Jump to content

7. Войникът се завръща


Recommended Posts

7. Войникът се завръща

Обикновено след вечеря е най-удобно да се разказват разни случки из живота на хората и да се припомнят миналите нерадостни или радостни дни.
Бяхме се навечеряли и, от дума на дума, разговорът мина върху предчувствията. Сестра Попова, чийто живот е богат с много душевни опитности, си припомни за една много интересна случка в живота си през време на войната, и със своя сладкодумен глас започна да ни я разказва.
«Това беше - започна тя, - когато ставаха най-усилените сражения във войната. Всички стояха с притиснати сърца и със страх очакваха да чуят някоя нерадостна вест от тия, които бяха на бойното поле. Събуждам се една сутрин и много ясно чувам вътре в мене гласа на големия ми син Тодор да ми казва:
 
- Мамо, идвам си.
Тогава аз ставам и започвам да местя леглото му, да го нареждам1 и се приготовлявам за идването му. Мъжът ми ме пита:
 
- Какво си се разшетала такава?
 
- Тодор си иде - казвам му.
 
- Как, писмо или телеграма има?
 
- Не, тъй ми дума отвътре.
 
- Ти си полудяла, ма, какво може да ти дума отвътре, пък и не виждаш ли какви боеве стават, сега прост войник не пускат от фронта, че един доктор ще пуснат!
 
- Не зная кого ще пуснат, но Тодор си иде.
В това време влиза вторият ми син, гимназиален учител беше, и като разбира каква е работата, почва да се смее - мисли, внушавам си. Но аз продължавам да си се приготовлявам за госта. Мина се обяд, аз постоянно чувам все неговият глас:
 
- Мамо, идвам си.
Мина след обяд, свечери се, аз съм застанала до прозореца и все го чакам. Навечеряхме се, другите си легнаха, аз стоя до прозореца и го очаквах. По едно време мъжът ми се събуди и като ме видя, че стоя, се развика:
-Ти си полудяла, ма, разбери, не може да си дойде, на бойното поле сега е огън, как ще го пуснат?
 
- Не - казвам му аз, - Тодор си иде - и продължавам да стоя.
Той се чуди, чуди, обърна се на другата страна и пак заспа. Мина дванадесет часът - още го няма. Но аз отвътре все чувам гласа му да ми казва, че си идва. Най-после, към един и половина часа през нощта, чувам един файтон да завива по «Граф Игнатиев» и спира пред нашата врата. Аз изтичвам да му отворя.
 
- Кой е? - за всеки случай питам аз похлопалия.
 
- Аз съм, мамо, а ти що стоиш досега?
-Тебе чаках, сине!
Като чуха хлопането, станаха баща му, другият ми син - и всички се чудят и маят. Баща му само клати глава и не вярва на очите си.
 
- Какво има, бе, тате? - пита го дошлият му син.
 
- А бе, майка ти ни подлуди днес: «Тодор си иде», та «Тодор си иде»! Къде може да й хвана вяра, като зная какъв огън е сега там, а то на - дойде си.
 
- Аз през всичкото време си мислих за нея - каза син ми Тодор, - телепатически е разбрала за идването ми.
Баща му още дълго време си клати главата и се чуди на странното събитие - тъй невероятно му се виждаше всичко това. Но по телепатия ли, или по какво, не зная, но това е, че аз през целия ден чувах да ми казва: «Мамо, ида си.»
Сестра П. замлъкна и се замисли. Всяка мисъл, спомен за най-любимия й син, който вече не е между живите, й носи и радост, и скръб. Наистина, колко странни неща се случват в човешкия живот!
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...