10. Писмо от д-р Иван Жеков до в. «Отечествен фронт» от 18.XII.1944 г.

[Ани]

10. Писмо от д-р Иван Жеков до в. «Отечествен фронт»

от 18.XII.1944 г.

До Почитаемата Редакция на в.«Отечествен фронт» - София

Господин Редакторе,

Правя достояние на печата и за сведение комуто това е длъжност, следния факт, който, разбира се, не е за отминавание и премълчавание. Като варненски пограничен ветеринарен лекар, през месец май 1926 г. бях отстранен от служба по един поръчан ревизионен акт, за да послужи за удовлетворение амбициите на някои търговски среди, силни тогава на деня, и на някои колеги злобливи, но сега вече починали. Този ревизионен акт се разгледа в Специалния съд при Върховната сметна палата едва през 1938 г., който съд го анулира и ме освободи от всяка отговорност - углавна и материална, като ме снабди и с удостоверение №1827 от 29 август 1938 г., че съм невиновен, което е приложено в заявлението ми под №...[1] от 4.VI.1941 г.

За последен път направих постъпки на 4 юний 1941 г. за назначението ми на бившата ми погранична служба във Варна, но, обаче, не ми се поне отговори. Повярвах, че новата народна власт на ОФ ще възвърне службата ми и ще ме възстанови на тая длъжност, като жестоко онеправдан от фашисткия режим, който в ония години настани във ветеринарното отделение все професори маниаци, верни служители на фашизма. И за тая цел, замолих лично и устно сегашния началник на ветеринарната дирекция, през октомври 1944 г., да ми се върне службата и да бъда реабилитиран. Той обаче «искрено» ми каза, че законът за пределната възраст ще ми пречи и че му предстои да се загрижи за места на толкова ветеринарни лекари, които се завръщат от окупираните земи. Аз възразих основателно, че по силата на една забележка на тоя закон, а именно, че по признати заслуги може да се задържи или преназначи на служба един чиновник, а такива аз претендирам да имам, тъй като в битността си като военен пограничен ветеринарен лекар, въпреки заплашвания от властта и че, «както се грижите за толкова ветеринарни лекари, които се завръщат от окупираните земи, така сте длъжен да се погрижите и за моята мизерна участ, защото съм жертва на фашисткия режим». При все това той не се съгласи да удовлетвори молбата ми, а ми предложи, с чувство привидно за съжаление, да приема надничарска служба при един варненски общински ветеринарен лекар, и то ако се съгласи на това последният. Аз, разбира се, не се съгласих на това предложение - по понятни причини и съображения - и, уверен, че той, ако подновя писмено молбата си направо до министра на земеделието и държавните имоти, нема да ходатайствува пред него за назначението ми на казаната служба, то реших да подам такава молба до господа Регентите с надежда, че те, като височайша власт, ще дадат мнение, че в случая, като съм толкова жестоко онеправдан и жертва на бившия фашистки режим, мога да бъда реабилитиран и удовлетворен. Но, уви, участта и на тая ми молба завършва с една преписка- предписание до министерството на земледелието и държавните имоти, т. е. последното да даде и съобщи на почитаемото регентство известни данни за мен, но което то, за голямо съжаление, и до днес не е отговорило. А молбата ми е подадена на 12 октомври 1944 г. и която, за голямо мое съжаление, не е пришита в служебното ми дело.

И така, уволнен съм на 25 май 1926 г., а оправдан съм от съда на 25 август 1938 г., т. е. след 12 години - време на тормози и мизерия, и не по моя вина, а по вина на недобросъвестен финансов ревизор. И други 6 години такива в мизерия до днес, но вече по вина на всесилните и злобливи професори-маниаци във ветеринарното отделение във фашисткия режим, които не благоволиха да ми съобщят причините за неназначението ми на служба!?

Е, добре, 18 години чакам за тая промяна в управлението на страната, за да бъда реабилитиран в службата си, но тацитно ми се отказва тая реабилитация, днес, поради закона за за пределната възраст!? В случая за мен нема правда, защото началникът на ветеринарната дирекция се намира и движи в юношеската си пределна възраст! Ето защо става нужда на такова отговорно място да бъде поставен един лекар, който да е минал пределната възраст, но, посочен, разбира се, от ветеринарното съсловие, за да няма аномалии в службата, нетърпими и неотговарящи днешното време, което налага бързи и неотложни реформи.

(Подпис: д-р Иван Жеков)

---------------

[1] Пропуснато е в оригинала, който представлява чернова, написана на машина, с допълнения на ръка от д-р Иван Жеков. (бел. М. И.)