Jump to content
Ани

А. ПИСМА ОТ Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА

Recommended Posts

А. ПИСМА ОТ Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА

1. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 5.III.1926 г., с. Емирово

с. Емирово, 5.III.926 г.

Юрданке,
Днес едва ми остана време да ти пиша това писмо и да ти се обадя, че съм жив и здрав и се радвам на всичко в света.
Разбира се, че в тая ми радост една ми тъга хваща, когато помисля за тебе, че не сме наедно, както по-рано. Но чувствувам, че скоро пак ще бъдем наедно и ще се радваме по-добре и повече на живота, отколкото по-рано, за­щото този живот тука ми даде голяма поука: да те ценя повече - както трябва... Както заслужаваш. Аз сега разбрах колко си добродушна, скромна и вярна - качества, които не всеки ги има. Качества, които са ми били ценни и които радват душата ми.
И Господ, Който ни събра, за щастие ми изпрати теб, за да бъдем верни чада на бялото братство, гдето наистина, моята душа намери отдих, мир и спо­койствие... Ти си жертвата за моето спасение и аз съзнавам това от дълбочи­ната на моята душа. Амин.
Аз писах на писаря Кирил да ти донесе в кьошка 1500 лв. от заплатата ми, с която сума да се улесниш, докато си дода. Навярно до 15 март ще си дода, когато ще имам да събирам повече пари, и тогава ще гледам да накупим някои неща за вкъщи. И може би през месец април или май да дода във Варна завинаги, защото ще се открие вакантно място окръжен ветеринарен лекар при Постоянната комисия.
Дончо[1] добре ли е? Да не се грижи и притеснява, а да се чувствува като у дома си. На всички много здраве.

[Подпис:] Д-р Иван Жеков

2. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова

от 20.IV.1926 г.

26.IV.926 г.

Любезна Юрданке,
Н. Л. К. Б. Л. [2]
Получих писмото ти с юргана и козунаците. Единия козунак ядохме сут­ринта на Великден, а другия го пазя за Учителя и ще го дам утре сутринта, защото вчера беше на екскурзия с другите братя и сестри на Витоша. Аз не ходих, защото бях уморен от копане и урежданието на мястото, гдето ще сея всичко, както ми писа...
Когато приготвя всичко, т. е. преместя бараката ни, в която ще живееш ти, и обтегна палатката, в която ще живея аз през лятото, а това до края на месец май ще довърша, тогава ще ти пиша да додиш тука, като вземиш най- необходимите неща.
Аз съм съгласен на Мито сестрата да живее в кьошка, но в новата стая край пътя, която да я измажат срещу наем, като си служат с дама и кухнята, която да я проверяват, за да не развали дъските влагата. Въобще, да бъдат истински домакини, за да ни заместят напълно. Аз се надявам на нея, защото я познавам за една добра, работна домакиня и вярвам, че тя ще пази всичко в ред и чистота, като свое. И аз мисля, че те наем не ще могат да платят, но затова да имат грижата да пазят кьошка като очите си.
Така че аз ще ти пиша кога да тръгнеш за тука. Поздравлява те Сафка, майка й, и на които предадох поздравите ти. Също и други много сестри очак­ват те и поздравяват.
Твой, [подпис:] Д-р Иван Жеков
На Дончо и на всички - весела Пасха. Само много козунаци и яйца да не
ядат.

3. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова

от 27.IХ.1926 г.

София, 27.IX.926 г.
Любезна Юрданке,
Тия дни привършвам работите по Изгрева. Свърших много работа и сега вече кьошкът на Учителя е готов. Той ще живее в него в повечето време през годината на съзерцание и работа.
В Изгрева останаха само 20 души: сестра Толева, Динева, Белчева, Сто­янова и други, а братя: Толев, Балтов, Лулчев и други.
Онзи ден времето се развали - дъжд валя и студ има, а горе по Витоша сняг валя, но следния ден, вчера и днес времето се поправи като лятно време - горещо и приятно. Днес е Кръстовден и есента ще бъде хубава, като днес.
Моята пенсия ще се ускори и тия дни пак ще отида да подтиквам, да върви скоро и бърже.
Вярвам да сте пристигнали благополучно във Варна и да си намерила в кьошка всичко в изправност. Гроздето изедено ли е? Поне за тебе има ли? Дончо в кьошка ли е? Аз го излъгах, без да искам, но нека има още малко търпение - многото е минало, а остана малко - всичко ще оправя - ще си полу­чи в точь[3] парите, които ни даде, с които, наистина, много ни помогна, че мо­жахме да отидеме в Събора - София. Той вече две добрини ми направи: една­та - тогава, а другата - по събора, за което аз съм неизказано признателен. Може би сега да му трябват пари, но да има търпение до получаванието на пенсията, когато ще получа най-малко 20 000 лева. Аз вярвам, както ти гово­рих, да ти улеснява за едно и друго вкъщи до моето пристигание, което ще стане с пенсията и с Учителя. Брат Иванов и Люба ме поздравили с едно пис­мо, което писали не знам на кого и заръчали да не съм те забравил. Аз не съм Михал Добрев и кажи им всеки за себе си да мисли. Ако пък толкова съжалява хората, нека им помогне не с думи, а с дела... Ха да го видя сега!?? Като полу­чиш писмото ми, веднага ми отговори със затворено писмо. Всички те поз- дравляват, а сестра Толева ти изпраща писмо наедно с моето писмо.
Аз съм добре и моля Бога за твоето здравие. Нема Любов като Божията Любов.

Твой [подпис:] Д-р Иван Жеков

4. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова

от 28. XI.1926 г.

28.XI.1926 г.

Любезна Юрданке,
Получих днес писмото ти и чаках с нетърпение да ми съобщиш между другото, че си получила и парите. Тия дни ще ти пратя пак пари, но колко, сега не мога да ти кажа. Колкото ми се паднат в ръка свободни, ще ти ги изпратя. Но дотогава вярвам да ти донесе и слугата на Бойчев, който ще продаде бара­ката за 2500 лева, каквато сума вече некой си дал за нея и за коята сума му писах онзИ'ден да я даде. И като плати наема, остатъка - около 700-800 лева, ще ти ги донесе в кьошка. Та, трябва да бъдете в кьошка, за да ви намери той там и да не се връща без да е предал парите. С тия пари купи дърва и каквото имате нужда. И декемврий ще прекараме малко оскъдно, та януарий ще полу­ча пенсията. Тя е вече уредена, защото през тая седмица - утре или другиден, ще отида да получа пенсионната си книжка, която се приготовлява от писарка- та, при която бях онзи ден, която ми показа цялата преписка, завършена и дадена на нея, за да ми приготви пенсионната книжка. Така че пенсията ми по стария закон е около 1400 лева месечно и ще получа за 11 месеца в месец януарий и за февруарий и март около 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), от която сума ще удържат по закона около 2000 лева. Аз ще получа чисти около 13 000 лева (тринадесет хиляди лева). Но, обаче, по новия закон пенсията ми се удвоява, т. е. става около три хиляди лева на месец и разликата - около 16 000 лева - ще получа след като се ревизира пенсията ми, т. е. след няколко месеца, наедно с припадающите по закона разлики. Дотогава за всеки три месеца ще получа по стария закон около 4200 лева, които ще ни улесняват в живота. И, като се ревизира пенсията ми, а това може да стане след няколко месеца, ще получа около 20 000 (двадесет хиляди лева) наведнъж, която сума навярно през пролетта - към Великден, ще ни уреди работите. След това ре­довно ще получавам за всеки три месеца по около 9000 (девет хиляди лева), която сума стига за нас! И като дадем кьошка под наем, още повече ще се улесним. Тия дни ще пиша и на Габровски. Много здраве на всички.

[подпис:] Д-р Иван Жеков

5. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от

6.II.1927 г.

Любезна Юрданке,
Набързо ти пиша това писмо, защото ме чака синът на д-р Гочев, с кого­то изпращам ти това писмо, платнището, което взех от казармата, което да се даде на мястото, и две карфици, за да носиш и забодеш бялата връзка. Плат­нището ще се даде на зета на Кръчмаров, който се казва фелдфебел Попов, при джандармерията.
Получих писмото на брат Списаревски, с което ми съобщава, че сте би­ли при Владимир Станков, който задържал интизапските[4] билети на купувача на кравите ни. Аз съм съгласен да му платим 2000 лева, но сега не разполагам с такава сума. Затова парите, които ще вземеш от ярмомелката, дай на Вл. Стан­ков, за да се уреди работата на човека, който, наистина, пострада немалко. А останалия дълг към Вл. Станков ще видим по-нататък да му платим. Той нема- ше защо толкова строг да бъде към човека. Трябваше да му не пречи на него, а да се разправи с мен, и не по този начин, защото утре или другиден, когато бъда пак градски ветеринарен лекар, да му мисли...
Много здрави на всички. Пращам ти две нови песни, които са много ху­бави - да ги заучат и да пеят.
Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков
6.II.927 г., София

6. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова

от 25.II.1927 г.

Изгрева - София, 25.ll.927 г.
Любезна Юрданке,

С. Б. Л. Е. Л [5]

Писах на Манол Иванов как да се лекува Люба, както Учителят ми каза, и пиша и на тебе това писмо, за да ми отговориш на последното ми писмо, както и да съобщиш получи ли подаръците, които ти изпратих със сина на д-р Гочев. Все е по-добре да ми пишеш по-често, но в затворено писмо, защото тука, в 66*, четат писмата.
Пиши ми как си и какво има. Аз досега пенсията не можах да уредя, защото много навалица и неразбория има в пенсионното отделение и се съм­нявам скоро да се уреди. И навярно поради това за нашата Нова година тука не ще можеш да бъдеш, защото без пари нема да можеш да пътуваш, и при това, как ще живеем тука без пари за наем - за храна и друго трябва пари. А и времето е много студено тука, та страх ме е да не се простудиш по пътя и тука. И мисля, по-добре ще бъде по-късно да додиш тука, когато времето ще се пос- топли и ще можеш тука при мен да живееш, а не в града, и то под наем, ако додиш сега на лошо време - зима. Какво стана с волчето и ярмомелката, за да платиш на Станков каквото иска сега и да свърши на човека работата.
Как си със здравето и засилваш ли се, както ти писах - пиеш ли чай с пресни яйца? Скъпо-нескъпо яйцето, ще пиеш за здравието си.
Веднага да ми пишеш за всичко, което трябва да зная, за да не се грижа и навреме да взема мерки, за каквото и да било. По-рано по-често ми пишеше, когато пари ти трябваха. А сега аз искам да ми пишеш. Нали? Много здрави на всички.
Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков

7. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова

от 14.III.1927 г.

[Печат:] Редакция «Беседи на Ветеринарен Лекар»
Conferences du Medecin Veterinaire
14.III.1927
Варна
Любезна Юрданке,
Получих гащите и шапката, както и писмото, изпратено по пощата. За получаванието на колета - долните дрехи и шапката - своевремено ти писах, но вижда се, че обикновените писма, които ти пращам, не ти ги носят. Затова ще трябва винаги да ти пращам препоръчани писмата ми. И това се доказва от факта, че още не знаеш колко прозореца има кьошкът ни и каква големина, когато преди месец още в едно затворено писмо бях ти писал подробно, т. е. че кьошкът има три прозореца, които го осветляват много добре и е голям 3 метра на 3 и половина метра, а висок 2Уг метра. Подът е дъсчен, а покривът е покрит с черна мушамба. С една дума - много е удобен. Сега ще направя от­пред една дъсчена веранда за приемание на гости и за сядание през деня под сянка или ноще, кога има Месечина. Наоколо ще посея цветя и други красиви цветни растения. Но жалкото е това, че нема да те има по новата година тука, а може би ще додиш още по-късно поради това, че скоро не ще мога да получа пенсията си. Тая пенсия наистина много се забави, но пак благодаря на Бога, че по празниците можах да я получа и да пратя една част. Нема какво, ще се чака и търпи. Един ден ще я получа, и този път много повече. Ами ако ме нема- ше тука, в София, как и кой щеше да я ускори и уреди? Пази Боже! Та затова и Габровски ще чака още. Колко пъти съм ходил и за неговата пенсия! И сега, като ходя за моята, подтиквам и за неговата! Ако нямат где да живеят, защото го уволнили, а следователно ще му предложат и да си излезе от къщата, та, ако си съгласна, кажи им да живеят в нашия кьошк, толкова повече, че Вескини и Юрдан не искат да живеят в кьошка. По-добре е да има хора в кьошка, откол­кото да я оставим без хора. Станчо ще гледа ли лозята и ще живее ли в барака­та, та да пази лозето и кьошка? А Мито нема ли да бъде във Варна и ще постъ­пи ли трудовак? Пиши ми веднага препоръчано писмо, за да зная кой ще бъде в кьошка и кой ще гледа лозето и кьошка и бараката. Добре станало, че взели волчето. С тия пари можеш да додиш тука или, ако искаш, и то ако е необходи­мо, да отидеш в Килифарево, гдето да чакаш да ти изпратя пари за идването ти тука, когато получа пенсията си. Както искаш, така реши: или направо тука, или в Килифарево можеш да отидеш. Но да не се говори в Килифарево, че си отишла там да те гледа баща ти и майката ти, защото аз вече не съм на служба и други такива?!.. На Дончо брезентът е тука и е запазен в депозита. Той да е спокоен и ще му се издължим, когато получа пенсията. А интизапския билет на волчето ще извадя аз, когато си дода във Варна, защото без мене не може да се извади. Нека имат вяра в нас и да не се грижат за това. Ние никога нема да ги изневерим.
Магарето добре ли е? Него ще го докараме тука. Аз ще пиша за това, когато доди времето.
На Владимир Станков аз ще му пиша и ще му дам да разбере... Пиши ми веднага за каквото ти пиша. Много здрави на всички.

Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков

8. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от

14.IV. 1927 г.

14.IV.927 г., София

Любезна Юрданке,

Н. Л. К. Б. Л.[6]

Днес получих затвореното ти писмо и бързам да ти отговоря, че, ако и да не ти пиша често, аз постоянно мисля за теб и те оставям на свободата си - когато искаш, можеш да тръгнеш.
И затова аз очаквах, като получиш парите от волчето, да пристигнеш тука. Аз предполагах, че едновременно ще получиш парите от Кирила и от волчето, та като се разплатиш, да тръгнеш за тука. Вижда се, че парите от волчето още не си получила, а си получила само от Кирил. Пиши ми веднага, ще получиш ли парите от волчето скоро и кога. Днес пращам разписка на Ки- рила за другата сума и вярвам преди празниците да ти донесе сумата 700 лева. Но ти веднага ми съобщи кога ще можеш да вземеш парите от волчето.
Аз вярвах за празниците да получа старата и новата пенсия наедно, но до днес нема още нареждание да раздават пенсиите.
Ако тия дни разрешение доди, то за празниците ще мога да получа само старата пенсия, която е малко, и да ти пратя пътни пари до тука. Но ще трябва да ми извадите едно бирническо удостоверение от бирника и да ми го изпрати­те веднага с препоръчано писмо. Без него няма да мога да получа пенсията си. А новата пенсия кой знае кога ще бъде. Не по-рано от юлий. Много бавно вър­ви - за всички почти така е. Списаревски ми писа, че преди да събереш чере­шите, нема да додиш тука...
Мен ако питаш, по-добре е тука да пристигнеш даже по празниците. Тука ще се успокоиш и ще оздравееш веднага. Не се грижи за нищо - Бог се грижи за нас. И мен ми е вече мъчно тука без теб. Така че готви се за път и ми съобщи кога ще пристигнеш тука. На Люба казах да ти говори, че по-добре ще е кьош­кът да се даде под наем през лятото на гостите за морските бани. И тая грижа помоли Калудова или Списаревски, да я имат те. И Дончо нека се погрижи за тая работа и колкото повече наем може да вземе, толкова по-добре ще е, за­щото парите от наема ще бъдат за дълга ни към него. Аз мисля, че във време на баните ще има гости, които ще предпочетат кьошка ни. Оставям на теб да ре­шиш този въпрос. Обеща ли на зъболекаря Стоянов да живеят те в кьошка? Във всеки случай, по-добре е да се даде на гости под наем. Аз ще гледам да взема място, както на Калудова, така и на Велко. Но кажи, обаче, че местата около нас вече са продадени и за други трудно ще мога да намеря.
Аз взех за нас 300-400 кв. м, та събота - другиден - ще разкопая и ще сея - с всичко, като ще оставя свободно място за палатката и за бараката. И когато додиш, ще се настаниш там. Сега строи близо до нас Капитанов и тия дни ще строи Белчева. Ние сме наедно с нея и други съседи. Отговори ми веднага. С поздрави на Дончо,
Твой [подпис:] Д-р Иван Жеков

9. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от

31.V.1927 г.

София, 31 .V.927 г.

Любезна Юрданке,

С. Б. Л. Е. Л.[7]

Днес получих затвореното ти писмо и ми стана тежко, че ти се измъч­ваш, когато не ти отговарям веднага на писмата ти. Но какво да правя, когато работата ми тука не ме оставя на мира - ден и нощ все за нея мисля. Аз просто немам почивка. Но, Слава Богу, на всичко отстоявам, защото Учителят ме под­крепя. Ако останеше на мен, отдавна бих се решил да се върна във Варна. Но, защото той ме крепи, аз отстоявам на всички неволи и злоби. Мнозина ме завиждат, както тука, така и във Варна. И тази Цочева, която е една злобна и завистлива жена, навярно нещо е шушнала във Варна между братството и за­това се безпокоят за изпратените пари за местата.
Аз онзи ден писах на Иванов, че съм получил изпратените 30 000 лева, както и това, че на него мястото е вече купено, и на Велко също, а на Калудова ще се купи, когато й доди времето, защото тука с ред всичко става. За нея като
варненка аз нема да наруша реда и да се изложа пред Учителя, който именно иска да се спази редът, за да не протестират софиянците. Ако нема търпение и се съмнява, веднага ще й изпратя парите обратно.
Нека се знае и това, че аз се заех с това не за да купувам за провинци­ята места, а да закръгля местото за ограничено число наши, тукашни братя и сестри. Не ми стигат другите грижи, та и тия, и то с големи претенции и съмне­ния, па даже и нахалности, каквито Цочеватука лично мен прояви. Може све­тът да потъне, но редът, за който е Учителят, нема да се измени за нищо в света. Това им чети, да знаят. Ако Велко е нареден, то е за това, защото той, наистина, още през зимата-пролетта беше ми писал - даже по-рано от Ива­нов. Да не се забравяме, че сме хора на правдата и истината. За тях - толкова, и да го имат предвид всички, защото аз немам време да пиша писма, а още повече - да се обяснявам, нито съм длъжен. Аз си гледам целта - да разширя и закръгля братското място тука, и то с лица, които могат да бъдат в нашата среда. Не можем да оставим да се промъкват от света хора в нашато братско селище, защото в скоро време такивата могат да ни причинят най-големи неп­риятности.
Сега, моя любезна Юрданке, аз ти моля да ме извиняваш за всичко, ко­ето неволно съм те огорчил, и да ме вярваш, че никога не съм те забравил - ден и нощ съм мислил за тебе. И ако нам е било писано така - да бъдем отделе­ни за известно време, то нека с утеха да се примирим с положението си, защо­то, ако се обърнем около нази си, ще видим, че ние сме щастливи, отколкото окаяни, и трябва да благодарим Бога, че ни сближил с Учителя и ни поставил при него да бъдем за Богоугодни дела.
И ето, вече наближи времето и ти да додиш тука. До една седмица при­готви се и ела. За тръгванието си ми телеграфирай, за да те посрещна на гара­та. Вземи най-необходимите неща за тука и когато видим, че ще има нужда и от други неща, то тогава ще ги взема аз или ще ги прати Дончо. Аз сега не зная и не ми идва наум какво да вземаш, но ти, вярвам, по-добре да се сещаш, защо­то ги виждаш нещата около себе си.
Пенсията още не съм взел, но надявам се скоро да я взема. И не се разправяй с никого за нея, защото никой не знае, нито аз, защо се забавя. Но на края на краищата, от това закъснение ние печелим, защото нищо не губим, а напротив - ще вземеш една сума събрана, която ще ни посрещне нуждите и дълговете. За път ще ти изпратя 1000 лева утре или другиден, по пощата. Така че, чакай да получиш парите и тогава да тръгнеш, а в това време се приготви, но, разбира се, безшумно - да не знаят хората где заминаваш. Тръгни с вечер­ния трен, за пристигнеш тука през деня. Но реши и ти? както ти е по-добре. Чакам те с нетърпение. А палатката, вярвам, ще те задоволи, и не слушай Цо- чева. Там ще бъдеш временно, докато, преместя бараката. Което мен е хубаво, и теб ще ти е хубаво, и обратно. Аз нема да [се] водя по чувствата и ума на Цочева и tutti quanti[8]
Поздравявам те и те целувам от душа. Амин.
Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков

10. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова, без дата (Вчера ти изпратих...)

Любезна Юрданке,
Вчера ти изпратих затвореното си писмо,, последно, с което ти пиша по- скоро да ми отговориш на писмото ми, а днес получих многоочакваното ти писмо. Разбрах всичко и бързам да ти пиша, че ме изненада, какво си била болна три седмици и сега си слаба, а на мен нищо не ми съобщи досега. Може би, за да не ме загрижиш, но по-добре е в такива случаи да ми съобщаваш болестта, за да се вземат мерки навреме. Сега, за да се засилиш, всяка сутрин ще пиеш по едно прясно яйце, чупено в чаша чай, което веднага ще го разбър­кваш и ще го сърбаш или пиеш топло с чая, но не руски чай, а онзи, който пием. Така ще пиеш 4-5 седмици. А грижите - настрана, те аз ще ги имам. Ти за нищо няма да се грижиш и ще живееш в свободата си. Както виждаш, пенсията е вече уредена и тя ще ни посреща нуждите. Те не са големи и с 3000 лева месечно ще можем да живеем тука.
Така че, продай вола, магарето остави на Станчо, който иска да гледа лозята. Ярмамелката дай за 1500 лева, от които 1000 лева изпрати ми ги ведна­га тука.
Съгласен съм Юрдан с булката си да живеят в спалната, а Вескини да живеят в новата кухня и долната стая-кухня, но с условие, че ще пазят голяма чистота, ред и благоприличие в цялото имение. Стаята на Учителя, таванската стая и таванът ще останат заключени за нас, гдето ще прибереш всичко наше, докато се върнем във Варна. След една година, когато трябва, ако стане нуж­да, да освободят кьошка.
А Станчо, помоли го от моя страна да има грижата да гледа лозето и плодните дръвчета в кьошка и другото лозе и според плодородието и труда му за тях ще си вземе възнаграждението. Аз вярвам в неговата честност и добро­съвестност. Той ще разполага с бараката, но ще се грижи за чистотата й и за замазванието й. С една дума, да се грижат като стопани за всичко, което им се доверява и дава на разположение, за да не се грижим ние тука за нищо.
Както ти писах, Юрданке, в последното си писмо, не те поздравих телег- рафически, както ти стори за мен, на именния ти ден, защото вярвах, че писмо­то ми по-скоро ще пристигне, отколкото телеграмата ми. Но не че не съм искал или че съм те забравил!!? Постоянно умът ми с теб..., защото се радвам, че си ми другарка и постоянно това говоря тука на всички сестри, че само една бяла сестра познавам - тя е моята Юрданка, моята вярна другарка.... както и аз съм към нея верен, искрен, чист и благ винаги...
Некои вече чели и писмото ти до Сафка, което си писала по покана и диктовка на некой дух. Това ти писмо е четено и на Учителя от Сафка, та, кол­кото Учителят и аз ти се радваме за него писмо, толкова некои сестри те за­виждат... Но добър е Господ. Амин. Ти да не се съмняваш в моята искреност и обич към теб, както аз не се съмнявам в твоята към мен. И нема защо да пра­вим достояние това на света с телеграми и писма. Само Господ да знае това и да ни благослови. Амин.
Колкото за това, че не съм се обличал добре, то това да не те занимава и загрижва, защото аз зная най-много от всекиго, а особено повече от сестра Иванова, кога и где как да се нося. Тя по-скоро да научи другаря си Манол с вирнатите като рога нагоре мустаци как да ги засуква и с какво да ги мажи. Ако е дума да си дирим недостатъците, то такива най-много в нея и в него ще наме­рим. Но не подобава на нея, възпитател ката и бялата сестра, да се занимава с мен и моите дрехи, защото аз тука имам и съм удостоен с великото внимание на всемирния Учител, който има грижата за всичко и не съм останал жалък твар на Иванова. Тя да си гледа мъжа и децата, а ние ще си гледаме нашите работи. Кога се срещна с нея, да знае това, ще разбере каква клюкарка е, отколкото бяла сестра. Тя по-скоро е желтата сестра, отколкото бялата сес­тра. И всичко това може да й се каже. Навярно това ще разкажа при удобен случай на Учителя за материал... Такива като нея има много тука и си остават със своите глупости и дертове...
Така че: Н. Л. К. Б. Л. С. Б. Л. Е. Л. и В. И. Ч. И. Б. В. Б.[9]
Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков
П.П. Долните гащи много хубаво си ги скроила и зашила. Направи и дру­гите и ги прати, [подпис] Д-р Иван Жеков

11. Част от писмо (от 9. до 12. страница) от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова

Ти се чудиш, че тук, в Изграва, зимно време се работи. Да, така е, защо­то не знаеш какво се работи. А да взема да ти пиша какво съм изработил, работя и ще работя в бъдаще, то значи цяла книга да пиша. Но аз немам време за това и не ме задължавай да ти пиша често, защото не ми остава време да почивам. И затова всички тука се чудят, че безспирно и неуморно ден и нощ работя. И тая работа много ме радва и крепи. Даже преди дни сам Учителят ми каза да не работя толкова, че ще може да ме хване уроки. Аз му казах: «Доко­гато съм при теб, не ме е страх от уроки и от нищо.» И всички се смяха. Да знаеш какъв смях пада тука... Никога Учителят досега не е бил така весел и доволен, както сега, откато съм аз тука. Защото турих ред във всичко. Разбира се, че има недоволни от мен, които по-рано измъчвали Учителя. Само те сега интригуват против мен, но Учитблят мълчи. Един ден в 66 като се оплакали на Учителя от мен, той най-сетне казал: «Ха... докторът... лош. Аз го храня него с острието на меча си.» Всички останали поразени от тия думи на Учителя, за­щото с тия думи той им дал да разберат, че аз му съм мечът.!!?!! И оттогава всички сега ги е страх от мен, т. е. вслушват се в думите ми. Да, само така ще се тури ред и поредък тука, в братството. Всички се измениха. Нема сега анар­хията в Изгрева, всичко е в дисциплина. И в бъдеще ще бъде още [...]

12. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова, без дата

Любезна Юрданке,
Дай това писмо на Кирчо Георгиев, склуптора, и 100 лева, които му дъл­жа. Забравих да ти пиша по-рано да му ги дадеш, защото сега си спомних, че имам да му дължа. По-скоро ми отговори на писмата. Ако некой пита за мен где съм, било частно лице, било некой разсилен или длъжностно лице, то кажи, че съм из провинцията да събирам абонамента на списанието си, както и да записвам нови абонати на списанието. Призовките за мен веднага да ми из­пратиш.
Забравих да ти пиша, че да не кажеш никому, гдето съм получил пенсия­та си и колко. Аз вярвам да не си се похвалила на никого. Нали? И особено колко пари съм ти изпратил по празниците. Никой нищо да не знае за нашите работи. Днес светът се занимава само с клюкарство и в никого да не се дове­ряваш, даже на мен и на себе си!?!... Такъв е днес светът. И затова и в Библи­ята пише: каквото дава дясната ти ръка, да не знае лявата ти ръка. Така е. Аз тука голяма поука взех за всичко. Може да се каже, че сега аз следвам в най- висшето училище - гдето лудите се мислят за умни, а умните - за луди. Така е. Остава да свърша и това училище, та после ще видим [какво] ще се прави. Ти, гдето казваше, че не вярваш да имам пенсия, беше права, защото времето доказа, че днес не е за вярвание дали може да стане нещо желано и свое, а може да стане обратното. Искам да кажа, че втората част от пенсията едва ли ще може да я получа на казаното време и навярно пак ще чакаме кой знае колко време. Трябва да се бута... Отговори ми по-скоро. Н. Л. К. Б. Л.
Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков

13. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова, без дата

Любезна Юрданке,
Получих дрехите, които си изпратила със сина на д-р Гочев, който ги е дал на Стойна, която ми ги донесе в Изгрева. Аз много се надявах да намеря в дрехите поне няколко реда, че си получила парите - 6000 лева в затворено писмо, което го дадох в Софийската гара на адвоката Дякович. 'Но за съжале­ние не намерих никакво писъмце, но се успокоих веднага с мисълта, че без­съмнено си получила писмото с парите, защото в него писмо бях ти писал да ми изпратиш дрехите. И при това допущнах, че до 2-3 дена ще получа писмото ти, с което ще ми съобщиш за получаванието на парите. Аз не се съмнявам вече, че си получила парите с писмото ми затворено, но ми става мъка защо до днес не ми съобщи с две-три думи за получаванието им и как ще стане идванието ти тука. И при това продадохте ли вече волчето, както ми писахте? Аз вчера по обед, когато ядях, получих телеграмата за именния ми ден, която ме много зарадва и всички сестри и братя, които бяха дошли тука, в Изгрева, за да видят Учителя. Самият Учител не беше се сетил за деня ми, но когато му поднесох в стаята му карамели и бонбони, за да го почерпя, той се изненада весело и когато му казах, че и Юрданка пък вчера празнуваше деня си, то той ми каза да те поздравя от негова страна, което сега с това писмо изпълнявам волята му. Аз не те поздравих телеграфически, защото пропуснах времето, за да получиш телеграмата ми в деня ти, но мислено бях все при тебе в кьошка през всичките празници. Независимо това аз допущах, че телеграмата ми по- късно ще пристигне, отколкото писмото ми, а колко повече мисълта ми. На новата година, както ти писах, бяхме с Учителя у Люба Чакалова, гдето ми се падна една пара, и у Юрдана Узунова, гдето отидохме с автомобил, нает от брата Коста Руссев и жена му, които взеха Учителя у тях на вечеря, а аз пък предпочетох да отида на гости у братовчедката си Руска, гдето намерих всички братовчеди и майка им, която имено посрещаше гостите на имения си ден - Василка. Аз стоях до 1 часа след среднощ там и на отивание всички ме задъл­жиха да ти пратя техните поздрави и желания да те видят по-скоро тука. Нощу­вах в 66, а Учителят - в Коста Руссев.
Днес получих телеграмата от Габровски и кога се видиш с тях, поздрави ги най-сърдечно от мен, като му кажеш, че по неговата пенсия нещо определе­но ще му пиша в скоро време, когато отида при чиновника в пенсионото отде­ление, който ми обеща да издири как стои тя. Пенсионното отделение тука е едно място на най-голямо безредие и безобразие. Без познати и без «пред кума» нищо не може да става навреме!?... Бог да пази България!! Амин.
А на Списаревски пенсията, както ми се каза, е в ревизия, но кога ще се върне, не ми се каза определено. Но в петък пак ще отида и ще разбера, както неговата, така и на Габровски пенсията до кой хал е дошла. Грозна навалица има и просто се задушава човек, а се отчайва, когато пък си излезе без да разбере или без да постигне нищо.... Какво си патих аз, докато извадя моята и подтикна до добър край!?...
Сега, Юрданке, ако сте продали волчето, прати ми останалата сума- 1800 лева, както ти писах, за да купя една породиста коза и да посрещна една работа тия дни, защото немам никак пари.
Тука имам всеки ден работа и нищо без мен не става и затова за утеха си пея тая песен:
Сутрин, вечер
Палатки сривам
Сутрин, вечер
Бараки правя
Кучета храня
Паници мия
Картофи беля
Всички приемам
Всички изпращам
Птиченца храня
Пчелите гледам
За да еволюирам
Бял брат да стана!???
Вярваш ли?!! Ти може би вярваш, но аз имам по този въпрос особено мнение... Но все пак при Учителя е най-добре. Лекота, чистота и мир на душа­та, защото той е лекарят, който излекува всички обременени. Да, в това нямам особено мнение. Тука, в Изгрева, само той, аз и Дафинка живеем. И Дафинка остана тука поради това, че е болна и че аз ще имам грижата да я лекувам.
Тука, около Изгрева, покрай шосето, близо до къщата, гдето Милева жи­вееше, се продава едно място, което струва 28 лева на квадратен метър. Аз се съгласих да взема 100-150 квадратни метра, за да си направим една дъсчена къща, както ще правят и другите братя и сестри. И ако Учителят каже да се преместим в София завинаги, ще сторим това. Той съветва всички, които имат възможност, да си купят от онова място и да основат една махала на бели братя и сестри до Изгрева. Милева, Толева и други се записаха за това място. Вервам да немаш нищо против това.
Накрая изпращам поздравите на всички сестри и братя, които вчера, на деня ми, дойдоха на Изгрева и ги почерпих, както за мен, така и за тебе. Поз­драви Станчо и Мито и всички братя и сестри, които умират за мен и аз за тях..., но с карамели в уста... По-скоро ми отговори. Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков

14. Писмо от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 7.IX.1931 г., без завършек

София, 7.IX.1931 г.

Любезна Юрданка,
Получих ти писмото, изпратено ми с момичето на Надзор, но гроздето не получих, защото го е забравило във вагона и не се намери, когато го потър­сиха. И на Учителя казах това на обяеда, който го дадоха варненците в барака­та на Манол Иванов, който, така и другите варненци, не останаха доволни, защото Учителят във всичкото време не им говори нищо по окултните истини, а просто мълча. И, разбира се, защото както Манол, така и Люба веднага почна­ха да го занимават със своите уволнения и с пенсиите си, който разговор него не го интересуваше и затова даже им намекна, че който се пенсионира или се осигурява тука, на земята, прибират го на небето... Но те не го разбраха и продължиха да му пеят за пенсиите си!?
Къщата покрих с керемиди, а сега остава да наредим тухлите и да я за­мажем. Тая седмица или до 10 дни ще бъде свършена и ще остане вратите и прозорците да поставим, каквито намерих готови на много евтина цена в една фабрика за такива работи. Така че и къщата ще бъде готова, докато си додиш. Аз ще ти пиша кога да си додиш. Но Олга Блажева много ме измъчва с болес­тта си, а още повече - Райна, които ден и нощ са наедно в стаята затворени и като вампир я изсмуква. Почнах да подозирам, че не им е чиста работата... Все се каня да я изпъдя, но отлагам за настроение и ще й бъде тясно в Изгре­ва...
Как не обмисли, че ми я прати в стаята си с ключ в ръка, без да ме пи­таш? Може ли в една къща да живеят мъж и мома, които така са далечни, а само по име са «брат» и «сестра», за които злите язици, каквито ги има толко­ва в Изгрева, всичко могат да говорят, а особено Табакова, баба Анастасия и прочие?! Защо така наивно гледаш и ме излагаш на душевни мъки и грижи, каквито и без това много имам. Ами че те двете са непоправими и двете в едно гърне пърдят... Мария едва се отърва от тях, а ние сами си докарваме беля на главата си. Тя повече няма да види стаята, но нали се наказах, и то сега, когато най-много имам нужда от почивка. Аз на себе си не мога да прислужвам, та и на тях ли да прислужвам?! Да видиш колко безредно и неизметено държат стаята и кухнята, и бараката... Не е за търпение. Няма какво, ще ги търпя още малко, докато си замине в село и... Те и двете са болни душевно, ако да свалят с устата си звездите от небето. Те са тръгнали по един път, по който ги чака лудницата... Три години се търкалят и двете наедно в леглото и се прегръщат и това ги води до Ада при Сатанаил!?... Толкова пъти ги поканвам да се лекуват и не се залавят за това спасително за тях лечение. Защото страстите им ги държат в умопомарчение... Но стига, какво те занимавам с тях!?... Това ще бъде последен път. Нашата къща не е болница за други. Омърси се... Кокошките са добре и досега събрах повече от 100 яйца, които ги държа в гювеча добре запазени. Новият план тия дни ще се обяви в село Слатина и по този план на нас се предава още място и пред нас минава широка улица -1 8 метра, а къщи­те на пловдивчани, на Епитропов, на Манола, на баба Анастасия, на Боян Нед­ков, на Лулчев и на гърбавия Антонио почти се събарят за улица, широка 12 метра, която минава пред нас и пресича мястото на Ковачева отдолу нас и отива до железопътната линия. И отгоре мястото на Симеонов минава една широка улица, която иде от по края на стаята на Учителя и отива пак до линия­та. Трета улица започва от шосето и минава отгоре Балтова и пресича Брат­ската горичка и място и излиза до общинската гора. В другия район така също има улици, които събарят къщата на Капитанов, на Еленка ясновидката и дру­ги. Но на сестрата Керемекчиева не я закачат, за щастие. И да се успокои. А особено на «Брат» Христо, който докара всички свои от Бургас, който купи място и под Симеонов, както в единия район, така и в другия район почти изця­ло пострадва, защото над местата му кръстосват улици... Не за злорадство казвам това; но по всичко съдя, че всички, които ме злословиха и ме злопоста- виха пред всекиго, само пред Всемогущия Бог не можаха да ме очернят, защо­то Той виждаше моите Нему угодни дела, които в полза на всички безвъзмезно в началото ги върших и когато изказаха неблагодарностите си мен, Бог ме отдалечи от тях и ги остави на произвола, т. е. получиха това, което заслужиха. Нищо не става без Божията промисъл... Ти ми пишеш, че си се наситила на Варна. Чудно ми е. Хората с пари не могат да намерят тия удоволствия, а теб ти омръзнало!? Ами сега е най-хубавото време във Варна. Аз, както ти писах, ще ти пиша кога да си додиш. И мен ми се искаше да дода, но поради къ[...][10]

15. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова

от 14.VIII.1930 г., Стара Загора

Стара Загора, 14.VIII.930

Любезна Юрданке,
Вчера додох тука и след неколко дни пак ще се завърна във Велико Тър­ново, отгдето ще ти се обадя. Ще се отбия и в Пловдив, за да се срещна с братството. Снощи бях в събранието тука, за да се видя с всички. Заварих тук брат Епитропов, който е донесъл наредбата по събора. Наредбата е, че всеко братство ще се събира в града си три дни, в които, както е било досега, ще се четат беседи и молитвени събрания. Дните са 19, 20 и 21 август. Ти как си? Със сестра Керемедчиева ли замина и в същия ден ли, както уговорихме? В Плов­див се срещнах само с Елена ясновидката, която е ослепяла и, горката, не можела да чете беседите и Евангелието, та й е много мъчно и трудно. Видях се с бащата на Стайнов, а Стайнов и Стоицев един ден по-рано заминали: Стайнов с Абаджиев - за баните, а Стоицев - на езерата.
Да не се показваш на общинските органи по дълговете ми.
Какво правят Чолакови и Иванович? Доволни ли са? Много се грижа за тях, да не би да са недоволни...
Много здрави на теб, Дончо и на всички в кьошка. Както ти казах, ще избягваш вечерните ходения по градината и киноматографиите. Само ще по­чиваш и баните мои ще ги правиш. Затова те пратих във Варна, а не на морето. Разбра ли?!!
Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков

16. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова

от 28.VIII.1930 г., Велико Търново

28.VIII.1930 г., В.Търново

Любезна Юрданке,
Благополучно тая сутрин пристигнахме тука и се настанихме в братската колиба. Видях се с брат Буйнов, с когото надълго приказвахме. Той спи в брат­ската колиба, защото зет му имал гости в колибата му. Стамат го нямаше, кога­то пристигнахме в колибата, но си доди и ни събра грозде и круши за закуска. Той ще си доди вечерта 10 часа, защото помага във вегетарианската гостилни­ца. Но ние турихме в 5 часа боб и сега, в 9
1
Л, не се е сварил, защото водата е варовита. Затова пък много голям апетит ми се отвори, та ще ядем със сла­дост. Салата с домати и лук направихме, но без масло, както и бобът е без масло - няма в колибата масло!? Утре следобед заминаваме в Пловдив и Ста­ра Загора, гдето по желанието на бащата на болното дете трябва да отидем. Аз ще ти се обаждам, гдето пристигнем и тръгнем.
Както ти казах, всеки ден да правиш по една морска баня, и то между 11-12 часа, и да трае най-много 10 минути. А за даванието кьошка под наем ще ти пиша, както и на В. Марков, докато си във Варна, да направи контракта и да го подпишеш. Този кьошк без жива душа, и то душа, която да го чисти и измита, не може. Сам Дончо това не ще може да извърши, защото е зает със своята работа, а още повече, че иска да живее във фабриката. Аз му благодаря за грижите досега и аз ще му се отплатя скоро както подобава. И нашият ангел ще ни ощастливи!?... Наближава вече това вземе.
,
На всички - много здрави и не грижи се за нищо, а си гледай баните и да посетиш всички братя и сестри и от моя страна. - Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков

17. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 30.VIII.1930 г., Стара Загора

Ст. Загора, 30.VIII.930 г.

Любезна Юрданке,
Вчера бяхме и пренощувахме в Казанлък, а днес пристигнахме тука и ще бъдем до тая вечер. Утре сме в Пловдив, гдето ще се срещна със Стайнов, Стоицев и други.
Кога ще заминем в София, не зная, но вервам да свърша скоро събира- нието на сумите от списанието ми и брошурата «Моята кокошка».
В Казанлък можах да взема 75 лева, които иначе никога немаше да ги получа. Тука надявам се да взема повече. Аз писах на Велислав Марков да се срещне с Балтаджиев и да уговори даванието на кьошка по условията, които му писах в писмото. Уверих се, че тия хора, които искат да вземат кьошка, са били честни и добри, та затова - да не ги изпуснем. Той Велислав ще ми пише и аз ще го упътвам. Искам 16 000 лева годишно, от които половината - в пред­плата, а другата половина - след 6 месеца. Така че, докато си там, да се свър­ши всичко. Велислав ще ти каже всичките условия. Но по-долу от тая сума нема да отстъпя.
Твой: [подпис] Д-р Иван Жеков

18. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова от 31.VIII.1930 г., Пловдив

Пловдив, 31 .VIII. 1930 г.

Любезна Юрданка,
Пристигнахме тука в 10 часа сутринта и в 414 следобед ще заминеме в София, гдето в 9-10 часа ще пристигнеме. Ходих при сестра Еленка и там се научих, че братята Стайнов и Стоицев са били в София. Тука е брат Бояджиев, в дома на когото ходихме и постояхме до 1
1
/
2
часа следобед на разговор. Зава­рихме ги на обеда, но попречихме им на обеда - не сложиха от яденето си и това ме много учуди, още повече, че явяванието ни ги смути...
Няма любов като Божията любов в тая къща... Както и да е, но аз извле- кох голяма поука от тях.
Венка ще ти пише и наверно ще иска да я поканиш в София на гости. Но ти ще трябва да й кажеш, че невъзможно е да я имаме - криза има...
С поздрав: [подпис] Д-р Иван Жеков

19. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова

от 8.IX.1930 г.

София, 8. IX.930 година

Любезна Юрданке,
Какво става с кьошка - ще вземе ли под наем приятелят на Балтаджиев? И Велислав не ми отговори нищо още по този въпрос, на когото писах в едно затворено писмо. И на него пиша сега една карта пощенска и ще чакам и от двама ви отговор по този въпрос. Непремено да се даде на този човек, защото се уверих, че е бил честен човек. Бях при Учителя и пита за тебе, как си. Поз­дравява те, и всички във Варна. Вчера събираше меда от пчелите в Изгрева и изпрати за нас със Станка 1/2 килограм мед в пита. На никого не е раздал и всички се чудят и завистливо гледат на мен. Оставих и на теб от него. Кога ти пиша, тогава ще тръгнеш за тука. Динева е болна малко и поздравлява те. Ти или Дончо да ми пишете.
С поздрав: [подпис] Д-р Иван Жеков

20. Картичка от д-р Иван Жеков до Юрданка Жекова

от 18.IX.1930 г.

София, 18. IX. 930

Любезна Юрданке,
Получих писмото на Дончо и разбрах, че ти не си съгласна да се дава кьошкът на въпросния човек, защото е добруджанец и че е бил ненадежден човек... Добре тогава... кой ще бъде в кьошка и кой ще дава наем... Аз казах навремето още на Марийка - ще живее в бараката, а не в кьошка. А ако иЬка, може да разполага и [със] стаята под ореха. Но кьошкът трябва да остане сво­боден, ако не може да се даде под наем за цялата година, та да може през лятото да остане за нас или да се дава на курортисти. Ако обаче намерите добри хора за кьошка, още по-добре, защото наемът ще улесни нас и поддръж­ката на кьошка.
Дончо много се изплашил от добруджанеца!?... Той преувеличава неща­та за него. Но не настоявам повече за него, обаче трябва кьошкът да не стои без човек и използувание, защото идват много лоши времена, по-лоши от доб- руджанеца!?!!... Това да знаете добре. Тогава Дончо, и да иска да стои в кьош­ка, ще бъде късно!?!! Да си опечете добре ума в главата... Искам да ми пишеш писмо, за да зная какво ти мислиш по тия въпроси и какво правиш, изобщо, във Варна. Пиши ми веднага.
Поздравлявам всички: [подпис] Д-р Иван Жеков

---------------------------------------------------------------

[1] Дончо е един от рождените братя на Юрданка. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
[2] Н.Л.К.Б.Л. - «Няма любов като Божията Любов.» - формула, дадена от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.)
 
[3] в точь (рус.) - точно. (бел. М. И.)
 
[4] интизап - остар. вид общински налог, събиран при издаване на свидетелства за продаване на добитък, (бел. М. И.)
 
[5] «Само Божията Любов е Любов.» - формула от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.)
 
[6] «Няма Любов като Божията Любов.» - формула от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.)
 
[7] «Само Божията Любов е Любов.» - формула от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.)
 
[8] tutti quanti - всички подобни, всички такива, (бел. М. И.)
 
[9] «Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов.» «Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!» - формули от Учителя Петър Дънов. (бел. М. И.)
 
[10] Краят на писмото липсва, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×