Jump to content
Ани

III. ЗА БРАКА

Recommended Posts

III. ЗА БРАКА

Зъболекар Стоицев.

ЗА БРАКА

Безплатно приложение към бр. 159 на в. „Братство“.

Един братски съвет към всички души, търсещи по-възвишеното, благородното, Божественото в живота, а главно този съвет е към въздържатели, вегета­рианци и всички в духовните идейни движения, които искат да встъпят в брак. Също и към тия, които са семейни и единият се е пробудил в духовния път, а другият - не, и пробуденият е тормозен от мъж, жена или близки.

Встъпването в брака е един въпрос, върху който трябва желаещият да се . замисли сериозно. Защо? Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане.

Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога. Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераж­дат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу - 19. глава от Матея.

Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята. И колко красиво е да се придружават такива хармонични души от живот в живот! И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус!

Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Сво­ето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е ем­блема на Божията любов, а мъжът - на Божията мъдрост. Същевременно той провъзгласи моногамията и моноандрията, т. е. един мъж да има една жена и една жена - един мъж, за да освободи жената от по-раншното унижение. И само когато има явен разврат, да се допусне развод и втори брак. А Апостол Павел заяви, че добре е да се не жени човек, но поради блудодеянието може да се жени.

Ето защо, велики са думите на Христа, в 19. глава, стих 11. от Евангелието на Матея! „... Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили, заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.“

С това Христос определя, че едни се раждат, за да се не женят. Това са повечето от великите Учители. Други се не женят поради болести и недъзи, а трети сами се отказват от женитба, заради своето духовно призвание и духовно издигане.

Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвършенстват и духовно. Професия, състояние, работа, знание - това са само по­добри условия и за духовното издигане.

Вярно е още, че духовни мъдреци казват, какво Великият Учител Христос, от Когото е всичко (глава 8., стих 6. Първото послание към Коринтяните от Апос­тол Павел: „Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него, но това знание не всеки го има“), не само е изходатайствувал, но е и гарантирал пред Отца заради нас, хората, да ни се даде абсолютна свобода в живота, с единствената цел, като виждаме плодовете на доброто и злото, ние - хората, като чада Божи, ще вървим по пътя на доброто и само него ще проявим. Но какво става всъщност? Тия същите хора, в числото на които сме и ние всички, поради тая свобода, която сме я обърнали на слобо­дия, сме се отклонили от правилния живот. И когато преди две хиляди години е дошъл самият Христос в плът като Исус, въпреки че са Го чакали евреите, не само че не са могли да Го познаят, не само че не са приели учението Му, не само че не са оценили Неговата Божествена сила, главно духовенството и управници­те, но са Го и гонили, осъдили и разпнали.

И така, Христос, вместо да види награда, трябвало е да изплати едно Свое велико добро, сторено на нас хората, със страдание и смърт. - Защо? С един­ствената цел, дано поне след това се поправим. Обаче още не сме разбрали истинската свобода! Защо? Защото само абсолютната истина, проявена в живо­та, води към тази свобода, а ние - хората, я нямаме. И поради това, че сме се отклонили от правилния живот, и то от прераждане на прераждане, ние вижда­ме, че не само истината и правдата са извратени, но и хармонични души, в пълна­та смисъл на думата, в семейния брак, са рядко.

И затова Учителят П. Дънов с право казва, че сегашният брак е опорочен, защото рядко са хората, които се женят по Бога, а повечето - по човешки, за интерес, красота и пр. И затова ние виждаме тези анормалности в живота си, особено в по-големите градове.

Учителят много добре казва, че идеални семейства, по Бога съчетани, са редки. И затова Той допълва: „Идеално семейство е това, в което през целия си живот, нито мъжът, нито жената са си казали горчиви думи, а камо ли други неща!“ А кой от нас е в тази чистота? Не мязаме ли, с изключение на единици, в семейния брак, като фарисеите, когато искаха да убият блудницата с камъни преди две хиляди години, а Христос като им каза: „Който от вас е чист, нека пръв хвърли камък!“, и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота! Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вяра­та и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия. А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им. Тези четири сили - вярата, любовта, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот.

И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзна­телно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Хрис­товото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбе­ре, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества?

Нам обаче мисълта е за брака на споменатите по-горе души.

Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хар­монични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки. „Да се събе­рат подобни чисти и сродни души, това е щастие“, както спомня Учителят! Зато­ва, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад. И важното е, че назадничавият не само че не върви напред, но често се явява и като спирачка и за себе си, и за другия.

Вярно е, че в мъжа е силата и в голяма степен и средствата, когато е единственият фактор за прехраната на семейството, и че той може да върви напред, ако бъде спъван от своята другарка. Вярно е още, че и жената, със своята любов, нежност, такт и смиреност, ако ги е развила, може да сломи упор­ството на своя другар за духовния път. Не е ли това една мъка, особено за извес­тно време, и за единия, и за другия? А ние виждаме, че се отива и до крайности, които не водят към добро. За кого? За опърничавия. Не е ли това една спънка и за децата в дома? Не е ли причина за това пак опърничавият? Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред Бога, когато със своите отрицателности, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и децата към себе си? Да! Ами идеално семейство, ако по пътя на духовното съвършенство не се издиг­не, както спомнихме, то по кой друг път може да се стори това? Не е ли благород­но мъжът да се радва на своята другарка и да благодари на Бога, че тя е в духовния път и обратното - жената на мъжа си? Това е едно щастие за дома! И ако след време останалият назад се пробуди, това е пък цяло щастие за дома. Но ако не се пробуди и спъва постоянно другия, то в такъв дом мъжът и жената са като рак и щука.

Тук не е дума за духовност, в която всички отрицания могат да се проявят в живота и от мъжа, и от жената, а за една духовност, гдето моралът стои над всичко в рамките на Христовото учение, и то с един светъл ум, благородно сърце и силна воля за доброто. А това са основите на разумния живот. Защо? Защото в подобен духовен живот Христос се поставя като ръководител, а външните форми на живота - излишни богатства, ядене, пиене, извратени моди и пр., остават далеч от духовния човек.

Ето защо, явява се въпросът: как да се постъпи за избягване на тия стра­дания, на тия спънки в семейния живот от тия, които ще встъпят в брак и от тия, които са встъпили, но единият изневерява на другия.

Пред вид на това, че духовният път, който сме поели, е чистото Христово учение в неговата чистота и пълнота; а освен това ние сме и въздържатели и вегетарианци, а в живота си трябва да проявим и духовната чистота, със све­тостта на ума, благородството на сърцето и силата на волята за доброто, то това са добродетели, които са задължителни за нас.

Е, добре! Трябва ли да отстъпи един брат или една сестра от тия свои идеали, пред своя другар или другарка, които имат отрицателни стремежи, и да занемарят усъвършенстването на своята душа и да се отклонят от Бога? Абсо­лютно не! „Всеки, който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ - казва Христос!

Ето защо всеки брат или сестра, със слушане на вътрешния си глас, да се определи, да узнае дали не е от тия чисти души, които попадат от първите или третите споменати в гл. 19. от Евангелието на Матея. Но ако се реши на брак, то едно щастие е да си намери пък своята хармонична душа, която да бъде като спътница и в духовния му път. Затова молитвата и вътрешният глас са много важни. И ако този брат или сестра се абстрахират от материалните блага и вън­шната красота, а подирят вътрешните духовни богатства в дирещата душа, те вече са избегнали доста от неприятностите. Но това са още въдици и за единия, и за другия, защото има и маски, докле се постигне целта. Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към Бога и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали. Честните хора по това се познават. За честния човек истината и правдата са ръководните нишки в живота им! За честния човек казаната дума е закон. Ако пък някой се реши да вземе другарка или другар от широкия свят, гдето смята, че е намерил хармо­ничната си душа, трябва да е юнак, да носи на гърба си и голям товар. Защо? Защото изненадите са големи, особено когато се съединят две души, които френологически и физиогномически не се съчетават.

При това положение, обезателно се явява пак ангажиментът на тия две души да вървят по пътя на Бога. При подобни случаи, външната красота и матери­алните интереси и пр. пак трябва да отстъпят пред Божественото! Затова всеки брат или сестра би трябвало да подирят първо своята хармонична душа в общес­твото, в което са. И макар външно да не е тъй красива, и материално богата, а дирещата душа е само духовно богата, то щом я намери, то е щастие. Това, оба­че, е добрата страна. В действителност ние виждаме, че докле се оженят двама млади, има обещания, наклонност, симпатизиране. Оженят ли се обаче, благо­родството на единия отстъпва пред личния егоизъм; чистият разум - пред ината, честността - пред нечестието. Ето защо, не след дълго време се почва тормозът против въздържание, против вегетарианство, против духовен живот, особено за молитва. И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“

Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще напра­вят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“

А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради поло­жителното.

В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа! Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и използване разумно на слънчевата светлина; ако ние изправим своите мисли, чувства, само добро да се върши към себе, ближния и човечеството, както ни упътва нашият уважаем Учител, то, който е тръгнал в този духовен път, и ако е болен, ще оздравее, ще се издигне и духовно. А здравите се подмладяват, поумняват и стават добродетел­ни, оптимисти. За тях животът и всичко е радост, веселие. Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си. Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да прове­ряват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг? Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател?

Но пита се:

Какво да се прави още при измяна на единия в брака?

Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: „Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене“, т. е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път.

Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид. Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират! Затова ние виждаме в някои бракове единият да тегли наляво, другият - надясно. Защо това е така? Защото, според окултната наука, макар две души да са съчетавани в много животи, единият от тях, в един или няколко живота, е оставал духовно назад и заради това така ще бъде. Особе­но пък ако две души не са се съчетавали редовно в по-раншни животи. Тук слу­чайни богатства, власт, сила, слава, за назадничавия, ако ги има в настоящия живот, не играят роля. Неговото напредване ще зависи само ако се стресне и пробуди духовно. И затова ние виждаме, че много от браковете са случайни, поради което са и тия анормалности. Затова пък силният в такъв случай има и тази важна задача - не само по никой начин да не отстъпва от своя идеал, макар той да е само въздържание, само вегетарианство и пр., но той трябва да тегли назадничавата душа нагоре! Но с какво? Учителят казва: само с любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите. Това са сили, които, рано-късно, ще сломят сърцето на опърничавия и назадничавия. Тук е най-голямото изкуство!

У някои по-слаби натури, особено от женския пол, тръгнали в духовния път, и при подобни отношения, пак нямат резултати. Тогава те се тормозят, безпокоят, отчайват. Не, напред! Нека всеки взема пример от Библията за Даниел и тримата момци - Седрах, Месах и Авденаго, които при всички царски наредби не отстъпиха от Бога и останаха живи: първият - при лъвовете, а момците - в огнената пещ.

Пита се още: Какво да се прави повече?

Няма по-велика жертва, след като ние любим Бога, да възлюбим и враго­вете си! А всъщност това не са врагове, а наши учители, чрез които ние ще се издигаме! И действително, така е! Ние не знаем Божиите планове. Всички велики хора все по пътя на изпитанията, на страданията, са станали велики. Има ли по- големи мъки от тия на нашия Спасител Христос? И ако Той прекара, като Син Божи, тези страдания и пак възкръсна, то ние, както казва Учителят, като Христови последователи, за да достигнем висшето духовно съвършенство, трябва да минем през страданията. Но имали страдания всъщност? За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за сливане с Бога!

Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузи­те, с по-низко разбиране, изневери в блудодеяние, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия. Не е ли това любене на врага? Не е ли това морал, геройство? Да!

Затова нека всички братя и сестри, които са по-горе духовно в брака, за­пазят това духовно богатство в себе си и се радват на него. Нека те обичат и уважават своите другари или другарки. Нека те знаят вътрешно, че те имат вели­ка задача в живота - да теглят назадничавите души, макар че често биват огорчавани и спъвани от тях. Така ще се оправдаят думите: „силните ще носят тежестите на слабите“, както и Христос ги понесе. Така те ще изпълнят своя дълг към близките си. Така ще се намалят и разводите, така ще се издигнат и Каиновите чада! Така и ние ще се освободим разумно с душите, с които сме се свързали. Разбира се, това е една несъобразност с великия живот, защото Бог иска всички души да са разумни и да живеят в хармония - защо? Защото земята е свята за нас; бракът е свят за семейството. И не само не трябва да се спъват едни други членовете му, а задружно, ръка за ръка да вървят към духовното съвършенство.

И действително, земята е един велик университет за нас, когато разберем и проявим разумния живот!

Понеже ние доброволно вършим каквото желаем, а в това число и бракът е доброволен, затова трябва и разумно да се освобождаваме. Много грешат ония майки и бащи, които насила карат децата си да се женят за този или онзи, тази или онази.

Нека от тия братски съвети силните духовно души се насърчат и изпълнят разумно своя дълг; по-слабите да се засилят, за да извършат пак всичко разум­но; а назадничавите да се стреснат и да разберат, че имат бисери другари или другарки, щом те са в духовния път, и да не проявяват инат и ексцентричности. Те трябва да се радват, че покрай тях и те ще се издигнат духовно. Нека егоиз­мът и личните чувства отстъпват винаги пред Божественото! Това желае Бог от нас.

Подигането на човека в настояще време седи главно в подобрение на него­вите извратени чувства в сърцето.

Днес голяма част от жените и мъжете са покварили своите сърца и затова липсва търпението и смирението. Малцина са днес, които се спират на причини­те и последствията от нещата, които ще се вършат! И затова ние сме изгубили и смисъла на онзи велик и задължителен закон - любете враговете си.

Ето защо, поправено сърцето, което е жената по отношение на мъжа - ума, поправя се и човекът, семейството, обществото, народът. За това Учителят нед­вусмислено казва: подигнете жената, а то е, не само физическата жена, но главно сърцето с извратените чувства и в мъжа, и в жената.

Дойде време да се разбере, че не е геройство да се каже за един дом: „тук петел кукурига“ или „там кокошка кудкудяка“. Важното е какво се сниса. Ако този, който кукурига, нищо не сниса, нищо не струва неговото кукуригане. Във всеки дом този трябва да бъде петелът, който стои по-горе духовно - върши воля­та Божия и проявява разумно любовта, мъдростта, истината, правдата и добро­детелите, безразлично дали е мъжът или жената. Следователно, ако това е жена­та, нека мъжът радостно се довери на нея във всичко и обратното. А ако и двама­та са еднакво, то е отлично!

Ако искаме един разумен и свят живот, трябва извратените чувства и по-слабият интелект да отстъпят на по-силния! Безразлично дали това е мъжът или жената! А всъщност няма силни и слаби, има разумност. Тази именно хармония, за проява на доброто, Бог иска от нас!

И щастливи са тези души, които вървят по този пъти изпълняват своя дълг към своите близки - мъж, жена и деца.

Зъболекар Мих. Стоицев

Пловдив, 22 март 1936 г.

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×