Jump to content
Ани

IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Recommended Posts

IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

1. Писмо на брат Михаил Стоицев до братята във Франция
За сестра Стела и братята Михаил Иванов и Белмен
Мила сестра и брат Белмен,
Като Ваш по-възрастен брат и ученик на Учителя, който, въпреки своята 86-годишна възраст, проповядвам Неговото Слово с бодрост, ревност и смирение, мисля, че имам дълг да ви изпратя казаното по-преди на братята Михаил Иванов и Алфиеро Бертоли и да изложа в това свое писмо следните мисли, предназначени като мой личен братски съвет за брат Михаил Иванов и воденото от него братство в Париж.
Признавам на брат Михаил Иванов работата му и жертвите му за делото на Учителя във Франция през периода от 1937 г. до 1940 или 1942 г. Признавам също работата и жертвите на братята французи за това дело. В съгласие с думите на Учителя поддържам, че след България братска Франция ще разпространи това велико учение по целия свят, но веднага добавям: Това е възможно само ако Божественото учение на Учителя се изнася в абсолютния му чист вид според беседите, а не чрез заместващи ги обяснителни беседи върху словото на Учителя, защото Неговото слово е новото Евангелие, което трябва да се предаде в абсолютно чист вид на човечеството, за неговото обновление и издигане. Когато в разговори, послания и писания се изнасят идеи на учението, това трябва да се прави съвсем точно, без лични прибавки към Словото, като винаги се сочи неговият извор - Учителят. Ако Божествените беседи не се четат - в превод или в оригинал - в тяхната пълна и точна форма, това пречи на магическото въздействие на Словото, да стигне до душите и да им даде вложените от Духа в него благословения.
Съдено от всички факти, чийто език е ясен и недвусмислен, братята и сестрите във Франция слушат и издават беседи на брат Михаил Иванов вместо беседите на Учителя. Съдбоносно е за тези братя и сестри, заедно с брат Михаил Иванов, да разберат, че те трябва да се поправят и да четат в Школата само беседите на Учителя, както поставят служенето си върху Божествената основа на абсолютната чистота и във възможно най-кратко време да преведат точно, да издадат и разпространят беседите на Учителя всред французкия народ, като едновременно започнат активна работа за разпространяването на учението и всред другите народи.
Ако брат Михаил Иванов и братята французи не поправят своя начин на работа в съгласие с окултния принцип за абсолютната незаменимост на Божественото Слово с каквито и да било човешки беседи и мъдрувания, те ще имат най- голяма отговорност пред Небето, всичките им усилия ще останат безплодни и даже Божественият мандат, даден на Франция, може да се отнеме, за да се даде на някоя друга западна страна или на братските славянски народи.
На ученика е допустимо да греши в малките неща, като се изисква от него по възможност да не повтаря всяка допусната и осъзната от него погрешка. Престъпление пред Бога, Учителя, Небето, цялото човечество и цялата природа е, ако ученикът измени на Божественото предначертание и на работата на Божественото Слово, както тя е планирана чрез беседите на Учителя, като замени Божествените беседи, предназначени за всички народи и всички човешки души, с каквито и да било човешки беседи, водени от кривото мнение, че и в тях говори Бог и че те са по-достъпни, по-разработени и по-изяснени от тези на Учителя. Никой ученик на Великата Божествена Школа не може да стои по-високо от Учителя си, никой не може да бъде нито по-високо, нито наравно с Христа. Никое човешко слово не може да замени живото Божие слово. То е единственият животворящ хляб за душите, чрез който само цялото човечество може да се обнови и издигне.
Няма по-голяма погрешка за ученика от това, да замени - по каквито и да било съображения - Божието Слово, дадено за повдигане на човечеството, със свои беседи.
Няма по-съдържателни, по-добре разработени и по-достъпни по форма за всички народи и души от Божествените беседи на Учителя. Тези беседи са хлябът на живота и Истината, от които трябва да се храни днес и в бъдеще цялото човечество, отклонило се от Божествените закони.
Понеже ви говоря истината, както я знаем от Учителя, ако сте ученици, думите ми ще бъдат за вас не укор, а обична виделина и спасителен зов, който ще внесе светлина в умовете ви, ще трогне сърцата ви и душите ви и ще даде по- голяма ревност за правилно служене.
Моля Бога, както правят това всички братя и сестри в България за вас, Бог да докосне с любов сърцата ви, тъй че думите ми да не ви наскърбят, а да ви освободят и насърчат.
Обични сестра Стела и брат Белмен! Четох вашите писма и обръщения към българското братство, както и писмата на братята Коста Стефанов, Апфиеро Бертоли, Боян Боев и Борис Николов. Всички сте мили в ревността си в доброто. Не всички от вас обаче виждат погрешката за неволното отклонение от Словото на Учителя, като не четат изцяло в школата само беседите на Учителя. Който замества живата вода - Божествените беседи, с неполезната вече вода на стари водоеми, той върши погрешка. Старите окултни учения са изиграли вече своята роля и след идването на Учителя беседите са, които ще сложат основата на новата човешка култура. Те са Божествената канализация, по която благословенията на Словото ще стигнат до човешките души. Като истината, беседите на Учителя са едновременно прости, дълбоки и достъпни за всички. Те едновременно хармонизират, хранят и импулсират човешката душа, като всяка беседа дава много подтици и благословения за пробуждането, организирането и развитието на всички основни сили на човека.
Дори и да беше нужен някакъв подготвителен период, за да се приспособят французите към формата, в която е дадено Словото на Учителя, ще се съгласите, че 20 години са прекалено дълго време, за да схванат и почувствуват интелигентните французи, че Божественото Слово на Учителя по съдържание и форма напълно отговаря на развитието, нуждите и способностите на всички ученици на Учителя, на всички народи и човеци, които сега трябва да се ползуват от него и да прилагат законите, правилата и методите, необходими за личното и общественото издигане.
Ние вярваме, че брат Михаил Иванов и вие ще почнете четенето в школата на Божествените беседи, както отначало брат Михаил е започнал работата си във Франция и както това се прилага по окултен завет на Учителя в България и ще се прилага за в бъдеще и в другите страни.
Брат Михаил Иванов в писма до своите приятели твърди, че заменил беседите на Учителя със свои, защото се убедил още в самото начало, че от беседите на Учителя французите заспивали, тъй като Словото на беседите, според собствения му израз в едно писмо, с което разполагаме, «не беше живо, беше еднообразно и без значимост за умовете». Изповедта на брат Михаил Иванов продължава в същото писмо: «Така вече не четях книгите на Учителя пред събраните, но само една страница, и тълкувах дълбочината на нейните изрази, подкрепен от всички окултни науки, които бях успял да усвоя. По този начин французите бяха не само привлечени, очаровани, но същевременно и изумени.»
Ние не съдим брат Михаил, но само му напомняме, че ученикът на Учителя трябва да си служи с беседите на Учителя. При това искаме да го уверим най- чистосърдечно и братски, че в България абсолютно никой не го мрази. Не допускайте нито за минута, че тези от България, които отправят своя братски съвет, поради това, че сте се отклонили, не ви обичат. Обратно, цялото българско братство денонощно се моли и работи за успеха на делото Божие и Франция и да се благословят всички негови работници, а брат Михаил Иванов да получи наистина одобрението и наградата на Небето.
В цитираното писмо брат Михаил Иванов твърди: «Защо да не се съединим, за да извършим нещо неизмеримо?», а в същото време не поема подадената му ръка от скромния брат Алфиеро Бертоли, ученик на Учителя от самото начало, който правилно води беседите и прилага учението.
Безспорно, брат Михаил Иванов не е разбрал правилно и изискването на Учителя да работи с французите по метод, който подхожда на тяхното развитие и нужди. Националното развитие и природа налагат известна промяна в реда на духовните упражнения и задачи, с оглед да се улесни и ускори развитието на специфичните сили, способности и качества у даден народ. Брат Михаил Иванов е решил въпроса извънредно неправилно, като е заменил Божествените беседи на Учителя със свои изяснителни беседи, въз основа на всички досегашни окултни учения на Запада и на Изтока. Ние, като казваме, че е хубаво и нужно да се четат в оригинал самите беседи на Учителя в школата във Франция, това не ще каже, че са излишни и беседите и сказките на брат Михаил Иванов. Те нека си продължават, но отделно.
Ако се допускат погрешки, потребно е да се поправят и да се изкупят само с още по-голяма ревност и в правилна работа и служене. Аз лично и цялото българско братство Ви желаем само това и никого не съдим.
Братята и сестрите във Франция знаят, че брат Михаил Иванов е само скромен последовател на Учителя, който трябва да се стреми да бъде скромен и добър ученик.
* от Учителя да остане според личната му молба във Франция и да съдействува за разпространяването на учението му, след Парижкото изложение от 1937 г. Пълномощия, като духовен пратеник и избраник с подобна мисия не само на него, но никому на земята Учителят не е давал. В подобни илюзии за титли и отличия, с които светът е пълен, не само брат Михаил, но и много други братя и сестри могат да изпаднат. Този път е вече стар, отживял и не отговаря на изискванията на времето.
Следните мисли на Учителя трябва да се държат високо. Те са ясни, дълбоки, те са заветът на Учителя: «Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво в тях. Те постепенно ще дойдат с любовта, ще свършат с любовта. Богомилите сега идат отново. Животът влиза в нова фаза. Моята задача е да ви предам Божественото учение. Вашата задача като ученици е да го предадете на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде учението на другите народи.»
Прочие, обични брат Михаил и братя французи, започнете да превеждате най-точно и внимателно беседите на Учителя, четете ги в школата изцяло, проучвайте ги и ги прилагайте внимателно, разпространявайте ги, и Бог и Учителят ще ви благословят. Само така ще можем един ден всички да се прегърнем радостно за светлата победа на Божието дело на земята. Крепко вярвайте, че даденото от Духа и от Учителя е най-достъпното и най-необходимото за всяка човешка душа духовно познание.
Духът на Учителя и небесни представители благославят всяко събрание, където се чет.е изцяло беседата на Учителя. Като се четат и слушат съсредоточено, беседите оказват своето въздействие и съдържанието им достига до всички, според тяхната степен на развитие.
Бялото Братство на небето и земята ще ликуват, ако се зачете този окултен закон и ако единството на двете групи на французкото братство бъде потвърдено с писмо за единомислие и единодействие в духа на учението, подписано едновременно от обичните братя Михаил Иванов и Алфиеро Бертоли.

2. Писмо отговор от Михаил Иванов до Михаил Стоицев

Бонфен, 21.V.1957 г.

Обични и мили брат Стоицев,
Получих вашето писмо и го прочетох няколко пъти. Също така и писмото, което сте писали на с. Стела и бр. Тони.
Отдавна исках да ви отговоря, но имах огромна работа по ремонта на един от етажите на нашата къща в Севър. Трябваше да се разширят 3 стаи, да се украсят, да се мебелират и да се построи една сал дьо бен[1]. Всичко това изискваше интензивна работа, при това и очаквахме гости от Швейцария и от Холандия. Най-после всичко е завършено. Инсталирано и мобилирано. Гостите бяха посрещнати и си заминаха възхитени.
Имах такава работа, че често си лягах в 3 часа след полунощ и в 5 часа бях на крака за изгрева слънце. През деня (всеки ден) държах често по три беседи пред братството. Защото имахме цяла зала, пълна през целия ден - оставаха братя работници.
Сега съм в Кот д'Азур за няколко дена и се връщам наново в Париж. Друга работа ме чака - визити, рандевута[2], писма, беседи и т. н.
Пиша Ви това писмо, за да Ви осветля върху някои неща, които, виждам по писмата Ви, че не Ви са много ясни, или защото други заинтересовани лица са Ви представили иначе нещата, или пък Вие не сте си правили труда да изучите по- добре положението тук и там, в България.
 
Така щото, да ме разберете добре, ще Ви моля да прочетете внимателно това писмо, и то няколко пъти, и после да се произнесете!
Най-напред Вие започвате с фрази и формули от Учителя, което е чудесно и което аз обичам. Бих направил и аз същото и вместо да взема вашата фраза: «Само проявената Божия любов, Божия мъдрост и Божия истина в живота носят пълното щастие за душата», бих казал: «Само проявената Божия любов, Божия мъдрост и Божия истина носят пълния живот, пълната светлина и пълната свобода за душата.» И двете формули по дух са верни и истинни, макар че по форма има разлика. Значи ние няма нито да се караме, нито да спорим по това, но по- нататък това може да ни послужи, за да хвърлим една светлина върху други въпроси, извънредно съществени.
Вие ми говорите за първото и второто измерение, но нищо не казвате за третото и четвъртото измерения, които са още по-важни и необходими за еволюцията на съзнанието.
Вие ми говорите за великите качества: за мълчанието, за послушанието, търпението, кротостта, смирението, справедливостта, добродетелта и милосърдието.
Че ние трябва да работим с любовта за сближението на човешките души и за повдигането на човечеството, а не за разединението.
Вие ми говорите за Вашите сказки, които са били 200. Имате доброто желание да ме насърчите и наставите в общата работа и да ми дадете подтик за единомислие и задружност за делото Божие. После Вие ми давате съвети и начини как нашите два кръжока в Париж да се сдобрят, за да се постигнело единомислие и единодействие. След това Вие минавате към големи заплашвания и гръмотевици срещу тия, които мислят да заместят Учителя, големи анатеми и забрани против когото и да е да бъде наравно или по-горе от Учителя. Всичко това е чудесно, аз ви благодаря за всичките Ви добри намерения и желания, мили брат, за да ме поучите, да ме окуражите, подтикнете и наставите! Аз ценя извънредно много това! Макар че тонът, с който си служите в писмото, е много отвисоко, като че ли Вие сте постигнали всички тия добродетели, знание и светлина. Аз от сърце и душа бих желал, щото Вие да ги имате. И вярвам, че Вие ги притежавате, но има едно нещо, което Вие си позволихте да пишете на сестра Стела и брат Тони, което ясно говори, че други са успели да Ви заблудят, и че Вие трябва да работите още много, за да виждате ясно нещата!
Нека си приказваме сега братски и приятелски, без обида, без гняв, да анализираме нещата, да си ги представим ясно, и след това Вие ще се произнесете.
Вие казвате в писмото на сестра Стела, че Учителят не ме е изпратил във Франция за каквато и да е било мисия, че аз съм дошъл за изложбата в 1937 г. и че французите не би трябвало да ме слушат, но да четат само беседите на Учителя. Нека да се спрем върху това! За да Ви се докаже какви големи и лоши последствия има твърдението на едно нещо, което не е вярно, те Ви изпратиха писмото, което Учителят е диктувал на Боев през юли 1937 г., с което писмо той ме изпрати в Париж заедно с неговата фотография (с Неговия подпис), която ми беше винаги като талисман. В това писмо е казано, че Учителят ме изпраща с мисия до окултистите, спиритуалистите и че аз съм се посветил всецяло на Божието дело, за което съм живял и работил. И че ако ми се помогнело на мене, с това се помагало на великото дело на Учителя.
Защо Боев замълча и не каза на никого за това писмо? Това не е благородно! Това е голямо малодушие.
Сега, брат Стоицев, слушайте ме много внимателно! Всички недоразумения произлизат оттова, че ние не се познаваме, не се обичаме, не си помагаме! Грешката е в мене. Сега ще разберете всичко!
Още в началото на моето духовно подвижничество, в 1916 г., бях толкова привлечен от мистичния, вътрешен живот, че пренебрегнах външния живот и оттам - големи аномалии. Толкова много медитиране, съзерцаване, четене, екстази, постене, че бях като сянка - кожа и кости. Родителите се бяха ужасили, приятелите ми се подиграваха, но вътрешният огън беше толкова силен, че предпочитах мизерията, подигравките, отколкото да оставя тая красота и светлина на вътрешния свят. И това беше още преди да срещна Учителя! И така - по цели дни: толкова бях се изтощил, бях напуснал даже гимназията, че паднах болен, на умиране. Чакаха ме да си замина почти, но ето, че оздравях и след тая болест срещнах Учителя. И оттогава вие можете да си представите моя живот.
Някои от старите братя в събора в Търново ме забелязаха, обикнаха и говориха на Учителя и наредиха да ме поканят, заедно с Кръстю Христов, да живеем във вилата. Но скоро след това се появиха големи дисхармонии. Един брат ръководител в Търново - брат Иларионов, който, като видя, че всички негови хора идваха при нас, а никои - при него (без да вършим това нарочно и съзнателно), започна толкова много да ни нагрубява и да прави същите клюки, както някои понастоящем, че много зле ни представи пред Учителя. И Учителят, след като се замисли намери, че при тия условия ние не ще прогресираме и ни каза да се върнем във Варна. Веднъж ни бе казал, че този, който има дясната хемисфера на мозъка много по-развита от другата (което представлява една голяма асиметрия), да не спорим никога с него, защото това са хора толкова импулсивни, гневни, че, не можейки да владеят големите експлозии в тях, могат да паднат в лудост или разрушителност. Всъщност, за голямо съжаление, Иларионов имаше тая асиметрия на главата. И наистина, няколко години след това той се обеси! Съзна голямата си грешка и злото, което бе ни причинил, и не можа да го понесе.[3]
След това обаче стана една промяна в мене. Вместо да се проявявам и изявявам всичко, което правех, учех или екзерсирах [фр. - упражнявах - бел. М. И.)], започнах да мълча, да уча и работя в мълчание и тайна. И така - цели 20 години, без никой да подозира, че става нещо в душата на брат Михаил. Добър, усмихнат с всички, смирен и последен навсякъде на беседите или на екскурзиите, но само Учителят знаеше това, което ставаше в мене, за какво работех и се приготовлявах и към какво направление, и какви правила и наредби Учителят ми даваше. Оставях всички да се надпреварват кой да бъде най-учен, най-способен и пр., кой да има първите места. Виждах много ясно (благодарение критериите и физиономическите правила, които Учителят ми разкриваше) слабостите и качествата на всекиго, но това си оставаше в мене. И така, с мълчание и с любов брат Михаил се развиваше, се радваше или страдаше, без другите даже да се усъмнят в каквото и да било. Образуваха се групи, клонове, партии на Изгрева, образуваха се класове и категории, в никоя група брат Михаил не се почувствува, че беше неговата, сродна по афинитет. Никой не го приемаше (вътрешно), никоя група, и така той намери за добре, за да се развива още по-добре, да живее в града и да идва често да се учи при Учителя - единственият, който отговаряше на неговите въжделения и стремежи.
Какво правех в града? Само Господ и Учителят знаят, даже Богомил Малджиев, с когото живеех, не знаеше всичко точно. И така - 20 години, мили брат, непрестанни упражнения и учение. Докато един ден Великият Учител реши да му даде една мисия, една служба, защото там нямаше място за него! Чел ли си това стихотворение на Шилер, където той разказва, че някога си, в далечното минало, Господ решил да раздава дарове на хората! Един поискал това, друг поискал онова, докато нищо не останало на края на краищата от земните блага, защото всички заграбили кой ливади, кой земи, дървета, пари, оръжие и пр.; най-после пристига поетът, а за него нищо не останало. - «Какво прави досега толкова време, когато се раздаваха всичките дарове на земята?» - «Съзерцавах красотата на Твоите небеса, Господи», отговорил поетът. - «Тогава небесата са за тебе», отговорил Творецът, Който винаги е бил справедлив! Този пример съвпада чудесно с моя случай! Нека сега се върнем много години назад. Има 35 години, ако се не лъжа, точно. Ние, братството, бяхме на второто рилско езеро. Насядали около Учителя. Не си спомням по какъв случай стана въпрос за мене. И тогава за първи път Учителят - Той не обичаше да говори за мен пред всички - произнесе следните думи, които никога не се заличиха в паметта ми:
- Вие не знаете още кой е брат Михаил. Той е дегизиран понастоящем, но един ден вие ще го познаете.
И неговото изражение беше дълбоко и гласът му - пророчески. Настана дълбоко мълчание. Може би още някои от братята да си спомнят това. На брат Радославов бил казал в един от разговорите си и той ми го писа - това писмо го пазя още, - че брат Михаил бил единственият в братството и нямало друг като него. Учителят прибавил: «Жалко, че няма други още като него в братството.»
На сестра Люба Манол Иванова е казал: «Небето му отвори пътя и му дава условия да се прояви.» На цяла групичка братя и сестри, в която е участвувала и сестра Велчева, е казал, на някои, които искали да ги изпрати да дойдат при мене в Париж, за да ми помагали, той им отговорил, че «всеки друг, който щял да дойде, щял да развали това, което съм построил. Брат Михаил си избра Франция, той я спечели. Има други страни в света, идете другаде!» Докато Учителят беше между вас, Той не позволи на никого да дойде, за да проповядва. Когато един от братята му отговорил, че апостолите ходели по двама, Учителят му казал, че вторият е бил само да урежда материалната страна, храна и пр., но че Михаил е разрешил всички проблеми и няма нужда от това. И всички млъкнали.
И мнозина искаха да дойдат, за да ни помагат уж: Димитър Звездински, Веса Несторова, Кръстю Христов, Бертоли и много други, но Учителят не позволи. Едва след неговото заминаване, по човешко нареждане изпратиха Бертоли и Господ знае злините, които тоя ужасен човек ни донесе и ще ви донесе на всички вас! Ако братята познаваха Учителя, те трябваше да знаят, че той никога не правеше нищо, без да се допита до Бога, до невидимия свят.
Един Учител не мери нещата по лице, но по сърце. Той знаеше прераждането на всекиго и бъдещето на всекиго. Защо тогава Той не избра другиго, а брат Михаил - най-невежия, най-слабия, най-незначителния? Имаше други, които го задминаваха по ум, по знания, по говор, по езици.
Неизповедима е мъдростта Божия и няма други като Учителя, за да я проникнат!
Чел ли си, мили брат, моята беседа върху пчелите и осите? Има една далечна традиция, в която се разкрива от посветените, че пчелите, които имат една чудесна култура, които имат една организация, идваща от Венера. Те са били създадени там и пренесени на Земята. Когато Земята е видяла това, от завист е фабрикувала нещо подобно и е направила осите. Тя, в желанието си да задмине Венера, е дала на осите чудна отрова, но те не знаят да правят мед. Знаят да правят донякъде пити, но не и мед. Обаче за жиленето са майстори!
Слушал си от устатата на Учителя тази приказка, че в едно далечно царство животните се събирали през годината един ден под председателството на техния цар - Лъвът, и всеки път след завършването на конгреса, лъвът завършвал със следните думи: «Никой не може да развали това, което Господ е направил.» В смисъл, че никой не може да разкъса това, което Господ е свързал.
Имало една огромна птица, наречена Рока. Тя се изправила и казала: «Царю честити, аз мога да разкъсам това, което Господ е свързал.» Тази птица била толкова голяма, че когато хвърчала и разпервала крилата си, помрачавала слънцето. Лъвът отговорил: «Бих желал да видя това, докажи ни това.» - «Ще ви покажа» - отговорила птицата. На другата година трябвало наново да се свика съборът. През това време птицата видяла двама млади, които се обичали горещо и искрено. Тя се спуснала от височините, сграбчила младата мома и я издигнала високо във въздуха, над морета и планини. Завела я в един остров на океана и я поставила в едно голямо гнездо на едно високо дърво. Носейки й всеки ден храна и плодове, за да живее. През това време младия момък, отчаян, нещастен, със сълзи на очи, не знаел какво да прави, решил да обходи света и да пътува. Качил се на един параход и след няколко седмици голямо корабокрушение станало. Всички се издавили, само той бил изхвърлен на един самотен остров в океана, ходел тук и там, плачейки и оплаквайки горчивата си съдба. Спрял се под едно голямо дърво и започнал да нарежда в ридание: «О, мила душа, мила моя възлюбена, къде си ти сега, да ме видиш в какво състояние се намирам?» И ето че някой от дървото му говори: «Аз съм тука, мили мой, о, какво става с тебе, о, каква радост!» И така младият момък се качва на дървото, където неговата възлюбена го прегърнала и след това го скрила в гнездото, защото моментът, когато птицата Рока идвала, наближавал. И наистина, птицата пристигнала и с голяма сила задигнала гнездото с ноктите си и полетяла наново през планини и морета. Ето че бил денят на събора. Всички животни били там в тържествено състояние и когато царят Лъв наново произнесъл обичайните думи - че това, което Господ е наредил, никой не може да го развали. Рока с една надменна гордост се изправила и казала: «Аз, царю честити, разделих двама влюбени, които не се напускаха нито за минута.» Лъвът отговорил: «Покажи ми това, да видя.» И тогава Рока отишла да доведе младата мома, но тя била със своя си възлюбен, излязъл от гнездото. «Какво виждам? - казал лъвът. - Те са двама, прегърнати в любов, като божества?» Тогава Рока, в гняв, възмущение и срам, червен и страшен, се пръснал на частици пред всички животни. Наново царят завършил: «Човешкото си остава човешко, роденото от Бога си остава Божествено. Човешките нареждания дават запъртъци, а Божествените - славни работи!»
Сега, мили братко, слушай още малко минутки малкия брат Михаил. Ще ти кажа това, което Учителят ми каза, преди да ме изпрати във Франция, дълго време преди.
- Аз притежавам един скъпоценен камък от неоценима стойност, голям като яйце от камилска птица. Трябва да го пренеса в една далечна страна. Лицето, което трябва да го пренесе, трябва да мине през една гъста гора, пълна с разбойници. За да не може никой да забележи блясъка на тоя камък, убие човека и го открадне, аз ще го нацапам този камък с нечистотии и след пренасянето ще го измия и той ще блесне наново с несравнима красота и блясък!
Аз бях на хиляди километри далеч, мили брат, да разбера за кого се отнасяше всичко това? След няколко години едвам си спомних и разбрах дълбокия смисъл на думите на един от най-големите психолози и педагози, които са съществували по земята! Аз призовавам всички ангели, пророци, учители, да ми бъдат свидетели, че това, което казвам, е истина. Сега започва ли да ти става ясно, че когато казвах: за всичко съм виновен аз? Именно моето поведение в България, понеже не бях се проявил пред другите като човек учен, способен, умен, но оставих едно впечатление на посредственост, което ми докара всички злини! Когато всички чуха и се научиха, че аз съм нещо за учението, никой не повярва там! Всички казали, че съм постигнал това с хипнотизма, с магията, с гьозбояджийство и пр., като че ли е толкова лесно 20 години да се хвърля прах в очите на професори от университетите и на доктори, инженери, писатели и адвокати? Бедни хорица! Как да не са за оплакване? Вие ми препоръчвате мълчанието в началото на писмото.
Никой друг по-добре не го е спазил досега. Даже от 20 години съм чернен, клюкарстван, критикуван. Едва сега за първи път пиша, за да обясня нещо за доброто на цялото братство. Да продължавам ли още да мълча? Ще има ли братя, които ще разберат голямата цена на тия методи? Не вярвам, понеже Вие - умният, добрият брат, и Вие не можахте да проникнете в цялата мрежа от лъжи, които други Ви представиха!
Вие ми пишете, че сте държали 200 сказки навсякъде в България, че сте имали много писма на признателност и пр., за което винаги съм се радвал. И бих желал да просветите цяла България! Понеже Вие ми пишете с такава радост, затова позволете ми, мили брат, да направя и аз същото. Аз обходих също по- малко градове, отколкото Вас, но държах досега 1100 беседи от най-различен характер. Имам няколко грамадни чанти (за пътуване), пълни с писма от лица, и то с такова съдържание, че никой там не е в състояние да си представи! Това може да Ви се докаже един ден! Издадох 14 тома от най-добрите страници на Учителя. Преведох много томове на френски, а колко беседи? Не съм ги още прочел, за да знам количеството им. Издадох 4 тома от моите беседи, чакат още 75 тома да се издават. Работя още от 1915 г. Позволете ми, мили брат, да прибавя също и това, как гледам аз на някои неща.
За физическия свят има значение пред хората колко беседи или реферати е държал някой и според това ще го класират, но невидимият свят се интересува от съвсем друго нещо. Той иска да види какви са резултатите от тия реферати! Колко души, които са били пияници, пушачи, алкохолици, лакомци, женкари, крадци, лъжци, разбойници, болни, търговци и пр. пр. глупави и смахнати, болни и разнебитени, са се изменили, са оздравявали, станали умерени, умни, добри, чисти, честни или духовни? Ето кое е важното! Какви са трансформациите, които се произвеждат в човешките души! Тия, които живеят според духовните закони, даже и когато не държат беседи, осветляват, лекуват, възкресяват навсякъде! Както Учителя!
Сега, относително писмото на Боев, диктувано от Учителя, където е казано, че ме изпраща с мисия при окултистите, спиритуалистите и др. Това подразбира, че за да се убедят и привлекат към учението окултистите, трябва да им се покажат знанията, които те имат, и нещо повече, което те нямат, иначе е безсмислено човек да убеди за възприемането на новите Учителеви идеи, методи, упражнения и пр., такива големи учени в окултните науки, ако човек е невежа! Мнозина оттам си мислят, че когато им се говори само за любовта и се произнасят няколко Учителеви формули, тия големи окултисти ще останат зяпнали, възхитени и очаровани от невежеството на човека. Само да знаете, мили брат, какви хора срещнах, с какви познания и с какви сили! Вие нямате ясна представа! Даже човек няма и достъп до тях! Някои от нашите българи се задоволиха да си останат невежи и очакваха всичко да дойде от Учителя. По цели часове едни висяха по стълбите, да го чакат, вместо да работят, да четат, да се упражняват. И какво развиха, какво придобиха? Станаха за посмешище! Има още мнозина, които продължават да си мислят така: без наука, без знание, без усилия ще постигнат всичко.
Какво им казваше Учителят? - «Вие се хвалите винаги с мене. Учителят знае това, Учителят знае онова, Учителят може всичко. Да, аз знам, но това знание ползува мене. Вие какво знаете, ето това е същественото! И вие също трябва да знаете и можете... »
Същия манталитет ние намираме в някои от учениците на Христа, когато се опитали да спасят едного от обсебване на лоши духове.
 
- В името на Исуса, ние ви заповядваме да напуснете тоя човек!
Духовете отговорили:
 
- Ние познаваме Исуса, а вие кои сте?
И духовете нападнали учениците, и те едва се отървали - с голяма мъка; значи и учениците трябвало да бъдат силни като Исуса!
Учителят не обичаше грамофонните плочи. Значи има същества, които избират лесния път, но има ученици, които избират най-трудния път. Слушайте ме много внимателно, това е извънредно важно и съществено! Аз познавам един брат от София, който четеше беседите публично в салона. Как братята го възнаградиха? Стана ли силен, учен, умен и авторитетен като Учителя? Аз няма да се произнеса! Вие ще отидете и ще проверите! За всички четива, които той държа, той е пренебрегнат от тях, оставен настрана. Ако той бе избрал най-трудния начин да работи над себе си, да се обогати духовно, да твори и той нещо ново, необяснено (понеже любовта има 35 милиона форми, казва Учителят, защо и ние да не проявим една от тия нови форми)?
Вие започвате да разбирате, че брат Михаил избра най-трудния път, вместо да цитира вечно беседите на Учителя наляво и надясно, както някой има обичая да го прави, за да покаже на другите, че държи за Учителя, а всъщност вън от това, той държи или за жена си, за децата си, за къщата си, за търговията си, за социалното си положение или за стомаха си! А думите на Учителя са само прах в очите на другите, украшения и нещо подобно. Когато ученикът държи наистина на Учителя, той оставя всичко: жена, деца, семейство, родители, и се отдава изцяло на служене, за да стане като своя Учител, без да се интересува как ще гледат на това глупавите, невежите, завистливите или смахнатите. Колцина там при вас, учениците, са оставили и напуснали всичко? Ще оставя историята да се произнесе!
Значи, мили брат, Учителят държеше: аз да познавам окултните науки (без да взема внимание какво е мнението на Олга Славчева, на Владимир Башов, на Паша Теодорова, на Буча и сие! Това е Учителят, който намира и признава, че брат Михаил живее и се е отдал изцяло на великото дело и никой след Учителя няма нито правото, нито позволението да се меси или произнася! В документа е писано. Никога Учителят не се ангажирваше в празни работи!
Ето защо, мили брат, аз не очаквах от Вас да пишете на французите, че Учителят не бил ме изпратил във Франция, за да внесете една суматоха, съмнение или раздвоение, за което законите ще Ви държат отговорни.
Особено запомнете и научете едно нещо (ние всички се учим и на стари години): там, където хората живеят в хармония, в мир и разбирателство, както в нашето братство, там именно нямат нужда от вмешателство, особено от неща неверни. Опасността е голяма, и аз и Учителят ще Ви държим отговорен, докато не поправите грешката си!
Вие ми давате съвети за някакво примирение с Бертоли? Но ние нямаме никакви вземания и давания с него. Защо трябваше да се намеси той като клин там, където с големи усилия се бе изградило нещо хубаво? Каква полза и каква смисъл има сега за нас да оставим нашата толкова хубава работа и да отиваме да го търсим из Париж, за да се примиряваме, когато от наша страна, ние не сме имали каквото и да е, за да се упрекнем виз-а-ви[4] до Бертоли. Ние нищо лошо не сме му направили! Защо трябваше да има друга група, за да има противоречия, вражди, лъжи и доносничества? Не беше ли по-умно, по-разумно и по-полезно, по-мъдро, както Учителят виждаше нещата, да се централизира във Франция на едно място всичко, и оттам - по целия свят. Както в България всичко е централизирано на Изгрева. Единството ли е за предпочитане или раздвоението? Ако ти беше учил, мили брат, Кабалата, ти щеше да проникнеш в дълбокото значение на единицата и в двойката. Всички нещастия идват от двойката. Защо Господ не се произнесе за втория ден, че е бил добър? За всички останали Той се произнесе. Ето защо, от гледна точка на небето, всички тия, които не са разбрали по какви методи работеше Учителят, продължават да покровителствуват амбициозното, завистливото, лошото, като искат да ги слеят заедно, вместо да съдействуват на посадените заченки от Учителя, те гледат да създадат нещо настрана, за да се развали всичко!
Все същото нещо е да искаш да впрегнеш на работа орела, рибата, къртицата и вола! Какво ще се получи?
Ето какво впечатление ми произведоха Вашите съвети, относително въпроса как да се уреди с Бертоли. Те досега ме критикуваха, че не съм позволявал да четат беседите на Учителя, а съм издавал моите книги, забравяйки, че те са именно тия, които не поискаха да ми дадат правото да ги издам и печатам. Аз, въпреки това, издавайки моите книги, не говоря за нищо друго, освен за Учителя. Знаят ли те колко книги преведени от Учителя, които имаме, чакат да се отпечатат? Какво правят те самите? Както фарисеите и книжниците, не влизат в Царството Божие, не пускат и другите да влязат. Защо те правят именно същото това, за което критикуваха в мене? Защо те издават (искат да издават) техните книги, но не книгите на Учителя? Значи те правят същото нещо, което аз направих. Да, но това е книга за Учителя, ще ми възразят. Ами аз не издадох ли едно количество беседи само за Учителя и неговия живот? Във всеки том има няколко беседи за Него само. Кой направи известно тука съществуванието на Учителя? Значи безпредметно е за в бъдеще да ми давате съвети и наставления относително Бертоли. Ако Вие се водите по правилата на мъдростта, ще произнесете Вашите умни думи там, където трябва, и всички ще разберат, че това лошо, тягостно и неестествено състояние нито аз, нито Учителят го създадохме, но невежите и амбициозни някои братя на Изгрева, като птицата Рока, казаха на лъва (Учителя): «Ние можем да създадем нещо по-хубаво и по-силно от Бога!» Всеки трябва да си бъде там, за каквото е създаден!
Имаше един човек, който правеше перуки във Франция във времето на Волтер. Казваше се Андрей. Един ден му скимнало в главата да напише една трагедия в 5 акта, за да смае хората, понеже видял, че другите пишели книги. Стъкмил един манускрипт [фр. ръкопис-бел. М. И.] и го изпратил на Волтер, за да се поизнесе. Волтер, от деликатност, вместо да му каже, че «ти не си на своето място и нямаш никакъв талант и с това ще образуваш истинска трагедия», му отговорил само това: «Андре, прави само перуки!» (Повторено 100 пъти.)
Ако ученикът знаеше алхимическите закони като Учителя, той никога нямаше да съветва някого, който е огън, за да се съедини с този, който е вода, защото огънят ще изпари водата, а водата ще узгаси огъня. Алхимикът, напротив, ще ги раздели и ще тури огъня под водата, а между тях ще има преграда - съд, котел или тенджера!
Организмът също ни учи за това, но само посветените го разбират. Ако артериалната кръв и венозната се смесят, човек умира от така наречената синя болест. Тези две течения са разделени в природата и само когато венозната кръв се пречисти в белите дробове, има право да се съедини с артериалната. Във всички пътища, където хората циркулират, има две движения: едните държат наляво, други - надясно, ако те вървят в същата дирекция [фр. посока - бел. М. И.], катастрофата е неминуема. Значи, докато учениците не са се метризирали [фр. овладели - бел. М. И.], не са се завладели, не са господари на езика си, те са още венозна кръв! Организмът на братството ще гангреняса! Няма дори лекари в братството, които да го спасят.
Ще се представи вълкът пред съдията, ще даде оплакване пред царя на животните и ще каже: «Агнето ме нападна, искаше цял да ме изяде и да ме разкъса! Искам то да бъде обесено!» Дълго време съдиите са се чудили, как така агнето, което няма специални зъби за това, е могло да нападне вълка. И всички там още вярват на тая работа и дават подкрепа и средства на вълка. Но ония от рода на агнето нямат нуждата от подкрепата на вълците. Кой е този, който смее да оспори това, което лансирвам относно докладите с най-мръсно съдържание на Бертоли и Влад Пашов? Изглежда, че за да могат да дестилират такава отрова и жлъчка, трябва да се слезе в подземните сфери на низшия астрал, за да отидат и да търсят тези отрови?
И всички будали и сеирджии ръкопляскат и са в екстаз, вместо някой от умните да спре един път завинаги тази работа и да каже: «Учителят никога не ни съветваше тия неща!» Да започна ли и аз да реагирам със същия начин и прийоми?! Вярвате ли, че толкова трудно да се развалят хубавите работи? Това, което е трудно, това е да се създадат! Този, който е изучавал завета на цветните лъчи, никога няма да съедини зеленото с червеното, жълтото с виолетовото или портокаловото със синьото, защото ще се образуват най-отвратителните и грозни цветове, но ще гледа да съедини червеното с жълтото, портокаленото със зеленото, жълтото със синьото, червеното със синьото, за да се получат: 1) портокалено, 2) жълтото, 3) зеленото, 4) виолетовото. Съединете всички цветове с определените добродетели, сили и елементи, и вие ще имате голямо ръководство за женитбите, асоциациите и пр. Тук могат да се правят още други комбинации, но да оставим това, в беседите съм се впущал в детайли, за да докажа, че в цветовете Господ е скрил всички правила, всички отношения и всички тайни. Това е най-възвишената наука за СВЕТЛИНАТА, но за малцина! Какво значат тези думи на Учителя, казани пред една групичка преди да си замине, за които думи веднага ми се писа:
«Христос е дошъл на земята да донесе принципите на това учение, аз съм дошъл да донеса методите за реализирването на тези принципи, а брат Михаил е дошъл да покаже на хората тая реализация и да реализира тия принципи.»
Нужно е за Вашето спокойствие, за да бъде ясно веднъж завинаги, щото да ви кажа, че аз никога и никъде не съм се нарекъл учител, винаги съм се представял като малък и скромен ученик на Учителя. Какво другите са почувствували, това си е тяхна работа! Никога не съм споменавал, никъде, че съм наравно с Учителя или че го задминавам! Нека някои покаже и докаже обратното! Иначе считам всички тия лъжи като атаки на черната ложа, за които атаки още в 1918 г. Учителят ми предсказа, че цялата черна ложа ще ми прегради пътя, за да не мога да мина. Той ми предсказа и останалото, което вие ще видите! Вие можете да проверите. Не съм аз който измислям тия неща!
Сега, мили брат, ще завърша писмото си също като Вас - с цитати от Учителя. Ще Ви моля да намерите страница в книгата на Учителя «Служение, почит и обич» година IX от окултния младежки клас 1929-30 г. В тази страница Учителят казва: «Сега ще ви задам следния въпрос: Кое е по-добре за реката: да тече според както природата е определила, да се влива в морето, или желанието на хората? Кое е по-добре за вас: животът ви да тече според програмата, предвидена от Бога, или според програмата, която хората са определили? Ако поставите реката в определени граници и начертаете нейния път, тя вече не е река, но канал.» Същото се отнася и за живота. Ако животът ви се развива по програма, определена от хората, той изгубва цената си като живот, произлязъл от Бога, и се превръща в канал. Следователно, ако животът ви е канал, през него ще преминат всички нечистотии, ако е река, през него ще минат само Божествените мисли и чувства. Като съзнателно и разумно същество, човек сам определя пътя на своя живот - канал ли да бъде или река. Той има право на избор! Задача на всеки човек е да бъде в хармония със законите на разумната природа, както и с всички разумни същества, които са завършили своето развитие. Само тия същества са в състояние да го упътят, да му покажат начин, по който може правилно да се развие.
От 40 години работя, мили брат, а от миналото - не се знае колко, само и само да се приближа до ръководството на тия славни същества. Дали съм сполучил, историята ще се произнесе един ден! Ако още не съм сполучил (според някои), ще работя още, докато сполуча. Ясно и просто! Казвате: каква е крайната цел на нашия живот? Това не е Ваша работа! Вие ще учите, ще работите, ще живеете и постоянно ще се домогвате до онова, което природата е предвидила за вас. Опита ли се някой да ви отклони от пътя, който природата ви е определила, кажете: «Такъв е моя път! Такава е съдбата ми! Такава е волята Божия! Не се отклонявам от този път, каквото Бог е определил за мене, него ще следвам.» Този път води към възкачване. Само светлият път на мъдростта води към истината, в истината е скрит животът! Ясна ли е тази страница, мили и обични брат? Не е ли всичко казано в нея? Нямам ли правото и аз да кажа с думите на Учителя: каквото Бог е определил за мене, него ще следвам! Такъв е моя път!!! Аз искам да бъда река, а не канал! След като си имам един такъв МЪДРЕЦ за скулптор, след като години наред той те е калил, те е поставял на изпити, за които, ако приказвам, косите ви на всички вас ще настръхнат, и след като си бил проверяван във всички дипли на човешкото сърце и душа, и след всичко това да получаваш непрекъснато поуките, наставленията, съветите и нескопосните критики на когото и да било, лесно ли се понася това? И то от години наред!? Докога това ще продължава? Всички искат да ме учат на любов, да служа в служба на смирение, на търпение, на начин за работа, точно както този, който няма нито един косъм на главата си и препоръчва лекарство за поникване на косата. Аз имам това лекарство, вярвам му, но досега се питам: Господи, защо тоя, който ми дава този медикамент, не го е употребил за себе си, да направи да поникнат неговите коси най-напред, и чак тогава всички да вярват в ефикасността на лекарството му? И досега още не съм получил oтговор. Най-интересно е това, обаче, че човек често препоръчва смирението, търпението, любовта на тия, които са дали вече хиляди доказателства пред небето, че ги притежават отдавна!
Има още едно нещо, мили братко, в писмото ти, което ме учуди и ми направи много неприятно впечатление. Ти се поставяш толкова високо - чак в сферата на Бинах, където Св. Йоан е видял 24-тях старци. Именно само тия 24 старци се занимават с декретите и нареждат съдбините на хората и нещата. Само тези велики духове, господари на Кармата и на съдбините, могат да формулират законите и декретите. В Кабалата е казано: че преди да създаде човека, Господ се съветвал със Законите. И Законите предупредили Господа, че човек ще греши и ще нарушава законите, затова не си струвало труда да го създава. Господ (на Когото да бъде благословено Името във вековете) отговорил: «Аз знам, че ще бъде така, но вие ще му прощавате и ще му давате нови кредити, щом го видите, че се разкайва, че съжалява и че искрено се поправя!» И така Законите се преклонили пред Господа, наречен Всемилостиви, Всеблаги, Вселюбящий! В тая сфера именно се намират ангелския чин ТРОНОВЕТЕ, те са дирижирани и командвани от мощния и силен архангел ЦАФХИЕЛ. Това именно в астрологическия свят посветените са го назовали сферата на Сатурна. Това е сферата на козмичната интелигентност с 50 порти. Само когато тия 50 порти са отворени пред посветения, той вижда всичко. В тая сфера царува една от силите на Бога (който има 10 атрибута, 10 имена) и само тия, които знаят тия десет имена на Бога, ще отключат и ще разберат защо в оригинала си Библията споменава на различи места Бога ту като Йехова, ту като Адонай, ту като Сабаот, ту като Елохим, ту като Шадай и т. н. Това не е случайно! И така, мили брат, когато Господ е пожелал да създаде Вселената, Той създал чрез Своите служители 9-тях ангелски йерархии. Десетата е човешката, само за напредналите учители. Ангелите, архангелите, началата, господствата, силите, или могъществата, владичествата, троновете, херувимите и серафимите. Всички тия същества имат своите качества, сили, цветове, добродетели и са взели участие при създаването на човека. Когато Господ е създавал едно нещо, един клас от ангелите се е проявявал; за друго нещо - друг от чиновете; всичко е било чудесно уредено, класирано, организирано. Ето, защо човек носи върху себе си цялата история на творението и връзката си с тия необикновени напреднали същества. Троновете са очертали границите на вселената, свойствата на всички химически елементи, декретите на небето. Върху всичката тая дълбока част на окултната наука не ще се впусна в детайли, това съм го направил много пъти пред напреднали французи, които се интересуват да знаят защо в Евангелието се споменават толкова неща, които не са обяснени досега. Като например: съществуването на архангел Габриел, Рафаел, Михаел - ами другите? Само трима ли архангели съществуват всичко? Щом има херувими, серафими, какви са техните качества, проявления, отношения с хората и пр. Понеже това е загатнато в Библията, в Евангелието, това ни чака, за да го изучаваме един ден. Обаче понастоящем съществуват още хора, които притежават това колосално безценно и грандиозно знание за слава Божия. Изглежда, че вие поставяте в писмото си декрети, заплашвания с такава сила, като че пускате гръмотевици. Вие казвате: нито брат Михаил Иванов, нито брат Бертоли, нито кой и да е друг могат да заместят Учителя. После Вие пущате анатеми, тежко и горко, който се възгордее и се мисли наравно с Учителя, също тежко и горко ако братя и сестри се съблазнят и поставят когото и да било наравно или по-горе от Учителя.
Преди да се произнесат такива декрети, човек трябва да е сигурен, че е победил гордостта (която взема такива незабележими форми, че всички ние падаме в нейните клопки). В такъв случай декретите, които Вие произнасяте, имат силата да действуват против Вас. За да се решите да пишете горните фрази, много мил обичан брат, това значи или че Вие предполагате, какво някой от нас се мисли наравно с Учителя, или по-горе от Него, или Вие искате да го сплашите да не се превъзнася така, или Вие имате страх, че това може да стане един ден - някой да задмине Учителя и тогава всичките Ваши интереси да пропаднат!
Нека да разгледаме хладно, спокойно, научно това, което казвате, за да видим, дали то издържа един сериозен анализ?!
Не знам дали в братството има някой, който да си въобразява съзнателно, че е достигнал вече да бъде като Учителя. Това не ме даже интересува, дали има или няма. Това, което аз знам и съм учил, това е, че нищо Велико не става без съгласието на Бога, никой не може да стане Учител насила! Той може да стане Учител, но само ако прояви нужните дарби, качества и способности, минавайки през всички реторти. И само тогава небето гласува! Учителите не се създават в земните училища! А за тая работа се искат толкова неща от хиляди години, че съм много спокоен, ако някой гледа на тая работа детински! Не се и страхувам, както Вие всички се страхувате, да не би брат Михаил да замести Учителя! В мене няма тоя страх. Но има едно истинско знание! И така, спете спокойно, не викайте много високо, че цял свят ще се смее! Сега слушайте още няколко минутки, мили брат: ще Ви моля да произнесете тия декрети м забрани пред другите братя. Трябваше, за да бъдеше в добра форма Вашият декрет, да прибавите още следните думи: нито брат Михаил Стоицев, нито Влади Пашов, нито Борис Николов, нито Боян Боев, нито и т. н. още мнозина други. Струва ми се, че аз нямам нужда от тия декрети! Ако аз Ви кажа истината, Вие няма да ме разберете, ние говорим два различни езика, но при всичко това ще Ви я кажа: Питам Ви, мили брат, наново, кого да слушам: Вие, който пускате гръмотевици, забрани и анатеми, поставяте абсолютни граници, за да не могат по никакъв начин да се прескочат, без да споменавате, обаче, при какви обстоятелства това може да се измени. За Вас няма никакво значение, тогава, нито усилията, нито жертвите, дарбите или качествата на индивида? Точно както кастите в Индия? Един парий не може никога да стане брамин? Защо човешкото същество е такова скъперничаво, ревниво и страхливо, че винаги се занимава да ограничава, да забранява, да се съмнява, като материалистите, които твърдят неща, както например човек умира, и това е всичко. Няма безсмъртие, няма Небе, няма провидение. Човек е прах и материя. Когато Великите Учители твърдят: човекът има възможност да стане син на Бога, да се слее с Бога, да свети като слънцето, да достигне най- високата йерархия. Стига да живее както трябва. Ето къде иде вярата, надеждата, любовта - основата на учението на Христа и Учителя.
Охо...! Вие отивате много далеч, мили брат! Тогава къде остават думите на Христа: «Ако спазвате моите закони, вие ще правите същите неща като мене, даже ще правите по-големи»? Христос приличаше ли на брат Стойцев, който от голяма ревност за своя Учител не иска и не позволява на никого да го достигнат или да го задминат? Не прилича ли това малко на старите евреи, които разпнаха Христа само защото той посмя да каже, че беше по-голям от Авраама? След Мойсея не можеше да дойде по-голям пророк? Християните не изпаднаха ли в същата грешка, когато не позволиха на мнозина други да правят чудеса? Всичко това не идеше ли от дявола? Навсякъде те виждаха дявола, а Бога - никъде. Нашите на Изгрева след заминаването на Учителя не изпадат ли същата слепота, тесногърдие и фанатизъм? Какво е тогава Духът Божий!
Жив съм аз - говори Господ, - аз съм, Който творя всички светове и всички същества. Аз съм Тоя, Който съм ви изпращал Хермеса, Рама, Буда, Орфея, Зороастра, Мойсея, Питагора, Исуса, Учителя. Аз съм, Който ще ви изпратя още други, за да завърша делото, което съм започнал! ПОНЕЖЕ ТО НЕ Е ЗАВЪРШЕНО! Не правете голямата глупост да ограничавате Моя Дух, Той вечно твори, вечно гради, и Моята светлина и мъдрост, и слава са неизповедими.
Мили брат, разберете едно нещо: брат Михаил не иска да се учи в училището на ограничението.
Той проникна в дълбочините на Словото Божие и Евангелието! Той разбра заповедта на Христа: Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, който е на небесата! Брат Михаил не се занимава вече с този въпрос дали да бъде наравно с Учителя или да го задмине. Той го оставя на Вас да се занимавате с него, да спорите, да вземате мерки, да следите кой къде и колко си е позволил и пр.
Но аз съм разрешил въпроса иначе и ви съветвам вас всички да го разрешите по същия начин. А именно: да разберете добре, добре думите на Учителя, като ни казваше да имаме най-високия идеал!
Най-високият идеал?Христос ни го даде вече! Да правим, да струваме с всичко, което можем, да се стремим към това съвършенство: Бога! Кой може да ни забрани това? Кой има правото да ни забрани това? Даже Учителят няма никакво право там. Единственото право, което Господ е дал на човека и което никой, абсолютно никой не може да му го отнеме, то е да се развива безкрайно, чак до съвършенството, до Бога! Бялата магия, от която невежите треперят, е именно това: да вярваш, че Бог живее в тебе и че Той е всесилен за доброто! Черната магия се състои в това да спреш еволюцията на някого. Учителят казва: дяволът ви е внушил, че вие сте слаби, глупави, смъртни и че никога не можете да излезете от това положение, а Христос - обратното: освобождава, възкресява, подтиква. Повече светлина, Господи! Повече светлина! Вие сте толкова далеч да разберете това толкова просто нещо, че сте готови да ме разпиете, да ме уморите или да ме убиете с камъни, както евреите разпнаха Христа, защото Той посмя да им каже: «Отец и аз- ние сме едно.» Виждате ли, брат Стоицев, че аз не се занимавам с въпроса да задминавам Учителя, а се стремя само да се усъвършенствувам, да изпълня неговата воля и дали ще го задмина, нито Вие, нито никой друг не може да се произнесе, а само Бог. И ако в проектите на Бога има нещо подобно, то, вярвайте ми, всички могат да крещят, да си скубят косите, да псуват, плановете, обаче, на Бога не се изработват на земята! Плановете на Бога ще се реализират!
Знайте още едно нещо. За да бъдеше вашето изложение за декретите несломимо, трябваше да прибавите: обаче, някой ако плати, ликвидира и се освободи от Кармата, работи, учи или пие горчивата чаша, като Учителя, развие вложените добродетели до съвършенство, тогава само Бог, Който не е Господ на фанатичните евреи, но Господ на Любовта, на свободата и на необятността, ще му позволи да бъде това и това, а може да бъде два пъти по-силен от Учителя си, както Елисей, ученикът на Илия, стана двойно по-силен от Учителя си, след като пророк Илия му хвърли кожуха си от колесницата!
Мили брат, оттука виждам, че Вашите идеи нямат нищо общо с идеите на Учителя (в това само отношение, разбира се)! Кой баща ще бъде недоволен, ако има един добър син, който даже и да го задмине! Той се чувствува горд и честит! Само един лош, егоистичен баща ще бъде в гняв и омраза, да види своя син по- силен, по-богат или по-учен.
Нашият Учител за какво го мислите Вие?
Считате ли го за благороден, за мощен и велик, или сте се решили да го защищавате като слаб човек, като обикновен човек? Има ли нужда той от вашата защита? Когато черквата, горда и доволна изгаряше Ян Хус, Жана Д'Арк, Дж. Бруно и др., беше ли запитала Бога дали Бог имаше нужда от жертви!
Така пишат мнозина там и викат до небеса, пътуват из градовете, за да прокламират свещена война против брат Михаил! Нима той е станал толкова силен и мощен, та трябва няколко хиляди доброволци, за да го победят! Не става ли тая история смешна! Няма ли да бъде описана един ден.
Горкият Учител! Къде му остана силата, знанието и науката, щом един pauvre (беден) брат Михаил го застрашава толкова, че всички са се раздвижили и раз- шавали на Изгрева. Значи нищо друго няма значение във всичко, което съм направил за славата на Учителя, щом не съм поставил една запетайка някъде! Значи всичките ми жертви, страдания и усилия никога няма да бъдат взети под внимание от някои българи, защото съм държал беседи, но не съм чел беседите на Учителя.
Не изпадат ли някои в същата крайност, както Омар -тоз, който завладя Египет и преди да изгори най-голямата древна библиотека, стотици хиляди тома на Александрия, където се намираха творенията на най-големите окултисти, мистици, гностици, кабалисти и астролози, също и алхимици, е запитал: Ако всички тия книги третират същите въпроси по същия начин както Корана, те са безпредметни, те трябва да се изгорят; ако те третират други въпроси, които няма в Корана, трябва да се изгорят. Не разсъждават ли някои там по отношение [на] моите беседи точно както Омара? Не каза ли Учителят, че има още старозаветни между нас? Какво значат думите: «Ревността на твоя дом ме изяде»? А всъщност има ли някой там, който да е превел толкова книги и беседи от Учителя пред французите? Кой е тоя, който разпространява толкова непрестанно лъжи по наш адрес?
Искате ли да знаете истината, мили брат, защо Учителят ме приготви, както той искаше, и ме изпрати във Франция? Вярвате ли, че Учителят беше доволен от вкусовете, разбиранията и идеалите на повечето от своите ученици? Той замина ли си доволен? Не пожела ли той да пренесе в друга страна най-дълбоката си част, най-мистичната и най-езотеричната страна на своето учение, което не е писано в беседите му, което вечно си остава традиция, което се предава от уста на уста!
Тази езотерична част, за която Учителят много държеше, малцина обърнаха внимание на нея. Останаха върху формата, буквата, а Духът, който е всичко, е забравено!
Също както Христос остави формата на религията на св. Петър, а духа и езотерума - на Св. Йоан.
Всички са за текстовете, книгите, всички се надпреварват да цитират, цитират, а същественото - прилагането, реализирането, е оставено настрана. Ние сме за живите книги\ И преди Учителя имаше книги, всички свещени книги! Но тия книги бяха затворени, мъртви книги, без живата книга - Учителят! Ние искаме да станем живи книги! И тия живи книги само ще родят хиляди други книги за доброто на човечеството. Само защото Учителят беше една написана жива книга, та неговите книги се обичат и четат. Ако тия написани книги бяха достатъчни за спасението на човечеството, защо Господ изпрати Учителя, понеже преди него Христос беше дал Евангелието? Нямаше нужда от идването на Учителя тогава?
Човечеството ще има вечна нужда от четенето на живите книги. Учителят изтълкува думите на Христа. Защо Учителят изпрати брат Михаил в Париж? Нямаше нужда да го изпраща, стигаше да изпрати своите книги, и хората щяха всички да се молят и пеят, да учат и да се обичат!? Изглежда, че не само не ги четяха, нито се молеха, нито пееха неговите песни, но мнозина, като например един от най-големите учени и познати на цял свят, Рене Генон, написа една такава критика за Учителя, след като прочел книгата «Учителят говори», че нищо не оставаше от Учителя. Толкова той го намаляваше, подиграваше и унищожаваше! Не си въобразявайте, че с няколко беседи само Вие ще смаете големите и учени французи! Те толкова много са чели, че няколко фрази само за любов и братство, които остават трогнати простите хора, за тях са нищо и без значение! Тия фрази те са ги срещали във всички книги и автори. След като Учителят изпрати една жива книга, която той писа от векове, та хората, и учени, и прости, започнаха не само да се замислят, но и да се трансформират и да обичат Учителя!!!
Преди да си замине Учителят, пред всички ви той запитал: «Кой е за предпочитане - старият ли да си замине или младият?» Никой нищо не разбрал от това и нищо не отговорил. Тогава, след едно кратко мълчание той казал: «За предпочитане е старият да си замине, а младият да остане!» Кой е старият и кой е младият? Може би Учителят е направил в тоя момент една такава жертва, която никой не е можал да разбере досега! Защото в тоя момент се е решавала съдбата на младия.
Когато брат Ервен от Лион е занесъл при един фотограф моята фотография и тая на Учителя, за да изтегли много екземпляри, фотографът, един голям опитен стар физиономист, запитал: «Колко фотографии желаете от бащата и колко - от сина?» Стария и младия!
Завършвам много дългото си писмо. От 20 години не съм Ви писал. Вярвам, че ще ме разберете и ще направите всичко възможно, щото всички други да разберат и да ме оставят да работя, както моят Учител ме учи.
Бих желал да помогна на всички, но трябва да престанат ежбите, клюките, завистите, никой да не се занимава с работите на другите!
Всеки трябва да работи над себе си, и Отец, Който вижда всичко, ще ни възнагради един ден.
Аз няма да анатемосвам, но ще кажа:
БЛАЖЕНИ ГОНЕНИТЕ .И ХУЛЕНИТЕ ЗА ПРАВДАТА И ЗА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, ЗАЩОТО ГОЛЯМА ЩЕ БЪДЕ НА НЕБЕСАТА ТЯХНАТА ЗАПЛАТА. БЛАЖЕНИ МИРОТВОРЦИТЕ, ЗАЩОТО ТЕ ЩЕ СЕ НАРЕКАТ СИНОВЕ БОЖИИ.
Моите мили и сърдечни поздрави на Вас, мили брат Стоицев.
* Това се имената на ръководителите на Братствата в България, както и на най- активните последователи на Учителя Петър Дънов (бел. на съставителя Вергилий Кръстев).
 
* сал дьо бен - фр. salle de bains - баня.
 
 
-------------------------------------------------
[1] В оригинала има пропуснат текст. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
 
[2] рандеву - фр. rendez-vous - среща. (бел. М. И.)
 
[3] За този случай виж накрая: «Сабята на турския главнокомандващ в гр. Одрин», (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
 
[4] vis-a-vis de (фр.) - по отношение на. (бел. М. И.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×