Jump to content

6. КОГАТО УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ, ВИЖДА ЛИ НИ?


Recommended Posts

6. КОГАТО УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ, ВИЖДА ЛИ НИ?

Когато Учителят говореше, салонът на Изгрева беше всякога препълнен. Който закъснее малко, оставаше прав до вратата, а понякога и вън, пред прозорците. Лете и зиме всички места се заемаха отрано.
Към 9 часа и 30 минути брат С. засвирваше с цигулката и ние запявахме в хор.
Точно в 10 часа, с Библия в ръка, Учителят влизаше в салона, заставаше прав на катедрата, докато завърши песента. След това поздравяваше с дигане на ръка, казвахме няколко молитви и сядахме. Сядаше и Той, прочиташе някоя глава от Евангелието и започваше беседа.
Учителят говореше тихо, но ясно се чуваше навсякъде, като че ли шепнеше на душите ни. Всички се обръщахме на слух и всеки мислеше, че казаното е специално за него. Така ни допадаха Неговите живи слова - словесното мляко, с което хранеше гладните ни души.
Обикновено слушах беседите, седнала някъде в края на салона. Случи се веднъж, че бях малко по-напред, до стълба пред вратата. Бях права, но много доволна, тъй като през цялото време можех да виждам Учителя. Слушах и гледах затрогната картината - стотици хора със съсредоточени очи гледаха и слушаха с притаен дъх Словото на Учителя.
За момент мисълта ми се отклони и си помислих: като говори, същевременно вижда ли ни? Дали ме вижда, че съм изправена до стълба? Може би, сваляйки тези Божествени Слова на Земята, Той се пренася в по-висок свят и се откъсва от земната материална среда.
Беседата продължаваше и аз си записвах по-интересните за мен мисли.
В 12 часа беседата завърши както винаги с «Отче наш» и песни. Отново Учителят премина между нас и се качи горе, в стаята Си. Пред вратата застанаха някои братя и сестри да Му целунат ръка и да Му благодарят за Словото.
Народът се разотиваше. Едни разговаряха оживено, други тръгваха към града, а трети сядаха по масите за общия обяд. Дежурните сестри и братя приготвяха трапезата под сенчестите лешници, застилайки масите с бели покривки. Когато всичко биваше готово, Учителят слизаше и заемаше мястото си в средата на масите, казвахме молитва и обядът почваше. Гозбите бяха скромни, но много вкусни и приятни. Накрая дежурната сестра пускаше по масите касичка - по свобода и възможност всеки да пусне стотинки за консумацията. Отново прозвучаваше мотото «Божията Любов носи изобилния и пълен живот» и започваха песни и разговори с Учителя... Тези, които сядаха на страничните маси, обикновено ставаха, приближаваха се и заставаха прави около масата на Учителя. А Той ни гледаше и виждаше в нас онова, което ние не виждахме, дори и не подозирахме. Задаваха Му въпроси - отговаряше, след това и Той питаше, и пак - песни.
Този ден и аз застанах права между другите присъствуващи, точно срещу Учителя, по време на пеенето. Гледайки всички, Учителят погледна и мен и съвсем тихо ми прошепна:
- Ти стоеше до стълба.
 
В момента не мислех за това, но Той отговори на въпроса, който си бях задала, докато Го слушах в салона.
 
Никой не чу и не разбра, защото тези думи Той изрече съвсем тихо, с лека весела усмивка на лицето.
Песента продължи:
«Велик си Ти, Господи,
- велики са Твоите дела,
велико е името Ти над всичко...»
В мен звучаха думите: «Ти стоеше до стълба» - отговорът на моята мисъл.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...