Jump to content

10. Реките на чувствата да текат свободно


Recommended Posts

10. Реките на чувствата да текат свободно

Днес Учителят бе в града, майко моя, и ми дойде странната идея да отведа Верка при Него и да го попитам за здравето й.
Той я гледа дълго и после каза, че трябва да се извежда всяка сутрин на чист въздух. Това ще й подействува много добре.
Верка го гледаше с неклепващи очи и слушаше тъй, както голям човек не бях виждал да слуша. Той каза още, че в нея има хубави музикални заложби, които при добри условия биха се развили много добре. Цигулка или пияано еднакво ще й се поддават.
Колко много се зарадвах в тоя момент! Едва ли не почувствувах, че това дете е моя дъщеря. О! Човешка суета, колко много сме свързани с човешкото - как миналите поколения са оставили незаличим отпечатък върху нас и там негде дълбоко в нас има все още скрити инстинкти да сме бащи и да имаме някое малко същество, за което да мислим, че е наше, да се грижим за него и то да ни нарича «татко».
Учителят ме погледна и се усмихна. 0! Зная, Той прочете мисълта ми по радостния блясък на очите ми.
«На една река няма защо да се турят бентове - ми каза той, - но е добре да се канализира правилно. Не подпушвайте чувствата у вас, но им дайте правилен ход. Подпушената вода може един ден да развали бента и да създаде катастрофи. Дайте ход на красивото у вас.»
Благодарих Му с всичката си душа. Колко мъдро нареждаше нещата. Той създаваше условия на всичките набрали се бащини чувства в мене да намерят правилен изход - да се излеят в грижи върху това малко безпомощно дете.
Колко мъдро работи Провидението и колко малко умеем ние да виждаме Неговата велика промисъл.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...