Jump to content
Ани

X. САБЯТА НА ТУРСКИЯ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ В ГР. ОДРИН

Recommended Posts

X. САБЯТА НА ТУРСКИЯ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ

В ГР. ОДРИН

Вергилий Кръстев

1. Константин Иларионов е роден през 1868 г. в гр. Габрово. Завършва гимназия, след което завършва военно училище в Русия, връща се в България и става офицер. Работи в гр. Русе като офицер и е зачислен към 27. Дунавски полк и участвува в Балканската война през 1912-1913 г.
 
2. «Учителят за цар Фердинанд и Балканската война» - виж «Изгревът», том I, стр. 436-438. Необходимо е да проучите добре тази глава, за да бъдете въведени добре в това, което ще разкажем.
 
3. «Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война» - виж «Изгревът», том I, стр. 439-441. Поместени са част от писмата на Учителя Петър Дънов до Константин Иларионов, с което се онагледява заглавието. Доказва се, че «дяволът» е вързан с превземането на Одрин от българската войска. Одрин пада на 13 март 1913 г., а това го четем в писмо от 20 март 1913 г.
 
4. Полкът на Константин Иларионов влиза пръв в гр. Одрин. Пленена е 30 000-ната турска армия на Шукри паша. Убити са десетки хиляди турци. Шукри паша, като комендант на крепостта, предава крепостта, сваля сабята си и я подава на българския главнокомандващ войските генерал Никола Иванов. Сабята на главнокомандващия е символ на властта му върху войските, които командва, а знамето е символ на войската.
 
5. Константин Иларионов е с чин майор. Той взима една сабя на един турски военачалник, който му я предава в знак на капитулацията на полка си. И вместо да я остави на разположение на главнокомандващия българските войски, то той си я прибира като личен военен трофей и накрая, след войната, я занася в гр. Търново. Но след сабята на турския полкови командир вървят хилядите убити турци и техните духове, защото те се подчиняват на сабята като символ на личната власт на техния командир. И така тези духове тръгват след Иларионов и той ги довежда в гр. Търново, след което стават големи събития там.
 
6. Учителят Петър Дънов изпраща Елена Иларионова, която е съпруга на Константин Иларионов, от София, за да си отиде в гр. Търново, за да посрещне падането на Одрин именно там. А защо ли? Защото трябва да бъде там, когато мъжът й Константин Иларионов ще се завърне в гр. Търново, носейки със себе си турската сабя. Тогава всичко се променя в гр. Търново. Нахлуват в небето над града турските войници, убити при Одрин. Това предизвиква земетресението на 1 .VI.1913 г. А преди това Учителят Петър Дънов им изпраща писмо на 9.IV.1913 г., като им дава цифри и дати от предстоящите събития, а след земетресението им пише писмо и ги разяснява.
 
7. А кой ръкополага съдбините на този народ, се вижда от думите на Учителя Петър Дънов в писмо до Константин Иларионов от 27 май 1913 г. А от спомените на Елена Иларионова с Учителя виж в «Изревът», том XVII, стр. 676-678.
 
8. Всички тези убити турски войници идват в гр. Търново заедно с турската сабя, стоварват се върху главата на самия Константин, той се разстройва психически и се разболява. Тези духове влизат в него. Той е вече обсебен. Бива принуден поради заболяването си да напусне армията. Уволняват го.
 
9. Като малък, като юноша и по-късно, на Константин Иларионов му е било трудно да се контролира и е бил непрекъснато в гневна възбудимост. Причината я открива Учителят Петър Дънов, когато на 18.02.1904 г. лично му прави френологично измерване на черепа, прави му френологична карта и там е записано, че дясната страна на мозъка му е по-силно развита от лявата му страна, което довежда до увеличена чувствителност, след това - възбуда, която преминава в гняв към околните.
 
10. След като турските духове го обсебват при този неправилно оформен мозък, той става бреме на околните. Жена му Елена търси помощ от Учителя и Той дава съвети, които се намират в писмата Му, изпращани до тях.
 
11. По това време Константин Иларионов е поставен от Учителя за ръководител на Търновското братство, макар че всичко там се върши от Елена. Като ръководител, Константин Иларионов участвува в организирането на Търновските събори. Вж. снимка № 6 от «Изгревът», том VI, където той е девети подред отляво надясно. Много добре си личи, че е психически разстроен, от самата снимка. Вж. «Изгревът», том V, стр. 362-364.
 
12. Учителят посещава гр. Търново и Константин показва сабята на турския командир. Учителят се ядосва много, скарва му се и му нарежда да я върне. А как и къде да я върне, когато са минали месеци и години и още много войни в България? Дали я връща и кому я изпраща, това не се знае. Но се знае друго - че идва време да се заплаща с живот.
 
13. Константин идва на Изгрева в София, отсяда в една от бараките. Той е вече дълбоко психически разстроен. Духовете го карат да се обеси насред поляната на Изгрева на голямата лампа, като виси на един голям стълб. Учителят се обръща към последователите Си и казва: «Който иска да се беси, да се беси навън, в гората, а не тук, насред Изгрева. Тук не позволяваме бесене.»
 
14. Всички онемяват от тези думи на Учителя. След няколко дни намират Иларионов обесен в гората. Съобщават на Учителя. Той отива, вижда го как виси обесен, взима един камък, захвърля го към него и казва: «Исках да го спася, но го обесиха духовете.» Да, обесиха го турските духове заради сабята на турския командир. Такава е истината.
 
15. Част от тази история ние сме разказали в «Изгревът», том V, стр. 351. Обесването е през 1929 г.
 
16. В «Изгревът», том XVI, стр. 79, под заглавие «Самоунищожението», Пеню Ганев разказва и обяснява казаното от Учителя, че Константин е бил обсебен от един голям престъпник дух и че този престъпник е трябвало да се обеси. А този дух е пребивавал в тялото на Константин. Така биват обесени двама - и духът престъпник, и самият Константин. А този престъпник дух е бил турски дух, дошел с турската сабя.
 
17. А сега да се върнем на онова, което пише Михаил Иванов за Константин Иларионов на стр. 187 в настоящия том. Първо трябва да се запознаете с моите бележки в глава XI - «За лъжеучителя Михаил Иванов». И ви трябва цяла година, за да разучите всички посочени страници по томове.
 
18. Цялата история по пребиваването в Търново на Михаил Иванов и Кръстю Христов е описана в «Изгревът». Но трябва някой да си го прочете.
 
19. И сега, накрая, ще ви запитам дали харесвате тази история. Като се запознаете с всички посочени страници по томове, тогава ще си отговорите на въпроса какво представлява поредицата «Изгревът». Тук присъствуват и Черната ложа, и Бялата ложа. А защо? Защото те са съществували по времето на Учителя Петър Дънов в Неговата Школа - 75% са били от черните братя и 25% - от белите братя. Това са думи и указания на Учителя Петър Дънов и се намират в лекциите на Общия окултен клас II година - 1922 г., 1-ва школна лекция от 6.Х.1922 г.: «Положителни и отрицателни сили в Природата. Зло и добро в живота. Светлина и тъмнина в света.».
 
20. В «Изгревът», том XX, стр. 1011-1021, съм публикувал «Полюси на Доброто и Злото. Двоен дял» - XI година, 7-а лекция на Общия окултен клас от 11 .XI.1931 г., както и Бележки на стр. 1022. Това ще ви даде указание, че в една окултна Школа е задължително да присъствуват 75% от Черната ложа и 25% от Бялата ложа. Така че това го е имало по времето на Учителя. Има го и в поредицата «Изгревът». Тогава защо отхвърляте «Изгревът»? Поради невежество или заради озлоблението ви, че е дошел човек, един човек, да свърши една работа. А вие с тази работа нямате нищо общо! Това е.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×