Jump to content

IV. ПРОБЛЕМАТА НА ХРАНЕНЕТО


Recommended Posts

https://petardanov.com/files/file/1407-%7B?%7D/


10005.jpg



IV. ПРОБЛЕМАТА НА ХРАНЕНЕТО



Зъболекар Михаил Стоицев. Проблемата на храненето:


Общодостъпна беседа за тия, които желаят един по-разумен живот,


добро здраве, дългоденствие и духовно съвършенство. Книгоиздателство



«Братство» - Севлиево, 118 с., стр. 93-116.



Отдел VII.


Някои психически причини, които влияят лошо, от една страна върху храносмилането и правилното усвояване на храната, а от друга, като подпомагат неправилното хранене, проявяват се и някои болести.


Между тези психически причини ще спомним за:


1. Страха


2. Гнева


3. Разните отрицателни мисли и тревоги и


4. Омразата.


А като противовес на тях, за процъфтяване на всичко в човешкия живот, ще спомним нещо за любовта, като ключ и творческа сила на всичко, за вът­решния мир, за радостта и музиката.


1. Страхът
- това е едно животинско чувство. Той се е зародил с грехопа- дането на първите хора, когато те не изпълниха волята Божия и съгрешиха. Тях­ната мисъл, че стореното от тях не ще остане скрито от мисълта и очите на Бога, създаде им страха и те се скриха.


Обаче страхът създаде у човека и една хубава страна - бдителността, т. е. да се взира и да възпира ума и волята си от действия, докато всяко нещо не се обсъди добре.


Страхът винаги е спъвал и спъва еволюцията на човешката душа, защото в основата е липсата у човека на силната вяра в Бога и на чистата любов. Когато вярата и любовта у човека са силни, има едно пълно обединение и хармо­ния на всички сили, чувства и способности; а когато има страх, то всичко е разе­динено у него.


И затова Спенсър е казал: «Когато външните сили на природата се уравно­весят с вътрешните сили на човека, той ще има вечния живот още на физическия свят.» И действително, всички велики учители на човечеството, всички моралис­ти, у които смирението и търпението са били като крила на тяхната вяра, на тяхната чистота, са говорили и говорят със сила, защото у тях страхът, омразата и лъжата липсват.


У обикновените хора има нещо характерно - ако у този, който краде, лъже, лукавствува, буйствува, напада, над ушите му и до върха на главата е много по- широко, то у страхливеца ние имаме една изпъкналост над задната теменна кост надушите.


Ето защо ние имаме:


Нормално развит страх, който ни кара винаги да схващаме опасностите и да се предпазваме. Кара ни още добре да оценяваме последствията от делата, които ще предприемем. Най-после, той е и нашият добър наставник; внимавай, постъпвай предпазливо!




Когато страхът е слабо развит, човек е небрежен към всичко - чупи, не внимава, особено ако у него е развита и смелостта. Такива са нещастни поради своето невнимание с думи и дела.


Когато страхът е повече развит, човек е нерешителен, колеблив - изменя се често. При това, такъв вижда опасности и там, гдето ги няма!


А когато страхът е болезнено развит, такъв има постоянен страх и уплаха от всичко. Мрачността, отчаянието, меланхолията, себеунищожението са винаги плод на болезнения страх и липса на силна вяра и надежда в Бога и в себе си.


Няма по-голяма отрицателна сила от страха! Личности от страх са умира­ли - разрив на сърцето. Цели маси хора от страх са бягали! Ясен пример сме имали във време на войните. И затова много хора стават роби на страха. Това чуство на страх, както знаем, е като инстинкт у животните. Няма обаче и по- голяма положителна сила в света, когато човек е преодолял страха, но само за доброто; да пожертвува и живота си, но да не отстъпва от своите високи идеали в защита на истината и правдата! Ето това е истинският противовес на страха!


Блажен е, който го развие в тази добродетел!


2.Гневът
- това е една присадка на нашите чувства и е излишна енергия, проявена в низходяща степен, за да възбуди смелостта и неразумната разрушителност към действие. Гневът е един вид психическо пияно състояние, плод на по- слаб разум и слаби морални качества. Гневът е детето на неправилно развитите у нас твърдост, себеуважение, смелост, разрушителност, при по-слаб разум.


Той е още спътник на вироглавството, упоритостта, своенравието, а те са сили на волята.


При гнева всякога имаме червен цвят на лицето и остри, червени, като стрели излъчвания, когато ни гледа ясновидско око.


На физическата земя изглежда, че няма човек, който да не се е гневил.


Ето защо, когато ние защищаваме правдата и истината, и изобщо, когато защищаваме Божественото, гневът донегде пак е извинен, обаче ние и това тряб­ва да избягваме! А колко ние грешим, когато се гневим за дребни неща, и то в ущърб на истината и правдата!


Ето защо, само при истинското търпение и смирение и при пълното балан­сиране на елекромагнитните енергии в нас и развиване на разумността в нас, ние ще можем да избягваме гнева. Гневът е рушителят на нашето тяло! Той ни спъва в еволюцията! Гневът руши и най-благородните пориви в нас - любовта!


Понеже идеалният живот изключва всякакъв гняв, то щастлив е този, кой­то може да трансформира гнева в полезна сила в полза на разумната смелост и разрушителност.


3. Отрицателните мисли и тревогите


Това са плеяда мисли, едни от които идват отвън, други си създаваме ние. А щом ги подхраним и ги задържим в нас, те остават не само като гости, но стават и като господари. При това те се явяват в началото като отрицателни низходящи, а после и като отрицателни положителни - възходящи.


Отвън ние получаваме такива отрицателни мисли, като ги чуем или като ги възприемем невидимо от живи хора. Можем да ги получим още от невидими низ­ши същества, а и от заминали души. Най-после, можем да си ги родим и ние сами!


В зависимост от качеството и степента на отрицателната мисъл, тя може да бъде невинна, може да се изроди в завист и отмъщение към друга душа, а може да се отрази зле и върху здравето на личността.


Ето защо, щом при по-сериозните отрицателни мисли настъпва раздвое­ние на съзнанието, идва и отмъщението. А и едното, и другото са рушителни.


Няма човек, у когото да не идват отрицателни мисли. Обаче изкуството е, както маловажните, така и сериозните, да успеем да ги канализираме и да ги впрегнем в разумна работа.


Няма по-опасно нещо за човека от отрицателните мисли, които са и заро­дишът на всички злини и които са противоположност на всяка добродетел, на всякакво Божествено проявление. В тяхната основа се крие мисълта и желания­та на тъмните сили, които са също интелигентни същества и са наши братя; обаче тяхното желание е да отклонят човека от Бога, от Божественото, и да го накарат да страда. Даже за тях и нашата смърт, чрез която се спира нашето по-нататъш­но падение, ако не сме живели по Бога, пак ги не задоволява, защото техният идеал е не само да убият тялото, но и духа, и душата, и живота, а личността да изгуби своята индивидуалност!


А то е най-страшното за човека, за човешката душа! Това обаче за мнози­на още е непонятно, докле не разберат и приемат еволюцията на човешката душа чрез превъплъщението.


Ето защо в противовес на това идва истинското духовно съвършенство и побеждаване на самата смърт чрез вярата в Христа и Неговия живот.


Затова именно ние трябва да умеем да трансформираме всяка отрицател­на мисъл, да я канализираме и да я впрегнем на разумна работа. А срещу всяка такава да поставим съответната добродетел! «Не се борете със злото, казва уважаемият Учител, но го впрегнете на работа.»


И затова Христос е казал: «Не противете се злому!» И: «който ви удари от едната страна, обърнете и другата!» А то е, понеже в основата у лошите хора лежи хитростта и лукавството, а у добрите - разумността и мъдростта, то добри­ят човек може с един поглед, една мисъл, една мъдра дума да смекчи злото у другия! Думите на Христа: «Бъдетехитри като змиите инезлобливи като гълъ­бите», са на място, т. е. нашата мъдрост трябва да схваща винаги хитростите и мисълта на лошите хора.


От тези отрицателни мисли в нас, от тази дисхармоничност в нас идват и всички тревоги, на които знаем изхода.


Не само това, но една отрицателна мисъл, ако я пратим към една душа, която умствено и физически е по-слаба, тя ще пострада, обаче ние ще носим според закона на възмездието - кармата, отговорност и ще се отплатим с подобно страдание. А ако тази душа е по-чиста, по-силна, по-духовна, то прате­ната отрицателна мисъл, като стигне, ще се удари като рикошет и ще се върне обезателно върху извора, отгдето е излязла. Това е един положителен закон! Ако не е така, нямаше нужда да казва Христос: «Петре, тури ножа в ножницата си, защото който нож вади, от нож умира.» А също и: «Каквото посеете, такова и ще пожънете.» А народната поговорка казва: «Който гроб копае, сам той ще падне в него» и още: «Кой каквото прави, намира.»


4. Омразата


Да мразим, това е най-голямата отрова, защото е по-лоша от всички отро­ви - бавно, но сигурно съсипва този, който я проявява. А отровата на омразата, като сила от мозъка и кръвта, се съсредоточава изключително в черния дроб и го разстройва. А веднъж той разстроен, всичко се нарушава - и физическо, и физиологическо, и психическо у нас.


Да мразим, това значи да убиваме този хубав живот в нас, даден ни даром и по милост от Бога. Да мразим, това значи да сме горди, надменни и да се мислим, че стоим високо над другите.


«Аз не дойдох за праведните, а за грешните» - казва Христос.


Тогава, ако живее в нас Христос, как е възможно да мразим? Нека се пазим от завистта, която руши външното; нека се пазим и от омразата, която докосва вътрешното, човешкото естество - у другите и у нас!


Затова нека развием хубавото чувство - да се радваме на всичко чуждо като на свое и вместо омраза, да се стремим да помогнем на мразения от нас със своята любов и мъдрост. Това е Божественото! Велико нещо е да обърнем омразата в любов! Нека помним: «Да любим врага си», това е най-трудното, но и най-великото!


Като методи за трансформиране на страха, гнева, отрицателните мисли и омразата, ние препоръчваме да се четат без предубеждение научните трудове - беседите на Учителя, в които ще се намерят бисери по тези въпроси.


Ние от сърце желаем да бъдем полезни на читателите си в туй направле­ние и колкото можем, ще дадем и едно изяснение за физическото и психическото вредно влияние на тия четири отрицателни сили, които произвеждат не само външни, ясни и лоши прояви, но такива стават и вътрешните, които са много по- опасни за храненето и здравето. Така, ако ние вземем отрова в по-голяма доза от максималната, страхуваме се, че ще настъпи смъртта у нас. Обаче ние вижда­ме, че при ежедневните употребления на тия отрови в малки дози, каквато е алкохолът, организмът привиква; но гибелта на този организъм е неминуема, ако се дойде до по-големи дози! - Ние знаем още, че максималната доза на кокаина и морфина за 24 часа е до 0,10-0,12 грама. Обаче има хора (кокаиноманите и морфиноманите), които достигат употребление на тия отрови до 0,50-0,60 грама, даже и до 1 грам дневно, и пак са живи! Но това са хора живи-неумрели! Техният живот е кратковременен.


Ние виждаме също, че и при неправилното хранене, организмът е жив, но не така здрав и бавно се руши от отровите, разните соли и болести.


По същия този закон действуват и отровите на Всички отрицателни мис­ли и чувства, които описахме по-горе! Техните сили са рушителни. Те са живи сили! И затова средната продължителност на живота, според сегашното криво разбиране и живеене на хората, е достигнала до 35-40-годишна възраст!


Ние знаем, че при мислите и чувствата, първо идва известна идея в нас, която започва да се разработва в нашия ум.


Преди всичко, и положителните енергии от правата и чиста мисъл, и руши- телната мисъл, както и положителните и отрицателните енергии от чувствата, предизвикват прилив на кръв към съответните центрове на главата. На тези мес­та става едно напрежение и по този начин костта изтънява и става по-изпъкнала.


Затова именно всеки човек е една написана книга и могат да му се знаят и положителните, и отрицателните качества. Но затова пък, двама в света не мо­гат да имат досущ едни и същи глави и изпъкналости и напълно еднакви харак­тери.


Нека обаче проследим по-рано правилните мисли, които са творчески, и отрицателните, които са рушителни. След това ще видим възвишените или твор­ческите чувства и най-после - отрицателните рушителни чувства, за да имаме една по-ясна представа по това.


а. За мислите


Както творческите, тъй и отрицателните, текат в междуатомното простран­ство на главния мозък като електричество.


За да се прояви творческата мисъл, трябва електричеството й да се съе­дини, да се обмени, да се балансира с магнетизма, който циркулира в междумо- лекулярното пространство на клетките в мозъка и изобщо в цялата нервна сис­тема и предимно в симпатичната.


При отрицателните мисли ние имаме едно напрежение на енергиите. Поне­же те по своя характер не могат да се балансират, да се съединят с магнетизма, тогава става едно още по-голямо разширение. Тогава се дохожда до сътресения: умопомрачение, експлозия, апоплексия, разрив на сърцето, смърт.


Ето защо, винаги, когато ни идват възвишени мисли, да се стремим, ако имаме възможност, да ги реализираме. Нямаме ли тази възможност, да се стре­мим пак да ги трансформираме, без да ни докосват. А ако са отрицателни, да се стремим обезателно да ги трансформираме.


И двата вида мисли - творческите и отрицателните, когато ги допуснем да се оформят, те от главата влизат чрез кръвта по цялото тяло, гдето произвеждат своето действие - разширение на кръвоносните съдове и капиляри от добрите, от творческите мисли, с едно добро настроение; и свиване на кръвоносните съ­дове и капиляри от отрицателните, с едно тягостно настроение.


Така оформена, мисълта се връща в мозъка и от желанието и волята ще се задържи, ще се отложи, или ще се изпълни.


Нека читателят се не чуди на това. Защо? Защото, ако физиологията ни е открила, че движението на чувствения ток в тялото ни става с една бързина от 130 метра в секунда, а движението на двигателния - с 30 метра в секунда; ако физиката ни е открила, че движението на звука става с 330 метра в секунда, а на светлината - с 300 000 километра в секунда, то движението на мисълта е извън­редно по-бързо! Затова и оформената мисъл бързо минава от мозъка в тялото, произвежда своето и се връща пак в мозъка.


Нима в един миг ние не изпращаме своята мисъл на безброй километри далеч? Ето защо, движението на мисълта в тялото е извънредно бързо и незабе­лязано.


Това движение далеч надминава и бързината на електрическия ток в тя­лото.


б. За чувствата


Дойдем ли до тях, макар движението да е същото, обаче там енергиите текат по симпатичната нерва система в междумолекулярното пространство, где­то материята е по-гъста и с повече топлина и има повече магнетизъм.


Събраната енергия трябва да се съедини и балансира с електричеството в междуатомното пространство. Това става, когато възвишените чувства и жела­ния се проявят, т. е. когато се реализират в живота. А когато не се реализират тия чувства, които човек храни в себе си, то имаме два случая:


I. От набралата се магнитна енергия става разширение, и то нормално, ако човек има възвишени желания, без да ги е реализирал.


II. Анормално - повече разширение и напрежение, ако човек има желание да стане богат, силен, учен и ред още непостижими изведнъж желания. Така именно се придобива неврастенията, сериозните причини за туберколозата (осо­бено при липса на правилно хранене), умопомрачението, парализите, смъртта.


При бързото действие на страха, гнева, отрицателните мисли, омразата и пр., става сгъстяване на тази енергия и бързо свиване на капилярите, следова­телно, намаление на кръвта до минимум и моментално нахлуване на много кръв в сърцето, вследствие на което идва разрив на последното и смърт.


Тук, при тази картина, играят роля свиващите клончета на симпатичната нервна система, които в този момент силно свиват кръвоносните съдове и капи­ляри и кръвта се прибира към сърцето. И понеже кръвта у един възрастен човек е 4-5 килограма, то сърцето като не може да я побере, стават горните пакости.


Ето защо, думите на Учителя са силни по този въпрос! «Научете се да любите всичките хора. Научете се да прощавате на всички, които ви искат прошка и да си плащате това, което имате да давате! Научете се и да не мразите никого, ако искате прогрес в живота!»


При случаи на по-силна радост, силни възвишени мисли и чувства, ние имаме един бърз прилив на кръв към главата и капилярите на мозъка и от това - мозъчни удари, смърт. Тук имаме една друга картина - пълно разширение на кръвоносните съдове и капиляри и нахлуване на много кръв, вследствие разширяющите клончета на симпатичната нервна система.


Затова именно, когато се явят отрицателните чувства, да се стремим да ги трансформираме, като ги заменим с подходяща добродетел. Какво ни струва да кажем: «Няма да го мразя, а ще го обикна, защото и в него Бог живее и се проявява, както и в мене!»


Ето защо се иска будно съзнание и воля от човека.


Всички тия отрицателни енергии действуват не само в главата, на мозъка, но те предизвикват и едно свиване на кръвоносните съдове и капиляри във всич­ки органи. Вследствие на това става затруднение не само на правилното кръво­обращение и хранене, но и постепенно кристализиране на минералните соли в стените на кръвоносните съдове и капиляри и те стават по-крехки, поради изгуб­ване на своята еластичност.


Значи, при нормалното хранене ние имаме свиване на кръвоносните съдо­ве от разните киселини, особено от пикочната. Като прибавим и употреблението на повече соли, особено варовитите, които се отлагат по ставите и кръвоносните съдове; като се прибавят още и честите притеснения, страх, гняв, отрицателни мисли, омраза и пр., вследствие на което се явява още повече свиване на кръво­носните съдове и капиляри, ние имаме едно постоянно кръвно налягане, артери­осклероза, ревматични болки по ставите (а по-право, те са нервни), язви по сто­маха, нервност, слабо зрение, сърцебиене, разстройство на черния дроб, и изоб­що - рушение на здравето!


Следователно, ако храната, пиенето, въздухът и светлината, при непра­вилно използване, оказват вредно влияние, особено от храната, първо на главния орган - стомаха, и косвено - на черния дроб, бъбреците, жлезите с вътрешна секреция, сърцето, дробовете, целия организъм с нервната система - главна и симпатична; то по същия закон, и то много по-силно и рушително влияят наши­те мисли, чувства и постъпки, като изменят коренно и нашето психическо със­тояние.


Само че тук става обратното - те в самото начало влияят зле на симпатич­ната и главната нервна системи, а след това, косвено - и на кръвоносните съдо­ве, стомаха, черния дроб, бъбреците, жлезите с вътрешна секреция, сърцето, дробовете и целия организъм.


Има ли тогава нещо чудно, че от една страна, поради неправилното хране­не, от друга - поради разните психически причини и отровите от тях - главно от омразата, на която отровите се концентрират - както спомнихме - в черния дроб и правят човека сух, жълт и злъчен, днес голяма част от хората са недъгави и нервно разстроени?


Ето защо ние спомнихме, да се четат без предубеждение беседите на Учи­теля!


Нека най-после спомним нещо и за Любовта, вътрешния мир, радостта и музиката - главно пеенето, като противовес на всички отрицателности в нашия живот, в който влизат и неправилното хранене и пиене.


Когато се говори за любовта, ние трябва да вземем органическата - физи­ческата любов, изразена външно, като един подтик да се развие у нас и онази чиста Божествена любов, при която няма корист, интерес, лицемерие и ред още подобни прояви. В тази любов именно се проявяват всички добродетели.


Не напразно Христос е казал: «Първата и най-важна заповед е да възлю­биш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния - като себе си.»


Да проявим любов към Бога, то е да сме в Божествения свят. Да проявим любов към себе си, към своята душа, то е да сме в духовния свят. А да проявим любов към ближния си, то е да сме изпълнили напълно длъжността си на физи­ческия свят. Обаче най-важната наглед и най-трудната, но и най-великата лю­бов, това е «да възлюбим своите врагове!» Тази любов включва и всички други прояви на любовта на земята - казва Учителят.


Затова, докато любовта е като един стремеж в нашето съзнание и само­съзнание, ние проявяваме пак любовта, но само по смисъл, и донегде - и по съдържание. При такова разбиране и проявление на любовта се проявяват и разните престъпления. Обаче, ако искаме да дойдем до любовта в по-възвишена форма - като интуитивно чувство в подсъзнанието, в душата, а и като сила в ума, за да любим всички хора и всяко Божествено създание и по смисъл, и по съдър­жание, и по форма, ние трябва да пробудим с чистия си живот, чистите мисли и чувства онова чувство на душата, гдето нейната светлина да разложи тъмните обвивки - гъстия и тежък етер около себе си в сърцето Тогава тази нейна светли­на ще обземе не само нашето съзнание, но и цялото наше естество със светлина. Тогава само ще можем да съединим нашата вътрешна светлина с тая, която при­емаме от вселената - космичния Дух, чрез слънцето! Тогава ние ще обичаме, защото трябва да се обича. Тогава ние ще се жертвуваме, защото трябва да се жертвуваме.


Апостол Павел много ясно се е изразил с мисълта си за любовта в 13-а глава, Първото послание към Коринтяните, което изнасяме в съкратена форма: «Ако говоря с човешки и ангелски език; ако имам пророчески дарби и знания, разбирам всички тайни и имам пълна вяра; ако съм богат и раздам всичкото си богатство на сиромасите, даже ако предам и тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам!»


Значи, тук любовта не е като сила в ума, нито като интуитивно чувство в подсъзнанието, в душата, а само като стремеж и обикновено чувство в съзнани­ето и самосъзнанието. Тогава действително горните прояви ще бъдат само вън­шни!


Затова апостолът спомня още, че истинската любов, проявена от човека, има качества: дълготърпи, е милостива, не завижда, не се гордее, не безобраствува, не търси своето, не държи сметка за стореното зло от други, радва се на истината и правдата.


Вярно е още, че по въпроса за любовта има писано много, и то от много автори, обаче ние спомнихме, че я разглеждаме от една по-голяма висота, защо­то тя действително е най-висшето благо, най-важната, най-силната, и то в целия космос. Защо? Защото в основата си крепи живота, а тя е самият живот!


Нашата мисъл за любовта ще бледнее през тая на Христа и другите Велики Учители на човечеството, включително на Толстоя. Ние ще дадем някои извадки от това, [което] сега Учителят на Всемирното Братство изнася за любовта, за нас и цялото човечество, в своите научни трудове и частни разговори.


Ето някои мисли и нови разбирания за любовта.


Бог е Любов.


Любовта е произтичащият живот от Бога в целия космос.


Любовта, това е Бог в Неговата целокупност.


Всичко в света живее в Божията любов и чрез Божията любов.


Всичко видимо е проявление на Божията любов.


Целият космос в неговата целокупност и целият физически свят е прояве­на материализирана любов.


Тя е Божествено учение за разумния човек, да изучава всичко, да прилага всичко разумно и да може всичко.


Тя е храна за живота и сила с две острила. Така, ако се прояви любовта и се изнесе, за да се защити известна истина, то с каквато мекота и благост да се изкаже, ако насрещният не е готов да я разбере и приеме, тя се обръща у него в омраза. Когато намислиш да помогнеш на един болен, например да наместиш някому счупения крак или да разрежеш цирея на някого, то в този случай ще се смята, че се прави насилие. Това за тях е действително едно зло, едно страда­ние. Но като оздравеят, ценят доброто!


Дълготърпението, това е пасивната страна на любовта; а благосклонността да я проявим, това е активната страна.


Само при чистата любов с търпението, кротостта, смирението и радостта, ще намерим истината.


Тя е психически закон, чрез който всичко се изменя - врати се отварят, болни оздравяват, чудеса се правят, мъртви се възкресяват.


Тя е истинска жертва за всичко добро и възвишено.


Тя е проявление на Бога, ако я проявим безкористно.


Тя е най-великото чувство на душата.


Тя е обнова на душата.


Тя е великото тяло на Бога.


Тя е свързана с всички организирани същества и вън от нея ние не позна­ваме Бога.


Бог на Любовта не е само вън от нас, във вселената, а е и вътре в нас!


Тя е безконечна - от нея изтича животът, а всички неща вън от нея са конечни.


Доброто, истината и правдата са включени в любовта; а мъдростта е един метод за правилното проявление на любовта. Дето няма правда, няма истинска любов. Правдата е физическата страна на любовта. Само човек, просветнал в правдата, може да приеме Божествената любов.


Христос е проявената любов в правдата, която просветва в онези, които Го любят.


Любовта е за велики души! Тя е само за здрави хора!


Най-великото, най-мъдрото и най-разумното е проявената любов!


Онзи, Който е създал световете, изпълнил е всичко с живот, проявил е и всички жертви, може да люби всички и всичко, а някой човек с ограничения си ум казва: «Не мога да любя.» Такъв човек е глупав! Христос слезе на земята да изяви любовта, а хората «на трезвия ум» не можели да любят!


Ако иска някой да изпълни волята Божия както трябва, той трябва непре­менно да възприеме религията на любовта!


Любовта признава само една религия - това е религията на Любовта.


Многото религии на земята са като метод за възпитание, те са се родили в разни епохи. Но в Божествения свят има само една религия - тя е религията на любовта.


Любовта може да се приложи само като се приложат: честността, спра­ведливостта, чистотата и безкористието в живота.


Великото в света е да познаем Бога като любов!


Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи, всички въз­можности, чрез които човешката душа може да се развие в своята пълнота.


Всичко възвишено и благородно в човешката душа зрее под лъчите на Бо­жията любов..


Няколко минути, преживени в Божията любов, струват много повече, от­колкото хиляди години обикновен човешки живот, прекаран дори всред най-голе­мите удоволствия и наслади.


Който люби, обичаните го препоръчват на други, и той расте!


Помнете, казва още Учителят: Само Бог люби, защото Бог е Любов. Човек може да бъде само проводник на Любовта. И когато Бог иска да прояви Любовта Си към тебе, трябва да избере един човек като проводник и чрез него да ти се изяви.


Ако само един човек на земята ви обича, но както трябва - с Любовта на Бога, то тая любов струва повече, отколкото ако целият свят ви обича, но не по Бога.


Любовта в Божествен смисъл е една разумна проява между две разумни и възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стреме­жи. Тогава любовта между тия две души е като музика!


В присъствието на онзи човек, който по Божествено ви обича, каквато и скръб да имате, каквото и разочарование да имате, ще изчезнат! На вас ще ви олекне и просветне!


В любовта има едно чувство: Когато човек обикне някого, той му съчув- ствува и се отнася така, както със себе си, и е готов винаги да прощава!


Истинската любов е по-силна и от смъртта.


Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме!


Спасението и успехът на човека зависи изключително от любовта, която той проявява към другите.


Любовта е магическа сила, която може да преустрои цялото естество на човека - тяло, ум, сърце, воля.


Любовта като стремеж в сърцето върви към центъра на земята. Това са корените на любовта. Като чувство в душата върви към слънцето - това са клони- щата. Като сила в ума се проявява у гениите, светиите, и изобщо у ония, които се жертвуват за една Божествена идея. Самопожертвуването спада също към това. Само човек, който има силен ум, може да осъществи любовта като сила. Любов­та като принцип е в духа. С тази любов може всичко! Тя едва сега встъпва в света. При тази любов всички противоречия изчезват!


Човек трябва да опита всичките степени на любовта и да достигне до Бо­жествената като принцип, за да опита и нейния плод.


Докато любовта не влезе в света, той няма да се оправи.


Но няма и по-страшна сила от любовта за онези, които са в дисхармония с нея.


А когато любовта не се възприеме правилно и не се прояви правилно, нейните сладки сокове от действието на един особен род астрални ферменти се преобръщат в особен род вино. От това вино хората се упояват, когато в тях се зароди стремежът на любовта и вършат хиляди престъпления. Защо? Защото тя - любовта, се е проявила само като стремеж в съзнанието и самосъзнанието, а не и като интуитивно чувство в душата и като сила в ума. Но ти, който мислиш правилно, различавай това вино на човешката любов, образувано от сладките сокове на любовта. Тогава спусни се смело в корените на любовта, разпростри се широко в нейните клоне, цъфни и завърже като плод на любовта. И когато възлезеш в света, гдето зреят плодовете на любовта, ще запееш песента на човека, който е извършил великия кръг на любовта - от корените до плода. Чуй тази песен:


Бог е Любов,

Вечна, безгранична,

Пълна със живот,

Живот на благия Божи Дух,

Дух на святостта,

Дух на благостта,

Дух на пълен мир и радост

за всяка душа.


Тогава ти ще чуеш отзвука на човешките души:


Ний ще ходим в тоя път на светлината,

В която царува Божията любов.


Драги читатели, това е една нищожна част мисли за любовта, за която е говорил и говори Учителят.


За сега казва той: «Любовта между другите добродетели е най-необходи­ма да се разбере и приложи в света от всяка човешка душа. Това е, което засега липсва на хората!»


«Любовта иде сега! Сега е време да я приемат и приложат: духовници, държавници, общественици, чиновници, съдии, учители, писатели, учени, земледелци, майки и бащи, синове и дъщери и пр.»


И действително, ако човек разбере и приложи любовта, то всякакви бо­лести и страдания са изключени! Защо? Защото в нея изгарят всички отрицателности и всякакви микроби! Следователно само с любовта, проявена в живота, хората ще заживеят в братолюбие.


Когато дойдем до вътрешния мир, който е равнодействующата сила в чо­века, ще видим, че ако човек нехае за нищо и ако е като едно животно, това не е вътрешен мир. Това е нехайство, едно животинско състояние.


Истинският вътрешен мир се придружава винаги с кротостта и смирение­то, а те са крилата на душата и на вярата. Когато обаче те се придружават и с любовта, и с радостта, и с музиката, ние имаме една душа винаги с оптимистично и алтруистично настроение, което е бисер за човека!


Затова, само при един съзнателен вътрешен мир и горните качества, ние можем да имаме истинско равновесие.


При истинската радост, в основата трябва да ни бъдат пак смирението и вътрешната хармония. Тя е, която ни дава възможност да превръщаме в светли­на в нас приетата енергия от природата и да развиваме своите способности.


При истинската музика в основата трябва да ни бъдат не само правилното вземане на тоновете, но и една пълна хармония на ума, сърцето и волята; на мислите, чувствата и действията; на духа, душата, тялото и живота в нас.


Ето защо, Учителят препоръчва на всекиго да пее и да свири поне на един инструмент.


Така проявени в нас любовта, вътрешният мир, радостта и музиката, това са още 4 сили, които са основа за развиване на всички благородни пориви на човешката душа. Като сила обаче си остава чистата любов. Проявена с остана­лите три, това е гигантската сила в човека, чрез която се постига всичко.


При радостта ние имаме едно положително психическо състояние - възви­шен бодър дух, весело настроение, разширение на всички кръвоносни съдове и капиляри, активно кръвообращение. По този начин не само мисълта и чувствата работят винаги в положителни, благородни пориви, но главно енергиите, които идат отвсякъде отвън - от космоса чрез цялото тяло, а главно чрез главата, космите, лицето, ръцете и етерните енергии на храните, когато ги приемем, се преобръщат на светлина, както спомнихме.


По този начин почва да работи у нас чистата мисъл и чистата любов.


Правилното пеене пък идва като един подтик на тия сили и енергии, и те текат по-активно и по-правилно в тялото ни, като поддържат постоянно в едно балансирано положение електромагнитните сили в нас.


Ето защо, когато са разбрани и приложени правилно в нас: храненето, пиенето, дишането и използуването на слънчевата енергия; добрите мисли, чув­ства и постъпки; когато трансформираме всички отрицателни мисли и чувства в добри; когато приложим в живота: любовта, вътрешния мир, вярата като сила в ума, смирението, радостта и пеенето, ние сме дошли и влезли в пътя на добрите хора, в пътя на моралните хора, в пътя на гениите, в пътя на светиите.


Тая е именно идеята в следния стих на Св. Писание: «Търсете първом цар­ството Божие и неговата правда, и всичко друго ще ви се прибави.»


Това е именно с което трябва да започнем в живота; да се пробуди в чове­ка Божественото и да изявим Бога чрез делата си пред другите човеци.


Обнова без тия елементарни познания и приложения, които описахме по- горе, е невъзможна.


Ето защо, ние от сърце и душа препоръчваме на всяка човешка душа да изучи, да разбере и приложи горното!


Нека знаем още, че всичко добро, всичко възвишено е вложено в нас от Бога! Остава ние, като разумни хора, да го развием, да го проявим, да го усъвършенствуваме.


гр. Пловдив, 22 март 1938 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...