Jump to content
Ани

8. Писмо от убития офицер до майка му

Recommended Posts

8. Писмо от убития офицер до майка му

Като че ли идеята за съществуванието на задгробния мир и на заминалите от Земята хора създава винаги особено настроение за разговор, в което се примесва някакво чувство на страх, неизвестност и човек неволно притайва дъх, когато се заговарва за заминалите. И нередки са случаите, когато, събрани около сестра Попова, започваме да питаме за наши близки заминали, с които тя може да влиза в разговор.
Веднъж тя ни разказа една интересна случка из своя живот, станала наскоро след войната.
«Както си стоя - разказва ни тя, - и ето, слушам, говори ми някой, ама по вътрешен начин, разбира се. Питам:
 
- Кой си ти?
Той отговаря:
 
- Аз съм офицер, убит през войната, моля ти се, пиши на майка ми да не плаче, аз не съм умрял.
 
- Да й пиша - казвам му аз, - ама тя няма да повярва.
-Ти само й пиши, кажи й, че много ме измъчва, като я гледам постоянно да плаче. Аз съм винаги при нея, жив съм. Нека повече не се мъчи и тревожи със своята скръб, създава и на мене постоянна тревога.
 
- Но как да й пиша, като не зная името й, адреса й?
 
- Аз ще ти го кажа, ти само й пиши. В Търново също има хора като вас; тя, като получи писмото, ще се заинтересува, ще отиде, ще се срещне, ще й поговорят малко, ще получи светлина и като разбере, че не съм умрял, а жив, няма да тъгува и аз ще бъда по-спокоен. Много ти се моля, пиши й!
Аз мислих, мислих и се чудих какво да правя. И най-после отидох да попитам Учителя какво ще ми каже. Отидох аз и Му разказах за какво ме моли тая душа.
Учителят ме погледна и каза:
 
- Някой вървял с кола. Но когато стигнал до едно ханче, счупила му се колата. В това време минавал един човек от тяхното село. Той го помолил, като иде в село, да съобщи на близките му за случилото се, за да му изпратят необходимите сечива да поправи каруцата си. Е, ти си тоя, който ще отива в село. Какво мислиш, добре ли е да кажеш на близките му?
 
- Е, добре, е, разбира се, Учителю.
 
- Е, тогава?
 
- Тогава ще напиша писмото.
Отидох си вкъщи и той, заминалият офицер, ми продиктува какво да пиша на майка му и аз го написах. Каза ми и адреса, и аз изпратих писмото.»

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×