Jump to content
Ани

10. Реките на чувствата да текат свободно

Recommended Posts

10. Реките на чувствата да текат свободно

Днес Учителят бе в града, майко моя, и ми дойде странната идея да отведа Верка при Него и да го попитам за здравето й.
Той я гледа дълго и после каза, че трябва да се извежда всяка сутрин на чист въздух. Това ще й подействува много добре.
Верка го гледаше с неклепващи очи и слушаше тъй, както голям човек не бях виждал да слуша. Той каза още, че в нея има хубави музикални заложби, които при добри условия биха се развили много добре. Цигулка или пияано еднакво ще й се поддават.
Колко много се зарадвах в тоя момент! Едва ли не почувствувах, че това дете е моя дъщеря. О! Човешка суета, колко много сме свързани с човешкото - как миналите поколения са оставили незаличим отпечатък върху нас и там негде дълбоко в нас има все още скрити инстинкти да сме бащи и да имаме някое малко същество, за което да мислим, че е наше, да се грижим за него и то да ни нарича «татко».
Учителят ме погледна и се усмихна. 0! Зная, Той прочете мисълта ми по радостния блясък на очите ми.
«На една река няма защо да се турят бентове - ми каза той, - но е добре да се канализира правилно. Не подпушвайте чувствата у вас, но им дайте правилен ход. Подпушената вода може един ден да развали бента и да създаде катастрофи. Дайте ход на красивото у вас.»
Благодарих Му с всичката си душа. Колко мъдро нареждаше нещата. Той създаваше условия на всичките набрали се бащини чувства в мене да намерят правилен изход - да се излеят в грижи върху това малко безпомощно дете.
Колко мъдро работи Провидението и колко малко умеем ние да виждаме Неговата велика промисъл.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×