7. Изпитът на Любовта

[Ани]

7. Изпитът на Любовта

Той продължаваше да говори v\ аз слушах:

«Тъй щото, като говорите за Любовта, вие трябва да я разглеждате от положението на новия живот. Не е достатъчно само да казвате, че обичате, но изворът на вашата любов трябва да бъде голям - отдето да минавате, всичко да поливате. Това означават думите: Любовта зло не мисли.

Щом кажете на някой човек, че го обичате, веднага ще ви поставят на изпит. Като се намерите пред изпитната комисия, ще разберете любов ли сте имали към даден човек, или някакво временно влечение. Каква любов е тая, която трае само няколко месеца или години? Когато любовта на човека трае само две години, това показва, че неговото съзнание е било будно само на физическия свят. Когато любовта на човека издържа само до гроба, неговото съзнание е било будно и на физическия, и на духовния свят. Обаче, ако любовта на човека издържа зад гроба и той я носи със себе си през цялата вечност, това показва, че неговото съзнание е било будно освен в първите два свята, още и в Божествения свят.

Човек трябва да се стреми към онази любов, която никога не се прекъсва, нито изменя. Никакви условия не могат да изменят тази любов. Любов, която се изменя от външните условия, е човешка. Божията Любов издържа на всички изпитания, на всички условия...»