Jump to content
Ани

25. СИРЕНЕТО НА КАРАКАЧАНИТЕ

Recommended Posts

25. СИРЕНЕТО НА КАРАКАЧАНИТЕ

Петър Киров и Стойна решили да отидат на Витоша при кошарите на каракачаните. А те имаха стада и правеха сирене. А долу по селата нямаше нищо. Всичко беше с купонна система и се даваше само по парче хляб. Качват се горе, взимат една тенекия сирене, слизат долу в с. Мърчаево и си я разделят. Стойна е предан човек и си държи сиренето при Юрданка, която отговаря за домакинството и кухнята по това време в къщата на Темелко. Учителят знае тая работа. От време на време Учителят се обръща към Юрданка:
 
- Дай малко сирене!
Юрданка Му дава. Днеска, утре - и сиренето се свършва. Половината тенекия се свършва. А Стойна е шивачка. Ходи по селото и от къща на къща седи и шие на селянките и дъщерите им рокли. Ама те я хранят, те я поят и понякога преспива при тях. А тя е много контактна и селяните я обичат. По едно време Стойна се обръща към Юрданка:
 
- Дай малко сирене от тенекията!
 
- Няма сирене, тенекията се изпразни. Учителят искаше от сиренето и аз Му давах.
-Така ли?
Тя започнала да скача и да се радва, че Учителят е изял сиренето, което тя е донесла от каракачаните. Тази нейна реакция толкова много озадачила Юрданка, че отива и споделя с Учителя.
 
- Това е защото аз винаги благодарих за сиренето на овцете, на каракачаните и на Стойна.
Та, тя беше една от тези, които изпитаха силата на благодарността на Учителя. А това е благословение.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×