Jump to content
Ани

IV. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ - 1. Как се домогва човек до идеята за Бога

Recommended Posts

IV. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ

Невена Неделчева. Превъзмогване. Роман. София, (откъси)

1. Как се домогва човек до идеята за Бога

Майко моя, много пъти вече ходя на планината и отивам все на оная позната вече мене поляна. Веднъж заварих там няколко души, но Учителят Го нямаше. Стоях далеч и не се приближих. Но няколко пъти и Той - Учителят, беше там, но аз пак не се приближих при тях, а гледах и наблюдавах всичко отдалеч, защото се боях да не би всичко онова красиво и възвишено, което имах в душата си, да се изпари при вида на реалността, която може би и между тях съществува. Но така, отдалеч, скрит между храстите, аз им се радвам, когато ги виждам, и душата ми пее наедно с тях, когато те пеят. И тогава не мисля за Мери - и се чувствувам тъй добре. Наистина, тя е свободна.
Веднъж видях, че всички се бяха събрали около Мъдреца и когато се бяха превърнали на зрение и слух, за това, което може би им говореше, аз тихичко излязох от храстите и седнах на един камък до тях. Слънцето грееше и от време на време подухваше вятър. Но в душата ми бе тъмно, а сърцето ми бе изпълнено с мъка.
Полека-лека до слуха ми почнаха да достигат словата на Учителя, отначало откъслечни, а после изцяло. Неговият глас бе тих, но достигаше надалече. Извадих бележника си и почнах да записвам думите Му. Той говореше:
«Когато хората се натъкват на големи противоречия и страдания, те започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи от подсъзнанието на човека слизат в съзнанието. Така се създава светът на идеалистично- то течение и хората започват да възприемат Божествените идеи. Когато в хората се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализъм.»
Аз слушах, слушах и ми се струваше, че най-после намерих това, което съм търсил в душата си цял живот. Този Учител говореше за идеализъм, за Божественост и синината на небето, красотата на върховете и светлината на Слънцето идваха сякаш да допълнят думите му, говорейки за невидимата мощна ръка, която ги бе създала.
Там нямаше суетата на цивилизацията и гордостта на човеците от създадените градове и култури - там бе непосредствената красива природа, която говореше за Великия Създател на Вселената.
Наистина, сякаш няма по-сгодно място да се говори за великите идеи, за Първопричината, освен на планината, където всичко непосредствено говори на човешката душа.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×