XIII. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ЗА СЕЛО БРЕЗЕ

[Ани]

XIII. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ЗА СЕЛО БРЕЗЕ[1]

Необходими мерки за културно и духовно повдигане на селото

1. Основата за всяко духовно и културно повдигане е ЧИСТОТАТА - във физическо, сърдечно и умствено отношение. Като най-долно и основно стъпало, откъдето трябва да се тръгне за изкачването по стълбата на културата, е чистотата във физическия свят. А за постигане на тази чистота е най-необходима водата.

В много села водата е недостатъчна. А щом като водата е малко, не може да се запазва необходимата чистота, както по къщите, така по самите хора.

Тук наоколо има води, които, по липса на инициатива и средства стоят неизползвани, а хора от съседни селища ходят с каци и бурета за вода от далечно разстояние и с тази вода, която запазват с дни, едва могат да задоволят жаждата си, камо ли да се стремят да поддържат елементарна чистота и хигиена.

Затова е необходимо най-първо да се прекара в селищата изобилна вода и после селяните сами ще привикнат да я използват за най-красивото в живота - чистотата.

 

2. Да се прегледа от вещи лица кои култури в дадено село и област могат най-добре да виреят и да се упътят селяните в това. Защото в много места, което може да звучи малко невероятно, не използват местностите - земята, за най- подходящите земледелчески култури. Да се поощрява и застъпва овощарство, като основа на новата бъдеща светла култура.

Тук, в околностите на село Брезе, вероятно могат да виреят много плодни дървета, тъй като вирее добре орехът, сливата и други плодни дървета. Затова е необходимо да се пратят в селото хора, които да изтъкнат на селяните ползата от овощните градини и да се подтикнат към засажданеито на такива. И държавните разсадници да отпуснат на села, които искат да засаждат околните си местности с плодни разсади, най-крайно ниски цени, тъй като селяните не разполагат сега с много пари. После там, където има планински склонове, по които могат да виреят плодни дървета, да се засаждат с такива, а не да се залесяват с борове и други дървете, от които все има, разбира се, но все пак не донасят онова, което биха донесли едни сливови гори, каквито ги има в Северна България около Трявна, Плачковци и други - там има цели гори от сливови дървета. Затова и там се забелязва и разликата в характера им. Там хората са сравнително по-интелигентни, по-щедри и по-добри. Щедростта идва от изобилието. И тъй като в България могат много добре да виреят почти навсякъде по заселените места плодни дървета, то държавата трябва да предприеме всички необходими мерки за за- сажданието им, чиито плодове ще бъдат като храна и поминък за населението.

Тук доста околни баири са залесени с борове, които биха могли да бъдат залесени по същия начин - трудова повинност - с плодни дървета. Защото и плодната храна ще влезе като основа за новата човешка култура.

 

3. СВЕТЛИНАТА е също тъй един от най-главните фактори за повдигането на културата. Тук, по селата, ако се влезе в една стая, ще се види да свети едва-едва една малка лампа и около нея се е насъбрало цялото семейство. Там е (и) дядото, и бабата, и майката - работящи и малките деца - бебета - и по-големите ученици, които се мъчат в тая полутъмнина да пишат домашните си и с това твърде рано захабяват очите си. И всичко това е, защого газта е скъпа. Поминъкът е слаб, парите - малко, и се икономисва от светлината. А там, гдето се икономисва от светлината, там се прахосва здравето.

Затова на селото трябва да се даде обилна светлина - Голяма светлина. Ако не може навсякъде да се прекара електричество, то газта трябва да бъде намалена до минимум - възможно най-евтина, за да могат хората да я употребяват за по-добро осветляване на домовете си.

Че държавата имала приходи от газта и затова я правела по скъпа. Нека държавата знае, че най-големият й приход са здравите и просветените й граждани.

 

4. Въпросът за управата на селото днес е много объркан. На много места общините от няколко села са слети в едно. Това може да е наглед едно икономично предвиждане от страна на държавата, но то се отразява крайно неикономично за селата, чиито общини са в съседното село. И тогава се явява една картина, която показва най-ясно положението, в което се намират нещата. Селото, в което се намират събраните няколко общини, намира в касата си доста пари и ги употребява почти изключително за свои цели - задоволявание нуждите само на своето село. А за другите села не отпуска нищо. Понякога по бюджет се гласуват известни суми, но които не се отпускат. Такъв е случаят с Брезе. Общината е в Искрец-близко село. И Искрец е окупирало всичките суми, които употребява за уреждането на селото, тъй като има намерение да го прави удобно и привлекателно курортно село. Не се отпускат никакви суми за Брезе. За училището не се дават елементарните необходими потреби. Училището е правило няколко пъти официални искания - молби, оплаквания, но без резултат. Не се отпускат пари даже за метли, с които да се изметат училищните стаи. Също и за чинове за децата. В училището липсва и една от най-важните необходимости - вода, - когато вода има обилна наблизо и трябва само да (се) прекара. Децата трябва, когато са жадни, да тичат в кал, в сняг, на около 10-15 минути разстояние, да пият вода. Също и за да си омият ръцете, ако това стане нужда. В училището няма нито стомна, нито някое казанче с вода, което е тъй много необходимо за всяко училище. Правени са молби няколко пъти да се прекара тая вода, и досега - никакви резултати.

Училищното настоятелство е правило официални искания - но пак без резултат. Тия, които държат общината, касата в своите ръце, не мислят (за друго,) освен за своето село. Затова е необходимо да се пратят лица, които да разгледат тия въпроси, които, вярвам, не са само в това село, а ги има и другаде, и да се даде необходимото нареждание да се разпределят сумите за поддържание на всички села, които влизат в слятата община.

 

5. Да се призоват селяните - може, след като наесен завършат земледел- ската работа на трудова повинност за работа, която да е в полза на селото. Защото, след като се привърши земледелската работа, жените продължават да работят и вкъщи - предат, плетат, тъчат, а мъжете почват да пълнят кръчмите - от нямане работа. Затова трябва да се изпращат ПРОСВЕТИТЕЛИ в селото - било в лицето на учители, било в лицето на други хора, които да събудят в селяните разсъдъка, да им предадат картини за по-добро бъдеще, ако те през това свободно време се заемат да направят нещо добро, което ще бъде общо за цялото село.

Така например в села, които се намират в планински местности и има много камъни - да се образуват трудови групи от селяни, които да донасят камъни с колите си и (да) поправят най-първо пътищата си, в които газят в кал до колене - (като) случая с Брезе - навсякъде камъни, а по улиците не може да се премине от кал.

Да се направи при училището една голяма стая - салон за училищна трапезария, където децата да могат да обядват. Това също може да се направи от трудови групи - като донесат макар и камъни, а после и сами могат да го иззидат - майстори има във всяко село.

Също тези безработни селяни могат да работят за прекарванието на водите, защото те, и да работят, и да не работят, все пак ще ядат, значи няма какво да изгубят с работата. Трудовите групи да бъдат направени така, че да работят на смени, за да могат да вършат и своите домакински работи - гледане на добитъка и прочие, която работа пак повече се върши от жените тук.

Всякога липсата на работа прави хората склонни към пиене, пушене и прочие подобни погрешки, които при една добра и систематична работа биха се ако не избегнали, то сравнително намалили.

6. Да се изпратят ПРОСВЕТИТЕЛИ в селата и да им се говори за елементарната хигиена на живота - за вредата от тютюна и спиртните питиета, които са вредни както за тия, които ги употребяват, така и за бъдещите поколения. В селото има един предрасъдък - че, за да не ти се смеят, трябва да бъдеш като другите. Някои пият и пушат само защото еди-кой си пушел и пиел - че всички в селото пиели - министрите били пушели и пиели, нали те били учени хора, защо го правят - значи не е вредно, напротив, добро е. И докторите - и те, нали и те са хора!

Трябва да им се обясни кои хора са истински учени — които знаят как да живеят, че да не боледуват и пр. Тези са елементарни неща, които може в града и децата да знаят, но тук, на село, съвсем друга представа имат.

В селата се забелязва, че нямат пари за хляб, но имат пари за тютюн и вино. Непременно трябва да се направи нещо за това - заради техните малки деца, които страдат от погрешките на големите. Добре е да се говори на младите, да се образуват групи от въздържатели и на тях да се поверява грижата за селото - защото те, като трезви, по-добре ще могат да работят от другите. Да се изтъкне, че не е срамно и смешно, ако не пиеш, а обратното.

Но примерът най-много влияе - царят пие и пуши, министрите пият и пушат - водачите значи - учителите, свещениците, докторите - тогава защо и простият народ да не гледа от тях и прави същото. Това е оправданието на пиещите селяни. Затова трябва отгоре да се започне, а може би отвсякъде. Просветният министър, който ще бъде, трябва да бъде истински носител на светлината, като за личния си пример покаже на другите как трябва да се живее поне елементарно хигиенично. И пак виждам, че просветата е едно от най-важните министерства, защото то държи ключовете на бъдещето - какво то ще даде в умовете и сърцата на младежта.[2]

А за да се постигне това, трябва да се дава преднина на учители въздържатели. Наистина, човек е свободен, но в личния си живот, когато той не е отговорно лице, а като учител, той е вече отговорен пред природата за това, на което той ще научи малките.

Да се каже, че както се забранява на учениците да пушат, същото се забранява и на учителите в училището - че ако те не искат да съблюдават това нареждание, нека си потърсят друга професия, защото да си учител на малките, то е да владееш изкуството да помогнеш да се развие всичко хубаво у тях, а не една професия само за да се прехранваш.

Просветителите могат да бъдат мъже и жени - жени способни, които да говорят за жените и момичетата - за елементарната хигиена на чистотата в домовете и за тялото на човека. Чистотата, чистотата - това, е което най-много липсва в някои села.[3]

Тези просветители да създадат читалища, да се изберат хубави книги - защото народът иска да чете, но търси хубавото, което да задоволи неговата душа. И с тези отбрани хубави книги да се влеят нови струи, които да раздвижат умовете и душите на хората и да се застремят към по-доброто и по-хубавото.

Да се създадат неделни четения за селяните на хубави и отбрани книги. Да се подтикне младото поколение към идейност.

Централен държавен исторически архив, фонд 95^к, опис 2,

архивна единица 2, листове 11,12,13.

Лулчев, Любомир.

Части от Дневника на Любомир Люлчев за

срещите му, разговорите и кореспонденцията

му с българския цар Борис III, принц Кирил и

Петър Дънов по вътрешната и външната политика

на България. София, 25 януари 1938-5 май 1944 г.

Оригинал. Копия. Машинопис. Ръкопис.

68 листа.

Забележка на съставителя Вергилий Кръстев

Всичко, което бе написано от Невена Неделчева, бе осъществено по време на социализма чрез комунистическата власт. Аз работех като лекар в гр. Своге от 1969 г. до 1986 год. и удостоверявам, че това се изпълни. Аз бях детски лекар и отговарях за училище «Митко Палаузов», в което от I до VIII клас имаше към 1600 ученици. Учениците от съседните села живееха в интернат с хубава сграда и се хранеха сутрин, обед и вечер в ученическия стол, за който също отговарях. Аз работех в детско отделение и всеки лекар имаше т. нар. педиатричен участък, в който влизаха няколко квартала от града и някое училище. А в града имаше тогава три училища. Това го съобщавам като свидетелство, че онези идеи, преминали през главата на Невена Неделчева, можеха да се осъществят само чрез централна власт с програма и грижа за народа. Такава бе истината за това време.

---------------------------------

[1] Село Брезе е към община с. Искрец, които са в района на гр. Своге. (бел. на

съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

 

[2] За проект за училище на даровити деца виж «Изгревът», том XX, стр. 942, т. 267, стр. 943, т. 273. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)

 

[3] За интернат на бедните деца виж «Изгревът» том XX, стр. 905, т. 82. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)