Jump to content

I. УВОД ЗА ИЗКАЗВАНИЯТА НА Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ЗА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ


Recommended Posts

I. УВОД ЗА ИЗКАЗВАНИЯТА НА Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ЗА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

Д-р Стефан Кадиев

Петър Константинов Дънов е най-яркият изразител на идеалистичната философия у нас. Роден на 12 юли 1864 г. в село Николаевка, Варненско, в семейството на православен свещеник - Константин Дъновски, един от видните деятели за църковното освобождение на българския народ от фанариотите
5
[1] Дънов преминава интересни пътища, докато през 1900 година се утвърждава като забележителен религиозно-философски реформатор, основател на «сектата» «Всемирно Бяло Братство», или презрително наречени «дъновисти».[2]
В много градове и в доста от по-големите села в България отдавна има основани кръжоци на Братството, които грижливо четат печатаните беседи на Дънов и се стараят да изпълняват препоръчаните от Него методи на живот.
През времето на фашистката диктатура личността на Дънов, неговото учение, неговите последователи са били считани като прикрити комунисти и са били гледани с недоверие от властта, при все че не е повдигано гонение против тях. Самият Дънов и неговите последователи са се считали в обществено-политическо отношение сродни с левите политически течения у нас, за разлика от всичките видове църкви, които са се опирали повече на консервативно-буржоазните елементи в страната. Тогавашният цар Фердинанд е доловил прогресивния политически елемент у Дънов и е наредил да бъде интерниран във Варна.
6
Лични приятелски връзки са свързвали Дънов с националния Герой на българския народ Георги Димитров, както и с големия син на народа ни Александър Стамболийски. Цар Борис е чувствувал морално-етичните елементи в учението на Дънов и неговата популярност всред българския народ и е търсил опора в него, въпреки явната въздържаност на Дънов към «царската клика». «Бащата не ме послуша, та ти сега искаш синът тебе ли да слуша», казвал той на Любомир Лулчев, който беше доказано, че е бил един от съветниците на Бориса.
7
След смъртта на Дънов през 1944 г. в продължение на 12 години Братството продължи свободно своето съществувание според установените през живота на Дънов традиции. Оставените от него средства, както и тия, които са били набирани по-късно, са били използувани за издаване на «беседите» на Дънов. Касае се до издаването на повече от 130 тома в различни размери, към 26 000 страници - при общ тираж повече от 300 000 екземпляра - нещо нечувано дори и за най-видните писатели от всички времена и от всички народи.
8
Наистина, «беседите» не са писани, а са говорени и стенографирани от неговите усърдни последователи. Само за сравнение трябва да кажем, че пълното събрание на съчиненията на най-големите писатели и общественици не превишават повече от няколко десятки тома - нито един световен автор не е могъл да даде материал за напечатването на 100 тома печатни произведения.
Сам по себе си тоя факт изисква историческо диалектическо обяснение, независимо от личното ни отношение към Дънов и към неговото «учение».
През 1958 г., като се възползува от някои нарушения на финансовата дисциплина, констатирана при финансова ревизия, както и създали се лични недоразумения между последователите на Дънов, Държавната прокуратура пристъпи към изземването на беседите на Дънов, към изземването им от домовете на неговите последователи. Последва предаване на салоните и «поляната» на Братството на държавни учреждения и фактически спиране активния живот на самото Братство. Очевидно, касае се до известна насоченост, която и съответствува на «антирелигиозната» насоченост на самия диалектически материализъм. Вместо да потърсят подходяща съвременна формула за легализиране на живота на Братството, някои усърдни последователи на Енгелса направиха лоша реклама на самата Конституция, която гарантира «религиозна свобода» на българските граждани. Търсенето на някакви формални доводи, които дават правото на някого да дискриминира последователите на Дънов не според техните проявени граждански и обществено-трудови качества, а само въз основа на тяхната «религиозно-философска» принадлежност, на вярно не след дълго ще изложат своите автори.
Комунистическата Партия, намирала в миналото много верни приятели точно у последователите на Дънов, ще има време да разграничи житото от къклицата и да даде на всекиго място, което той исторически заслужава.
Поради обстоятелството, че в продължение на повече от 40 години ние имахме възможност да участвуваме и наблюдаваме живота на «Бялото Братство», ние имаме моралния и граждански дълг да съберем поне част от ФАКТИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛ, който би послужил някога на обективен историк, за да обхване тоя твърде интересен материал из нашата социална действителност.
Набраният материал е събиран при стремежа да бъде запазена научно обоснована ОБЕКТИВНОСТ.
-----------------------------------------
[1] Вж. в раздела «Бележки на съставителя», стр. 214-224, бележките към съответните номера, обозначени в настоящия текст.
[2] Българите са наричали последователите на Учителя Петър Дънов «сектанти» или «дъновисти». (бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...