Jump to content
Ани

В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Recommended Posts

В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ

ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

1. Благодарствено писмо от Г. Алексиев * до д-р Ив. Жеков от 1920 г.

През 1920 г. се разболях тежко. Благодарение на Вашите лекарства (билки), Вий ме дигнахте от постелята.
През 1934 г., края на януари, се поболях от остър бронхит. Достигнах дотам, едва можах да дишам и едва се движех. Благодарение режима и билките, които ми предписахте, грижата, проявена от Вас, през март правех екскурзии до полите на Витоша. На първи май надянах пълна раница и без мъчнотия стигнах височините на Витоша. През юни предприех една екскурзия до Рила с раница значително тежка. Прехвърлих Рупите и отседнах при Седемтях езера (Еди Гьол). Там прекарах един месец.
В душата си винаги Ви благодаря за подкрепата, която ми дадохте при най-тежките моменти на живота ми.

С почит: (подпис: Г. Алексиев)

2. Писмо до д-р Иван Жеков

от Коста Атанасов от 21.XII. 1923 г., Варна

Господин Доктор Иван Жеков
Тук.
Считам за приятен дълг да изкажа сърдечната си благодарност, загдето ме излекувахте от ревматизъм в двата ми крака, от която болест страдах от дълги години и напоследък вече няколко месеца бях тежко болен на легло и която болест излекувахте в продължение на около 20 дена чрез водолечение по методата на Луи Куне.
Като Ви изказвам още веднъж моите благодарности, оставам вечно признателен и Ви поздравлявам!
Коста Ил. Атанасов

3. Писмо до д-р Иван Жеков от Г. Р. Стайков от 28.I.1929 г.

Инженер Г. Р. Стайков
Ул. «Иван Вазов» №38 (Станциона)

Пловдив, 28ий януари 1929 г.

Д-р Иван Жеков
София
Любезний брат Жеков!
Получих писмото ти от 24-ий този месец, съдържанието на което разбрах.
Ти трябва да си пробувал за дълго време твоя специалитет и да си напълно уверен в неговата ефикасност. И аз вярвам, че ти си правил много опити с него. Ти може да демонстрираш този специалитет, като държиш у себе си лекарството и да даваш на болния лично ти, за да не попадне в ръцете на други,
които може да го използуват. За да патентоваш нещо както твоето, ще дадеш точната формула в своето заявление, разбира се, и там е опасността от присвояване, особено у нас.
Колкото за благодетелни хора, за които ми пишеш, това да излезе от ума ти. Няма вече такива благодетели. Всичко сега става за личен интерес. Ако твоят специалитет докаже своето предназначение несъмнено, то тогава много лесно ще намерим хора, които да го купят или влезат в съдружие с тебе. В Америка аз знам една компания, която прави един специалитет специално за маларията, и те на драго сърце ще се заинтересуват, но предварително трябва да им се покаже дейността на специалитета. Ако химическото му съединение е лесно и от лесно откриваеми елементи, то даже в патентната канцелария може да го използуват за сметка на свои приятели, но в Америка може да се нареди да се патентова.
Едуард ми пише, че за да патентова своя бездимен барут, му трябвали сто долари. Ти, ако съдим по това, ще струва около 15 000 лв. за един патент в Америка. Щом се патентова, да кажем, в Америка, тогава ще го продадеш или влезеш ортак във фабрикуването му, и в Америка ще има най-голям успех, защото много силни реклами правят.
Добре е и в Италия да се опиташ, но най-главното е да си сто на сто сигурен за ефикасността на специалитета. Аз писах на много мои приятели в Америка по землетресението и им описах нашите загуби и нашата невъзможност да ги поправим със свои средства, но само 10 долара получих от двама лекари, мои ученици, в Чикаго. Нито един друг не ми даже отговори, и то сък- ласници от Университета. От това може да съдиш за благодетелността на хората. Те дават на организирани общества само за благодетелни цели, а тази - работа е търговска. Тя е благодетелна само в твоя ум, но не и в техните умове. За тях е важно какво ще могат да реализират от това нещо и ще го опитат дълго преди да турят един долар в него.
Пиши ми колко време си го изпитвал и резултатите, та ще видим какво може да се направи. Но аз трябва да съм уверен в това, което ще им предложим. Аз нямам съмнение, че ти си сигурен в твоя специалитет. В Америка има толкова фалшиви лекарства, че ако се подложат на изпит, 90% няма да устоят. Но в Америка, ако само за опит вземат хората, то е доволно, защото Америка е голяма и един език навсякъде.
След като чуя от теб повторно, ще пиша в Ню Йорк на тази компания, да ги сондирам какво мислят те, и после ще пиша и на други приятели. Но трябва да имаме доказателства на ръка. Писма са необходими от излекувани хора и пр. Аз тоже се интересувам от твоята работа, и ако бих имал материална или лептата на ръка, бих взел участие парично (златни и сребърни нямам, но което имам, ще ти дам), но сега ще ти бъда в услуга в каквото мога, като пиша тук там и сондирам почвата.
Благодарим ви за сърдечните благопожелания и ви принасяме своите. Да живеем в мир и любов, докато сме на Земята.
Твой (подпис) Г. Р. Стайков
Говори с някои лекари и виж какво ще ти кажат. Но ти може да го ретури- раш поне тука.
Коства ли скъпо да се произвежда?
[С друг почерк:] Ей, Юрданка, много здраве от мен!
И чрез вас - нарочно за нашия любим Учител! Хариета
[С друг почерк:] Много здраве и от мен. Ветко

4. Писмо до д-р Иван Жеков от Ст. Бабаджов от 16.V.1936 г., Варна

Уважаеми Господин Жеков,
Получих и двете Ви писма. На първото немах възможност да отговоря, понеже синът ми бе в Германия и немаше кой да напише писмото ми до Вас.
Вашето лекарство ми помогна много в артериосклерозата, от която страдам. Докато преди да го вземам, аз много мъчно си свивах краката и не можех да се качвам по стълбите лесно, днес се чувствувам значително облекчен. Спокойно мога да правя разходки по два-три часа, без да чувствувам умора.
Като Ви пиша горното, смятам, че ще Ви бъда полезен, изказвайки Ви благодарността си от Вашето лекарство.
Приемете моите отлични почитания: (подпис) Ст. Бабаджов

5. Писмо до д-р Иван Жеков от Б. Лазаров от 19.V.1936 г.

София, 19 май 1936 г.
Б. Лазаров, декоратор, спец. в Париж,
София, ул. «Арда» № 4, тел. 35-28

До Г-н Д-р Жеков, Тук

БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО

Господин Д-р Жеков, с настоящото изказвам своята искрена и вечна благодарност за напътствията и помощта, които ми дадохте за излекуването ми.
В късо време заболях от остър ставен ревматизъм, който бе, както от Вас, тъй и от официалната медицина констатиран. Болестта ми бе в такава силна форма, че вследствие на силните болки, бях принуден да лежа, без да мога най-малко да задвижа която и да било част от тялото си. Вярвах и вярвам напълно във водолечебната метода на Луи Куне и благодарение на тая метода под ръководството на господин Д-р Жеков можах на осмия ден да стана от легло и започна наново физическа работа.
Лечението продължи около два месеца, след което време се радвах на пълно здраве, за което, повтарям, съм искрено и вечно благодарен на Господин д-р Жеков.

С почитание: (подпис) Б. Лазаров

6. Писмо до д-р Иван Жеков от Георги Атанасов от

19.IX.1936 г.

Господин Д-р Иван Жеков,
Считам за мой дълг да изкажа моята признателност за съветите и упътванията, които ми дадохте за излекуванието на болестта ми - схващание на пръстите ми в лявата ръка - вследствие на преумора на нервната ми система, което схващание ме озадачаваше, защото професията ми като преподавател по пиано страдаше и можеше да ме лиши от възможността да я практикувам. Опитах електризацията по съветите на един прочут специалист по нервните болести в София, но, обаче, вместо да се подобри болестта ми, то тя се влоши. И затова бях изгубил надежда да се излекувам по официалната медицина. Затова именно прибягнах до Вас като известен природолечител и по вашите съвети и упътвания в непродължително време - 50 дни - с водолечението по методата на Луи Куне, аз получих чувствително подобрение на болестта ми и мога днес да гледам с радост за окончателното подобрение на болестта ми и без мъки да практикувам професията си.
За всичко това повторно изказвам моята сърдечна признателност.

С почитание: Георги Атанасов (преподавател по пиано, ул. «Тетевенска» № 64)

7. Писмо до д-р Иван Жеков от Д. Бабаджова от 15.XII.1936 г.

До господин д-р Иван Жеков

София

Уважаеми господин Докторе,
Изказвам своята крайна благодарност на изпратените от Вас две шишета лекарство (Ваш специалитет) за лекуването ми от Arterio Sclerosa, от която страдам от дълги години и благодарение на това Ваше лекарство, което употребявам вече в продължение на две години, аз се чувствам доста добре.
Макар и да съм вече на 82-годишна възраст, аз благодарение на него се чувствам добре, мога да се движа доста свободно, ям добре, но само вегетариански храни, и спя доста добре.
Понеже това лекарство ми се свърши, моля Ви, бъдете тъй добри и ми изпратете още едно шише, за да продължа лекуването си с него.
Приемете моите благодарности и отличните ми към Вас почитания:

Д. Бабаджова, гр. Русе 25.XII.1963 г.

8. Писмо до д-р Иван Жеков от М. Златанова от 9.II.1937 г., Бяла Слатина

Уважаеми Г-н Д-р Жеков,
С това си писмо искам да Ви изкажа моите най-сърдечни благодарности, загдето ми помогнахте да се излекувам от моята болест - ишиас, артрит, неврит - различните лекари, които ме лекуваха, различни имена й даваха.
Цели седем месеца аз бях прикована на легло, измъчвана понякога от ужасни болки. Лежах и в къщи и четиридесет и девет дни в болница. Официалната медицина не можа да ми помогне. Нейните лекари ме лекуваха с прахове, инжекции и нагрявания - електрически, кварцови и рентгенови. Получавах само временни облекчения, и то докато траеше лекуването. След това болките отново се усилваха.
Отчаяна от безсилието на официалната медицина да ме излекува, потърсих помощта на природолечението. И благодарение на съветите, които Вие, Д- р Жеков, ми дадохте по природолечението - натуризма - и с Божията помощ, аз се отървах от страшните болки, оздравях и поех отново моята работа в училище.
Като Ви поздравлявам най-сърдечно, загдето ми помогнахте да оздравея, моля Ви, приемете моите най-искрени благодарности.

С почит: дълбоко Вам признателната М. Златанова

9.II.1937 г.
Б. Слатина

9. Писмо до д-р Иван Жеков

от Ир. Попова от 11.II.1937 г., София

София, 11 февруарий 1937 г.

Господин Д-р Иван Жеков

Тук

Уважаеми Господине Докторе,
С настоящото си ида да Ви благодаря за Вашите грижи, положени за пълното и положително излекуване на болестта СИНУЗИТ, от която страдах в продължение на три години, от която болест бях принудена да прибягна даже и до операция. Но
г
в последния момент, благодарение на Вашите уверения, аз предпочетох да се подложа на лекуване по системата ЛУИ КУНЕ (ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕ), от което лечение съм много доволна, защотог освен тази болест, аз се почувствувах много добре с общото здравословно състояние, благодарение, пак казвам, на Вашите грижи, за което повторно Ви благодаря.

С почит: Ир. Попова.

10. Писмо до д-р Иван Жеков от Марко Ажи от 23.VII.1937 г.

Машинна стругарска работилница «Технизан»
Марко Ажи, конструктор, София, бул. «Хр. Ботев» 84
Пощ. чекова с/ка 25-15

София, 23 юлий 1937 г.

Господин д-р Иван Жеков, Рилските езера

Уважаеми Доктор Жеков,
Получих почитаемото Ви и Ви много благодаря за грижата и за наставленията Ви. Вероятно сега, след като се стопли времето, да е много хубаво към вас.
Главоболът, за който Ви бях съобщил, малко поотслабна и поради туй, че днес почва наново да употребява от оставените прахчета (отварата, от която е пила десет дни и след туй седем дни почивка), не й дадох от препоръчаните шипки. Обаче, да Ви призная, не ми беше много ясно от кои именно шипки да се вземат - от сухи миналогодишни или от тазгодишни зелени.
Състоянието на майка ми е също добро, както Ви писах, като се прибави и подобрението в преминаването на главобола и сега по-малко се поти през нощта. От сутрешната доза прах остава за още 5-6 дни и не знам като се свърши, какво да правим: да престане да я взима или ще ни посочите какво да правим.
Приемете от всички ни нашите искрени почитания: (подпис: не се чете)

11. Писмо до д-р Иван Жеков

от Ат. Овчаров от 2.Х.1937 г., София

Уважаеми Господин доктор Жеков,
Считам свой приятен дълг да Ви изкажа моята голяма благодарност, загдето излекувахте майка ми. Наистина, след като боледува преди около 16 години от жлъчка и лекарите бяха принудени да пристъпят към операция, при която й извадиха жлъчния мехур, ние мислехме, че тя вече няма да страда от чернод-
робии заболявания. Обаче през месец май т. г. почувства непоносими болки в черния си дроб и легна тежко болна. Викахме много лекари, но те вдигаха рамене, не можеха да определят причините на болките и й даваха само упойни вещества, за да не чувства. При това тежко положение, Вие с Вашия начин на лекуване не само й облекчихте страданията, но я вдигнахте на крака, затворихте открилата се наново рана и днес тя е в състояние да ходи и се чувства добре. За всички тези грижи Ви изказвам моята най-голяма благодарност.

С почит: (Подпис: Ат. Овчаров)

12. Писмо до д-р Иван Жеков от Марко Ажи от 2.Х.1937 г.

Машинна стругарска работилница «Технизан»
Марко Ажи - конструктор София,
бул. «Хр. Ботев» 84 Пощ. чекова с/ка 25-15

София

2 октомврий 1937 г.

Телефон: 2-36-57

Поч. Г-н Д-р Иван Жеков гр. София

ул. «Опълченска» 64

Многоуважаеми Господин Доктор Жеков,
Изпитвам голяма радост, че мога с настоящото да Ви изкажа моите сърдечни благодарности за напълното излекувание на моята майка, госпожа Кум- бру Б. Ажи, която днес се чувствува съвършено здрава, бодра и жизнерадостна, благодарение на вашето методично лечение, целесъобразно наложената диета и прецизните Ви наставления относно всека стъпка от периода на лечението.
Майка ми страдаше от Cholangitis litiasica и за нейното лекувание прибег- нахме до съветите на един лекар специалист - интернист, който в желанието да бъде добросъвестен, потърси многократно консултациите си с видни наши професори.
За съжаление, обаче, въпреки страданията на всички нас, въпреки многото лекарства и инжекции, не постигнахме никакъв резултат, и вместо подобрение, получихме едно такова влошение на здравето, че ние и самите лекари бяхме загубили всяка надежда.
При тези тежки обстоятелства имах случаен разговор с един мой интимен приятел. Последният, след като му изложих всичките тревоги, които имахме с майка ми, поради болестта й, посъветва ме да се допитам до вас.
Именно благодарение на тази случайна препоръка ний получихме ценната Ви помощ, и благодарение на упорития Ви труд и неуморност, стигнахме до този щастлив край.
Повторно Ви изказвам дълбоките си и искрени благодарности и с чиста съвест смея да Ви препоръчам на всички познати и непознати.

С отлични към Вас почитания: (подпис)

13. Писмо до д-р Иван Жеков от А. Терзистоев

от 11.IX. 1938 г.

До Господин Доктор Иван Жеков ул. «Опълченска» № 64, София

Господин Докторе,
Считам за морален дълг да Ви изкажа моята сърдечна благодарност и признателност, че с Вашите познания по природолечението, справихте се с едно мое сериозно нервно разстройство.
Повтарям, благодарение на Вашето системно насочено водолечение, Вий се справихте много бързо с болестта ми и ме излекувахте, за което не мога да намеря думи да Ви се отблагодаря.
Благопожелавам Ви здраве и дълъг живот, да помогнете и на други страж- дущи болни, като ги насочвате в правилното природолечение.
София, 11. IX. 1938 г.

С почитание: (подпис: А. Терзистоев), фотограф, ул. «Ц. Елеонора» 23

14. Писмо до д-р Иван Жеков от Анежка Цорнова от

12.I.1939 г.

Единствено на Господин Доктор Жеков мога да благодаря за моето излекуване. През 1937 г. се разболях от яйчници и разбрах, че с търпение и постоянство в природолечението ще мога да се излекувам. Благодарение на упътванията на Д-р Жеков, който отлично владее природолечението, аз си възвърнах здравето и се чувствувам весела и бодра.

Анежка Цорнова

15. Писмо до д-р Иван Жеков от Хенрих Споуста от

12.I.1939 г.

Господину Доктору Жекову
Господин Докторе!
Миналата година в януарий бях се разболел от простуда.
Силна бронхиална кашлица, болки и умора чувствувах в целия организъм. Температурата над 39. и охота за ядене изгубих.
При това ми положение аз бях се помирил с мисълта, че всичко е готово - само да се повика поп. Но аз взех щастливо решение наместо попа да повикам Вас.
Вашите съвети ме доведоха до убеждение, че над всичкото е най-ползотворно природното лекуване, за което имам да благодаря на Вас, че съм днес относително в здравословното състояние добре при моята 72-годишна възраст.

Хенрих Споуста, пенсионер

София, 12 януарий 1939 г.

16. Писмо до д-р Иван Жеков от Георги Ив. Овчаров

OT29.VIII.1939 г.

ИНСПЕКТОР При Българска Земеделска и Кооперативна банка
Централно управление, СОФИЯ
Георги Ив. Овчаров

София, 23 август 1939 г.

До П. Г.

Д-р Иван Жеков Изгревът Тук

Уважаеми г-н доктор Жеков,
Преди всичко дължим смирено извинение за извънредно дългото забавяне настоящото ни. Голямата причина и вина лежи преди всичко в мен, който служебно и трайно съм ангажиран в работа вън от София и се завръщам тук рядко и за твърде късо време. Че това е така, знаете и от времето, когато любезно се занимавахте с болестта на майка ми, време, през което почти никога не сте ме виждали в София.
Чувствувайки се безкрайно задължени към Вас, г-н Докторе, нам, на моите близки и мен особено тежи това забавяне, от което бихте могли да изведете неоснователно неправилни заключения. Ние молим още веднъж да имате добрината и извините нашето неволно опущение.
Разбирайки неудобствата и спънките, всред които сте поставени да развивате Вашата благотворна деятелност, ние се чувствуваме задължени да дадем реален писмен израз на нашата безкрайна благодарност за стореното от Вас за спасението на майка ни, извършено при отчайващи обстоятелства.
Организмът на майка ни, жена на 56 години и 3 възрастни деца, макар и външно твърде здрава, в течение на времето е била атакувана от няколко сериозни заболявания: тифус, туберкулоза, червен вятър и пр., които своевременно щастливо са били излекувани. Вън от това тя е била неколкократно оперирана, при което са й били отнети апендиксът и жлъчката.
След като всичко това е било отдавна ликвидирано, през м. май 1937 г. майка ни заболява отново от някаква неизвестна болест, при което й се явиха много силни болки в областта на кръста и дясната предна страна около диафрагмата, изобилие на лиги в устата и висока температура. Това болестно състояние продължи 22 дни, като в това време нито един от виканите лекари не можа да установи и се справи с болестта, а вземаните лекарства очевидно не даваха търсените резултати. Така се стигна щото състоянието на майка ми ежедневно да се влошава, а лекарите се видяха безпомощни и ни дадоха да разберем, че положението й е безнадеждно.
По волята на Бога и по една щастлива случайност брат ми Атанас среща свой приятел, който му препоръча да се обърнем към Вас и след това и двамата заедно идват да Ви потърсят. Макар и твърде късно, по полунощ и въпреки проливния дъжд, Вие, уважаеми г-н Докторе, не пожалихте труда и спокойствието си и благородно и человеколюбиво се отзовахте на отправената от брат ми покана и на километри надалеч, всред нощ и в дъжд се озовахте при болната ми майка, за да установите, че е загнил черният й дроб.
Благодарение Вашата любезна намеса и дадените от Вас лекарства и нареждания по храненето, положението на майка ни удивително бързо започна да се поправя, така че фактическото излекувание биде завършено само в течение на един и половина месеца. Следва да отбележа, обаче, че 20-тина дни след започване на лекуванието на нашата майка, разрезът от правената й преди 16 години операция на жлъчката се разтвори на едно разстояние от 5-6 см и от него изтече набрана гной. След това, благодарение на дадените от Вас мехлеми, раната неимоверно бързо отново зарасна.
Така благополучно се приключи лекуването и излекуването на майка ми, която остана вече по-нататък да изпълнява препоръчаната от Вас хранителна диета и до днес, слава Богу, е жива и здрава и с чувство на особена благодарност споменава името Ви.
Не искам да пропусна да подчертая, въпреки Вашата скромност, г-н Докторе, дълбокото впечатление, което ни направи проявената от Вас абсолютна безкористност, с което извикахте нашето специално уважение към Вас, като скромен и съвестен обществен служител.
С всичко казано дотук ние още далеч не можем да опишем голямата психологическа паника, от която Вашето любезно, спокойно и самоуверено действуване ни избави.
Считайки, че това наше писмо е твърде недостатъчен израз на дълбокото ни уважение и признателност към Вас, г-н Докторе, молим учтиво още веднъж да извините закъснението му и Ви подчертаваме, какво ще ни бъде особено удоволствие да ни посетите всякога, когато намерите за добре, като знаете, че винаги Вие ще бъдете нашият най-желан и драг гост. В очакване провидението да ни даде възможност по някакъв начин дейно да изразим нашата признателност, почтително Ви поздравлявам от името на моите близки и от мое име.

Ваш: (подпис)

17. Лечебен мехлем за всякакви рани

С д-р Гарофалов, син на нашия брат Гарофалов, при една среща случайна, дори неприятна, с един руски войник става в последствие едно запознанство и сближение. Войникът му съобщава, че пепелта, получена от борови дърва, е най-положително средство за лекуванието на рани. Той, след като се скарали, разказва приключенията си на д-р Гарофалов, че в едно сражение срещу германците в Украйна бива смъртоносно наранен и в несвяст заринат от граната. След известно време щастливо се свестява и се освобождава от пръстта, като полазва по корем. Изкачва трапа и се довлича на повърхността на земята. Като се окопитва и ориентира, решава да търси частта си, ранен в главата, почти с разрушен череп. Случайно попада в едно село, гдето всички селяни напуснали домовете си. За голямо щастие нему, в селото намерил само двама души - дядо и баба, които му се отзовали радушно и родителски и го прибрали в къщата си. Той им се молил да завържат раната му, която вече била замърсена и замирисала. Старите дядо и баба се чудили какво да посипят на раната му и да я завържат. Но по настояванието на войника, те решили да я посипят с пепелта от огнището, гдето горели дърва от борови дървета. Войникът, с така посипана и вързана рана, заминава да търси войсковата си част и наистина, след няколко дни се добира до една военна санитарна част из бойното поле, гдето лекарят преглежда много внимателно раната му и остава учуден, че раната наистина била добре подобрена и дори започнала да зараства. Този факт силно заинтересова лекаря и пожелава да издири с какво е била посипана раната и где. Войникът уверява доктора, че ще може да посочи селото и двамата дядо и баба, които именно са посипали раната и му я завързали. И действително, лекарят наедно с войника с такси отиват в селото и намират двамата стари - дядо и баба. Докторът ги разпитва какво са посипали на раната на войника, а те му посочили огнището с пепелта, гдето горели борови дървета. И, за да се увери, че именно пепелта от борови дърва е била чудното лекарство, те му казали, че само такива дърва горят в селото и други дървета не растат в околността. Така лекарят открива чудното лекарство за рани и става причина да се подложи на проучвание в ред случаи на разни видове рани и да се установи лечебното му действие и стойност. И наистина, лекарят урежда в частта си приготовлението на пепелта и в пакетчета я праща в другите санитарни войскови части, гдето я употребявали изключително за разни видове рани без никакви усложнения на раните. А най-важното е, че тази пепел по ефикасността си четворно пъти надминава другите за тая цел известни скъпи и прескъпи специалитети, от които все пак известен процент рани не зарастват и положителни резултати не дават и в някой случаи безнадеждно неизцерими.

София, 25.7.1948 г. Подпис: Д-р Иван Жеков Печат: (Беседи на Ветеринарен лекар, Редакция Варна)

18. Писмо до д-р Иван Жеков от Петър Кирчев Петров

от 27.VI.1949 г., София

София, 27 юний 1949 г. До Д-р Иван Жеков

Драги Докторе,
Отдавна исках да ти се обадя и писмено да ти изявя моята голяма признателност и благодарност за грижите, които положи по моето излекуване от захарната болест. Това аз съм ти и лично засвидетелствувал неведнъж, но исках в твоята скромна архива да остане един спомен - благодарствено писмо по моето излекуване. Това го правя още повече и за това, че не бих можал да изявя моята благодарност чрез пресата, намирайки го за нетактично и много рекламно, обстоятелството, което аз искам да не се смята, че е такова.
И тъй, Драги Докторе, след като ми излекувахте само чрез няколко намазвания миналата година една нанесена на дясната ми ръка дълбока рана от самонараняване, падайки в един дълбок вир, аз замолих да положите грижи и за моя стар диабет, който лекувах в продължение на 2-3 години посредством общопознати лечебни средства и диети в медицината, които допреди да почна да ползувам билките, които ми давахте, нямах съществен резултат.
След като, обаче, на два или три пъти получих билки от теб, които аз пих съгласно предписанията ти, в продължение на няколко месеца, след направената анализа на кръвта и урината ми, се констатира, за голяма моя приятна изненада, че захарта в кръвта ми бе спаднала на нормално, тъй и в урината - нито следа от захар.
Аз изказвам, както казах по-горе, писмено благодарността си, още повече, че след като вече бях напълно здрав при желанието ми дати се реванширам и възнаградя за голямата услуга, ти отказа да сториш това под каквато и да е било форма, а това ти тогава го сметна като акт на човещина и състрадание на един болен с напреднала веч като мойта възраст човек!
Още веднъж благодаря от мое име и от името на моята съпруга, която днес наравно с мен се радва за постигналите резултати от излекуванието на диабета ми, виновник за което си само ти!

Сърдечно признателен привет:

Петър Кирчев Петров ул. «Граф Игнатиев» N° 3,

София (подпис: П. Кирчев)

19. Благодарствено писмо до д-р Иван Жеков

от семейство Кръчмарови от 24.IV. 1950 г.

София, 24.IV. 1950 г.

Благодарствено писмо от семейство Кръчмарови,

бивши жители на гр. Варна, а сега живущи в София, Оборище 43

Драги Докторе Жеков,
От името на семейството си и от мое име изказваме искрената си благодарност за сторената Ви преди 30 години добрина с лечението на дъщеря ни Людмилка, която сега е женена и майка на едно дете. Тогава тя беше бебе на около 10 месеца, заразена от едрата шарка, а след това се обърна в бронхопневмония. Следствие на които болести беше и ослепяла. Благодарение на Вашето лечение и метод, спасихте детето ни от явната смърт. Оздравихте и слепотата й. Не ще забравим тъгата си при мисълта, че имаме сляпо дете, а каква радост изпитахме, когато Вие оздравихте и слепотата на детето ни. Не, Докторе, ние никогиш няма да Ви забравим!
Спомнете си! Тогава ние, макар да бяхме бедни, поднесохме заслуженото Ви възнаграждение за лечението, но Вие отказахте, въпреки молбите ни...
След това с Вашите постоянни връзки и наставления, ние със съпругата си помогнахме в лекуването на много болни, между които излекуван бе по чудо и брат ми Георги, умопомрачен, следствие изтезанията на фашистката полиция. Излекувани бяха децата на Вяра Македонска, бивша народна представителка, избрана от Варна.
Излекувана бе Павлинка К. Цонева от остър ревматизъм на ставите и от албумин, съседка на Вера Македонска, преди което бе лекувана, а после осви- детелствувана като здрава от д-р Нено Николаев, бивш управител на Варненската маринска болница, народен представител, а сега дипломатически представител в Прага, Чехословакия. Сега майка на две деца, омъжена за Атанас К. Атанасов, кондуктор по трамваите в София. Излекувано е момиченцето Ли- лянка, дете на пенсионера, бивш висш чиновник в пощата, на когото името не помня, тогава живущи на ул. «Каблешкова» № 15, в дома на пенсионера Арнаудов.
Излекуван по Ваше наставление е синът на пристанищния работник Симеон Събев, на име Любчо, когото снехте от смъртния одър след угасване свещите, поставени от родителите му, сега развит младеж и наверно е служил и войник в народната армия. Лекуването му бе, ако не се лъжа, през 1926 г. и сега живущ при родителите си на ул. «Братя Бъкстон» N9 31.
Излекувани са двете деца на гражданката Димонка, мъжът на която бе железничар, сега покойник, живущи на ул. «Каблешков» № 11.
По Ваше наставление излекувани са от Вас в гр. Варна, сега Сталин, безброй болни от различни болести.
Излекуван бе по Ваши наставления младежът Коста Атанасов през 1920 г., син на покойния военен капелник Атанасов, от остър ревматизъм в ставите, тогава живущ в наследствената им къща на ул. «Каблешкова» № 15, Варна. Спомням си, че същият бе на легло и от ревматизма, изкривен бе и вратът му.
Драги Докторе,
Да, аз, обаче, не отричам и официалната медицина, която крачи с голямо темпо напред. Нима ще отречем ефикасното лекуване на пеницилина? Нима ще отречем стрептомицина, с който доказано лекуват туберкулозата? Нима ще отречем серума, с който лекуват дифтерита, от която болест преди умираха 99%... Ами серума против чумата, холерата, сифилиса, против гонококите, а също и други и други болести. Нека да не забравяме и хирургията, която прави чудеса, присаждане гледци и др.
Вие сте лекар и по-добре знаете от мене, че много от лекарствата се произвеждат от билки, а Кнайп е лекувал с билки. Според мене билколечението не е забранено, иначе, не биха позволили да се отварят магазини за билки. Не е забранено също и природолечението, иначе нямаше да се пращат работниците по курорти за промяна на климат, въздух и водолечебни бани. Прочее, днешната народна власт не ще пречи никому, който помага на народа, стига да не се върши онова, което ставаше в частните клиники на различните лекари специалисти и сегашните съботори-лекари.
Болшевиките помагат и помогнаха на Мичурин да работи в направление на своето учение. И действително, той направи преврат, революция в изменение видовете на растенията и животните, т. е. той допълни Дарвина, тъй както Ленин допълни учението на Маркса... Прочее, ако Вие лекувате захарната болест, докажете го и Вашето име ще го славят тъй, както Кох, Кюри и др.
Още веднъж изказваме от все сърце благодарност и пожелаваме Ви живот и здраве, за да бъдете все тъй полезни на обществото и принасяте с лечението си радости.

Сърдечен признателен привет: (подписи

:) А. Кръчмаров

Е. Кръчмарова

20. Писмо до д-р Иван Жеков от 3л. Чуклева от 4.VI.1950 г., София

София, 4.VI.1950 г.

Уважаеми Д-р Жеков,
Искам писмено да си изкажа благодарността за лекуването на моята болест (цироза на черния дроб - Cirrhozie hepatis ), от която болест страдам от 2 !4 години и ме измъчваше много.
Благодарение на Вашето природолечение с билки се спасих и отивам на голямо подобрение. Ще продължавам и занапред Вашето лекуване и Вашите съвети, докато напълно оздравея.
Втори път Ви благодаря за всичко! С почит: Зл. Чуклева

21. Писмо от 24.VII.1950 г.

До другаря Д-р Иван Жеков

Тук.

Уважаеми др. Докторе,
Искам още веднъж, жена ми и аз, преди Вашето заминаване да изкажем благодарността си за големите грижи, които положихте за сина ни. Както и Вий казахте, можем да смятаме вече, че той е избавен от Вас от смъртта и с всеки изминат ден става все по-добре. Ний никога няма да забравим деня 20 април т. г., когато, изписвайки сина си от....................... в много тежко състояние, със страшната диагноза, поставена от лекарите - «остио саркома» и с ужасната присъда - смърт, дори и, ако се решим да му ампутираме крака - деня, в който Вий се заехте с неговото лекуване, и още тогава ни уверихте, че ще го излекувате. Днес, само три месеца от този ден, Ванко е по-поправен, откакто беше преди заболяването, кракът му е почти изправен и туморът - почти изчезнал.
* ИЗНОВО: 6-а беседа от Учителя, държана на 1.XI. 1931 г., София - Изгрев. - В: Новата Ева. Издигнете жената! [Неделни] беседи от Учителя. София, 1931 г. (бел. М. И.)
Тук публикуваме беседата, преписана от д-р Иван Жеков на стария правопис. Прилагам я тук за обяснение на следващия материал за Михаил Иванов, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
Ний сме на почивка сега с двете си деца и оттам Ви се обаждаме. Ванко се чувствува много добре. В най-скоро време започва седящите бани и дано, докато се върнете, Ванко да е вече съвсем здрав.
Пожелавам Ви приятно прекарване в Рила и всичко най-хубаво, което могат да пожелаят родители, които Ви смятат за спасител на техния син!

С отлично почитание: (подпис) Павел Ив. Табаков

24.VII.1950 г.

22. Писмо до д-р Иван Жеков от Т. Ст. Статкова

от 20.XII.1951 г.

Драги Докторе,
С настоящото Ви изказване най-голяма благодарност за дадените от Вас съвети и лекарства «треви», които, като ги употребявах системно и след като спазвах строго диетата, която ми наложихте, аз успях напълно да се излеку­вам. Като имахте предвид, преди да Ви посетя Вас, бях обиколила доста много лекари и те ми даваха най-разнообразни лекарства, обаче, за голямо съжале­ние, не само че не ми помогнаха, а напротив, ми влошиха много повече болки­те. И най-накрая бях принудена да отида в майчин дом и след като ме гледаха там няколко души лекари, решиха, че трябва да ме оперират, т. е. половите органи да ми извадят напълно, за да ми спре сърбежът и раничките, които се появиха тогава по половия орган отвън. Благодарение на Вас, Докторе, на тре­вите, които ми дадохте, не само, че не се оперирах, но и напълно оздравях, за което още един път Ви благодаря горещо и ще разправям за Вас на всеки, когото срещна.
24.XII.1951 г.
София
Тинка Ставрева Статкова - живуща на ул. «Дончо Ватах» № 7 - София
Подпис: Т. Ст. Статкова

23. Писмо до д-р Иван Жеков от Георги Ив. Овчаров

от 20.XII.1951 г.

София, 20 декември 1951 г.

Георги Ив. Овчаров
Гладстон 46, София

До д-р Иван Жеков, Тук.

Уважаеми Докторе,
През 1944 г., пребивавайки в гр. Бургас, навярно вследствие преумора, заболях сърдечно. След като обикалях няколко лекари из града и след като си направих кардиограма, върху последната бе диагнозирано - ангина пекторис никот.
В течение на няколко години след това си влачих болките, без да взема сериозни мерки за излекуването си, докато нуждата ме застави да напусна това свое небрежно отношение към здравето си.
Вече бях чувал за Вас и знаех доста случаи на странно ефикасните ре­зултати от Вашата лечителска интервенция. Отнесох се към Вас за съвет и лечение.
Не съм нито вегетарианец, нито въздържател и вярвам, ще си предста­вите неохотата, с която приемах съветите Ви.
Все пак, в интереса на здравето си, аз трябваше да възприема препоръ­чания ми от Вас метод на лечение.
Бързам да отбележа, че още при употребата на втората доза от дадени­те ми от Вас билки, аз се чувствувах вече отлично, облекчен от всякакви болки и със спокойното самочувствие на здрав человек.
Положението ми се подобряваше непрестанно и днес аз се считам от­давна вече напълно излекуван и здрав. Това се дължи очевидно само на Вас и дадените ми от Вас билки, уважаеми Докторе, поради което Ви съм особено задължен и признателен.
Отбелязвайки накрая напълно безкористния Ви начин на лекуване, с ко­ето основателно трябва да бъдете горд, аз искам с настоящето си специално да изтъкна своята особена благодарност и почит към Вас!

Ваш предан: (подпис)

24. Писмо до д-р Иван Жеков от Юрдана Ив. Овчарова

от 25.XII.1951 г.

София, 25 декември 1951 г.

До Д-р Иван Жеков, Тук

ЮРДАНА ИВ. ОВЧАРОВА
Ул. «Жданов» 28
София
Уважаеми Докторе,
Чувствувам свой приятен дълг да отново да изразя моята и на близките телност за щастливото ми излекуване, вещи и благородни грижи.
Драги Докторе,
Ви отправя настоящето писмо, в което ми безкрайна благодарност и призна- което бе възможно само под Вашите
И до днес не зная каква бе болестта ми, която ме бе свела бързо на легло, изтощаваше ме ежедневно и аз чувствувах вече изчерпването на пос­ледните ми сили, което ме свличаше сигурно в гроба.
Гледаха ме безрезултатно различни лекари и един след друг се отказва­ха да могат да ми помогнат. Не можаха дори да установят точно диагнозата на болестта ми. Единствен д-р Клайн от Българския Червен кръст се съгласи да ме вземе на «изпитание», на което близките ми не се съгласиха, а аз предпоче­тох да си умра в къщи, вместо под ножа на «изпитанието».
При това положение, при пълната ни безнадеждност и безпомощност, един щастлив случай ни насочи към Вас, за да получа чрез Вас своето изцерение.
Подложена на една извънредно строга, граничеща с глад диета, но при безусловното и точно изпълнение на нарежданията Ви, аз, по пътя на приро- долечението, с приготвените ми от Вас билки и др. състави, макар и бавно, в течение само на няколко месеца напълно възстанових разрушеното си здраве и ето вече 14 години оттогава, слава Богу, не съм боледувала от никаква по- сериозна болест.
С оглед на това, позволявам си да отбележа, че името Ви, уважаеми Докторе, и днес и винаги се споменава от мен, както и от близките ми навсякъ­де с особена почит и благодарност, а с настоящото си писмо желая отново да Ви уверя в безкрайната ми към Вас признателност.
Пожелавам Ви крепко здраве и много успехи във Вашата благородна дейност:

Юр. Овчарова

25. Писмо до д-р Иван Жеков от Ю. Георгиева

от 18.111.1952 г.

Уважаеми Д-р Жеков,
Дължа да изкажа пред Вас моята признателност и големи благодарнос­ти за грижите, които положихте при лекуването на мъжа ми, а главно и заради подобреното му здравословно състояние в последно време.
След дългите страдания и лутания, които преживяхме от редица години, ние намерихме единствено при Вас честно отношение и успокоение. С това мое писмено обръщение към Вас аз бих искала да Ви окуража и с нова вяра във Вашия начин на лекуване да продължавате да помагате на нуждающите се като нас хора.
Ето затова аз накратко желая да споделя и разкажа за пътя на болестта на моя другар.
Първите признаци на болестта - припадъци с изпадане в пълно безсъз­нание - започнаха още през 1944 г. Той беше подложен на прегледите и леку­ването от редица лекари - специалисти на сърдечни, вътрешни и психиатрич­ни заболявания. Никой от тях не определи правилна диагноза. Тяхната конста­тация беше отчайваща, безнадеждна. Действително, състоянието му не се про­меняше, докато те го лекуваха. Тогава се насочих към народните билкари. Свър­зах се с няколко, но и те не ми помогнаха. Когато дойдох при Вас, д-р Жеков, Вие ме успокоихте и предупредихте, че ще му помогнете, но в продължение на повече време. Аз упорито следвах Вашия метод на лекуване и давах редовно от посочените от Вас.билки. Разбира се, че и към всичко друго, и вегетариан­ския режим, на който Вие най-много държите, той неотклонно спазваше.
Така, благодарение на нашето старание и изпълнение на Вашите ценни съвети в продължение на почти две години (аз дойдох при Вас в началото на април 1950 г.), днес аз съм доволна, че виждам мъжа си съвсем променен, далеч не в онова състояние, в което беше, когато се явих при Вас за помощ. Вече ония силни припадъци съвсем се разредиха, почти изчезнаха. Само от време на време се появяват леки смущения, които сравнително съвсем леко се понасят.
Вие, скромният човек, който аз често безпокоях и отрупвах с въпроси и който почти всякога с готовност, без никакво хоноруване, ме посрещахте, Вие ми направихте истинско добро.
Аз Ви желая още живот и здраве и сили, за да можете да подпомагате в нужда страдащите като нас човеци!
С голяма признателност още веднъж Ви благодари:

Ю. Георгиева

18.III.1952 г.

София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×