Jump to content

7. За честността


Recommended Posts

VII. За честността

Ако бихме имали всички други добродетели и ги проявяваме в живота, нужно е да сме и честни! Що е честност? Що е съвестта у човека?
Това е онзи вътрешен, интуитивен глас, който всякога ни подтиква да пре­ценяваме нещата и да постъпваме така, че да бъде общо благо за всички. И когато сторим едно добро, то ни шепне тихо: «Много добре стори, върши все така!» Тогава ние чувствуваме радост, доволство, спокойствие. А при сторено зло, чувствуваме се гузни, неразположени, страхуваме се от обществото и от законите. Тогава този глас ни шепне: «Защо стори това? Нали знаеш, че то не е добро? Ами ако те видят, ако те хванат?»
Ето защо, честният човек се познава и по лицето, и по главата, и по проя­вите си.
Преди всичко, честният човек проявява безкористна любов към всяка чо­вешка душа и обича всекиго по смисъл, по съдържание и по форма. Той работи винаги с истината и правдата. Неговата дума е хвърлен камък - точен е той във всичко.
Честният човек е интелигентен. А интелигентността не се състои само във външността: красив, добре облечен, учен - свършил макар няколко факултета, състоятелен и привидно галантен и вежлив, може да бъде и нечестен.
Интелигентният човек има светъл ум, да обхваща широките проблеми на живота, да работи за благото на всички. Той има едно благородно сърце, с нежни чувства към всички, и избягва вънкашните суетности. Той е справедлив, не само иска това от другите, но гледа да бъде образец в живота си. Той не се подкупва с нищо и от никого. Той не заграбва чуждото. Най-после, той има твърда воля, като диамант, само за доброто.
Ето това е истинският честен човек, и всички трябва да се стремим към тия качества.
Не само това, но такъв човек използува всички прояви и природата за своето усъвършенствуване.
Така той се учи на разумно търпение, като гледа как хората постъпват със земята - те я орат, копаят, тъпчат, а тя си търпи. Той се учи и замисля как така тази земя, която уж няма човешко съзнание, а приготовлява такива скъпоценни камъни, каквито са: диамантът, златото, среброто и пр. И затова разумният чо­век се пита: Какво е човекът пред тази разумност на земята? Мислейки това, той се стреми да прояви твърда воля като диамант, разумния живот - като зла­тото и чистото сърце - като среброто.
Интелигентният човек не се чуди и на растителното царство, гледайки как едно плодно дърво, един корен диня раждат такива чудни по форма, по вкус, по цвят, със симетрично наредени семки, сладки и вкусни плодове. Виждайки как тия плодове се жертвуват за живота на човека, и той се учи да жертвува с добри дела пред другите. Значи този човек знае, че растителното царство няма човеш­ко съзнание, но изхвърленият - излишният въздух от човека, като въглелив двуо­кис, който е отровен, по един алхимически начин, се поглъща от растителното царство и заедно с разните соли и елементи от въздуха и земята се образуват въглехидрати, захари, във вид на плодове, и ни ги поднася даром. Не е ли това изкуство? Ние, хората, трансформираме ли мъчнотиите в радости и добродете­ли? Всеки за себе си ще отговори.
Ами какво ще кажем за цветята? Нима те не са за нас образец със своите краски и отличен аромат? Благоухаем ли ние с добри дела между человеците? Ами с късането на цветята не вършим ли нарушение в природата? Първо, ние лишаваме човешките души от това ухание и нарушаваме хармонията в приро­дата.
Ами от животинското царство, малко ли поука можем да извлечем? Нима ние можем да накараме едно животно да пие вино, ракия, бира? Абсолютно не! Е добре, не е ли това поука за нас? Ами лъвът и лъвицата, гълъбът и гълъбицата, не са ли образец на семейната чест? Да! Ами гълъбът не е ли образец на постоян­ство, на твърдост, да остане вегетарианец през целия си живот?
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...