Jump to content
Ани

XIII. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ (1870-1962 г.)

Recommended Posts

XIII. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ (1870-1962 г.)

БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

1. Д-р Михаил Стоицев е роден през 1870 г. в село Каранфоля, Пловдив­ско. Заминава си на 27.V.1962 г. Това са единствените биографични данни, които получих от сина му Филип Стоицев, когато записвах спомените му, публикувани в «Изгревът» том VIII, стр. 641-690. Учудващо, но факт. Синът му дори нямаше представа за онова, което бе написал баща му и съответно - публикувал. Търсих от него някои материали за баща му. Жена му Иванка ми предаде две-три снимки на свекъра си Михаил. Жената на Михаил Стоицев се казва Ана Сотирова, от Хасково. Бащата на Михаил се казва Алекси Стоицев, занимавал се е с гради­нарство. Михаил Стоицев завършва стоматология в гр. Киев, Русия, през 1907 г., преди Балканската война от 1912-1913 г.

2. Отначало Михаил Стоицев е бил масон, но после, в 1922 г., приема Уче­нието на Учителя Дънов. Той е много активен. По това време атаката срещу Учителя от страна на свещениците е много голяма. Д-р Михаил Стоицев издава една брошура в защита на Учителя Дънов - «Новото духовно учение в България е чистото Христово, окултно учение». Отпечатана е в гр. Пловдив през 1924 г. с псевдоним Белобрадков. По-късно, в отпечатаните му книги отзад на корицата е отбелязано, че тази книга е от него. Публикуваме я в следващия раздел.

3. По онова време търновските граждани се подписват под една петиция, ръководени от владиците, с която искат пред властите да забранят съборите на «дъновистите» в гр. Търново. Властите забраняват събора през 1924 г. Михаил Стоицев пише едно писмо, което публикува на отделен лист и го препраща по цяла България - «Отворено писмо до търновските граждани». То е публикувано в «Изгревът», том V, стр. 518-522. Писмото е от 9.Х.1925 г. Съборът през 1925 г. е последен в Търново. Учителят после изобщо не се връща в Търново и повече кракът Му не стъпва там. Казва го. И го изпълнява. Това писмо ще го публикуваме.

4. Михаил Стоицев пише едно друго писмо, което също препраща по цяла България - «Отворено писмо до всички разумни човеци». Това писмо го има в съдържанието на неговите отпечатани книги. Накрая излезе и го публикуваме.

5. В началото на Школата групите по спиритизъм са много разпростране­ни. Почти всички от първите последователи на Учителя Дънов са преминали през теософите и са упражнявали спиритизъм. Най-дейна е била пловдивската група. За нея виж в «Изгревът», том VIII, стр. 642-643, 656-658. Това е най-краткото изложение по този въпрос.

6. Аз ги заварих, когато слушах за тези т. нар. «Логоси» от Пловдив. После ми дадоха един свитък на пишуща машина от 65 страници, написано на новия правопис след 1945 г. Означаваше, че са го разпространявали и след заминава­нето на Учителя от този свят. Беше озаглавено «Логоси от тайната Божествена школа на Духа». И за да подлъжат незнаещите, са написали отдолу: «Основана от Учителя, гр. Пловдив». А това е лъжа. Написали са, че «връзката с Духа е напра­вена чрез сестра Еленка Стефанова от Пловдив, завършила второ отделение». Това е отбелязано, за да се покаже, че дори една неграмотна жена, която едва знае да чете и пише, та чрез нея се дават откровения от Духа. Глупости. Че се дават, то е факт. Но това не е от Духа, а от лъжците и крадците, които се намират в поднебесната твърд, които се сношават с последователите на Учителя Дънов чрез спиритическите сеанси, с цел да ги отклоняват. И това сполучват, не само в Пловдив, но и на Изгрева в София, пред прага на Салона. Учителят многократно изразява становището Си, че е против това, че ги забранява, но никой не Го слуша, а всеки си прави каквото му хрумне. Това продължава и досега. Ще про­дължи и до утре. И за да бъдат по-убедителни, то отгоре слагат за мото следните думи на заглавната страница:

«Разпечатвам Тайното завещание, което бе обещано на старовременните братя, преди вас. Затова сега обещавам Духа Си и изпълнявам обещанието Си. Аз и Духът царуваме в Отца. Отец царува с Духа Си в мен. Аз благославям с Духа Си във вас. Затова давам светлината на Духа, давам ви познанието на Словото, давам ви мъдростта си.» Учителят

И за да докажат, че това е създадено от Учителя Дънов, то отдолу на заглав­ната страница са написали следното:

«И аз ви говоря в четири направления: 1. Говоря на света. 2. Говоря в Общия окултен клас. 3. Говоря в Специалния клас. 4. Говоря тук на вас, в Свети­лището на Божествената Школа на Духа. Тая Школа, която аз ви проявих и съб­рах в нея, тя не е от земята. Аз я повиках с Духа си от горе. И само небесните Сили ще обитават в нея.» Учителят

Аз пък, Вергилий, казвам, че това са лъжи на мошеници с цел да обсебят последователите на Учителя Дънов, да ги отклонят и да им изсмучат енергията.

И така те доказват, че групата в Пловдив, която работи и чийто медиум е една жена, която е неграмотна, то чрез нея се дават Логосите на Духа. Това е невъзможно. Аонези, които са видели лъжата, свидетелствуват лично затова. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 642-643 и стр. 656-658. Там ще прочетете как Учителят Дънов разрешава въпроса със спиритичната група в Пловдив и какво е становището на съставителя на «Изгревът».

7. Тези т.нар. «Логоси», които притежавам, са от 1915-16 г. «Логос» на гръцки значи Слово. Онези, които са се явявали чрез сеансите, са се представя­ли, че това е Слово на Господа Исуса Христа, от Бог наш Саваот, от Света Трои­ца, от Света Богородица. След като ги прегледах, установих, че това го е дикту­вал някакъв свещенически дух. Във всичко изписано няма нито Дух, нито Сила, нито знание. Има едно празнословие, има думи, които нищо не значат, и едно преливане на думи от пусто в празно. Това е най-доброто определение - налива- не от пусто в празно. Разказваха ми, че имало цели купища написани такива «Логоси». И отклонението от школата на Учителя има също път-това е пътят на Отклонението. То е тръгнало оттогава, от първите години, и продължава до днес. За да се ориентирате, вижте в «Изгревът» том XV, стр. 905-909, както и стр. 909-911. Запознайте се с цитираните страници и тогава се определете кому да служите.

8. Михаил Стоицев е много деятелен. Той организира в Пловдив преизда­ването на много единични брошури, които са издавани в София, както и беседи от «Сила и Живот». В някои преиздадени, запазени досега брошури, се вижда написано, че това се издава от Михаил Стоицев, зъболекар, ул. «Болярска» № 18, Пловдив. Те са на брой 11 брошури.

9. Той върви по страната и изнася много сказки от онова, което е написал и което в последствие публикува. Отпечатаните книжки той повечето ги раздава безплатно и по такъв начин са запазени и стигнаха до мен. Тях никой почти не ги е купувал. Тогава не са купували Словото на Учителя, а това е видно от многото съобщения - виж «Изгревът», том IX, стр. 744-755. А за произведенията на от­делни автори изобщо да не говорим. Изобщо не са ги поглеждали.

10. Тук трябва да споменем, че всички онези, които са печатали брошури, книги и т. н. по времето на Школата - 1922-1944 г., рядко някой ги е купувал, и още по рядко някой ги е чел. Аз ги заварих. Разпитвах ги. Те се усмихваха и казваха: «Абе, ние нямаме време да четем Словото на Учителя, че ще четем някои си!» А освен това завистта е била голяма сила. Онзи, който отпечата нещо, другите тутакси го отхвърлят, без да са прочели дори един ред.

11. Михаил Стоицев отпечатва в отделни брошури «В Царството на Живата Природа или Силите на Живата Природа» - в десет отделни брошури. Те са отпе­чатани в « Изгревът», том XV, стр. 590-632 и с обяснителните бележки от мен на стр. 632-634.

12. Препечатва от вестник «Зорница», бр. 38, 39, 41 от 1926 г., статии на Стоян Ватралски: «Кои и какви са белите братя (дъновистите)». Едно хубаво из­дание, на хубава хартия, с портрета на Ватралски, а отзад на корицата е отбеля­зано какво е издал досега същият автор.

13. Михаил Стоицев издава брошури, от които, както споменах, едва ли някой да е прочел и един ред. Аз също ги подхвърлях, но накрая ги бях опаковал, да стоят, докато им дойде времето, за да ги разгледам. Това време дойде. За моя голяма изненада, те бяха написани много добре, имаше Дух и Сила в тях.

Но това важи за онези, на които им се отворят очите за неговите книги. Иначе - не! Тогава реших да го представя, като избера онези раздели, които ми харес­ват. Ако не се поместят сега в «Изгревът», тези брошури ще се загубят, те ще се унищожат след време. Аз не можех всичко да поместя, поради големия им обем. Но помествам част от тях, а някои съм публикувал изцяло. Трябваше Михаил Стоицев да го запазя. Да го представя, да се знае, че го е имало и че е играл ролята на последовател на Учителя, според своите възможности. Другите и това не са правили. Ако не го публикувам в «Изгревът», той щеше да изчезне и да се загуби във времето. Нали това е целта на враговете на «Изгревът»?

14. В две от книгите той е публикувал две свои снимки от различни години. Аз ще ги публикувам към снимковия материал. Освен това него го има на снимки с Учителя в София, в Мърчаево и на Рила. Ще поместим някои от тях, за да се види, че него го е имало, а не е измислен. Да, не е измислен. Нали това твърдят враговете на «Изгревът» - че аз съм си ги измислял, нещата и авторите.

15. По онова време последователите на Учителя са изучавали френология. На много места Учителят дава данни за френологичните особености на главата и че човек трябва да има голямо чело, което означава, че неговите мозъчни цен­трове са развити. И онези, които не са имали голямо чело, са си го правели. А как? Взимали са ножицата и са си подрязвали отпред косата, над челото, за да изглежда то по-голямо. Това е лъжа. Всеки, който е запознат с френология, като погледне една снимка, ще разбере, че това широко чело е създадено изкуствено от ножицата. Спомням си, Иванка, снахата на Михаил Стоицев, много пъти ми е разказвала как го е виждала да си оправя големината и широчината на челото с ножицата. А защо го разказвам ли? Нека утре, когато дойдат френолозите да изследват челата на съвременниците на Учителя, да не се заблудят. А те непре­менно ще дойдат. А ако е живот и здраве, в един том на «Изгревът» ще публику­ваме френология, хиромантия, физиогномика от Учителя Дънов. Дано дойде това време.

16. Михаил Стоицев взема дейно участие в борбите срещу Михаил Иванов от Франция. Той му пише няколко писма и получава съответно отговори. Те се публикуват в настоящия том, във втория раздел за Михаил Стоицев. От тях се вижда за какво са борбите и в името на какво се водят. Той отначало е смятал, че Михаил веднага ще се коригира, когато прочете писмото му. Уви. Той после така се разочарова от него, че не го приема дори и за последовател на Учителя.

17. По време на процеса срещу Братството през 1958-59 г. Михаил Стои­цев взима дейно участие при защитата на обвинените от властите. Той пише писма до ЦК на БКП, до Тодор Живков, до главния прокурор. Когато ги прочетох, много съм се смял. А защо ли? Защото аз ги прочетох през 1972 г., когато се разрушаваше Изгревът от властите. И тези писма бяха толкова наивни в сравне­ние с комунистическата диктатура. И което е също важно да се отбележи - че властите, като са му прочели писмата, са видели, че те са от един старец на 80-90 години, който е изкуфял. А той не беше изкуфял. Но неговият висок идеал спрямо диктатурата, която вилнееше тогава, можеше да се оприличи на изкуфе- ли писания. А те не са изкуфели, но са много точни. Ще ги публикуваме, когато му дойде времето и мястото за това.

18. Доктор Методи Константинов и д-р Михаил Стоицев успяват да работят заедно. Единият е стар, а другият е млад. Методи прави увода в книгата «Новият път». За него виж в «Изгревът», том IV, стр. 519, ред 24 отгоре, както и за тяхното сътрудничество.

19. Преди години, когато работех по спомените на рождения му син Филип, които публикувах в «Изгревът», том VIII, стр. 641-690, разбрах; че Михаил Стоицев не е роден в град Пловдив, а в едно село - Каранфоля, околия Пловдивска. Това е отбелязано на стр. 660. А защо се укрива, че е орден в село? По онези години гр. Пловдив е гръкомански град, болшинството са гърци е се е говорело на гръцки език. Това са правели и погърчените българи, женени за гъркини. А Михаил е вече доктор и един доктор не може да бъде роден на село. А само в град. Ето, това е причината.

20. Учителят Дънов винаги е засвидетелствувал Своето уважение към въз­растните приятели, които Го придружават от 1900 до 1922 г. и от 1922 до 1944 г. Обикновено Той препоръчва на дежурните по обяд и те им освобождават места­та до Него. И така днес на много снимки виждаме Михаил Стоицев до Учителя. Седнали редом на масата и разговарят. Едва ли някой днес познава образа на Михаил Стоицев. Затова ще ви го покажа и докажа, че го е имало!

21. Ето защо аз го въвеждам в поредицата «Изгревът» - защото той е част от живия Изгрев, съществувал е вчера, жив е и днес. Това най-добре удостове­рявам аз, понеже видях и разбрах с какво усърдие ми помагаше от Небесата да подготвя неговия материал. Благодаря ти!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×