, и живот съществува на тях. В Божественото няма никакви празнини. Ще дойде ден, когато планетите ще си почиват. Временно само, животът ще изчезне от тях, но засега навсякъде има живот. Тъй щото, искате ли да придобиете нещо положително от луната, наблюдавайте я с мисълта в себе си, че в нея има живот, че тя е населена с разумни, културни същества. Както кучето отдалеч познава господаря си, така и учените хора отдалеч познават, има ли разумни същества на луната, или няма.

Какво показва това? Това показва, че в човека има едно чувство, чрез което той познава и възприема истината. Човек се интересува от истината, както и от всички планети дотолкова, доколкото може да влезе във връзка с тях, да приеме нещо от техния живот и да го приложи в своя. — Как може да стане това? — Чрез неговото вътрешно радио. Като изучава планетите, слънцата и живота им, човек дохожда до познаване на Бога. Ако не разбирате и не познавате Бога в проявеното, в това, което Той е направил, как ще Го познаете в непроявеното? Ако човек не познава относителната истина в живота, как ще познава абсолютната?

Сега, да се върнем към закона на втръсването. Забелязано е, че и най-хубавите неща могат да произведат втръсване в човека. Запример, ако много пъти човек пее някоя хубава песен, в края на краищата и тя ще му се втръсне.

Сега ще ви дам една нова песен: „Хади-ензи“ [Хади х'ензи?]. Заглавието й е на чужд, непознат на вас език. Едно време тази песен се е пяла от хора с високо съзнание. Тези хора са вървели по друг път на еволюция, а не по пътя на обикновените хора. Днес тази песен не се пее на езика, на който някога са я пели, защото ще изгуби смисъла, който е вложен в нея. На български език тя се превежда с думите: „Благата песен“. Съдържанието й е приблизително следното:

Ти съзнавай, ти люби

безспирно сей, гради,

и в живота всичко давай,

тази истина в Бога ти познавай!

Под думите „всичко давай“, разбираме даване от изобилието. Който няма, той не може да дава. Освен това, има неща, които по никой начин не могат да се дават. Който дава, и на него се дава. Не дава ли, и на него не дават. Преведена на български, тази песен става разбрана за всички. Щом е разбрана, тя може да храни човека. Всяко нещо, което човек разбира, лесно се усвоява.

Като ученици, вие трябва да имате право разбиране за Бога. Вие трябва да съзнавате, че Той е в сила да воюва заради вас. Гледате ли така на въпроса, вие никога няма да се застъпвате за себе си, да търсите своето право. Благодарете за това, което Бог прави за вас. Бъдете доволни и на най-малкото, което ви се дава. Не се стремете към големи работи, с които не можете да се справите. Какво ще правите, ако ви дадат да управлявате някоя планета? Какво ще правите, ако ви изпратят на луната? Как ще се справите с големия студ на луната? Според някои учени, там има голям студ, около 250°. Ако сте на земята, лесно се носи и големият студ, и голямата горещина. Не е лошо нещо студа, но за онзи, който го разбира и може да се справи с него. Студът и топлината лекуват човека от недоволството, от апатията, от ред противоречия. Като се освободи от тия състояния, човек започва да разбира смисъла на студа и на топлината като енергии в природата, които могат разумно да се използуват. Докато енергиите на студа и на топлината не са подпушени, те не причиняват никаква опасност. Подпушат ли се, те причиняват изгаряне, а с това и ред пакости. Разликата между студа и топлината се заключава само в посоката, по която се движат техните енергии. Те се движат в две противоположни посоки.

Т. м.

32. Лекция от Учителя, държана на 27 март, 1929 г. София — Изгрев

1929_03_27 Втръсване.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
"
Истинската реалност
". Общ окултен клас. Осма година (1928–1929).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2008.

на томчето

ВТРЪСВАНЕ

Размишление Върху изворите на живота
Един закон съществува в света на втръсване. Дълго време като прави човек едно и също нещо, образува се втръсване. И след това се образува реакция. Втръсването показва едно неестествено състояние на човека. То не е закон на природата, но се е явило и образувало отпосле. Вие трябва да се пазите да не падате в закона на втръсването. Като закон той си има и добри страни. Той винаги изпъква там, дето няма никаква помощ. При някоя болест, дето нищо не може да спаси човека, то втръсването може да го спаси. То е крайният предел. Той си има две обратни посоки. Не чакайте закона на втръсването да ви спаси. Втръсването може да се яви по следните причини. Онези, които не разбират живота, очакват да им даде повече животът, отколкото може да им даде. Дават си широка програма и тази програма не може да я изпълнят. Вие трябва да знаете, че никога нещата не се нареждат така, както вие ги нареждате. Нашите програми изобщо няма да се изпълнят. И да се изпълнят, след това иде едно велико разочарование. Казва ти някой: "Ще те направя за два деня министър. После ще те сваля." След това ще ти тури толкоз страдания на гърба ти, че ти ще се чудиш. Или: "Ще ти дам богатство." И ще ти го вземе.
Втръсване има и в религиозните вярвания. Някои, като влязат в религиозния живот, искат всичките им материални работи да им се оправят. Най-напред, щом той се ражда в света, работите му са оправени. Щом се ражда при баща си, майка си, които са учени и богати, какво иска повече. Идеята му е той да замести баща си и той да се проявява. Затова бащата трябва да умре и той да стане негов наследник. После той да се роди при тебе и т.н. Колелото се върти и няма никакво разрешение.
Някой казва: "Аз мисля за Бога това и това." Друг казва: "Аз мисля другояче." За Бога никакво мнение не може да имаш. Какъвто си ти, такъв ще бъде и твоят Господ. Той не може нито с йота по-горе от тебе. Всякога идеалите на хората приличат на тях. Някои от вас са недоволни и търсят причина на недоволството в баща си, търсят го в чичо си, в окръжаващата среда. Недоволният казва - това да имал, онова да имал. Някой, който нямал оръжие, го обират и той казва: "Да имах оръжие, щях да му тегля един." Онзи пък, който имал два кобура и когото са обрали, казва: "Забравих да го употребя." Може да те оберат и когато имаш, и когато нямаш оръжие. Умният човек в пълния смисъл на думата никой не може да го оберат, а пък глупавия всеки го обира. Добрия човек никой не може да го победи, хилавия - всеки. Добрия човек - вземам добротата като едно качество Божествено, никой не може да победи. Да те победят, значи твоята доброта да се измени.
Като влезе някой в гостилницата, той казва, че точеното не било така, както той искал. Че сиренето не било доброкачествено, че брашното не било доброкачествено. Много рядко ще се случи да ядеш една баница и да си доволен. Все ще има някакъв дефект - или прегорена, или твърда и прочее. Във всички веруя и в знанието, и в науката все ще има някакъв дефект. Че липсва нещо, липсва. Това, което липсва, ние ще го допълним. Когато завършим своята еволюция, ние ще видим, че всички тези празни места ще се запълнят. След десет милиарда века на кое място сте в звездната система? Трябва изчисление там, за да се изчисли за десет милиарда века колко пъти земята ще се завърти около себе си, какво отклонение ще направи, с какво слънце ще се срещне и какви ще бъдат хората тогава.
На Месечината има културни хора, по-културни хора, там има учени хора. Те живеят на екватора и при някои морета те имат входове и живеят под кората на десет километра надолу, понеже там температурата е с 200 градуса по-висока. И преди да е залязло слънцето, те влизат вътре. Те си имат и градини. Чудни са хората, когато мислят, че Месечината е пуста. Било е време, когато Месечината е била пуста. Казано е, че Бог е направил Слънцето и Месечината. Може ли да бъде пусто това, което Бог е направил? До четвъртия ден Месечината и Слънцето не са били устроени. И тогава са се устроили, за да живеят разумни същества там. Ще кажете: "Докажи." Един ден хората ще имат билет и ще направят една приятна екскурзия до Месечината. Там има красиви пейзажи. Хората разбират само обикновените работи. Когато ние дойдем до Божественото в света, няма пустота. Те са относителни неща. Един ден може да говорят хората, че няма живот на месечината. Един ден в цялата Слънчева система ще престане животът. Цялата Слънчева система ще си почива. Но кога, то е друг въпрос. Сега има навсякъде живот. Ако ти погледнеш Месечината и ако ти мислиш, че Месечината е пуста, хич не я гледай. Ако гледаш и вярваш, че тя е умряла, тогава тя ще ти предаде влиянието на смъртта. Ако вярваш, че е жива, тя ще ти предаде друго нещо положително.
Ти може да мислиш, че и Витоша е мъртва. Но който има повдигнато съзнание, той разбира нещата другояче. Това не е лековерие. Всеки един от вас може да знае дали има хора на Месечината, или не. Животните чрез своя мирис познават надалече дали има хора, или не. Също така и такива хора има. Учените хора не могат така лесно да познават. Има едно чувство в човека, чрез което истината може да се провери. Аз говоря за истината, доколкото може да се помогне за моето повдигане. Аз се интересувам за Месечината и Слънцето и за всичките планети, понеже те имат отношение към мене. С една Месечина и с една планета може да се разговаряш, има радио. Мястото, дето влизат тия разумните хора, се намира в южната страна на това море. Може да го видите на Месечината.
Ще кажете: "Да повярваме в Бога." Трябва да го познаваш в проявеното от него, в това, което той е направил. Ако ти не познаваш Бога в проявеното, как ще познаеш Бога в непроявеното. Ако ти не разчиташ относителните истини, как ще разбираш по-дълбоките?
Да се повърнем към въпроса за втръсването. Ако се даде една песен, отначало пеете с интерес, после ви се втръсва и вие искате нова песен. Защо се случват тия работи? Сега имаме една песен на два гласа. Тия думи сме ги взели от един стар език. Наричам ги музикални слогове и съм направил един превод на български. Вложил съм нещо ново, понеже в миналото песента имала едно значение, а сега има друго значение. В миналото това е било един идеал за бъдещето, а сега това е един идеал, който се реализирал. Това, което за тях е било в далечното бъдеще, сега за нас е една реалност. Какъв е езикът, не ви трябва да го знаете. Ще слушате, колкото можете. Ако произнесеш старите думи така, както са ги произнасяли, ще вземеш и техните грехове. Сега "Хади х'ензи" ("Благата песен"). "Всичко давай", като се каже, то се дава онова, което е в изобилие. Ти не можеш да дадеш това, което нямаш и което е невъзможно да дадеш. Който дава, дава му се. И който не дава, нищо не му се дава. За музиката се изисква голямо спокойствие. Някои от вас ще идат на служба, ще гледат часовника. И какво може да се пее тогаз? Съзнанието на хората, като се измени, изменя се и темпът на музиката. Тогава тази песен другояче се пяла. Сега може и по този начин да я пеем. Пък може да я пеем и по нов начин.
Съзнанието се изменило. Съзнанието тогава било по-другояче, сега е по-другояче нагласено. Тогавашното разбиране на хората било друго. Хората, които са пели тази песен, са били висококултурни. Сега ние говорим за разумните хора. Обикновените хора вървят по друг път на еволюция. В света паралелно две еволюции вървят. Едната е еволюция на праведните. Другата е на онези, които са грешни. И праведните, и грешните вървят паралелно. Рекох, в съзнанието, като се прекръстосат тия две течения, образуват се прекръстосвания. Често и във вас стават тия прекръстосвания. Изменя се съзнанието. Поне имате тази опитност. В съзнанието ще стане едно малко прекръстосване, променение, не в самия живот, но в съзнанието стават променение. То е важно, за да ни даде познание. То е закон на знанието. Ако не ставаше тази вътрешна промяна, ние не бихме имали знание.
Сега приблизително на български може да изпеем тази песен така.
(Учителят пее.)
Ти създавай, ти люби. Безспирно сей, гради и в живота всичко давай. Тази истина, Бога ти познавай. Заглавието на песента е "Хади х'ензи". Туй, което внася спокойствие, то е за тонирането вътре. В света има само една истина в много наречия. "Ади" значи "туй, което съзнаваме", може да се успокои. "Хади х'ензи", или на български "Благата песен". Тази песен не е по-стара от Адама. Тя е стара, но не е по-стара от Адама. Нева санзу, бию менси, хариен хади х'ензи. Ава Махар вен, хабер менси.
Когато някой език се говори, той е жив. Когато той не се говори, той се усеща, че е мъртъв. Живее той с миналото. Тази "Благата песен" е за новата 1929 година. Думите се разбират като храна. Щом една дума се разбира, всякога е като храна, асимилирана е вече. Има един психологически закон в природата, който не върви според нашата граматика. В граматиката съществува един език, като кажеш едно нещо, нареждат се нещата. Когато в човешката реч, когато кажеш едно нещо, нареждат се нещата. Когато в човешката реч, когато кажеш нещо, пък не знаеш какво казваш. В езика на природата, като кажеш едно нещо, другото вече иде. Не може да има противоречие, свързани са думите, въртят се като колело. Затуй трябва да дойдем до езика на природата. Българският език трябва да се измени. Като се измени съзнанието на българите, те ще изменят и езика си, ще си създадат своя език. Постепенно ще се създадат глаголите, прилагателните. Понеже сегашните правила малко механически са турени. Казва се "аз го видях" или "видях го аз". Някъде може тия глаголи да бъдат излишни.
Ако личното у човека може да се прелее в индивидуалното, когато от личното може да се прелееш в индивидуалното, от индивидуалното може да се прелееш в душата, от душата - в духа, то е опасно. Душата е още по-голяма, преливане става, когато човек се ограничи в своите дребнави схващания в живота.
Ако е за унижение, когато онази кокошка колят, и аз не може да й помогна, тя е в унижение. Виждам някой кон възседнат, натоварили го повече, той е в унижение. Нечестно е, неблагородно е аз само за себе си да мисля. То е частично разбиране. Трябва да влезем във вътрешното състояние на една душа. Не е в яденето, в пищното ядене, в хубавото ядене. Като ям хляба, да съм доволен. Ако едно ядене ще ме сприятели с хората, ще го ям. Но ако ядене ще ме свади с хората, защо ми е? Ако ще говоря нещо и този говор ще ме свади с хората, няма да говоря, ще мълча. Да се не карам. Защо трябва да говоря? За да се сприятеляваш с хората, говори. Ако ще се сприятеляваме, да говорим. Ако в говора ще се скараме, да мълчим. Двама говорят. И щом единият говори, другият мълчи - наполовина е опасно, отколкото ако и двамата мълчат. Щом и двамата мълчат опасността е много по-голяма.
В старо време учителите са препоръчвали на учениците мълчание. Колко ще мълчат? Ще мълчи, като умре човек. Казват: "Да спи зло под камък. Ще мълчиш." Трябва да мълчи, понеже всички са го раздърпали, всичкото величие отишло. Вие мислите, като умрете, веднага ангелите ще ви вземат и ще ви заведат в лоното Авраамово. Докато идеш в лоното Авраамово, ще има втръсване, после ще те облекат в ангелски дрехи. Докато минеш, е печалното. Ще има миене, докато те очистят, докато те облекат, ти не може да припариш небето. Тъй трябва да се схваща. Туй са го знаели преди хиляди години светиите и праведните. Не мислете, че заради нас ще се измени животът. Казвате, заблуждение е това. Че кое не е заблуждение? Сегашният живот е заблуждение. Ако от този живот не може да се прелеем, да влезем в бъдещето, то е заблуждение, то е спънка. От този живот трябва да се прелеем в бъдещия, от него в другия, в третия и т.н. Тогава отиваме към Бога. Ако не, ние ще се спрем като някой кон на пътя си. То и кон как ще тръгне? Ще снемеш половината от товара от каруцата на този кон. Някъде едва ли ще пренесе само една малка част, ще освободиш коня, ще оставиш само малко. Ако изнесе това, бъди благодарен и на това.

Като ученици така трябва да разбирате. Рекох, ако в нас съществува онова съзнание да познаваме Бога, че той ще извоюва всичко в нас. Ако ние мислим, че ние всичко ще извоюваме, всички да станем учени, то е празна работа. Но ако оставим на Бога всичко, много добре е за нас. Има нещо, за което нашето съзнание трябва да бъде будно, че туй, което Бог върши, да го оценяваме, да се радваме. Дали ти нещо не си доволен, чакаш нещо кой знае какво. Един ден може да ти се даде цяла една планета като Месечината. Като се намериш там, какво ще правиш? Ако рекат някого от вас да го пратят на Месечината, че вие как ще се справите? На Месечината има 250 градуса студ. Ще ви сплашат. Ако вие имате това познание за Бога, ще Видите, че студът има и друго обяснение. За бъдеще учените хора ще го знаят. Някои и сега го знаят, но мълчат. Студът ще се обясни по друг начин. Студът има друго обяснение, огънят има друго обяснение. Сегашното обяснение не е лошо. Студа ние знаем, изстинат ръцете, нищо не ти трябва, търсиш само огън. Някой път огънят и той е опасен. Някой път пече, като припари.

Най-първо огънят и студът церят недоволството на човека, церят неговата апатия, церят всичките противоречия в света, които изпъкват в душата. Студът и топлината, те са церове. Защо студът да те изцери, защо топлината да те изцери? След като се изцериш, ставаш здрав. Ще разбираш смисъла на студа. Студът много роли играе. Ще мине в друга форма. То е вече течение на известна енергия. Но когато студът се подпушва - може да се подпуши студът, - става разрушаване. Когато огънят подпушиш - и огънят може да се подпуши. Този огън, който не изгаря, и този студ, който не изгаря. Не мислете, че студът трябва да престане. Ако студът престава, то е опасно. Веднага има едно преливане. И той изгаря, както огънят изгаря, само че върви по един обратен път. Спада температурата, по друга посока върви. Огънят върви в една посока, студът - в друга. Така колелото на живота се върти.
(Всички на крака пеем песента.)

Тридесет и втора лекция

на Общия окултен клас

27 март 1929 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...