Jump to content

56. ПРЕМИЯТА ЗА МОЗАЙКАДЖИЙСКАТА БРИГАДА


Recommended Posts

56. ПРЕМИЯТА ЗА МОЗАЙКАДЖИЙСКАТА БРИГАДА

Аз през 1969 г. построих триетажна къща и през 1970 г. се нанесох в нея и там си живея. Официално не искаха да ми бутат къщата, защото документът е изработен предната година с разрешение за строежа. Аз работя по това време мозайката на апартамента на Кискинов. А той имаше власт и трябваше да им разреши на тях да ми се разруши къщата, както някои искаха от него. Той знаеше всичко, но мълчеше. Идваха със служебната си кола и ме взимаха и ме закарваха на обекта. А тогава бе излязло нареждане от властта, че който живее в апартамент, който е национализиран след 1947 г., да си построят собствени жилища. И Кискинов си строеше такова жилище според този закон. Преди това работех към министерството на транспорта, по строежите, а той им беше шеф. Аз умеех да работя с чук и можех да вдигам тежести. Правехме стъпалата с чер мрамор и ги полирахме, след това ги закарвахме за монтаж на обекта. Аз бях този, който правеше монтажа на стъпалата. И Кискинов, като минаваше и ме оглеждаше, виждаше, че само аз ги работя. Затова, като завършихме стъпалата, като направихме мозайките по коридорите, на него много му хареса и каза:
 
- Трябва да дадем премия на бригадата.
Аз се обаждам:
 
- Не искаме премия, а да ни уволните всичките.
 
- Защо да ви уволнявам?
 
- Защото има половината от бригадата, които не работят, а се мотаят и не можем да се освободим от тях.
Той ме изгледа и се изненада. А това бяха хора на Борис. Те отидат при него, какво му говорят, не зная, после ги назначи в бригадата, но те не работят, а ние им изкарвахме надниците. За тях Борис беше ангел-хранител, а ние бяхме работници. Като получат заплатите си, отиват и му благодарят. Ние гледаме и мълчим. А ние сме им изкарали надниците. Освен това Борис е лишен от граждански права след процеса и няма право да бъде бригадир. Та, аз официално бях бригадир и представител пред държавата. Аз съм бригадир. Аз влача и работя най-много. Има още няколко такива като мен. Но няма никой да благодари и никой не ни зачита. Ние сме за тях никой. Ето защо поисках да се разтури бригадата. Тя се разтури. Аз напуснах и се освободих. Станах свободен човек с труда си. И всички ме търсеха и тачеха за работата ми. Та, така, в тази бригада години наред ми деряха кожата, така, както бе предрекъл за мен Учителят.
А преди това имаше 3-4 души, които са били в затвора с него и ги докара в бригадата. Но от тях не можеше да си иска работа. Не бяха подготвени за тази работа, а един беше доста възрастен. Изобщо, те ни бяха в тежест и ядосваха другите. Аз официално съм бригадир пред властите, а Борис се разпореждаше. А той много малко работеше, защото нямаше сили да стори това. Беше претърпял операция в затвора от спукана язва и му беше изрязан стомахът и не можеше да се храни. Взимаше по 1-2 хапки, нямаше стомах, за да приема храната му. Беше отслабнал. Но не се отказваше да командва и да взима решения.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...