VII. ИМА ЛИ ДРУГ СВЯТ - 1. Легенда [за светилището на Любовта]

[Ани]

VII. ИМА ЛИ ДРУГ СВЯТ

Невена Неделчева. Има ли друг свят: Разкази. София, 1941 г.

Прощавай винаги заради Бога!

Учителят

1. Легенда [за светилището на Любовта][1]

Със злато и пурпур се усмихва зората. Лек прохладен ветрец подухва - въздухът е свеж и приятен.

Големите врати на Светилището се леко открехна и пуснаха да излезе един от учениците, комуто предстоеше задачата-да носи любов в света.

С леки стъпки се изкачва той по хълма. В главата му никнат Божествени мисли, а сърцето му потръпва от невнятни, непознати досега копнежи.

Той върви нагоре. В чистите му очи се отразява синината на небето, а върху главата и раменете му, сякаш зората е разхвърлила своето злато.

На хълма горе, той дълго гледа изгряващото слънце, потопен в незнаен мир вдълбяващ се във великите природни закони. И когато най-после свежда поглед на земята, сърцето му неволно потръпва...

Тя идва с бавни стъпки към него, нежна, с неземна хубост, обляна от слънчевата светлина, тъй, както от много утрини вече. В младежките му гърди трепти нещо ново, безкрайно красиво...

Тя приближава към него - най-нежното същество, което някога земята е създала и го гледа със своят неклепващ поглед - той знае - тя е сляпа... и тъй прекрасна все пак...

Колко дни от как тя идва там на върха при него? Той не знае и не иска да знае, защото пътят за него е друг. Великата задача го чака и всеки миг забавяне е загуба за хилядолетия може би...

Той тръгва към нея. Сърцето му като лекокрила птичка трепти и иска да изхвръкне. Когато вече е съвсем близко до нея, той отправя поглед към небето и лек звук приличен на въздишка се изтръгва от младенческите му гърди: «Господи, чуй молбата ми!» И той се свежда над младото нежно създание, обгръща главата му с трептящи пръсти и целува очите й.

Изведнъж булото от очите й пада и тя вижда две очи, в чиято благост и кротост се потапя като в златисто море, в което вековете се отразяват. Като, че ли цялата природа зазвучава в дивна мелодия и тя, полюлявайки се като младо нежно стлъбце, пада на земята.

Ученикът тихо минава край нея и не след много вратите на Светилището го прибират отново. И той никога вече не се изкачва на хълмът, където го чака тя. Неговият път е друг, не както на обикновените човеци и той знае - тези, които истински го любят, ще го намерят преминали и през смъртта, там при нозете на Живия Бог, Чиято воля желае да изпълни той!

-----------------------------------

[1] Добавка от съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.