Jump to content
Ани

60. НИКОЛА АНТОВ

Recommended Posts

60. НИКОЛА АНТОВ

Каква бе ролята на Никола Антов? Бил е анархист преди 9.IX.1944 г., полицията го подгонва. Търси помощ от Учителя, за да го спаси. По-късно започва да симпатизира на Учението. Живее при една сестра на Изгрева.
През 1952 г. завършихме обекта при Народната опера и отивахме до Русе цялата бригада и всички братя от Изгрева създадоха мозайкаджийската бригада в гр. Русе. В Русе работехме през 1952,1953,1954 г. Понеже строежът беше към железопътното министерство, то на всеки месец идвахме за 5 дни в
София, като ни плащаха билетите. Първо работехме на Културния дом, после - на операта, на гарата, която беше голям обект, около 80 души работници. Ние ги ръководехме - Петър Филипов, Методи Константинов, Крум Въжаров, Балючев, Боян Златарев, Илия Узунов. От 1952 г. до. 1956 г. работехме в Русе по обектите.
По това време на Изгрева в София командва Никола Антов. Но понеже понякога е пиян, яде месо и безобразничи - никой не го слуша. Имаше един Йончо - беше завършил медицина и се занимаваше с астрология. Антов го беше ударил с бастуна, но онзи го е дебнел и когато е бил пиян, си го е върнал, като го ударил с тояга. Та, пито - ллатено. Беше бил Елена Андреева с бастуна, понеже не го слушаше и не му се подчиняваше.[1] Тогава се получи настроение срещу него. Започнаха се дела, от 23 души, срещу Антов, за неговите побоища. Това го вбесява още повече. Той взима имената на всички, занася ги в милицията, посочва им адресите. След това започна големият обиск на 6/7.XII.1957 г. и ликвидацията на Изгрева. По това време Антов създаде своя група, те се събираха около него и той искаше да представлява Братството. А той беше още от началото, от 9.IX. 1944 г., с комунистическата власт. Та, властта беше с него и зад него. Но другите го отхвърлиха.[2] Но всеки пазеше кожата си и мълчеше пред него. Започнаха да изселват от Изгрева един подир друг. Заселиха се тук художници и общественици. Взеха всички братски места. Никой не можеше да реагира. Аз взех разрешение за строеж на моята къща през 1969 г. и започнах да строя. А те туриха 2 години запор на тия всички места. И започна борба между големците и между генералите и партизаните. Те си правеха каквото си искат.
 
 
---------------
[1] Вж «Изгревът», том X, стр. 222-225.
 
[2] Вж. «ИзТревът», том IV, стр. 214-217; том V, стр. 727-728. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×