Jump to content

2. Истинското разрешение на страданието


Recommended Posts

2. Истинското разрешение на страданието

Завчера пак бях на планината. Чувствуваше се първият пролетен лъх и Слънцето изничаше из бягащите по небето облаци.
Духаше вятър, но в него бе примесена вече предвещаващата пролетта милувка. Тръгнах от града късно - след като бях в съда по едно дело. Не исках да остана следобед там, защото бе денят, в който идва гостът на Мери. И аз тръгнах с радост, че ще видя Учителя и кротките Му очи, но в тая радост бе примесена и горчивата болка за Мери. 0! майко моя, ти никога няма да знаеш как страшно боли. Особено понякога. Сякаш раната отново се разтваря и аз с ужас виждам, че тя е все тъй голяма и страшна, както в първия ден. И тогава бягам, бягам нагоре, към планината, където въздухът, слънцето и срещата с Учителя лекуват израненото ми сърце.
Когато стигнах до полянката, видях ги насядали по тревата. Приближих се тихичко и приседнах незабелязан. Изглежда, че някой бе задал на Учителя въпрос и той му отговаряше - това се бе случвало и друг път.
 
- Ето какво - започна той, - при мен идва скоро един човек и ми каза, че ужасно страда от това, че ревнува жена си и това не му дава мир. Аз го погледнах и му казах: «Не се безпокойте, ще Ви мине.» И наистина, мина му. Не се мина много време, и той се влюби в друга и престана да се измъчва по жена си...
0! Майко моя, аз вдигнах глава и очите ми се срещнаха с благите очи на Мъдреца и тогава извиках мислено с всичката горест на душата си:
 
- Нима това е разрешението на въпроса?
 
- Не - отговори ми той гласно веднага, за моя преголяма изненада, - не, това е обикновеното разрешение, за обикновените хора, но има и друго разрешение. А то е: той да обикне Висшето, Красивото, Божественото. Да се издигне • над обикновеното човешко разбиране, над материалното. Тогава, повдигайки себе си до свръхчовешкото, служейки на Божественото, той ще помогне и на нея да се издигне.
Аз го гледах с широко отворени очи и усмивка заигра на устните ми. - Ето, това е истинското разрешение, свръхчовешкото разрешение - помислих си аз. Цялото ми същество Му благодареше с всичката си душа и сърце, а външно само Му се поклоних и си тръгнах.
Мене ми се искаше да бъда сам и да се нарадвам на странния факт, че Той разбираше мислите ми и без да Му говоря,.ми отговаряше гласно.
О! Майко моя, за това жадувах аз. Очите на душата ми те виждат сега по- ясно и съмнението, че ти си плод на моето въображение, не смее да ме спохожда често.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...